"1. В ранно-християнските църкви в с. Басараб, Северна Добруджа, оставени от български монаси са
открити множество рунни надписи, както и надписи на глаголица и кирилица. В един надпис с руни, оставен на олтара на църквата се среща думата ЕФЕ, която може да бъде обръщение към прабългарския бог (P. Dobrev. Universum Protobulgaricum. New York, 1996).

2. В българската историческа литература, описваща историята и културата на ранните българите, отдавна е изказано и обосновано твърдението, че най-често срещания и най-характерен за прабългарите знак IYI е символ на техния върховен бог, вероятно Слънцето. Понякога в рунните надписи на прабългарите се среща и подобното съчетание IYvI.

Използвайки фонетичната стойност на прабългарските рунни знаци, изразите IYI и IYvI могат да се прочетат като "иви, иве, уве", ако се допусне, че при прабългарите руната Y е имала звуков еквивалент на полугласния звук "W" - палатално "В" (т.е нещо средно между "У" и "В").

За съществуването на прабългарски думи с начална полугласна, която се палатизира до „В - Б” сравни „Уокил - Вокил”, название на прабългарски род; Уногундур (византийски източници) - onogunduri (латински източници) - vnundur - В-Н-Н-Т-Р (в арабски и еврейски източници) – Внъндор - вх’ндур - Оногхонтор-булгар (арменски източници) - Uangar или Vangar (дарителско писмо на Луис Немски до манастира Мелк) - название на основното прабългарско племе в държавата на Кубрат и Аспарух; багатур - уагартур (прабългарски титли). Полугласен звук "W" днес съществува в езика на осетинците (наследник на аланския език).

3.При аланите, ираноезичен народ родствен на прабългарите, е имало божество Афа, чието название е аналогично на прабългарското ЕФЕ. В дигорския диалект на осетинския език думата "ауе" (у-в вариант на УВЕ)
означава "божествена сила".

4. В езика на древните индоевропейци думата *Dyēu означава „бог”. От тук идват древногерманското *Tiwaz, древногръцкото Zeus и ведическото Dyaus, всички със значение „бог”. При някои народи формата *Dyēu е променена на Jove, Jov (древни латини), Yu (памирски народи). От тази съкратена форма идва известното латинско название Jupiter, подобно на което е използвано и от ведическите индийци - Dyaus Pita, което значи баща (piter, pita) на боговете.

Латинското название Юпитер е възприето като име на планетата Юпитер (Янкул, Анишър), от което са образувани латинските названия на четвъртия ден от седмицата „денят на Юпитер”: Iovis Dies (лат.), Thursday (англ.) jeudi (фр.), jueves (исп.), giovedì (ит.) и т.н.. Съкратените названията за бог при латините Jove, Jov и памирците Yu са твърде близки до прабългарското ЕФЕ, ИВИ.

5. В един документ на арабски език, описващ как някои народи от древността са изричали името на своя главен бог, се дава и названието на главния бог на ранните българи. Авторът на този ръкопис е известният хронист от източноиранския град Балх, Ел-Балхи (El-Balhi), роден около 850 г., който пише: “ Интересно е, че всички народи имат свое название на Създателя. Арабите го наричат Аллах (Allah) в ед. число, а другите богове наричат Иллах (Illah); персийците го наричат Хормузд (Hormuz), Изед (Ized), Яздан (Yazdan).

В Заратуштра той се нарича Хормуз (Hormuz), но аз също така чух названията Ход – ехт (Khod- Eht) и Ход – Борехт (Khod-Boreht), което просто означава Той Самият. Индийците и народът на Синд (дн. Пакистан) го наричат Шита Вабит (Shita Vabit) и Махадева (Mahadeva – велик бог). Тюркският народ го нарича Бир Тенгри (Bir Tengri), което означава “Бог Единственият”. Християните от Сирия го наричат Лаха Раба Куадусса (Laha Raba Kuadussa).

Евреите го именуват в техния език Елохим Адонай (Elohim Adonai) или Яхия Ашер Яхия (Ehie Asher Ehie). Елохим значи “бог” на техния език. Аз чух българите да наричат Създателя с името Едфу (Edfu) и когато ги попитах как те наричат своя идол, те ми отговориха – Фа (Fa). Аз също попитах коптите какво е тяхното име на Създателя. Те отговориха Ахад Шанак (Ahad Shanak)”. [M. Tahir, Le livre de la creation de el-Balhi. Paris, 1899, v. IV, p. 56].

