Хелоуин (Halloween) се чества в нощта между 31 октомври и 1 ноември. На български празника е известен още и като Вси светии.

Названието келти обхваща племената и народите говорещи келтски езици - специфична група от индоевропейското езиково семейство. Най-старите, достигнали до нас, исторически свидетелства за келтите са от средата на първото хил. пр.н.е. Историци и археолози употребяват названието келти и в етнографски смисъл, говорейки за келтска материална култура и социална организация.

Най-ранно идентифициране на келтски популации, различни от съседните им, позволяват археологическите находки от западната област на Халщатската култура (750 - 400 г.пр.н.е.). Макар, че келтските племена в Галия са използвали обединяващото ги наименование celtae, общо келтско самосъзнание през античността не може да бъде установено, също както и културна наследственост между античните келтски племена и говорещите днес келтски езици етноси.

Най-голямото си разселване келтите преживяват през 5 до 1 век пр.н.е., когато населяват обширна територия от Британските острови до Мала Азия. Впоследствие те са подложени на натиск от римляните и други народи и отстъпват повечето региони, които обитават, или биват асимилирани.

Древните келти празнували своята Нова година - Samhain (Самхейн). В края на октомври те прибирали последната си реколта. Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята, в търсене на живи тела, в които да се вселят.

Нова година е събитие, при което в дадена култура се отбелязва края на една година и началото на следващата. Всички култури, използващи годишен календар, празнуват в някаква форма Нова година. Посрещането на новата година датира отпреди 4000 години, когато са се организирали празненства в древен Вавилон.

Древните келти са тези, които избрали 1 ноември за своята Нова година - "Samhain" (той е и Сауин, Самхейн, Самайн и Шоен - превежда се различно), отбелязвал края на лятото. До началото на ноември приключвало събирането на реколтата, приближавала студената, тъмна зима, която при северните народи винаги се асоциирала със смъртта.

С този празник били свързани много обичаи. В този ден се събирало благородното ирландско войнство и заедно с цялото население правели огромен пир, който продължавал през целия ден, а и през нощта. Но тази весела нощ била и най-страшната в годината.

За да се предпазят от сенките, хората гасели огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията.

На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома им. А самите жители се събирали около огньове, които били запалвани от друидите жреци. На тези сбирки се правели предсказания за зимата и принасяли в жертва животни. На края на събирането всеки взимал въглен от огъня и с него палел огнището си.

Около 800 г. сл. Хр. християнството става господстваща религия там, където по-рано друидите правели своите обреди. През 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така Католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно.

На английски език наименованието на празника звучи като All Saint's Day или Hallowmas, или All Hallows. Но хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и деня на Помона. В средновековния английски език наричали празника All Hallows? Eve или съкратено Halloween.

През 853 г. сл. Хр. папа Григорий IV утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици.

По-късно, през 1000 г. Църквата обявила 2 ноември за Ден на всички души - All Souls Day, в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за тези три празника се преплели и слели в един - Hallowe'en, който по-късно започнали да наричат Halloween.

Хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Samhain и деня на Помона (богинята на дърветата и плодовете). В средновековния английски език наричали празника All Hallows’ Eve или съкратено Halloween и се произнася Хелоуин както се нарича в САЩ и до днес.

Езическият Хелоуин получава името си от християните. Те недолюбвали нечестивия Соуин, празник на демоните, слуги на Сатаната, и решили да насрочат по същото време друг празник, но християнски. Промяната била направена от папа Бонифаций IV (608-615), който обявил 1 ноември за празник на Вси светии. На средноанглийски името на новия празник се превеждало като Ал-Халоус. Ал-Халоумас пък наричали вечерта преди самия празник. По-късно името се видоизменило на Ал-Халоус Ийв и оттам на Хелоуин.

Доста по-късно, през ХI век, папата обявил, че на 2 ноември ще се чества празникът на мъртвите Вси души. Народонаселението обаче отбелязвало църковния Вси души също като езическия Соуин – с големи огньове на открито, веселби и карнавал. Така трите празника – Вечерта на Вси светии, Вси светии и Вси души се събрали в един – Хелоуин.

Просенето на храна и преобличането са неразделна част от Хелоуин. Традицията на “Откуп или номер” произхожда от Англия, където било прието бедните да обикалят по съседските врати и да получават храна, пари и дрехи. Така обичаят за оставяне храна на мъртвите се трансформирал в оказване помощ на нуждаещите се. Когато настъпили по-добри времена и броят на бедните намалял, децата поели нещата в свои ръце.

