Банер
10616142_10203031146567150_5063189959696038187_n.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ЗА АТЛАНТИТЕ
Написано от Катерина Найденова   
Четвъртък, 17 Януари 2008 00:00
Информацията, включена в този сайт е малко и е събрана от много източници. Нейната цел е само въведение в света на атлантите. Първите атланти имали извънземен произход и дошли на Земята преди повече от 50 хиляди години. Те имали хуманоидни черти, но се различавали от сегашния човек. Те били наричани също Елохими или Анунаки, а тяхната история е скрита в текстовете на Битие. Техният живот продължавал средно по 800 години.Те били много високи, между 3 и 4 метра, а кожата им била светла.

Първите атланти имали извънземен произход и дошли на Земята преди повече от 50 хиляди години. Те имали хуманоидни черти, но се различавали от сегашния човек. Те били наричани също Елохими или Анунаки, а тяхната история е скрита в текстовете на Битие. Техният живот продължавал средно по 800 години.Те били много високи, между 3 и 4 метра, а кожата им била светла.

Повечето древни цивилизации вярвали в титаните, раса от гиганти, населявала Земята преди много години. В различните фолклори те са известни под различно име. Тези същества били считани за легендарни, докато археолози не откриха в една пещера в Сирия дузина човешки скелети с ръст между 3 и 4 метра. В дневниците на испанските конкистадори четем за диви, русокоси, синеоки хора, високи около 4 метра, бягащи из Андите по време на завоюването на инките.

Счита се, че атлантите, заедно с другите цивилизации, населяващи Земята, са създали по-малкия човек чрез генетична манипулация. Хората може би са били използвани като работници.

Адам, т.е. човек, е създаден за да работи в различни проекти по цялата земя, например в мините, производството на храна, строителство. Давайки на човек възможността да се размножава (първородния грях от библията), населението започнало бързо да нараства. Атлантите обаче искали повече рботници, затова жените били допълнително променени, така че да могат да раждат всеки месец, вместо първоначалната една година. Това също може да се открие в Битие, глава 3, стих 16.

Вероятно атлантските войници започнали да се размножават с човешките жени: "тогава синовете Божии видяха, че дъщерите човешки са хубави и взимаха си от тях за жени, кой каквато си избереше" (Битие, гл 6, стих 2)

Технологията на Атлантите

Съзнанието на атлантите еволюирало от по-нематериално към по-физическо. За разлика от другите древни цивилизации, които познаваме, атлантите били достигнали много високо ниво на технологично развитие, дори по-високо от нашето собствено. Сред постиженията на атлантите бил перфектен воден контрол. Сега една утопична представа би изглеждала така: изобилни полета от вълнуваща се пшеница до възможно най--красивите плажове през безкрайно лято. Атлантите са притежавали всичко това и то ги е отегчавало. Те оставили подобни земи на слугуващите същества - хората - на които това им се сторило като райска градина.

Атлантите дошли на Земята за стимулация. Те обичали бурите и цели области били отделени като национални паркове, в които се провеждали свирепи демонстрации на атмосферна турбуленция. Техните слуги, разбира се, били доста по-малко запалени по тези демонстрации, които разрушавали къщите им и ги убивали. Ако атлантите забележели щетите и ако ги е било грижа можели да въстановят щетите по своя воля. Понякога го правели, понякога - не.

Атлантите имали и способността да управляват геоложките събития. Те я използвали за да задоволят своята жажда за експерименти. Вулканичните изригвания били сред любимите, но повече се използвала пара и минерални води за постигане на художествен ефект. Атлантите имали много време за своите експерименти. Първите атланти били безсмъртни. На един по-късен етап те изгубили контрол над природата и това довело до големите промени, а така и до тяхното изчезване.

Същинското ядро на технологията на атлантите, което все още може да се намери по Земята, е било нещо значително по-голямо от контрол над атмосферните условия. Едно от тези постижения, върху които военните се нахвърлиха като мухи на мед, е така наречената прагова (порталова) технология. Част от този интерес изплува във филма "Старгейт" ( врата към звездите ), само че атлантската версия по-скоро е врата на възможностите. Това е солидно, плътно устройство, което използва мисълта за време-пространство като енергиен източник.