Подобно сведение за ранните българи е оставено и от известния арабски хронист Макдиси, според когото бурджаните (българите от страната Бурджан, Кавказка България) наричат своя бог с името Едфу (Edfu), а своите идоли – Фа (Fa)” [El-Maqdisi. Le livre de la creation et de l'istoire. Paris, 1899, v. IV, p. 56]. Сведението на Макдиси е извесно и в по-късен препис, направен от Масуди (Mas'udi. Les prairies d'or. Paris. 1971, p. 275).

Забележете, че Ел-Балхи е разговарял с древните българи от Кавказ и предава названието Едфу направо от техните уста. Освен това, чрез горното сведение, Ел-Балхи изброява етнонимите на известните му народи, като поставя бурджаните отделно от т.н. "тюркски народ".

Названието ЕДФУ може да е арабизирана (членувана) форма, а ФА - нечленувана форма на ЕФЕ, УВИ.

Определителният член при арабски е "ел, ал" (например, Ел-Балхи) но при някои думи се променя, например ан-нахар, ад-уахил, Ер-Риад. От друга страна, ЕДФУ може да произлиза от фонетично близкото източноиранско название на бога
Слънце - Ефтеб, Офтаб. Иранците от района на планината Белур (дн. Памир) са наричали и днес наричат Слънцето с подобни названия: ягнобски аftoba, пущу aftaba, шугнански oftob, гиляндски efteb, язгулемски oftoba, сариколски oftab - Слънце /VS-ETD/.

В своя зенит, Слънцето е било наричано в този район с имената Адху и Едх. Съществувал е и епитетът “еддх” – горящ, искрящ. Освен това близо до планината Белур, във Ферганската долина, все още се среща и думата ФА – идол, кумир, включена в съвременния речник на персийския език на Assadis. Всички тези сведения посочват, че посоченото название Едфу - бог при древните българи е достоверно. "

Това е цитат от статиятана Иван Танев Иванов "Смисъл и етимология на владетелските титли KANAΣYBIΓI И КАНАЗАУЦИ ( Част 1)". Звучи логично и убедително. Всичко щях да оставя дотук,ако не ми беше хрумнало да помоля светите равноапостоли Нет и Гугъл за още инфо И ето какво открих още ...

"Закуска. Посещение на храма на Едфу ( храма на Хорус – най – добре запазения в Египет )"

Вероятно сте се сетили, че е от програма на туристическа фирма. Чудесно - бих желал да отида в Египет, обаче ... изведнъж се замислих дали Едфу при египтяните и Едфу при българите не е едно и също. Или понедали имат някакви свързащиги събития, лица и т.н..

Неговата значимост се утвърждава още от най-дълбока древност. Намерен бе древният некропол, а върху скала в намиращата се в съседство пустиня бе открито името на Уаджиб — един от първите фараони от Първа династия. В онези времена над града властвал бог-сокол, като още от Третата династия съществуват свидетелства, че той, Хор от Бехедет (Бехдет е другото име на Едфу), водел началото си от Горен Египет.

Сред надписите в храма е открита историята на борбите на Хор и неговите мезентиу срещу Апопис и последователите на Сет. Тези мезентиу не са нубийски "ковачи", както е смятал Масперо, а ловците на хипопотами (мезентиу), стрелците, които преследвали враговете на Озирис в цял Египет. Ето защо Едфу вероятно е изпълнявал важна роля в древната и митична история на Египет.

...богатството на града се дължи на неговото магистрално разположение на пътя, който през арабската пустиня води доЧервено море...Без съмнение именно това богатство позволява при владичеството на Птолемей III (Евергет I) града да започне строителство на храм, който щял да бъде завършен след сто и осемдесет години (строен е между 237 и 57 г. пр.н.е.) и който е един от най-добре запазените в Египет до наши дни, наред с този в Дендера и втори по големина след храма в Карнак

Едфу с йероглифи

Гръцкото име на египетския бог Хор е Хорус и означава Този, който е горе или Този, който е далече. Божеството има глава на сокол и носи двойната корона на Египет и ореол от слънчевия диск.

Произходът на бог Хор е също толкова неясен, колкото е объркваща свързаната с него митологична традиция. В цял Египет има голям брой светилища на Хор, които често носели различни наименования. Изглежда първоначално е съществувал Хор (на египетски Хару* ), чийто символ е соколът (наричан бик). Този Хор бил господар на небето, а неговото владичество се потвърждава от текстове от Старото царство, които отъждествяват Хор с "големия бог", същинското небесно божество.

