Веднъж по време на полет с Ан-12 стана извънредно произшествие - разказва летецът-изпитател Марина Попович. - В багажното отделение се разхерметизира отсекът с горивото и на пода се изляха около 4 тона керосин.

Самолетът се превърна в бомба, готова да се взриви от първата искра. Отгоре на това попаднахме в мощна буря. Светкавици ни обкръжаваха от всички страни. И тогава всичките 12 души екипаж почувствахме, че самолетът, като че ли замръзна във въздуха.

Времето тече само в едно направление и с една скорост. И нищо не може да го промени. Но така ли е наистина?

Изследователите обясняват всички известни неравномерности в скоростта на промяната на времето с особеностите на човешката психика - казва кандидатът на психологическите науки, сътрудник в Центъра за корекция на личността Андрей Доронин. - Колкото повече бързаме за някъде, толкова по-бързо лети времето.

Колкото по-скучна е работата, с която сме се захванали, толкова по-бавно върви то. Но има хиляди свидетелства, които не могат да бъдат обяснени с особеностите на психиката. Много от нашите клиенти твърдят, че тяхното субективно време се е забавяло.

Така, например, при Николай П. във въздуха не му се отворил парашутът. На височина 40 метра той изведнъж почувствал, че като че ли е попаднал върху облак, който уж поспрял падането му. И тези секунди му били достатъчни, за да подготви тялото си и да се приземи правилно.

Случва се и обратното, когато опасността е близко, но още не е настъпила - времето не се разтегля, а се свива. Все едно на организма му е необходима резерва от неизползвано време - за всеки случай. Със сигурност мнозина ще си спомнят ситуации, когато за части от секундата обикновен човек върши десетки пъти повече неща, които биха направили специално подготвени хора с отлична реакция.

Олег Григориев от Сочи разказва как едва не паднал от скали. Помогнал му негов приятел, който не е бил спортист, дори бил доста хилавичък. "Стори ми си, че той за секунда преодоля няколко десетки метра, протегна ръка и ме изтегли, нищо че тежа почти 100 килограма", пише Григориев.

Известни са случаи, когато хора, спасявайки се от вълци, за секунди са изкатервали високи дървета. Или когато старица успяла да изнесе от горящия си дом за пет минути не само маса, столове, дрехи, но и огромен сандък, който после двама яки пожарникари едва го вдигнали от земята.



ТАЙНСТВЕНИЯ ЦЕНТЪР
Може би нашите прародители са били запознати с подобно явление. Във всеки случай и в наше време сибирските шамани и йогите успяват да спрат времето. Но защо времето е толкова непостоянно? Някои учени смятат, че човекът има своеобразен "орган за управление на времето".

Според едни експерти той се намира в мозъка, по-точно - в хипоталамуса - казва Доронин. - Други, в това число и академик Влаил Казначеев, предполагат, че става дума за качествено нова функция на невроклетките в мозъка, които са свързани помежду си най-вече благодарение на общото си поле - аурата.

Затова времето на всеки човек постоянно "плува", отклонява се незначително и в двете посоки. Само изключително точна апаратура може да регистрира подобни "колебания".



ЗАГУБА НА ОРИЕНТАЦИЯ
На медицински език подобни случаи отдавна се наричат "загуба на ориентация във времето". Едва отскоро започнаха да ги разглеждат като физично явление. Оказва се, че организмът на човека може да влияе върху Времето! Засега обаче е известно само, че промяната (най-често - забавянето) във времето става близо да изплашени до смърт хора.

- Колкото по-силен е страхът, толкова повече се разтеглят миговете, предоставяйки "допълнителни" секунди за приемането на спасителни решения - Казва Доронин. - След това, разбира се, организмът се отпуска и времето влиза в нормалното си русло. Спомнете си как след като опасността премине, хората са в шок, не реагират на нищо, тоест като че ли изпадат от обикновеното време.

По този начин изводът сам се налага: силният стрес, когато човек истински се ужасява, и огромното желание да се живее променят плътността на времето - или го свиват, или го разтеглят. Този феномен получи и експериментално потвърждение.

В Академията по авиационна и космическа медицина разказаха, че дори тренираните изпитатели получават много силен стрес в центрофугите с голямо ускорение и при това явно усещат, че времето започва да върви другояче.



ДРУГОТО МНЕНИЕ
Психотерапевтът Георги Анисонян: Само половината от човечеството живее в настоящето.
Усещането за време зависи от характера на човека и отношението му към живота. За да се разбере доколко често личното време на човек съвпада с истинското хронологично време, анкетирали около стотина млади мъже и жени.

Всеки от тях записал десет най-важни събития в живота си и ги подреждал в хронологична последователност. След това между която и да е редица събития, записани един до друг изпитваният трябвало да отбележи: "Аз съм тук", т. е. чувствам, че живея в този отрязък от времето.

Накрая се разбрало, че само 47% от участниците в експеримента живеят с настоящето, 25% - с миналото, а 28% - с бъдещето. При това мъжете по-често "витаели в облаците", а жените пък наблягали на спомените. Следващият експеримент показал, че с настоящето ни свързват близки хора.

Тези 47% показали по-дълбока привързаност към семейството, роднините, приятелите. Онези, които живеели с миналото или бъдещето, по-малко усещат връзката си със заобикалящия ги свят. Това са предимно самотни хора.