Великден не е само подвижен празник – той е и, така да се каже, "двукратен", защото през повечето години Западната църква и Православната църква празнуват Христовото Възкресение на различни дати.
Църковното противоречие на двата Великдена си остава тежък за решаване проблем за християнския свят. “Отдавна е признато, че да се чества този основен аспект на Християнската вяра на различни дати, дава противоречиво свидетелство, компрометира доверието в църквата и действеността при призоваването на Светия Дух в света”, изповядва Световния съвет на Църквите.

Проста формула – сложна интерпретация
Формулата за Великден: “Първата неделя след първото пълнолуние или след пролетното равноденствие” е валидна както за западните християни, така и за православните, но Църквите са базирали датите на различни календари. Западната църква използва Григорианския календар, а Източната църква – по-стария Юлиански календар.
Дотук свършва простото. Всъщност, изчисляването на тези дати включва объркващ брой църковни луни и пасхални пълни луни, астрономическо равноденствие и фиксирано равноденствие – и това в допълнение към двете различни календарни системи.

Какво е пълно пълнолуние?
Двете църкви се различават в дефиницията за пролетно равноденствие и пълнолуние. Източната църква определя датата на Възкресението според действителното астрономическо пълнолуние и действителното равноденствие, наблюдавано по меридиана на Йерусалим - мястото, където Христос е бил разпнат и възкръснал.

Връзка с Пасхата
Източно-православната църква също прилага формулата така, че Възкресение винаги се пада след Пасха, тъй като разпъването на кръста и Възкресението на Христос са станали след като той е влязъл тържествено в Йерусалим за честване на Пасхата. В Западната църква Великден понякога предшества еврейската Пасха със седмици.

Една вяра - два Великдена
Западната църква не използва действителния или астрономически верния ден на пролетното равноденствие, а фиксиран ден (21 март). И под пълнолуние няма предвид астрономическо пълнолуние, а “църковна луна”, която е базирана на таблици, създадени от Църквата.
Тези графични построения позволяват датата на Великден да бъде изчислена предварително, а не да се определя от астрономически наблюдения, които естествено са предсказуеми в по-малка степен.
Това разделение между Източната и Западната църква няма солидна богословска основа, но не е и просто техническа разлика. Както отбелязва Световният съвет на Църквите, част от православните общности са разположени в Средния изток, където често са били малцинствена група и в Източна Европа, където доскоро са се сблъсквали с враждебността на комунистическите правителства.
Ударението върху уважението към традицията и запазването на религиозната идентичност са били от критично значение за запазване на целостта. Погледнато в този контекст, промяната на правилата в честването на най-важния религиозен празник дълбае в основите на една вече обсадена християнска църква.

Помиряване на Изтока и Запада
Среща, организирана от Съвета на световните църкви (Алеп, Сирия, 5-10 март 1997 г.) предлага решение, което да удовлетвори и двете църкви: двата метода на изчисляване на равноденствието и на пасхалната пълна луна да бъдат заменени с най-съвременните астрономически-точни методи на изследване, използвайки Йерусалимския меридиан като точка на измерването. От тази среща, обаче, няма напредък по-нататък в разрешаването на проблема.

Фиксиране на подвижния празник
От началото на 20-ти век е и широко обсъждано предложението да се фиксира датата на Великден, вместо празникът да остане подвижен. През 1963 г. Вторият Ватикански събор приема, че може да бъде постигнат консенсус между християнските църкви. Втората неделя на април е била предложена като най-приемлива дата.
Засега обаче Великден продължава да се празнува два пъти от християнския свят.