Експериментът от Филаделфия

За съжаление ние хората все още не сме "дорасли" за тези технологии. Доказателство за това е "Експериментът от Филаделфия". Историята започва, когато през 30-те години Никола Тесла, фон Нойман и Алберт Анщайн създават "отбора" на университета в Принстън и започват да работят над Project Rainbow ( Проект Дъга ), известен като "Експериментът от Филаделфия". Използвайки получените от Тесла и Нойман технологии на плеядианците, те започват да правят успешни експерименти с невидимостта. До 1939г. успяват да обвият прототипите с електромагнитни силови полета, които ги правят невидими за радарите и окото. През 1943г. същите учени успяват да убедят морското разузнаване на САЩ, че могат да накарат военния кораб "Eldridge" невидим за радарите във военното пристанище във Филаделфия. Експериментът се оказа твърде успешен. След като става невидим за радарите, корабът и неговият екипаж става невидим и за очите. Следва синя светкавица и корабът изчезва за 20 минути. Неизвестно как корабът се телепортира и е засечен на няколко мили от калифорнийския бряг, на около 5000 км. от Филаделфия. Ужасът за моряците на катерите, които приближават дрейфуващия свободно кораб, е голям.

Членовете на екипажа на "Eldridge" са обгърнати от пламъци, светкавици излизат от телата им. Някои от моряците били вградени в металния корпус на кораба. Повечето от моряците са мъртви, а оцелелите са невменяеми и са изпратени в лудници. Местният вестник успява да напише за експеримента преди да го спре цензурата. През 50-те години д-р Морис Джесъп открива документите за този експеримент и се опитва да ги публикува във Varo Edition. Скоро след това е убит.

По време на експеримента Никола Тесла се опитва да ги спре, протестирайки, че в него не трябва да има хора. Веднага след инцидента, Тесла, заедно с технологията си, се оттегля от Проект Дъга. Скоро след това е открит мъртъв. Неговата лаборатория е разбита и всички документи, скици и материали са откраднати. В разузнаваческите среди плъзва слухът, че Тесла е убит, защото става риск за сигурността на САЩ. Остава въпросът какво се е случило с неговите разработки.

Кристалите

Атлантите използвали кристалите доста често и във всички сфери на техния живот. Счита се, че те са причината Атлантида да потъне. Атлантите използвали знанията за пречупването, увеличаването и съхраняването на енергия с кристали. Знае се, че лъч светлина, фокусиран в определени страни на диамант, увеличава своята сила, вместо както при преминаване през друг вид прозрачна материя - да се намали. Освен това тези увеличени енергии се разпадат на сложен спектър при преминаването си през кристал. Атлантите използвали определените спектри за различни цели.

Кристалите имат способността да предават енергия на големи дистанции, да я съхраняват, да запазват нейния интензитет и да я фокусират. Тези свойства на кристалите били използвани в пирамидите. Вероятно е те да са били използвани за пренос на енергия от едни точки на света до други, при това без да се губи енергия при преноса.

Кристалите, използвани от атлантите били в естествени форми, но били произвеждани с технологии за ускоряване на техния растеж. Освен това те имали много големи кристали. Предполага се, че най-големите са достигали 8 метра височина и 3 метра диаметър, имали 12 страни и били използвани за съхраняване и предаване на енергия.

Счита се, че на дъното на океана, под бермудския триъгълник, където преди е била част от Атлантида, има кристали, които при определени условия се задействат, като предизвикват дематериализация на различни предмети в околността.

Една от хипотезите е, че атлантите, в края на тяхната цивилизация, станали алчни за все повече енергия. Като резултат енергията на кристалите станала неконтролируема и разрушителна. Смята се, че това е причинило бедствията, довели до потъването на Атлантида.

 

 

Атантида

През 360г. пр. н. е. Платон пише диалозите "Тимей" и "Критий". В тях е включено и едно много интересно предание за потъналата всемогъща островна държава Атлантида. Според Платон този разказ е разказан на атинския законодател Солон от жреци на египетския град Саис, който поддържал оживени религиозни и културни връзки с Атина. Солон разказал историята на своя родственик Дропид, който от своя страна я предал на своя син. Този негов син, Критий старши, още като млад я доверил на своя 9-годишен внук, който също се казвал Критий. Критий младши, който по времето на Солон заемал важни политически постове в Атина, в двата диалога се явява в ролята на разказвач, който говори за Атлантида...