Дегизирането в дрехи на демонични същества не е запазена марка на Хелоуин. По целия свят карнавалните празници са свързани с честванията на отвъдното и мъртвите. Може да не вярвате, но това важи и за карнавала във Венеция, и за този в Рио. Преди години хората се преобличали, за да не могат да бъдат разпознати от вилнеещите мъртви, а сега – за да се забавляват.

Тиквеният фенер се нарича Светещият Джак. Кръстен е на ирландски пияница, който успял три пъти да надхитри Дявола. След последната им уговорка да живее спокоен живот още десет години Джак внезапно починал. Тъй като бил грешник не можел да отиде в Рая, а заради сделката си с Дявола не можел да отиде и в Ада. На прага, Дяволът му дал въглен от Ада, който Джак поставил в издълбана тиква, след това тръгнал да скита по света в очакване на Страшния Съд.

Всичките три дати - навечерието на деня на Вси светии (31 октомври), самият ден и следващият Ден на душите наричат още и Hallowmas (ср. Christmas). Празнуването на този ден по непостижим начин съчетава езическата мистика с християнската.

Първите американски заселници заедно с имуществото си докарали на континента и своите страхове, поличби и обичаи. Не навсякъде обаче било прието да се обръща внимание на нечистата сила на 31 октомври: протестантите от Нова Англия смятали това за грях. Докато в южните щати на Америка народът се маскирал и веселял от душа.

Обичаите на различните европейски народи се смесвали в един котел с вярванията на индианците и накрая се появила американската версия на празника. По време на Хелоуин правели представления, гадания, но отбелязвали и прибирането на реколтата, пакостили, бутайки огради и врати, разказвали страшни истории за мъртъвци и привидения. В средата на ХІХ век есенните празници станали нещо обичайно, макар още само в отделни райони на Америка.

Но когато на континента пристигнали милиони гладни ирландци, скоро озъбената тиква на 31 октомври можело да се срещне във всеки дом. Американците, също като ирландците и англичаните (в Англия традицията на Деня на душите била да се измолва храна и питие от богатите срещу обещанието да се молят за техните мъртви роднини), започнали да се преобличат в маскарадни костюми и да ходят при съседите, измолвайки храна и пари (обичаят се нарича "trick-or-treat" - почерпи, за да не ти напакостя).

Девойките вярвали, че на Хелоуин могат да научат името и как ще изглежда техния жених, като гадаят с конци, огризки от ябълки и огледала, а мистично настроените американци обръщали дрехите си наопаки и през нощта излизали на пътя, надявайки се да срещнат някоя вещица. Но в края на ХІХ век се опитали да приключат с мистичния характер на празника Хелоуин, като го превърнали във всеобщ празник. Препоръките към градските власти били да организират вечеринки с игри и почерпки, а вестниците убеждавали родителите "по-малко да плашат децата". Така част от суеверните черти на Хелоуин останали в историята.

Около 20-30-те години на вече отминалия век това било мероприятие с шествия, градски конкурси и концерти. Опитите на властта обаче да вкара буйното младежко веселие в навечерието на Деня на Вси светии в прилично русло често завършвало с масов вандализъм. Около 50-те години властта се справила с хулиганските прояви и оттогава празникът е по-скоро детски.

Вечеринките на Хелоуин се разпространили и в училищата и пансионите, така традицията включила всяко дете в празника. Оттогава и обикалят домовете деца с маскарадни костюми и без празникът да е официален в Америка, всяка година американците харчат за него около 2,5 милиарда долара. Повече от половината от тях - за бонбони (това е дори повече, отколкото на Коледа).

На този празник в САЩ децата се обличат в страшни костюми и ходят от врата на врата, искайки сладкиши. Ако някой откаже да даде сладкиши, трябва да му бъде спретнат номер за наказание. В последни години костюмите стават все по- и по-реалистични което води до проблеми. Често децата си слагат силиконови маски които в някои случаи са прекалено тесни и причиняват множество случаи на почти задушили се деца и деца със сериозни травми вследсвие на блъскане в предмети поради ограничена видимост. Ако сте решили да празнувате с костюми, сложете безопасността на първо място!

Във Великобритания се правят огньове на открито. Празникът е изключително популярен и в Стария свят. Най-живописно го отбелязват в английската провинция. Британчетата също муфтят лакомства от съседите, но после се събират край голям огън, запален на открито. Целта на английския Хелоуин е по-скоро да приобщи приятелите и роднините – те се събират, за да изкарат една приятна вечер в шеги, закачки и разказване на страшни истории.

