ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Написано от Маг Селена
|
|
Сряда, 10 Октомври 2007 00:00 |
Те възстановяват връзките с отвъдния свят на съвършенството и хармонията
 Мистериите като път на обожествяване дават на човека знания, които го освобождават от неговите вибрации – първо в света на материята, на желанията и после в света на ума. Затова този път на инициране води от външния храм до вътрешното посвещение в храма на тайното знание. Той се пази от статуята на Изида, която седи в съзерцание и размишление пред храмовата врата и на коленете й има затворена книга.
В библейското “Откровение” на Йоан тази книга е наречена Книга на Живота, затворена e със седем печата и само съзерцанието и себежертвата могат да я отворят.
Лицето на Изида е забулено (оттук идва и заглавието “Забулената Изида”), а под статуята има надпис, че никой от смъртните не може да я разбули. Елена Блаватска разясни пътя към този процес, в който нашето физическо тяло е булото и ние също участваме в еволюцията на знанията, като постепенно го разбулваме.
Пред вратата на светилището, в което ще се посвещава ученикът, освен статуята на Изида, има и два стълба – червен и черен. Червеният е възвисяване, еволюция, а черният – потъване, инволюция. Преди ученикът да премине вратата на посвещението, му напомнят, че за деятелната еволюция се изисква смелост и героизъм, че слабите умират, а силните стават безсмъртни. Но тези стълбове са преди всичко в съзнанито на посвещавания. И, ако той, предупреден за трудностите и опасностите, поиска да научи тайните,
една седмица го подлагат на различни изпитания и пълно мълчание. Това се изисква, защото и малка тайна да употреби неправилно, се самоунищожава. След това помощник водачът (неокори) го повежда през мрачен проход със статуи, мумии, скелети и стига до нисък коридор. Дотук все още може да се върне. Но, ако не се уплаши, го оставят сам с една запалена факла.
Когато посвещаваният пропълзява на колене в ниския коридор, чува предупреждаващ го глас, който казва, че там загиват лудите, пожелали власт и слава, но вече връщане назад няма. Постъпенно коридорът се разширява и стига стръмна стълба, водеща надолу. Тя го отвежда до бездънната тъмнина на един кладенец (кладенеца на нашата всемирна, незнайна душа). В него трябва да навлезе с дързост и да се освободи от земното притегляне. И така, като преодолее страха си, стига до незабележима стълба, водеща нагоре до галерия с множество стенописи, която е аналог на така наречения от езотеричната наука музей на астралните тела – акашиевите анали.
Там го посреща пастофорът, пазителят на свещените символи, който го поздравява за издържаното изпитание. Той му разкрива тайната на 22-та символа, глиптирани върху стените на галерията, които са концентрирана енергия, пазена и подържана през хилядолетията от молитвеното поклонение на преминалите оттам милиони хора. По този начин е еманирал и символът на кръста.
Под всеки стенопис има буква и число, по времето на египетските мистерии посветените работят с по 22 числа и 22 букви, защото толкова са принципите, с които се разкриват изворите на мъдростта. С тези принципи, отпечатани и в съзнанието на човека, си служим и в живота и след него.
Пастофорът води посвещавания покрай стенописите на Изида към колесницата на Озирис, т. е. към небесния свят на вечното, символизирано с короната. Разкрива му тайната на Изида, свързана с валята, която проявява истината и така става съучастник на божествената власт и освободения дух.
След научаване тайната на символите, пастофорът отваря една врата, зад която бушува огън. През този илюзорен огън ученикът трябва да премине без страх от съмнение и от мимолетност.
Тук той овладява смъртта като път на знание, с което се освобождава от страха от отвъдното.
Следващото изпитание е преминаване през застояла черна вода. Като излезе от нея, измит и облечен в бяла ленена дреха, го оставят в тъмна пещера на легло с формата на мозък, където да осмисли преживяното. Пред зрението му натрапчиво преминава едно колело, на което присъства доброто и злото. На върха на колелото между двете начала седи сфинкс с меч. Той трябва да събуди волята в човека и да я динамизира.
След което следва изпитанието с жена, носеща чаша с питие и алтернативата – причастие или блудство, избавление или прелъстяване. Ученикът има правото на избор да види в тази жена или великата творяща майка или вавилонската блудница и дори само да потопи устните си в чашата на удоволствието, губи всичко и става роб на храма. Но, ако изрече:
“Великата любов е велико отричане!”,
бива подет от йерофанта, главния жрец, който го поздравява с “Ти победи!”. Тогава го заобикалят 12 неокори с лампи и го отвеждат в светилището на Изида. В школите на посвещението учениците трябва да бъдата 5, 7, 9 или 12 и с учителя – 13.