Въпросът е само, дали Хор бил символизиран от сокола, защото първоначално той е бил небесен бог, или защото първоначално е бил сокол и естеството на тази летяща високо в небето птица го е превърнала в господар на небето. По времето на Хелиополския синкретизъм Хор е отъждествен с Ра в образа на Ра-Харахти (Хор от Хоризонта), който се явил още в тиниската епоха в образа на човек с глава на сокол. Този Хор изглежда е Хор от Летополис (Втори ном от Делтата), с прозвището Хор Хенти Ирти - "Хор с двете очи, който ръководи" - като двете очи са Слънцето и Луната.

Освен този небесен Хор, в мита за който някои египтолози привидяха историческо събитие, въз основа на което се е развил легендарен епос. В Бехедет (съвременен Даманхур в 17 ном от Делтата) откриваме един Хор с прозвището Стари или Велики (Хароерис), който бил смесван с един друг Хор от Шемнис, близо до Буто, наречен Младия или Детето (Харпократ). Този Хор, за когото решили, че е син на Изида и Озирис, изиграл решаваща роля в прочутата битка между Сет и Озирис.

"Текстове от Пирамидите" представят най-старата версия на легендата за този бог. Изида, въплътена в образа на лешояд, кацнала върху тялото на мъртвия Озирис и заченала Хор, когото родила и отгледала, за да отмъсти той за баща си. Когато порастнал, Хор предизвикал Сет за битка. В нея Сет му изважда окото (виж Уджат), но Хор си го взема, побеждава Сет и го кастрира. Накрая съветът на боговете възкачил Хор на трона на неговия баща Озирис, а Сет бил осъден вечно да носи Озирис.

Към легендата Плутарх добавя елементи, които несъмнено отвеждат много назад във времето - той представя Хор като син на Озирис, роден след смъртта му, когото Изида отгледала в тръстиките и мочурищата в Шемнис, за да го скрие от преследващия го Сет. Когато станал мъж, той напуснал Шемнис и отишъл в Буто да получи короната на Долен Египет, откъдето тръгнал на война срещу последователите на Сет, заедно със своите поддръжници Шемсу Хор ("Служители на Хор").

Според един документ от късната епоха ("Шабана") Тот или Геб бил съдник на спора и разделил Египет между враждуващите. Геб размислил и накрая отдал цял Египет на Хор. Тези битки между привържениците на Хор и тези на Сет са изобразени върху вътрешните стени на галерията, която огражда наоса в Едфу.

Там се виждат Шемсу Хор върху платноходки, въоръжени с харпуни, откъдето удрят последователите на Сет, изобразени като хипопотами. Други текстове излагат крайния двубой между Сет и Хор. Последният е с извадено око от противника си, но успял да си го вземе и повалил Сет. Най-вероятно този двубой се е състоял в пустинята Кер-Аха, т.е. на изток от днешен Кайро.

Според някои автори Хор от Бехедет (Големият Хор), който впоследствие се превръща в бог-воин, вероятно е основателят на царството в Делтата, дотогава владение на последователите на Сет от Юга. Впоследствие Младият Хор повел бунта срещу господството на последователите на Сет.

Изглежда така Хор успява да обедини Египет и да наложи култа към Озирис над цялата долина на Нил. Когато Египет отново се разделя на две земи в края на додинастическата епоха, Хор остава божество на държавата в Горен Египет, в Нехен (Хиераконполис). В Горен Египет имало и друго светилище на Хор - храмът в Едфу, в който е съхранен споменът за битката на привържениците на Хор срещу Апопис, т.е. срещу Сет.

Един от "Текстове на Пирамидите", отнасящ се за тази война, може да хвърли нова светлина върху едно стъписващо злодеяние, каквото е човекоядството, за което според Ювенал са виновни жителите на Дендера, т.е. последователите на Хор:

"(Хор) залови последователите на Сет, счупи главите им,
отряза краката им, изтръгна вътрешностите им, извади сърцето и изпи
кръвта им", се казва там.( хм! Tоя се е поувлякъл .. малко.... -IYI )

Това, изглежда, е ехо от племенните борби в додинастически Египет, където, подобно на някои примитивни народи, пиели кръвта на враговете
си и дори изяждали суровото им месо, за да придобият жизнената им енергия.

Хор е смятан за първият фараон ( а "фараон" значело- "човекът на фара, кулата". "Бата- рекс" е другото име , според някои - IYI). Фараонът на Египет е негово въплъщение и именно тази божествена същност дава законното основание за владичеството.

