Представяме ви материал за дейността на суперсекретната група за разследвания на извънземни биологични обекти "Маджестик 12", назначена от тайни служби към правителството на САЩ и подчинена лично на президента. Според специалистите това са най-фрапиращите и най-спорните документи на ХХ век.

Проект "Маджестик 12"

През декември 1984 г. кинопродуцентът и експерт по НЛО Джейми Шандера получил странна пощенска пратка. В пакета имало документи и 35-милиметрова фотографска лента. Липсвало обяснително писмо, липсвал адресът на подателя. Пощенската марка била с печата на Албукерк, Ню Мексико.

Оказало се, че лентата съдържа сбор от информации за президента Дуайт Айзенхауер от 18 ноември 1952 г. Върху първата от осемте "парещи" страници тегнел грифът "Строго секретно! Строго поверително!". Съобщавало се, че документът съдържа "изключително важни за сигурността на САЩ информации". Представен бил списък на 12 от най-авторитетните американски учени и военни специалисти, представители на секретните служби, ангажирани със случая.

В документа се говорело за прибирането през 1947 г. на една летяща чиния и на телата на няколко извънземни в околностите на Розуел, щат Ню Мексико. Приложена била паметна бележка на Хари Труман от 24 септември 1947 г., в която президентът заповядвал на секретаря по отбраната Джеймс Форестал да задейства операция "Маджестик 12".

За да разберем промеморията към Форестал, трябва да я свържем с текста на една свръхсекретна телеграма от 1952 г., разкриваща, че през юли 1947 г. в околностите на Розуел е паднал "летящ обект с формата на диск", около който са открити "извънземни биологични обекти". Когато президентът Труман е информиран за находката на военните, упълномощил секретаря по отбраната Форестал да сформира комисия по случая. След избирането му за президент през 1952 г. Айзенхауер поел ръководството на операция "Маджестик 12", като дал допълнителни инструкции по въпроса. Той лично одобрил 12-те членове на специализираната комисия, обобщил подробностите за падането на летящия обект и подчертал, че разкритията трябва да се проведат при най-висша степен на секретност, за да не се създава паника сред населението.

Когато все пак някаква информация "изтече", в средите на уфолозите избухна война на мненията. В подкрепа на автентичността на документите по проект "Маджестик 12" се обявиха десетки изследователи като Стантон Фрийдман, Бил Мур и др. По-скептични бяха заключенията на Кевин Рандъл, Армен Викториан и Филип Клас, като някои направо обявиха документите за фалшиви.

Но друга странна пощенска пратка задълбочи мистерията около "Маджестик 12", известен също като "МДж-12" и "Маджик". През 1985 г. Бил Мур получил писмо "без подател" от Нова Зеландия, в което се подсказвало да търси разсекретени документи в Националния архив на САЩ. Така Мур и Шандера открили важна докладна на специалния помощник към службите за национална сигурност Робърт Катлер към ген. Натан Туайнинг, началник на Генералния щаб на военно-въздушните сили през президентството на Айзенхауер. Отново ставало дума за "МДж-12".

През 1987 г. Джейми Шандера открил нови документи за дейността на "Маджестик 12". Докато проучвал възможността за заснемането на филм за НЛО през 1980 г., Шандера се запознал с много специалисти от висшите военни ешелони; предполага се, че някой от тях е "изплюл камъчето".

Документите третирали стратегиите, свързани с прибирането, обработката и изследването на технологичните и органичните останки с извънземен произход, прибрани след инциденти с НЛО. Става дума не за фотокопия, а за т.нар. парафирани копия, съответстващи на оригинала.

След грифовете "Строго секретно!" и "Само за специалисти с достъп до операцията!" следвала "Информация, свързана с националната сигурност", съдържаща подробен доклад за операция "Маджестик 12", подготвен от адмирал Роско Хиленкотер за президента Дуайт Айзенхауер. Датата отново е 18 ноември 1952 г.

