Емисиите на сяра спират растежа на бактерии, отговорни за парниковия ефект.
Вулканите могат да охладят планетата, като подтиснат развитието на метан-синтезиращи бактерии, показват нови изследвания.
Учените знаят, че едно голямо изригване може да охлади планетата за една-две години. Вулканични частици и химикали изхвърлени във въздуха достигат стратосферата и образуват дълготрайни облаци, които отразяват слънчевата светлина обратно в космоса.
Но Винсент Гауци, геофизик от Open University, Milton Keynes, Великобритания, казва, че серният диоксид на вулканите също влияе на климата косвено. Падайки под формата на киселинни дъждове, тези пари могат да хранят серолюбивите бактерии във влажните територии, позволявайки им да надделеят над метано-генериращите бактерии и така да намалят количеството на метан в атмосферата. Метанът е газ, който предизвиква парниковия ефект и е дори по-силен от въглеродния диоксид. Почти половината от световното количество метан идва от гореспоменатите бактерии.
Гауци и колегите му симулират ефекта на сярата след изригването на един вулкан. Те са прибавили сулфати на минерални соди към едно блато с тор в Североизточна Шотландия. Те наторили района през 1998 г., и забелязали, че емисиите на метан са с 40% по-малко от миналата година. Блатото все още съдържало високо ниво на сяра; изследователите са изчислили, че ще отнеме пет до десет години на нивото на метана да възвърне предишните си стойности. Резултатите са публикувани в Geophysical Research Letters. Как са се оформили континентите?
Структурата на Земята
Как се образуват вулканите?
"Бушуваща Планета" обяснява
Експериментът е имал за цел да пресъздаде ефектът от киселинният дъжд, излял се след голямото изригване на вулкана Laki в Исландия от 1783. Laki изхвърлил повече от 120 милиона тона серен диоксид в тази година, десет пъти повече от количеството, което всяка година е изхвърляно от западноевропейските фабрики.
“Това е интересна идея,” казва Клайв Опенхаймер, вулканолог от университетът Cambridge, Великобритания. Той е изучавал изригвнията на Laki. “В Исландия такива неща се случват веднъж на няколко хиляди години, но също така има и вулкани, които продължително изхвърлят сяра в продължение на десетилетия.”
Но Опенхаймер подчертава, че симулирането на изригванията на Laki на толкова малка територия изискава доста гадаене. “Имаме доста точна информация за това какво количество сяра е изхвърлил Laki, “ казва той, “но не знаем точно къде се e проявила като киселинен дъжд.”
По-голям от индустрията
Гауци смята, че вулканичната сяра има много по-голям ефект върху климата от индустриалните емисии, просто защото повечето влажни територии са в по-голяма близост до вулканите отколкото до предприятията.
По-нататъчни изследвания биха уточнили охлаждащия глобален ефект на вулканичната дейност, казва Гауци. Но той предполага, че в пред-индустриално време, когато вулканите са били единственият източник на киселинни дъждове, тези внезапни случаи на наторяване, биха довели до много бързи промени в климата.
“Преди петдесет милиона години, топлият парников климат е бил предизвикан най-вече от метана от широките влажни територии, които са покривали Земята,” казва той. “По това време, големи вулканични изригвания са можели да доведат до резки промени в климата.”
Някои учени предполагат, че ако наторим арпените полета със сяра, бихме забавили промените в климата. Гауци се опитва да отсъди дали такива действия са уместни: той предполага, че промишлеността и вулканите произвеждат достатъчно киселинни дъждове, които да подпомогнат увеличаването броя на бактериите.
Източник: Nature Марк Пеплоу Превод за Синя Планета - Ана Минчева
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|