Диалозите на Платон за Атлантида

През 360г. пр. н. е. Платон пише диалозите "Тимей" и "Критий". В тях е включено и едно много интересно предание за потъналата всемогъща островна държава Атлантида. Според Платон този разказ е разказан на атинския законодател Солон от жреци на египетския град Саис, който поддържал оживени религиозни и културни връзки с Атина. Солон разказал историята на своя родственик Дропид, който от своя страна я предал на своя син. Този негов син, Критий старши, още като млад я доверил на своя 9-годишен внук, който също се казвал Критий. Критий младши, който по времето на Солон заемал важни политически постове в Атина, в двата диалога се явява в ролята на разказвач, който говори за Атлантида.

Ето какво казва той: "Много и чутовни дела се разказват за вашия град (Атина). Но едно от тях превъзхожда всички останали по величие и значение. Записите разказват как вашия град някога обуздал силата, която изведнъж дръзко се била насочила откъм Атлантическо море срещу цяла Европа и Азия. Тогава по морето могли да плават кораби, защото пред неговото устие, което вие по своему наричате Херкулесови стълбове, се намирал остров. Тоя остров бил по-голям от Ливия и Азия, взети заедно. От него за плавателите се откривал достъпът към другите острови, а от тях - към целия срещуположен материк, с който се ограничава това истинско море. От вътрешната страна на това устие, за кото говорим, морето представлявало само залив, нещо като тесен вход. А това, което било от външната страна, може да бъде наречено истинско море, голямо колкото земята, която го окръжава - истински и съвършен материк. Върху тоя остров на Атлантида съществувала велика и страшна държава на царе, властта на които се простирала върху целия остров, върху много други острови и върху някои части от материка. Освен това те и на отсамната страна владеели Ливия до Египет и Европа до Тирения. Тая държава, като се събрала в едно, възнамерявала с един удар да покори и вашата, и нашата страна, цялата земя отсам устието.Тогава, Солон, войнството на вашия град Атина се прославило с доблест и твърдост пред всички хора. Като превъзхождал всички по мъжество и хитрост на военната тактика, вашият град ту воювал начело на елините, ту - когато другите отстъпвали - по необходимост се сражавал сам, като се излагал на големи опасности. Но най-после, след като победил настъпващите врагове, той възтържествувал за победата над тях и им попречил да заробят още незаробените и извоювал свободата на всички нас, които живеем отсам Херкулесовите предели.

По-късно, когато станали страшни земетръси и потопи, в един ден и в една бедствена нощ цялата се провалила изведнъж в земята и остров Атлантида изчезнал, като потънал в морето. Затова и онова море сега не е плавателно и е неизследвано. Многото вкаменена тиня, останала след потъването на острова, пречи на плаването..."

С описанието на това будещо и днес интерес събитие, разиграло се 9000 години преди да се е бил родил Солон, приключва краткия разказ за Атлантида в "Тимей".

Доказателства за съществуването на Атлантида

Въпросът дали описаният от Платон континент (остров с размерите на Ливия + Азия = континент) наистина е съществувал, а също така дали е съществувала и неговата цивилизация, са въпроси, които и досега нямат категоричен отговор. Но напоследък се намират все повече доказателства за съществуването и потъването на древен континент, както и следи от неговата цивилизация.

Няколко експедиции на водолази в различни точки на света от Бахамите до бреговете на Европа и Азия, откриват на дъното правоъгълни сгради, колони, павирани пътища, храмове и пирамиди, потънали преди хиляди години.

Ето и някои от по-големите открития:

  • През 1970г. Др. Рей Браун открива на дъното на океана, близо до Бахамските острови, голяма пирамида. В тази експедиция Браун заедно с четирима водолази откриват още пътища, храмове, правоъгълни сгради, неидентифицирани метални инструменти, както и една статуя, държаща кристал, съдържащ миниатюрни пирамиди. Металните предмети и кристалът били изпратени за анализ във университет във Флорида. Изследванията показали, че кристалът усилва енергията, която преминава през него.

  • През 60-те години Др. Мансън Валентин, при своята експедиция на остров Бинини, фотографира и публикува снимки на пътища и сгради, открити от него недалеч от брега. Подобни руини били фотографирани близо до Бахамите, а също и до Мексиканския бряг на дълбочина 15 - 20 метра.

  • Огромна пирамида с единадесет помещения и голям кристален връх е открита в средата на Атлантическия океан на дълбочина 3300 метра от Тони Бенклок.