И така: след препоръка на д-р Ваневър Буш и на секретаря по отбраната Джеймс Форестал на 24 септември 1947 г. президентът Труман издава специална заповед за сформирането на група "Маджестик 12". В доклада на Хиленкотер се обобщават проблемите, свързани с извънземни обекти, като се започва от сведенията за НЛО от Кенет Арнолд на 24 юни 1947 г., минава се през стотиците последвали наблюдения и се стига до разбиването на неземен летящ обект в един от безлюдните райони на Ню Мексико на 75 мили северозападно от Военно-въздушната база при Розуел (днес Уолкър Фийлд).

Според доклада на 7 юли била организирана операция за прибирането на останките от разбилия се обект и на четиримата загинали от екипажа му. След транспортирането на телата до секретни инсталации, била разпространена версия за прикритие, според която в района се е разбил метеорологически балон.

На четвърта страница от доклада били обобщени предварителните заключения на специалистите: дискът е разузнавателно летящо тяло със сравнително ограничен радиус на действие, а създанията, подложени на аутопсия от члена на "МДж-12" д-р Детлев Бронк, са същества, приличащи на човека, но биоеволюционните им процеси не съответстват на присъщите на Хомо сапиенс.

Бронк въвел термина "Извънземни биологични обекти". Предположило се, че съществата са пристигнали от Марс, но надделяла хипотезата на астронома проф. Доналд Менцел (също член на "МДж-12"), че пришълците произхождат от планета на друга слънчева система.

Сред останките били открити детайли със странна йероглифоподобна писменост, която никой не успял да дешифрира.

Технологията на летящата чиния явно била извънземна. Според доклада специалистите не успели да определят системата за функционирането на диска, лишен от крила, опашка, задвижващи части, реактори и какъвто и да е намек за мотор. Допускала се възможността двигателят да е бил напълно разрушен при експлозията.

В документа се конкретизирали мерките за сигурност и секретност след инцидента. Достъпът до информация бил ограничен до двама души от специално подразделение към командване "Аероматериали" със седалище в Райт Патерсън, което щяло да поддържа връзката между група "Маджестик 12" и специалистите от проекта "Сайн" на военно-въздушните сили, по-късно преименуван на проект "Градж". Каналите щели да предават най-важните информации, свързани с проблема НЛО. На операцията било дадено кодовото название "Синя книга".

В доклада се споменавало и за втори уфоинцидент, станал на 6 декември 1950 г. в безлюдна зона между Ел Индио и Гуереро по границата между Тексас и Мексико. Падналият обект обаче се изпепелил след взрива.

При заключенията на доклада се подчертавала фундаменталната важност на откритите обекти за националната сигурност. Регистрираното явно увеличение на активността на НЛО изисквало поддържането на постоянна бойна готовност.

След някои публикации в световната преса през последните години избухна своего рода космически уотъргейт. След 1987 г. правителството на САЩ на няколко пъти официално отрича документите, свързани с група "Маджестик 12". Много учени обаче като канадския ядрен физик Стантон Фрийдман считат, че докладът до Айзенхауер е напълно автентичен.

След задълбочени проучвания в продължение на над 15 години Фрийдман представя документирани доказателства в своя "Финален доклад за операция МДж-12", публикуван от Фонда за уфологични проучвания през април 1990 г. В периода между 1992 г. и 1996 г. изследователят Тим Купър се добра до нови документи за "МДж-12", с които запозна Фрийдман.

След проучванията в националните архиви на САЩ, както и във военни, академични и частни архиви, Фрийдман е убеден в достоверността на документите. Антропологът от университета в Уисконсин проф. Роджер Уескот анализира материалите от лингвистична гледна точка и също стига до извода, че става дума за автентични документи.

И така, логично е да попитаме. Ако президентът Труман е създал отбор от експерти, занимаващи се с летящите чинии и техните екипажи, продължава ли този отбор "да рита топката"?

Но кого?

Евгени Алексиев, Красимир Георгиев