В дъното на храма ученикът вижда отново статуя на Изида, но този път тя носи златна роза на гърдите си и седмоъгълна диадема, а в ръцете си държи своя син Хор. Розата е символ на лотоса, на хилядолистника, на седмия енергиен център, който е символ на реализираното безсмъртие.
След едногодишното обучение на ученика булото на Изида се вдига и тя му се представя като петлъчева звезда, отдаваща му лъчите си. В петолъчието, според Ваклуш Толев, има идея и за Петата коренна раса.
Накрая новопосветеният трябва да даде клетва пред статуята на Изида, че ще се покорява и ще пази мълчание и ще съхранява научените тайни. Така ученикът преминава първата степен, прекрачва първия праг, става брат на посветените и обитава света на истината
Това е неговото посвещение за себепознание. А преди да се отправи и към небесната Изида, трябва да премине още един праг – да изучи земната Изида, да усвои различните природни и антропологични науки. Той е оставян дълги години без помощ, самотен да работи и чака с много търпение и размишление, да потуши страстите и сам да развие копнежен усет за истината. Защото истината не се дава, а чавек или я намира сам в себе си, или не.
Ако е нужно, казват жреците, лотосът ще разцъфти, затова работи и се моли!
А след всичко това остава най-същественото – да се овладее смъртта и възкресението, защото никой не е отишъл при светлината на Озирис, преди да е минал през тях. Затова отново въвеждат ученика в подземна зала, крепена от 4 стълба, поставени на сфинксове, където е положен мраморния саркофаг на мистериите, в който посвещавания е “погребван” за три дни. Това е вратата на посвещението, през която се преминава през смърт и възкресение.
Душата на пасвещавания отлита далече от тялото в небесните простори, за да търси Светлината, Истината и Живота. Вижда Изида със свитък в ръка (Книгата на живота) и след като я познава, възкръсва. Връща се в тялото си и трябва да прекрачи и последния праг, този на обсерваторията в храма, където го въвежда йерофантът. А тя символизира нашия хилядолистник, седмият енергиен център.
Известни са много митове по света за инициации (от лат. “initiatio” – извършване на мистерии, тайнства) и всички те са сходни малко или много по своята символика, ред, схема, действия и т. н. Оцелялата до днес вълшебна приказка също е десакрализиран мит към обреда инициация. Източникът на Стария и Новия завет също е бил в мистериите. Християнските тайнства, като евхаристията (светото причастие) също подготвят за влизането в Светая Светих. Но това мистично виждане на Бога като тяло и кръв означава, че човекът трябва да направи от тялото и кръвта си хляба на любвеобилието
И да къса от него, да го жертва за всички, да има чисто сърце, за да може да заслужи кръщението на Христос.
Най-общо инициацията като ритуал бележи преминаване в нов статус, преход към друга група (на брачноспособните, на воините, на шаманите и др. ) А орфическите мистерии са синтез на живота и смъртта като друг тип живот, при който душата отново се връща на земята.
Посветителните церемонии са имали два пласта: миторитуалени и епически мистерии в литературата (мита за Едип, за Одисей, за Гилгамеш, Кришна и др. )
В инициациите има един характерен ритъм на загубването и придобиването, на отиването и завръщането. Тяхното основно съдържание е мистическо и се основава на преживяването на бога в човека, на една своеобразна емоционална идентификация, която ражда и един нов самобитен светоусет.
Този акт следва магическия образец. Той имитира онова, което се желае да се случи, като хомеопатичната магия. Но първо човекът трябва да напусне рамките на своето делнично битие, да мине през препятствия, изолация, мнима смърт и чрез ритуалното действие да възстанови нарушеното равновесие, гарантиращо връзките с отвъдното. Да подмени настоящето време със сакралното на първопредците, на прототипните образци.
Мистериите съчетават мит и ритуал, вербалното с театралното. Те са носталгия по началото, според Мирча Елиаде. Чрез тяхсе осмисля делничното, профанното битие и затова при някои народи те изпълвали половината от годишното време. Чрез тях човекът е търсил системата, която периодично възстановява хармонията. Чрез тях човекът, като гранично, средищно същество в триадата - богове, хора, животни е призван да бъде медиатор между световете.
Но тъй като има качества и от трите свята, той трябва да се жертва, да се изчиства и да ги хармонизира, да ги примирява. Изобщо само в прекрасните мистерии човекът може да се усъвършенства и да става наистина съвършен, казва Платон във “Федра”.
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
