Завистта е една сериозна болест. Ревността и злобата - също. Често завистникът е против зараждащите се в душата му чувства, но не може да им се противопостави. Той просто е това, което е. Всъщност завистниците имат една такава постановка: Защо на тези хора около мен толкова им върви? Защо не съм толкова красив, колкото тях? Ето че при тях в службата върви, а при мен не. А аз съм умен, красив, а нямам никакъв шанс в живота? Защо няма справедливост в света?" Разбира се, това е индивидуален човешки път, който Господ Бог дава на всекиго от нас. Има и такива, които, завиждайки на другите, искат да създадат проблеми на тези, на които завиждат.
Постепенно злото започва да се осъществява, защото правейки зло на някой човек, се получава ситуацията бумеранг. От това, че човек прави зло на някого, върху него се струпват хиляди проблеми, които са още по-тежки.
Много хора се страхуват да разказват за радостите в своя живот, защото интуицията ни казва, че по-добре да си мълчим, има хора завистници, има хора лоши, има хора ревниви.
Знае се вече, че човешката мисъл е материална. Телепатията е също материална. Завистливата мисъл оплита като с мръсна паяжина онова, което ние наричаме фина материя, фини тела на човека. Енергийното поле на човека, на когото завиждат, всъщност се замърсява много лесно. Заради тази така наречена енергийна мърсотия ангелът - пазител не може да види човека, когото пази. Липсва помощ, разрушава се енергийният баланс и човек се разболява. Това често става, когато индивидът няма нужните сили и енергия. Но ако ние общуваме с природата, вярваме в Господа, посещаваме черква, това може да ни запази от всички тези енергийни замърсявания.
Най-доброто средство за спасение от злобата, завистта и ревността е всекидневното осъзнаване, че трябва да се пазим от такива неща, и вярата ни в Господа. Когато човек се прочиства, когато вярва в доброто, злобата и завистта се връщат обратно към онзи, който ги е създал, и то в много по-голяма степен. Ето защо да не забравяме да се помолим за неразумните и да намерим сили да им простим. Тогава Господ прощава греховете на всички.
Ето молитва, която може да бъде ползвана при такива състояния. Например: „Мили Господи, прогони от мен, раба Божий, тъмната, нечиста и демонична сила със смирена молба, моля. Пречисти тялото ми, Господи. Пречисти душата ми, Господи, Исусе Христе, моето тяло, моята душа. Освети моето тяло, освети моята душа. Моля те, защити ме, Господи, от въздействието на тъмните и нечисти демонични сили. Амин!"
Нека да не пренебрегваме мъдростта на прадедите ни и никога да не забравяме да благодарим на Господа за пречистването и за всички хубави неща, които прави за нас всеки ден.
Любовта по правило често върви с едно странно чувство, което ние наричаме ревност. Може да се каже, че ревността е сянката на любовта. Щом обичаш, значи и ревнуваш. А всъщност те са коренно противоположни. Докато любовта е привличане и съграждане, ревността е отблъскване и разпадане. Тя е гибелно чувство. Повече от ясно е кой движи ревността в нашите объркани отношения - страхът. Страхът да не загубиш властта си над някого, желанието да властваш е разбираемо и естествено. То е дадено от природата. Когато започваш да губиш тази власт, идва страхът, появява се естествената неувереност, боязливост и нервност.
Казано е обаче, че ревността е равна на страха и това не е страх от неизвестното, от риска, а напълно осъзнат - от възможността да загубиш правото си на властелин, да бъдеш притежател, да си единственият собственик. Почти като страха да не изгубиш парите си в банката.
Ако в клетката на маймуните вкараш друг як мъжкар, лидерът изпада в ярост - троши, бие и чупи, иска да покаже кой е господарят. В това отношение човекът не е отишъл твърде далеч. Той също не знае друг начин да наложи волята си, освен чрез сила. И също вреди не само на своя избраник, но и на всички наоколо и най-вече на себе си.
За да се избавиш от тягостното чувство на ревност, трябва преди всичко да се освободиш от неосъзнатия стремеж да властваш. Могат го много малко хора. Някои тръгват по логиката: ще си избера невзрачна жена, че да е само моя. Това не е радост и победа, а е поражение. Повечето мъже обаче се държат като звероукротители - винаги напрегнати, нащрек, винаги готови да размахат камшика. Цялата им същност е фокусирана в една точка - дресираното животно не трябва да излезе извън контрол. Мъжете обичат да се чувстват собственици.
Жените са по-кротки и примирителни, но когато става дума за любовта, те също искат да бъдат собственички на мъжа, когото обичат. Ако жената е слаба и безволева, може лесно да бъде манипулирана и подчинявана. В наши дни този тип жени стават все по-малко. Чисто мъжките силови методи срещат здравата съпротива на чисто женските лукави методи. Напористият стремеж на жената да бъде привлекателна - дрехи, грим, бижута, външност, не са насочени към съпруга. Той обикновено не обръща внимание на тези неща. Жената иска да бъде харесвана от колкото се може повече мъже, а точно това мъжът не харесва.
В отношението между двата пола има нещо неуравновесено. Мъжът смята, че природата му е дала свещеното право да притежава възможно най-много жени. Стреми се към това и се гордее с него, без никога да си задава следния простичък въпрос: А жената, с която бях, нали все пак е била или е нечия жена? Жената не си задава подобен въпрос. Тя априори знае, че другият е съпруг на нечия друга. Тя не иска да властва, иска само да покори или по-точно да бъде покорена. И колкото по-често, толкова по-добре.
Макар и водени от различни ситуации, резултатите са абсолютно сходни. В края на краищата се свеждат до едно гневно изречение: „Че кой ще те хареса тебе?" Това е последната степен, когато не можеш да притежаваш нещо, оплюй го, ако можеш. Точно както беднякът гледа скъп костюм и си самовнушава, че точно този цвят няма да му отива.
В нашите променени времена нещата съвсем се объркаха. Когато бизнесдама печели милиони, а мъжът е на средна заплата, пита се чия е властта? Когато тя може да си позволи да бъде нагиздена, привлекателна и щедра, не може ли да си позволи и нещо друго?
Този проблем съществува, откакто съществува светът. И никой досега не е намерил решението и едва ли ще има всеобщо решение. Имам един съвет - много моля, недейте да разчитате на ревността, не й се поддавайте, тя е нещо, което заедно със злобата и завистта унищожава човека. И вас, и близките ви. Решението е търсене на нов партньор, ако се налага, и избягване чувството за собственост.
И все пак, мъжете са от Марс, а жените от Венера.

От книгата на д-р Иван Витков "От душата към Тялото"