ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
РАСТЕНИЯТА - ОТКРИВАТЕЛИ НА ИНТЕРНЕТ |
|
Написано от Маг Селена
|
|
Четвъртък, 08 Ноември 2007 00:00 |
Те са емоционални, съзнателни и много, много приказливи!
Откриватели на Интернета, чатовете и съобщенията през мрежата не са хората, а растенията, показват изследвания на учени от университета "Радбауд" в Неймеген, Холандия.
От милиони години те си общуват чрез подобни на Интернет мрежи, които са част от отбранителната система срещу атаките на враговете им - насекомите, животните и човека, твърди ръководителят на екипа Джоузеф Стюфър.
"Свързват се и обменят информация по "канали" от разклонения, формиращи гигантски комуникационни "паяжини". Предупреждават се за опасности или просто бъбрят, увеличавайки шансовете си да оцелеят. Изумени сме колко общителни са в действителност.
Обикновените детелини например си говорят по свой детелинин нет. Когато гъсеници нападнат една от тях, тя незабавно съобщава на останалите за "смъртната" опасност. Те светкавично реагират, произвеждайки химикали, които ги правят по-малко привлекателни или отровни за нашествениците.
Всичко това функционира като познатите ни кабелни електронни мрежи и алармените системи в отбраната. Следователно растенията не са някакви скучни, пасивни организми, които просто си стоят, фотосинтезират и чакат някой да ги изяде", разяснява холандецът Джоузеф Стюфър.
Ягодата, детелината и тръстиката създават най-бързите информационни връзки, подобни на компютърните. Всякоотделнорастение известява останалите чрез фини пълзящи израстъци - канали за обмен на данни. Стюфър демонстрира в лабораторни условия как съобщенията "тревога" и SOS се предават в "чата" и колко бързо предупредените "войници" се готвят за отбрана.
Благодарение на уникалния растителен Интернет те оцеляват или поне намаляват щетите от инвазиите на гладни неприятели.
За съжаление "технологичният" им напредък си има и минуси. Също както вирусите заразяват компютрите ни през мрежата, така и истинските биовируси щурмуват зелените ни събратя, използвайки тяхната мрежа. Растенията нямат аналози на защитни компютърни програми, така че лесно попадат в капана на инфекцията.
"В бъдеще предстои да проучим по какъв биохимичен път се изпращат и препращат "имейли-те" и дали няма някаква антиспам защита или защита от вируси, която не-винаги сработва", планират Тамара ван Мьолкен и Сара Гомез от екипа на Стюфър. В същата област работят и американски биолози от калифорнийския университет "Дейвис".
Те откриха ключовия елемент в комуникационната система на растенията - непознатия досега "протеин на движението", пренасящ информация заедно с РНК (рибонуклеинова киселина) от стебла и листа до отдалечени корени и цветове.
Чрез него транспортират изключително важни генетични съобщения, управляващи растежа, цъфтенето и реакциите. Проводящата тъкан, която в ботаниката наричаме флоема, прилича на оживено метро или магистрала. Тъканта участва в доставянето или изнасянето на химични вещества до определени зони.
Тубообразните филтриращи елементи на флоемата са линиите на метрото, а свързващите тунели позволяват командите и информацията да се придвижват от спирките към различните метролинии", разказва шефът на изследването проф. Уилям Лукас. В клетките на листата и стъблата протеинът на движението се прикрепва към информационен сегмент от генетичния код, наричан информационна РНК.
Като билетче за метрото умният протеин позволява на тази РНК да влезе в плазмодезмалния тунел и да се отправи към избрана метролиния. Веднъж щом попаднат в метро-то, свързалите се протеин и РНК пътешестват бързо до крайни спирки, разположени в корените и цветовете.
Когато пристигне на място, РНК влияе върху нивото на други протеини. Те информират близките тъкани за физическото състояние на растението, точния годишен сезон или алармират за инвазията на патогени.
"По-големите и по-сложни растения си имат интелигентна "съдова" система пренасяща вода и продукти от фотосинтезата из организма.
Паралелно с нея действа и комуникационна мрежа, благодарение на която растението разбира какво се е случило и се случва в отдалечени органи. Така то следи дали е нормално производството на захари в листата, развитието на цветовете и хранителните процеси в корените.
И ето тук именно водеща роля играе транспортът на РНК-молекулите през растителната съдова система", разкрива Лукас. Уникалният протеин е наречен СmРР16, тъй като е с тегло 16 килодалтона (единица за атомна маса) и носи инициалите на тиквата Cucurbita maxima, в която е открит за пръв път.
В поведението и структурата си СmРР16 прилича на транспортните протеини, употребявани от вирусите. "Растителните вируси използват комуникационната система на растението, за да го заразят и превземат напълно.
Приликата между вирусните протеини-транспортьори и умният СmРР16 означава, че вирусите са откраднали технологията за обмен на данни от гените на самото растение! Те са изучили всичките му пътища за пренос на информация и ги използват за свои цели като истински терористи", шегува се професорът.
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