  • През 1977 е съобщено за голяма пирамида, намерена в Кей Сал на Бахамите. Тя е фотографирана от експедицията на Ари Маршъл на около 50 метра под морското равнище. Пирамидата била висока около 210 метра. Водата около пирамидата била осветена от блещукаща бяла вода, излизаща от отворите на пирамидата и била заградена от зелена вода, вместо от черна, както е навсякъде на тази дълбочина.

  • Съветска експедиция, ръководена от Борис Ащуря, открива потънал град на около 650 км. от бреговете на Португалия. Сградите били направени от изключително здрав бетон и пластмаси. Експедицията изважда и една статуя.

  • Открит е и мраморен акропол от колони на площ пет акра.

  • Хайнрих Шлиман, човекът, който откри и изследва Троя (за която се смяташе, че е само легенда), съобщава за ваза от метал, непознат на учените, които я изследвали. Вазата е намерена в съкровищницата на Приам. Във вазата има надписи, според които тя е била подарък от цар Кронос от Атлантида. Идентична ваза била намерена и в Тихуанако, Боливия.

  • Останки от праисторическа цивилизация са открити на девет километра от индийския бряг. Възрастта на останките е 7500 години пр. н. е. Те се намират близо до брега на Сурат, Запдна Индия, на 40 метра под повърхността на водата. Археолозите откриват парчета дърво, останки от домакински съдове, фосили и строителни материали. Освен това са намерени разрушени бани, стълбища и храм. Археологическото откритие е направено от два индийски института - Института по археология и Института по океанология.

Известни са много други подводни пътища, сгради, статуи и колони, като много от тях са направени с материали, които не се срещат в дадения район. На много древни карти има континента Атлантида, включително на древните гръцки карти, изучавани от Христофор Колумб, преди да тръгне на прочутото си пътешетвие и да открие Америка. В древни писания от ацтеките, маите, гърците, египтяните, испанците, индийците, тибетците и от много тихоокеански острови се говори за потънали древни континенти и връзката на съответната група хора с тези континенти. За съжаление много от доказателствата за съществуването на Атлантида са отбелязвани в местната преса, а после забравяни. Тези факти не се включват в учебниците по история, понеже учените не могат ди ги обяснят чрез техните теории.

Други континенти

Най-напред е важно да се отбележи, че Атлантида не е единствения континент потънал в древни времена. Съществувал е и континентът Лемурия, който е включвал държавите Му и Мар в Тихия океан и Лумания в Индийския океан. Останки от потъналия континент все още може да се видят защото върховете на техните планини сега представляват малки островчета в океаните. Например Великденския остров се счита за остатък от Лемурия, а неговите каменни статуи будят възхищение и учудване, въпреки че от повечето статуи се виждат само главите.

Историята за тези различни континенти и техните обитатели, част от високо развита цивилизация е наистина фантастична. Всичко обаче свършва преди около 11 500 години, когато драматични събития като рязка смяна на климата, потъването и разместването на континенти, а също така и изместването на земната ос, довеждат до края на тези цивилизации, въпреки че се счита, че някои от НЛО са на оцелелите в подводни и подземни бази атланти и лемурианци. Някои следи за тези събития се откриват в древните шумерски текстове.

Местоположение и карти на Атлантида

През 1665г. немският свещенник-йезуит Атанасиус Кирхер публикувал книга, включваща репродукция на древна Египетска карта на Атлантида. Картата била изнесена от Египет от римляните, вероятно след падането на Клеопатра от власт в 30г. Пр. н.е. Атанасиус Кирхер е е бил човек, когото сравнявали с Леонардо да Винчи и запознанството с неговата работа винаги е интересно и полезно....



Картата на Атлантида от книгата на Кирхер –1665г

Надписи на картата: Америка, Атлантически океан, Атлантида, Африка, Испания
Надписа в ъгъла на картата в превод от латински означавва: Атлантида, сега е под водата, според вярванията на египтяните и описанието на Платон.

На главния остров на Атлантида е нарисувана стрелка в кръг (компас), указваща севера. Египтяните смятали, че юг, а не север се намира отгоре. Това имало смисъл, т.к това била посоката, откъдето тече Нил. А тъй като Нил бил твърде важен за тях, неговия извор трябвало да се намира в в горния край. Картата на Кирхер приема Египетската концепция – „юг- горе", както е направено изображението на компаса, сочещ надолу.
За да възстановим обичайния за нас вид – „севера – горе" , картата е обърната на 180 градуса.

