ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Написано от Маг Селена
|
|
Вторник, 02 Октомври 2007 00:00 |
Към нас идва прокоба от дълбините на вековете
 През 2005 г., за да се избави от проклятието на фараона, жителка на Южна Африка върнала в Египет амулета, който бил откраднат от гробницата на Тутанкамон. В писмо до министъра на културата на Египет тя описала в дълъг списък нещастията, които са сполетели всички собственици на амулета във вид на скарабей, който бил откраднат от гробницата на фараона от египетски работник, който е работил на разкопки през 1922 г.
Тази гробница в Долината на царете под град Луксор бе открита от британския археолог Хауърд Картер.
Гробницата с мумията на великата жрица на храма на могъщия Амон-Ра в Тива беше намерена през 1902 г. от петима араби, по време на разкопките на пирамидата. Те продали саркофага на четирима англичани — членове на археологическата експедиция. Арабите започнали кървав спор за получените от продажбата пари. Всичките умрели от прободните рани, които си нанесли един на друг. Това били първите пет жертви на египетската жрица.
Египтологът, който превозвал мумията до Кайро, одраскал един от пръстите си на саркофага от това получил зараза на кръвта. Хирурзите трябвало бързо да му ампутират ръката за да му спасят живота. Помощникът на учения, който се занимавал с изпращането на мумията в Лондон, скоро след това се застрелял.
Третият участник в археологическата експедиция умрял от треска. Четвъртият бил премазан на улицата от тежкотоварна кола. ..
Първият фотограф, на който египетските власти поръчали да направи снимки на жрицата, се побъркал. Той си въобразил, че мумията е оживяла, излязла е от саркофага и иска да го удуши. Вторият фотограф умрял след осем дни от слънчев удар.
Накрая фаталната жрица на Амон-Ра била докарана в Лондон и я изложили в Британския музей. Наблюдаващият превоза музеен работник паднал случайно, ударил си главата в стената и получил сътресение на мозъка.
Всички тези ужасни случаи били подробно описани в един от лондонските вестници и всяли истинска паника сред гражданите. Някои от другите вестници поддържали сензацията и започнали да публикуват писма на посетителите на музея, които се оплаквали, че след като разгледали мумията, започнали да ги преследват разни неприятности. Обществеността предявила искане фаталната мумия да бъде изпратена обратно в Египет, а охранителите в музея отказвали да влизат без причина в залата, където бил изложен саркофагът. Когато задълженията им налагали все пак да влязат в залата с мумията, те я заобикаляли отдалеч и даже се опитвали да не я гледат.
За да не се разбунват излишно духовете, началниците на музея решили да пренесат жрицата на Амон-Ра в мазето. След една седмица един от работниците, които премествали саркофага, се разболял, а неговият началник умрял от сърдечен пристъп зад бюрото в кабинета си.
Всичко на всичко за 10 години мумията на Амон-Ра успяла да погуби 20 човека. В края на краищата един несуеверен американски археолог, който тъкмо щял да се връща в родината си, решил да я купи от музея и даже си взел билет за най-съвременния кораб. Естествено, че той се наричал «Титаник»! Всички знаем развитието на събитията по-нататък...
Осквернители на праха
Първият собственик, британски моряк, който купил амулета в Кайро, се удавил при корабокрушение. Дъщеря му умряла от левкемия на 21 г. възраст. Вдовицата решила да се избави от скарабея и го подарила на бащата на бащата на предишната собственичка, чиято дъщеря била умряла от левкемия. Мъжът й починал в навечерието на продажбата на древната рядкост.
Както разказвал в Кайро заместник-министърът на културата Шериф аш-Шобаши, собственичката била готова да върне амулета в Египет, при условие, че той отново бъде поставен в гробницата на Тутанкамон – фараонът на 18-а династия (управлявал през 1361-1352 години преди нашата ера), умрял доста млад.
…Още от дълбока древност съществува поверието за това, че хората, които тревожат покоя на починалите, са преследвани от неминуемо възмездие. При всички народи мястото, където почива мъртвеца е вечен покой и да се тревожи неговият прах означава той да бъде осквернен и да се нарушат неписани страшни закони.
