в. Ню Йорк Таймс  

Джон Тиърни

Teжки снегове блокираха тази седмица България и Румъния. Тълкуването на времето става в последно време все по-противоречиво. Снимка : Ройтерс

Бих искал да ви пожелая щастлива Нова година, но за жалост прогнозите ми са малко по-различни.

Очаква ви много лошо време. През 2008 г. телевизията ще ви показва нови и нови картини на природни бедствия, които ще свързва с глобалното затопляне. Ще ви се казва, че такова странно време със сигурност е знак за опасни климатични промени. Ще ви плашат, че това което виждате, е само увертюрата на апокалипсиса, предстоящ в най-скоро време – поне ако не вземете спешни мерки да охладите планетата.

Проблемът обаче е друг. Днешните метеоролози са по-скоро предприемачи, отколкото учени. Един куп активисти, журналисти и вманиачени по публичните изяви учени селективно наблюдават земното кълбо и търсят единствено доказателства за собствените си теории, докато в същото време замърсяват атмосферата с вредни газове и печелят луди пари.

Преди година британските метеоролози изписаха много заглавия, в които предричаха, че заради натрупването на парникови газове 2007 ще е най-топлата година досега. В края на годината те тихомълком признаха, че средната годишна температура е била далеч от рекордите – всъщност даже е била най-ниската от 2001 г. насам. Би Би Си обаче уверено обяви, че „данните от 2007 г. потвърждават тенденциите към глобално затопляне".

Ураганът Катрина, който удари Ню Орлеанс през 2005 г., също беше припознат като предвестник на ужасяващото бъдеще, предвиждано от много експерти по климата. Следващите две години обаче бяха доста спокойни откъм урагани, като последната дори беше най-спокойната в Северното полукълбо от трийсет години. Учените предприемачи предпочетоха да сменят темата. Насочиха вниманието си към сушите в Калифорния и Австралия – новите предвестници на климатичните промени (нищо, че на една по-топла планета би трябвало да има повече валежи, не по-малко).

Най-великодушното извинение за тази пристрастност е, че учените предприемачи всъщност искали да компенсират нечия друга пристрастност. Планетата наистина се е затоплила и ще продължи да се затопля заради парниковите газове, но процесът е твърде бавен, за да бъде забелязан от обществото.

Когато преценяваме опасностите, ние често правим една и съща грешка: съдим по това колко опасно е едно нещо в зависимост от това колко примера за него ни идват на ум. По този начин надценяваме възможността да умрем от терористична атака например, защото постоянно гледаме подобни случаи по телевизията. В същото време подценяваме шанса да умрем от редовното пушене на цигари, защото просто такива случаи не се коментират в публичното пространство.

Бавното затопляне няма как да предизвика запомнящи се телевизионни репортажи и затова активисти, журналисти и учени преекспонират значението на урагани, горски пожари или гладуващи бели мечки. По този начин те се опитват да изпреварят събитията, създавайки „каскада на наличността". Този термин е въведен от Тимур Куран, професор по икономика и право в Университета на Южна Калифорния, и Кас Сънстин, професор по право в Чикагския университет.

Каскадата на наличността с прости думи означава, че колкото повече се говори за една опасност, толкова повече хората я осъзнават, което пък води до повече медийно отразяване и повече страх. По същия начин картините от 11 септември направиха тероризма да изглежда огромна заплаха, а медиите и службите за сигурност настроиха обществото да очаква нови атаки и конспирации.

„Много хора, загрижени за климата, искат да създадат каскада на наличността, като набият даден инцидент в главите на хората, казва д-р Сънстин. Ураганът Катрина е само ранен пример, ще има много други такива. Не се съмнявам, че промените в климата са реалност и представляват заплаха, но съществува опасност общественият консенсус около дадено климатично събитие всъщност да е пример за каскада."

Когато каскадата започне да се случва, е много трудно да се предвиди докъде ще доведе тя. Експертите по принцип не обичат да се противопоставят на нещо, което е станало неоспорима истината за обществото, а дори да го направят – никой не им обръща внимание. Днес топящият се арктически лед е станал символ на глобалното затопляне и никой не се интересува от други обяснения защо този лед се топи и защо ледът на другия полюс не се топи.

Ал Гор говори в Осло след като получи Нобелова награда. Част от теориите му обаче са доста спорни. Снимка : Уикипедия

Глобалното затопляне има ефект и върху двата полярни региона, но те са също така повлияни от местните океански течения и въздушни маси. Две проучвания на НАСА от миналата година доказват, че топенето на леда в Арктика се дължи до голяма степен на циклична промяна в океанските течения и ветрове. Тези проучвания обаче не спечелиха много внимание – особено в сравнение с репортажите за гладуващите бели мечки, които са толкова популярни сред учените предприемачи.

Роджър А. Пилке Джуниър, професор в Университета в Колорадо, отбелязва тотално различното отразяване от два конкуриращи се американски вестника на връзката между ураганите и глобалното затопляне. Професорът е преброил 79 материала в едното издание и едва три в другото.

Познайте кое издание се е заигравало с теориите от филма на Ал Гор? Естествено първият вестник, който е поддържал тезата, че глобалното затопляне е причина за ураганите. Другото издание заключило бързо, че глобалното затопляне има минимално влияние върху ураганите.

Същата година обаче Ал Гор спечели Нобелова награда за теориите си. В речта си той не спомена сложността на дебата за ураганите. Също така, когато направи анализ на времето през 2007 г., той не спомена колко спокойна е била годината откъм урагани. Вместо това, Гор мистериозно загатна, че идват „силни бури в Атлантическия и Тихия океан" и предпочете да се съсредоточи на други бедствия като „тежките суши" и „тежките наводнения".

„През последните месеци става все по-трудно да не разпознаеш знаците, които светът ни дава", каза тогава Ал Гор. Всъщност беше доста скромен. Благодарение на учени предприемачи като него, да не разпознаеш знаците, които времето дава, става все по-лесно и по-лесно.

 e-vestnik.bg