Карти на Атлантида

Сега ще видите една истинска карта на Атлантида. Това е математически модел, който позволява да се разглежда от всички страни, направен по данни оставени ни от Великата цивилизация.

 

 карта на Атлантида  

Това изображение дава достатъчно точна и пълна информация за търсенето на изгубената земя и нашата история. Островите са разположени по линията североизток-югозапад. Най-големия остров Посейда е доста дълъг. Наличните данни дават основание да се предположи, че дължината му е над 2000 км. Това съотвтства и на описанието на Платон.
За съжаление точния мащаб на изображението не е известен.
Нивото на водата е приблизително, т.к. не е известно колко точно е било тогава. Ако нивото и е по-ниско, то 3-те острова ще се слеят в един с пръстеновидна структура.
Математическия модел позволява да се погледне Атлантида от всички страни.

Ето как би изглеждала тя за мореплавателите, плаващи към нея от североизток.

 Страничен изглед на Атлантида  

Това е изглед от най-тясната и страна. Отляво е големия остров, отдясно 2, по-малки. На големия остров се вижда голяма планинска верига, зад която се намира долината, описана от Платон.
А случайно да сте виждали нещо подобно на този релеф?

Големите пирамиди на Египет със своя вид приличат точно на планините на Атлантида и навярно това не е случайна прилика. А и пирамидите също са разположени на линията – североизток-югозапад. Доста съвпадения…

Пирамидите в Гиза

Платон дава доста подробно описание на главния град на Атлантида:
...този хълм, на който тя(Клейто) живеела, той (Посейдон) укрепява в окръжност, отделяйки го от острова , ограждайки го последователно с редуващи се 3 водни пръстена и 2 земни вала, с увеличаващ се диаметър, разположени на равни разстояния един от друг.
...Най-напред те прехвърлили мостове през водните пръстени, обкръжаващи древния град, построили пътища в столицата и извън нея.
...От морето направили канал - 3 плетера широк и 100 фута дълбок, който навлизал на вътре в острова на 50 стадия и достигал до външния воден пръстен.
....Най-големия воден пръстен, с който непосредствено се свързва морето бил широк 3 стадия. Следващия го земен вал бил също толкова широк. Съответно следващите воден пръстен и земен вал били широки по 2 стадия, а най-вътрешния воден пръстен, опасващ острова в средата, бил широк 1 стадий.
Островът, на който бил двореца бил 5 стадия в диаметър; този остров, а също така земните валове и мостовете, широки по 1 плетер,били опасани от каменни стени.
Тази част от острова била обърната на юг, а от север била заградена от планини.
* плетер =1/6 част от стадия, т. е. около 32 м

Няма нужда да цитираме Платон изцяло, достатъчно е да кажем, че това негово описание позволява доста точно да се нарисува в основни линии столицата на Атлантида и обкръжаващата я местност. Тази рисунка, направена от Р. Авотин, е публикувана толкова много пъти в различни издания, че вече е направо класика.

Скица на Атлантида

А сега погледнете тези развалини на действително съществуващ древен архитектурен комплекс:

Тази фотография е на Муиупарка. Ако се вгледаме внимателно, ще установим че архитектурната планировка и даже околната местност съответства на описанието на Платон.
Невероятният Саксауман е разположен на 5 мили северно от Куско, древната столица на инките, изградена на 3360м. надморска височина в Андите. В сърцето на Саксауман се намира Муиупарка -„Енергиен вихър", където древните инки извършвали специални ритуали.
Удивителен е факта, че в най-високата точка на гр. Куско, сред огромните каменни древни съоръжения откриваме вкаменелости от морски раковини.
Очевидна е е еднаквата архитектурна планировка на 2-те места.
Сравнявайки описанието на Платон, рисунката на Авотин и снимката на Муиупарка, можем да предположим , че или строителите на Муиупарка са учили своето изкуство в Атлантида, или Платон е бил в Южна Америка, или........

 

 

Едгар Кейси за Атлантида

Знаменития „спящ пророк" Едгар Кейси в своите „четения" съобщава следните имена на 3-те острова на Атлантида: Посейдиа или Посейда, Ариан и Ор. Може да се каже , че тези имена вече са общоприети...