Според един папирус от Рамезеума, епосът на Хор вероятно е бил представян и като театрална пиеса или по-скоро като средновековна мистерия в различни храмове по време на някои празници, и най-вече на зимния празник в Едфу, с който била чествана победата на Хор над Сет и привържениците му ( 25 декември ? Колев- ден? - IYI ).

Хор е баща на четири божества, свързани с канопите от египетските погребални вярвания: Имсет (Амсет) (човек), Хапи (маймуна), Дуамутеф (чакал), и Кебехсенуф (сокол).( т.е. Хор е Бащата на хората?! - IYI)

Именa на Хор

Херу-са-Азет, Хер'ур, хро, Хр и Хор-Хекену

Както много други божества, с времето природата на божеството се е променяла, както са се променяли легендите и историите, свързани с
него. Хор е амалгама от много малки местни слънчеви божества и се асоциира с царската власт и слънцето.

• Херу-ур (наричан също Хармерти) () не ви ли напомня на Хермес? е най-старата версия на бога Хор, който е бог-сокол и създател who was known for restraining Апеп ("този, което знаеше как да възпре Апеп"... смислов превод -IYI ). Негови очи са слънцето и Луната; по време на новолуние той е сляп и е наричан Мехенти-ер-ирти ("този, който няма очи"). Когато възвърне зрението си, той е наричан Хенти-ирти ("този, който има очи"). Докато е сляп, Хор е бил много опасен, като понякога е атакувал приятелите си, бъркайки ги с врагове. Той е син на Геб и Нут и е върховно божество в Летополис.
• Като дете Хор е бил наричан Хар-па-Херед ("Детето Хор" и наречен Харпократ от гърците) и е смятан за син или на Озирис и Изида, или на Банебджетет и Хатмехит. Изобразяван е като голо момче, седнало на лотос заедно с майка си. В тази форма той е бог на плодородието и е изобразяван с рог на изобилието.
  Хар-па-Херед придобива голяма популярност по време на римския период, когато е изобразяван да язди овен (трябва да се отбележи, че
  Банебджетет, баща му, е бог-овен) (сигурно ще ви е интересно да научите, че в долината на река Заревшан има гробница на древен владетел - воин. Шлемът му е висок и на върха си имал овен с ... мартеница на рогата! Ама мартеница като днешните, даже пискюлите са същите. - IYI) .
• По-късно Хор започва изцяло да се свързва с Изида и мъртвия Озирис като техен син (той се появява от Саозис (акациево дърво). В
  научните трудове това проявление най-често се нарича Хор. Този Хор е наречен Хар-са-Изет' или Харсиезис.
• Като Хар-недж-итеф (Харендотес на гръцки), Хор е пазител на Озирис в отвъдното (Дуат) .
• Като Бехедти, Хор е върховно божество в Бехдет (Едфу), където се асоциира със сокола.( ето ! - IYI )
• Като Шенти-ирти, Хор е бог-сокол на реда и закона.
• В късните епохи Хор започва да се асоциира със слънчевото божество Ра, с което се обединява и става Ра-Херехти (също Ра-Херу-Ахети, Хер-ахети ("Хор на двата хоризонта"), Хар-ем-ахет ("Хор над хоризонта"), Хорахти, Хармахис (на гръцки)), бог на утринното слънце.
• Анхур е Хор в обединението му с Шу.
• През 3 век пр.н.е. Сет става върховно божество на фараоните като замества Хор в проявленията му Хар-мау или Харсомтус (Хар-уер или Хароерис). Доста по-късно се популяризира легендата, че Сет е убил бащата на Хор Озирис и така Сет започва да се възприема като зъл бог. По-късно Хар-мау възвръща мястото си на върховно фараонско божество: битката между Хор и Сет продължава 80 години. В края й Хар-мау убива Сет като отрязва единия крак и тестисите на Сет, който пък му изважда лявото око (оттогава го наричат "богът с едно око"). По-късно Хор си възвръща окото благодарение на Тот. Това око, наречено "Уджат" , представлява победата на доброто над злото и се носи като амулет. Хор печели битката (с подкрепата на Нейт) и става владетел на Горен и Долен Египет.
  Според някои легенди Сет бива кастриран и убит, а според други - кастриран, а малко преди да бъде убит, Ра го отвежда със себе си и Сет става гласът на гръмотевиците".

IYI