В 60-е години на ХIХ век богатият англичанин Дъглас Мюрей, който имал колекция от редки вещи, придобил капак, който бил откраднат от саркофага на египетска мумия. Буквално няколко дни след покупката, по време на лов, пушката на Мюрей грумнала в ръцете му и англичанинът загубил лявата си ръка. През това време капакът на саркофага пътувал към Англия на кораб, чийто котел се взривил по време на рейса. На пристанището капакът бил натоварен в кеб, конят се подплашил и само по чудо всичко се разминало без жертви...
Мюрей, който грешно предположил, че неприятностите преследват капака на саркофага, а не придружаващите капака лица, решил, за всеки случай, да го фотографира във всички възможни ракурси и за целта повикал специалист от фотоателие. Снимките били направени, плаките – промити, снимките – отпечатани, а фотографът ....се застрелял. Разсилният, който доставил снимките на посочения адрес, бил безкрайно учуден когато видял, че от къщата е останала само пепел! Всичко било изгоряло съвсем! С изключение на капакът на саркофага – той останал цял...
Позната на Дъглас Мюрей, която вземала активно участие в съдбата на злополучната египетска рядкост, получила телеграма за гибелта на мъжа й, сина й, сестра й и съпруга на сестра й по време на наводнение в Индия. Жената веднага заминала за английската колония за да погребе близките си, но по време на плаването загинала заедно с парахода, който потънал близко до нос Добра Надежда.
Нещастията преследвали както самите собственици на саркофага, така и техните родственици до момента, в който един от наследниците на Мюрей, не се сетил да предоставят капака на Британския музей, където се намира и досега.
Защо потъна «Титаник»?
Може да звучи странно, но проклятието на мумията често се разпространява и върху превозните средства, на които е натоварен разтревожения прах. В това число и на параходите.
…През април 1912 г., в Атлантическия океан потъна знаменитият лайнер «Титаник», считан за най-големият, най-бързоходният в света и непотопяем.
Учените в един глас твърдят, че гибелта на лайнера е вследствие от сблъсък с айсберг. Но в тази съдбовна нощ като че ли всичко е било против «Титаник».
Макар и да разбирал прекрасно, че корабът потъва, капитан Едуард Смит стоял на своя мостик спокойно, като в хипнотичен транс, като гледал безучастно как членовете на екипажа предприемат отчаяни действия за да спасят кораба. По вина на капитана, сигналите за помощ били подадени с недопустимо закъснение. И на пасажерите, и на екипажа било обявено доста късно, че трябва да се спасяват.
Защо ли капитан Смит се е държал толкова странно? През двайсетте години на миналия век парапсихолозите имали следната версия: виновник за мистичните предзнаменования и за самата трагедия е ..... древната мумия на египетската гадателка, осъдена на смърт по заповед на жреците по времето на фараона Аменхотеп IV, която се намирала на борда на «Титаник».
През 1895 г. тази мумия била извлечена от гробницата си в северен Египет, над която през 229 г.пр. н.е. поклонниците на черната магия построили храм. Мястото на погребението на гадателката открай време се ползвало с лоша слава в Египет. Според древните легенди, ужасна карма очаквала всеки, който дръзне да наруши нейния покой.
Спред мнението на известния немски египтолог Фридрих Вандерберг, гадателката била охранявана от заклинания на древни магове. От 1896 до 1900 г. при различни обстоятелства са загинали почти всички членове на експедицията, които са участвали в разкопаването на гробницата. Жив останал само собственикът на мумията — известният английски пътешественик и учен лорд Канервил. През 1912 г. той решил да вземе участие в археологическа изложба, която се откривала в средата на годината в Лос Анджелес. Според замисъла на организаторите, мумията на древната жрица трябвало да стане един от най-ценните експонати на изложбата.
През април 1912 г. Канервил си купил билет за «Титаник». По молба на учения, огромният сандък, в който се съхранявали останките на гадателката, бил поставен не в трюма, както изисквали правилата, а в каютата до капитанския мостик. В знак на признателност Канервил решил да демонстрира безценната си находка. Капитанът имал непредпазливостта да се докосне до свещените амулети, които охранявали мумията в царството на мъртвите. Последствията от това необмислено решение били катастрофални – лайнерът потънал.
