Според тях Археоптерикс е прародител на съвременните птици и е живял преди 150 милиона години. Според теорията една част от малките динозаври като Велосираптор и Дромеозор в процеса на развитието си, придобиват крила и започват да летят.

Динозавърът "Археоптерикс" е смятан за най-стария еволюционен представител на класа на птиците (учените смятат, че това е първият организъм, отделил се от динозаври и започнал да лети, а не междинно звено между влечугите и птиците).

Той е живял по времето на динозаврите, през периода Юра. Челюстта му е издължена като човка, но съдържа множество остри зъби. Цялото тяло е покрито с пера, но на крилата има пръсти с остри нокти, и краката на хищната, праисторическа птица са силни.

Първите фосили на "Археоптерикс" са намерени през 1861 г. Оттогава са открити останки само на 8 индивида.

Но по голяма изненада е, че според палеонтолога  Робърт Сандърс, странната поза на единият от вкаменените динозаври  -  с широко отворена уста, глава силно издадена напред и опашка извита назад, посочва към смъртни спазми, типични за мозъчна травма и задушаване.

„Фактически всички образци свързани с "Археоптерикс" са показани в класическата поза - широко отворена уста, глава силно издадена напред и опашка извита назад със свити крайници.”- казва Кевин Падиън, професор по биология и уредник в музея по
палеонтология в университета в Калифорния.

Динозаври и техните роднини, варирайки от летящите птерозаври до тиранозавъра, както много ранни бозайници, са били намерени в същите позиция.

Обяснението, което е дадено от палеонтолози обикновено, е, че динозаврите умират във вода и водното течение
е поставило костите в тази позиция. А изсъхналите мускули и сухожилия извиват крайниците по този начин.

Учените превеждат доводи, че динозаврите умират в това положение в резултат на щета на централната нервна система.

Всъщност, позицията е доста известна на невролози като "опистотонус" и се причинява от увреда на малкия мозък.

И за хората и  за животните, церебеларните увреждания могат да доведат до задушаване, менингит, тетанус или
отравяне, завършващи с дълга и бавна смърт.

Животни открити в тези пози са могли да се задушат и от пепелта на вулканично изригване, подкрепено с факта, че много от вкаменелостите  са били открити в отлаганията от пепелт, казват учените. Но съществуват и много други възможности - заболяване, мозъчна травма, сериозно кръвотечение, недостиг на витамин или отравяне.

Тази позиция на смъртта се наблюдава при динозаврите, птерозаврите и бозайниците. Висока скорост на метаболизма им, което е добър индикатор за топлокръвните животни, изисква повече кислород.

Животни с по-ниска скорост на метаболизма, като крокодилите и гущерите, използват по-малко кислород и така може би са били с по-малко родилни болки, което влия е на смъртни спазми.

Учените потвърждават, че много от останките съдържат признаци, че животното е умряло във вода и течението е поставило тялото в тази поза, но днес не може да се обяснят всички характеристики за смъртната поза.

Палентоолозите тестват и  друг процес – трупно вкочанясване, което е временно втвърдяване на мускулите след смърта и изсушаването на мускулите, сухожилията и ставите.

Идеята, че изсушаването кара мускулите или сухожилията да се свият асиметрично е базирано на ветеринарен експеримент проведен с телата на два червени ястреба, които са подложени на изсушаване за 2 месеца. Повечето места по тялото им имат силни мускули, които изсъхват, по същия начин.

Така, че няма никаква причина за очакване, че мускулите ще се се извият по време на изсушаването. Пробва се също с говежди сухожилия и след тяхното изъхване и въпреки малко свиване, те не се свиват достатъчно дори за да изместят придържащите ги иглите.

При тези наблюдения,  е трудно да се представи това как свивайки се сухожилията или мускулите могат  да усучат едно тежко животно в различна позиция, отбелязват изследователите.

Професор Кевин Падиън, се чуди как биха могли труповете да бъдат изложени на слънце достатъчно дълго за да изсъхнат, без да са разкъсани от лешояди?

Единственото обяснение, което дава  смисъл е болест на централна нервна система. Малкият мозък е отговорен за движението на мускулите, включително тези които държат главата изправена.

След като малкият мозък спира да модулира поведението за мускулите те изтеглят главата напред, извиват опашката и отварят устата.

Авторите също така посочват, че във вкаменелост на Алозавър (подобен на динозавър T-Рекс), се виждат поражения на костите, сочещи че бактериална инфекция също може да доведе до минингит, болест, която произвежда "опистотонус".

Гледната точка на авторите, след тяхното обяснение на агонизираната поза на динозаври и други животни, осигурява начин да се оцени ролята на микробите в еволюцията, дали по време на болести или през други процеси както цъвтежи в морето – така наречените "червени течения" -  който може да задуши водните животни.

Този пример и други "загатват, че трябва да се преоценят разбираниата ни за минали промени в околната среда на динозаврите, на базата на смъртните пози и на местоположението на фосилите" - пишат авторите в техния доклад за Paleobiology.