Англичаните са измислили сума игри за Хелоуин. Най-популярната е състезанието по хващане с уста на висящи от дълъг конец ябълки. По-инициативните организират търсене на съкровища (сладкиши, естествено), които предварително са заровени в градината или са скрити в къщата. По време на празника се яде специален плодов кейк с късмети. Ако ти се падне пръстенът, значи скоро ще се ожениш. На този, който издърпа поставената в кейка сламка, ще му върви много през идната година. А неомъжените девойки се усамотяват в тъмна стая със запалена свещ и огледало, защото вярват, че в него ще видят лицето на бъдещия си съпруг.

В Латинска Америка и Испания началото на ноември е известно като Los Dias de los Muertos - Ден на мъртвите. 31 октомври е Ден на мъртвите деца, а 1 ноември е Ден на възрастните. Хората вярват, че през тези дни починалите се връщат у дома, затова във всеки дом има олтар с вкусна храна, вода и кърпа. В последния ден на празника мексиканците пият на гробището текила, а група музиканти свири в чест на починалите. В летящите колибри и пеперудите латиноамериканците виждат душите на своите роднини и приятели.

Гай Фокс - известен английски заговорник, който искал да взриви зданието на парламента и бил осъден на смърт. Присъдата била изпълнена на 5 ноември 1606 година. Фокс бил член на католически заговор против протестантския крал Джеймс. По тази причина в Англия някои от традициите, свързвани с Хелоуин, започват да се провеждат на 5 ноември.

В България православната църква отбелязва празника на Вси светии в началото на лятото, в първата неделя след Петдесетница. А през ноември е Архангеловата Задушница - в съботата преди Архангелов ден, който е винаги на 8 ноември.На българския празник Сирни Заговезни, както и в цялата сирна седмица (сирна неделя) хората се маскират и на Пети понеделник излизат кукерите(които са типично български и нямат нищо общо с Вси светии).

 Как Джак Пинтията прецака Дявола

Най-интересна е обаче историята за произхода на фенерите от издълбана тиква, изобразяващи страховито лице с триъгълни очи и зинала паст, пълна с редки, но остри зъби. Наричат ги “Джак Фенера” по името на легендарния ирландец Джак Пинтията.

Историята разказва, че Джак поканил Дявола на по чашка в кръчмата. Пинтията нямал никакво намерение да плаща пиенето и убедил Дявола да се превърне в монета, с която да се издължат на кръчмаря. Нечестивият се вързал и се трансформирал, а Джак прибрал монетата в джоба си заедно с един сребърен кръст. Свещеният предмет пречел на Дявола да си върне оригиналната форма и той станал пленник на смъртния.

Рогатият получил свобода при условие, че няма да безпокои Джак Пинтията една година и че ако в този период ирландецът умре, няма да взима душата му. Уговореният срок изтекъл и Дяволът отишъл да прибере Джак. Той обаче пак го изиграл – убедил го да се качи на една ябълка, за да си набере плодове, и издълбал кръст на кората на дървото. Така Пинтията изкрънкал още 10 години.

Но и Джак си правел сметки без кръчмар. Когато умрял, не го пуснали в рая заради контактите му с рогатия. Дяволът пък му забранил да стъпва в ада и Джак останал сам в нощта само с едно въгленче, с което да си свети. Издълбал една ряпа, сложил въгленчето вътре и тръгнал с импровизирания фенер по земята да плаши смъртните.

За да се предпазят от Джак, а и от другите привидения на Хелоуин, в Ирландия и Шотландия започнали да правят фенери с ужасни лица от издълбани репи и картофи. Слагали вътре въглен или запалена свещ, поставяли ги на вратите и прозорците на домовете си и си лягали спокойни – зловещите фенери били сигурна защита и от най-надъханите призраци.

Революцията в жанра настъпила със заселването на Новия свят – американските тикви се оказали съвършеният плод за изработването на “Джак Фенера”. Единственият кусур на тиквата като материал за работа е, че е много твърда. Така че ако сте решили да се повеселите и вие с тиквен фенер, въоръжете се с остър нож и си пазете пръстите!

Фенер от тиква

На празника Вси светии – 31 октомври, традиционната украса е фенер от тиква. Как да украсим дома си и да се забавляваме заедно цялото семейство с изработката му – лесно е. Необходимите материали са: тиква – малка или средно голяма кръгла – с каквато разполагате; нож; свещ; евентуално връв.

Измийте тиквата. Изрежете капака внимателно и от горе почистете вътрешността със семето. Изрежете дупки – може като очи и нос или просто отвори. Поставете свещта по средата. Най-добре е да използвате малка чаена свещ. Ако имате къде да я закачите, направете два или три отвора в горната част, близо до капака и вържете с връв.

Привечер запалете свещта и тиквата-фенер ще зарадва всички в дома ви!

Приятно изкарване!