Били са героични девойки, които сразяват враговете и лекуват тежки болести и рани

Инж. Галя Маджарова

„Поставете жената на онова стъпало, на което се е намирала първоначално, и светът ще се оправи за 25 г.“ Това послание е на Петър Дънов. Новите пророчества за стабилизиране на България също говорят за издигане на жена за лидер на държавата ни (бр. 1, интервю с Наталия Носачова). Но кое е това „стъпало“?

Отговорът как да се оправи светът е – жената да събуди „амазонката“ в себе си. Жените, които трябва да родят, отгледат и възпитат децата на новото време, не може да бъдат потиснати и пренебрегнати. Нито пък да бъдат придатък на мъжкото общество. Този момент на осъзнаване е формулиран от лечителката Дениз Лин: „В себе си вие носите една жена воин... Тя ме приканва да казвам истината и да живея смело и изящно.“ Когато тази трансформация се случи и едно поколение деца (25 г.) израснат достойни, силни, човечни и любящи, светът ще се промени.

Имало ли е някога амазонки?

„Следи от амазонки има навсякъде, където са живели българите“, сподели през 2000 г. акад. Мишши Юхма в Чувашия. В неговите изследвания той разказва за амазонката Тамарислу, която в 530 г.пр.Хр. посякла персийския цар Кир, защото посегнал на царството є и погубил подло сина й. Разказва и за победата на амазонките над татаро-монголите (1223 г.). Монголският пълководец Субедей, след като се спасил с бягство, чрез подкуп узнал кога амазонките провеждат любовни игри, след които забременяват. На 9-ия месец от бременността ги нападнал. Така били унищожени последните общности на амазонки край Волга.

Писмена информация за жените воини край Волга е запазена и в арабските анали. Писателят Ал Бакри например е описал амазонките от Волга, че „препускат на коне и влизат в бой, притежават смелост, храброст.” В географска карта от 1459 г. на Ара-Мауро

територията на Волго-Камска България е отбелязана като „Амазония“

Каразин (1885г.) записал чувашка приказка за женско царство: „Тогава, когато земята, небето, хората, обичаите и всичко е било различно от сега, имало голямо ханство. Там ханът бил жена и жените всичко правили сами: управлявали, съдили, воювали, ловували.“

Но имало ли е амазонки тук, край Дунав? Писмените свидетелства са малко, но има обилен материал в легендите, обредите и песните на народа ни. В митовете за богините на траките е запазен спомен за помощта, оказана от амазонките на местните жители в чисто женските дейности (предене, тъкане), в култивирането на растения и във военното изкуство.

В легендите за музите се пази структурата в амазонските школи. Жените се обучавали на групи от по 9 и Хестия над тях. Музите били почитани като богини на науката и вдъхновителки на всички дейности. Древните смятали, че те внушават мисли и идеи. И Омир почтително се обръща към тях: „Вие знаете всичко, докато ние нищо не сме видели!“

В епоса „Веда Словена“ народната памет нарича амазонките юди – героични девойки, пазителки на българския род след Атлантида. В епоса е указано 9-годишното им обучение във всички науки на „Небето при Слънцето“. Подчертава се, че те носят петокнижието на 70-те крале; лекуват тежки болести и рани, помагат на жените и родилките; сразяват ламята и враговете на българите.

В песните и приказките за самодивите също е оцеляла информацията за техните възможности като чародейки, лечителки, побратими и защитници на българските юнаци. Те се движели в групи по десет.

В тракийските храмове, чрез скулптурните групи на кариатидите, са запазени мистерийните танци на жриците, посветени в тайните на живота.

В Свещари кариатидите са 10

И в историческите хроники са останали сведения за амазонския произход на българката. Амазонката Тедис (Божествената) е живяла в гр. Салмидесос – царска резиденция на траките в Странджа. „Омир, Софокъл и Херодот датират този град от VІІІ-VІ в.пр.н.е. Те са впечатлени, че мъжете му имали специална прическа – с превързани на главите перчеми – свидетелство за аристократичен произход. Покровител на града бил Арес – бог на войната и баща на амазонките. Споменават, че тук живеят тракийски амазонки – войнствени девойки, предани на своя владетел, но безпощадни към чужденците.“

Документи доказват, че в VІІ в. амазонките, са били в земите на Дунавска България. Аспарух ги използвал при превземането на Варна. „Когато решил да премине за пръв път с войските си Дунав, Аспарух оставил в укрепения лагер (Онгъла) най-вече жени като стража…“

Историкът Вълчо Вълчев разказва легенда, запазена в с. Безмер (Амс(з)ория): Синовете на великия канас ювиги Кубрат – Кубер, Алцек и Аспарух – били съуправители на Балканите (680 г.) и имали договор да пазят източните граници на Византия, затова често ги обхождали. Около лятното слънцестоене, 22 юни (Спасовден), Аспарух обикалял със свитата си и замръкнал до извор в местността Домуз дере (на 2 км от днешното с. Безмер).

Воините били изненадани, когато от нощната тъма към тях се приближили около 200 амазонки. От другия край на поляната се появили още толкова напети левенти. Всъщност те попаднали на ежегодната среща между местните амазонки и момците, които те канели от околните села. По Спасовден младите се събирали около извора, гощавали се, пеели и танцували - така било от незапомнени времена. А в полунощ, след падане на росата,

боси само по ризи се разхождали, къпели се в росата... и зачевали

В анонимен ватикански разказ за похода на Никифор I в България, за разгрома му от Крум на 26 юли 811 г. е отбелязано: „Българите въоръжили по мъжки жените...“, а те „връхлетели върху императорския отряд и започнали да ги избиват.“

Ивайло Аянски, нестинар от с. Стаматово, разказа за своята баба нестинарка. Тя му доверила, че тайната за нестинарските танци в рода им е наследство от прапрабаба им – смела амазонка, защитавала българите при нахлуването на турците в Родопите.

Пиша тези редове заради празника на жената, за да може всяка от нас да осъзнае каква градивна сила притежава и да стане проводник на новото.

IYI