Част 2
 Въпросът с чуждия генетичен материал обаче е доста по-сложен,и за съжаление– несравнимо по-сериозен.Този въпрос е тясно свързан и с методите,чрез които се постига насочена генетична модификация на организмите.
Легендата,че ДНК от ГМ храни не може да постъпи в клетките на консумиращия организъм,защото се разграждала от храносмилателните ензими,бе развенчана с изследванията на италиански учени,които показаха,че не по-малко от 5% от внесената с храната ДНК оцелява във вид на огромни фрагменти в условията на храносмилателния тракт.В последствие същата тази ДНК е била изолирана от клетки на червата,кръвта,далака и черния дроб на изследваните лабораторни плъхове,хранени с ГМ царевица.Нещо повече: бе показано,че в резултат на взаимодействието между генетичната информация от клетките на организма-консуматор и така постъпилата чужда ДНК се образува смесена ДНК-молекула,която става интегрална част на клетъчния геном (този процес се нарича вертикално предаване на гени – vertical gene transfer) и се предава по наследство на плода.В резултат на това,новородените плъхове развили тежки алергични реакции и болести на храносмилателния тракт, всичко това водело до висока смъртност. (по материали от изследванията на Claudia Sorlini и съавт., публикувани на страницата на СЗО в рамките на Report of a
Joint WHO/EURO – ANPA Seminar “Release of Genetically Modified Organisms in the Environment: is it a Health Hazard?”, spet. 7-9, 2000)
Teхнологията на генното модифициране внася в живите клетки чужди за тях гени чрез вируси.В случая се експлоатира природното свойство на вирусите да вграждат своята генетична информация в тази на клетката-гостоприемник. По принцип да се вкара молекула генетичен код (ДНК) в жива клетка не представлява проблем и този процес протича спонтанно.Отдавна се знае,че през затворена изкуствена мембрана,наподобяваща клетъчната, големи молекули ДНК преминават във вътрешността на “клетката” при условия, нормални за организма и макар че механизмът на този процес е все още недоизяснен,то съществуването му не буди никакво съмнение.Същият метод се използува от десетилетия за вкарване на гени в клетки с цел да се експресира в тях нужен за изследователя белтък в количества,каквито нормалните клетки не
произвеждат,но вирусът-носител ги кара да синтезират само този белтък и нищо друго.Така че дотук методиката е отработена съвършено.
Постъпилата в клетката ДНК се вгражда в клетъчния геном само ако е снабдена с определени участъци,способни да се “вмъкват насилствено” в чуждия генетичен материал.Такива участъци,както вече казахме, притежават ирусите.Поради това вирусите,използувани за ГМ се наричат вирус-вектори.
Така “носещият” желания ген вирус влиза в клетката и се вгражда в нейната собствена ДНК.При това се вгражда на място,което той сам “избира”, т.е. невъзможно е да се предскаже къде точно вирусът ще се намести заедно със съответния ген в цялостната картина на глетъчния геном.
Мястото на вграждането обаче има огромно значение.Отдавна е известно,че активността на гените зависи от тяхното обкръжение,с други думи,от точното им положение спрямо всеки от останалите клетъчни гени.Всяка,дори на пръв поглед нищожна промяна в това положение може и най-често води,до промяна в активността на множество гени.А всяка подобна промяна е равносилна на патология,която може да засегне само определена тъкан,но може да обхване и целия организъм,какъвто е случаят със злокачествените заболявания.
Класически пример за подобно взаимодействие между клетка и чужда за нея генетична информация е вирусът на Епщайн-Бар,описан преди 40 години.След проникването на вируса в клетката,той вгражда своята ДНК в клетъчния геном и вместо да се размножава в клетките,той ги трансформира,опростено казано-в ракови клетки.Това вирусът постига единствено чрез промяна на взаимното положение на собствените клетъчни гени,като инициира преноса на част от една хромозома върху друга.При това след първото деление на така трансформираните клетки вирусната ДНК най-често “изчезва” от клетката,което неоспоримо доказва,че предизвиканите от вируса поражения са следствие от предизвиканите от него промени в положението на нормалните клетъчни гени.И това се оказва напълно достатъчно за да се развие многообразната клинична картина на заболяването,която варира от рак на лимфната тъкан и карцином на горните дихателни пътища,до тежки увреди на нервната система (“Инфекциозни болести”, авт. Проф д-р И. Диков, ИК “Знание”, София, 1999). Множество вируси действат по същата схема и 90% от тях предизвикват злокачествени заболявания.При това,подчертавам,самият вирусен геном не се размножава –
той просто променя взаимното местоположение на нормалните клетъчни гени и тъкмо тази промяна води до злокачествена трансформация на клетките. (за това откритие Harold e. Varmus и J. Michael Bishop получиха през 1989 г Нобелова награда по медицина). Както казахме по-горе, подобни събития вече са описани у лабораторни животни в резултат на консумация на ГМ храна.
Проблемът в изследването на тези процеси в човешката популация обаче е в
това,че между момента на проникване на вируса в клетката и злокачествената трансформация на тъканта може да мине много време,понякога години,както това става с вируса на СПИН,например.Причината за това “отлагане на
присъдата” е,че организмът като цяло,докато е в добро здраве,разполага с добри механизми за защита срещу патогенни генетични промени,когато те настъпват в отделни клетки.Но когато клетките,поразени от вируса,са
много,а защитните сили отслабнат в резултат на стрес,замърсявания на средата или други фактори,злокачествената трансформация на тъканите може да се развива необезпокоявано.Чак тогава се проявява и клиничната картина.Човекът отива при лекаря,започват изследвания и химиотерапия и никой не е в състояние да направи връзката между това,което се случва сега и това,че този човек преди 5 години е пиел соево мляко вместо краве,защото от кравето е имал киселини.Като се има предвид,че повечето от нас не си спомнят какво са яли вчера,шансът някой някога да докаже връзката между злокачествените заболявания и консумацията на ГМ-храна е практически нищожен,особено пък ако не сме знаели изобщо,че някога сме се хранили с ГМ-растения,защото никой не си е направил труда да ни го каже.
Наистина,ако използуването на ГМ-храни беше ограничено в рамките на една държава или континент за продължително време,един многофакторен корелационен анализ на голяма популация хора за срок от 10 години би могъл да даде някакви достоверни резултати и то при положение,че информацията е
събирана в детайли и съвестно в продължение на целия този период и съответното правителство позволи достъп на независими експерти до нея.За съжаление,всички тези условия са вече неизпълними,защото ГМО са разпространени в една или друга степен по цялата планета.Това е и причината,поради която производителите на ГМХ си позволяват да заблуждават хората,че досега няма регистрирани трайни вреди от консумацията на ГМХ върху човешкото здраве – те практически няма и как да бъдат доказани вече.
IYI
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