Макар че дори и прахът на гадателката да не е бил на борда, «Титаник», сигурно пак щеше да потъне. Защото в трюма е имало още една египетска мумия!!! Това била мумията на жрицата на храма на Амон-Ра, за която ви разказахме в началото на статията.
Аномални «танци» в норвежкия музей
През 2001 г. на британската митница бил арестуван африкански магьосник, който пренасял наркотици в дървена ритуална статуетка на маймунка. «Вещественото доказателство» било изпратено в склад в Дувър. Само че съвсем скоро офицерите от митницата поискали дървената маймунка да бъде изпратена в някакъв музей или просто да им я махнат от очите защото всеки път когато митничарите минавали покрай нея, тя падала от полицата върху главите им.
Музейните работници отдавна са свикнали с подобни аномални предмети на ритуалния култ. Разбира се, това съвсем не значи, че когато поредният древен музеен експонат започне да показва «характера» си, просто никой не му обръща внимание. Съвсем не е така! Например, древноегипетските шабти - погребалните статуетки, представляващи слугите на мумията в оня свят – до този момент предизвикват неподправен страх у сътрудниците на музея в норвежкия град Берген.
По думите на професор Хенрик фон Акен, неговите колеги не обичат да работят през нощта в залата, където се намира експозицията «шабти».
Пазачът на музея Ричард Сауре първи забелязал, че малките каменни статуетки не приличат на другите експонати. «Когато ги пренесоха от склада в една от залите, те бяха акуратно опаковани в кутийки. Когато дойдохме на работа сутринта, те бяха разхвърляни по всички ъгли, с изключение на две шабти, които се оказаха фалшиви. »
Оттогава всяка нощ статуетките започнали, по най загадъчен начин, да сменят местата си в своите стъклени витрини и даже да се въртят на 90 градуса около своята ос. «Те стоят в стъклени чаши, които са затворени и запечатани, но това може да се види по следите от прах - разказва Сауре. – Аз съм скептик, но трябва да вярвам на това, което виждам. Изобщо не мога да си го обясня. Ако се случва от това, че подът се тресе, както твърдят някои, защо и другите обекти не се движат?»
Към казаното от пазача професор фон Акен добавя: «Някой е направил тези статуетки и ги е сложил в гроба. Сега те са извадени от тъмата на погребението, където са лежали хиляди години. Какво са донесли със себе си? Засега не мога да дам отговор на този въпрос.»
До неотдавна и семейство Казмирук нямаха обяснение за страшните неща, които се случвали в дума им. От екскурзията в Египет Марина и Павел, освен обичайните различни сувенири: скарабеи, източна бижутерия и прочие джунджурии, донесли в къщи и истински «трофеи»: несколко камъка, които тайно взели от погребалната камера на пирамидата на Хефрен, синът на Хеопс.
«Вътре в пирамидата има погребална камера, която е изсечена в скалата, - спомня си Марина. - В тази камера и до този момент стои празен гранитен саркофаг с разбит капак. И ние с Паша не се сдържахме и взехме от там няколко камъчета «за спомен.»
Като се върнали у дома, съпрузите Казмирук загубили покой: посред нощ сами се отваряли и затваряли врати, чувал се звук на течаща вода, по коридора ечали тежки стъпки. Разбудени от шума на водата, съпрузите скачали и се втурвали да проверяват крановете, но винаги намирали вентилите затворени, а раковините на мивките и ваната – идеално сухи.
С времето им ставало все по-страшно да остават през нощта в дома си. Повиканият парапсихолог доста бързо изяснил, че полтъргайстът не е възникнал на празно. «Виновни» за всичко се оказали египетските камъни, които явно са ценни за умрелия син на фараона и неговият дух е дошъл за своята собственост.
Не трябва да се изхвърлят подобни вещи: духът пак няма да се успокои и затова единственият изход е да се върнат камъните там, откъдето са били взети.
Да пътуват за втори път до Египет не било по джоба на семейството. Сега те чакат някой от познатите им да отпътува за там за да вземе със себе си и тайнсвените камъни и да ги върне обратно в погребалната камера. ...
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