"(Q) Кои са били главните острови на Атлантида по време на разрушението?
(A) Посейда Ариан и Ор.
"Произхода на Атлантидския континент е забулен в мъгливия период на предисторията. В действителност, дори психическите записи са трудни за разбиране, защото повърхността на Земята се е променяла много пъти.Когато хората идват на Земята като човешки същества, Атлантида и голям континент, лежащ там, където днес се намира Атлантическия океан между Мексиканския залив и Средиземно море. По площ може да бъде сравнен с това, което днес е територията на Европа е Русия, взети заедно. Северният и южният полюс тогава не са били там, където са днес, нито сушата е била там,, където днес има суша, с изключение на следните: Източното крайбрежие на САЩ е било крайбрежен район за Атлантида, района та Карпатските планини и Монголската пустиня са били обитаеми, също както и северната част на това, което днес е Африка, а също и югоизточната част от Атлантида. Андското крайбрежие на Южна Америка и било покрито с вода, а равнините на Юта, Невада и Аризона са били над морското равнище.
И така, какво може да се каже за Атлантида, изхождайки от тази информация? Това са били 3 острова, с характерен тривърх силует, образуван от 3 планини. Средната част на големия остров представлява приблизително правоъгълна долина, заградена от север с планини.

Лемурия

Според Джеймс Чърчуард, Лемурия е била 8000км дълга и 5000км широка и е представлявала тропически рай като Градината в Еден. Той твърди, че около 64 милиона души са загинали при потъването й преди 50.000 години. Тихоокеанските острови са планинските върхове на потъналия континент...

Раят Лемурия

Според Джеймс Чърчуард, Лемурия е била 8000км дълга и 5000км широка и е представлявала тропически рай като Градината в Еден. Той твърди, че около 64 милиона души са загинали при потъването й преди 50.000 години. Тихоокеанските острови са планинските върхове на потъналия континент. Точни и детайлни карти на Лемурия и Атлантис са намерени върху каменни блокове от периода преди цивилизацията на инките да се развие. Картите са открити от Д-р Жавиер Кабрера и са фотографирани от Робърт Чароукс.

Дипломатът на служба в ОН, Фарида Исковиет, Който бил асистент на президента на ОН Адам Малик, посетил Мауи през 1972 и изследва Лемуриански руини и история и заключва, че са истински.

Почти преди една галактическа година, 26.000 години, била Златната ера на империята на Слънцето. По това време човечеството живеело в мир, любов, хармония и просперитет по-големи отколкото можем да си представим сега. Слънцето в империята на Слънцето било символ на първоначалните съзидателни сили, излъчвани от централното слънце в центъра на Вселената, целебните енергии на времето и пространството от други измерения, източника на целия живот, материя и енергия. Слънцето символизирало още и слънцето във всяко човешко същество, невидимият вътрешен пламък, който свързва човек с неговия космически създател. Лемурианците вярвали, че слънцето се намира в третото око на човек, невидимо око вътре в нас, което е в хармония с нашите най-вътрешни преживявания.

Според Чърчуард, повечето лемурианци живеели в къщи с прозрачни покриви. Те не познавали стреса и болестите и живеели по стотици години, развивайки тяхната свръхсетивност и вътрешна хармония през почти 40-те хиляди години обществена практика и експериментиране. Благодарение на тази хилядолетна еволюция те спечелили признание в телепатията, астралните пътувания и телепортацията, който правели превозните средства излишни.

Повечето от тези, които са писали за Лемурия твърдят, че жителите й са били предимно вегетарианци, земеделци, живеещи на открито, които работели в хармония с природата, и имали малка нужда от технологии. Лемурианците се концентрирали върху медитацията и развитието на свръхвъзприятелна сетивност (свръхсетивност).

Лемурия почти не се интересувала от технологиите на Атлантидите, а предпочитала да експериментира с психична енергия да премества обекти (доказано от Юри Гелар по време на неговите изследвания в Станфордския университет през 1970-те). Те използвали и ултразвукови вълни, слънчева енергия, енергията на кристалите и телепортацията за да строят и местят предмети.

В една от книгите се описва предбрачния ритуал в Лемурия. По-възрастните взимали всички притежания на мъжа и жената, на които предстояло да се свържат в брачен съюз, така че те оставали без абсолютно нищо - без храна, дрехи и инструменти. После ги изпращали за един месец в горите. През това време те трябвало да си построят подслон, да си направят дрехи, да си набавят храна и общуват без да спорят или да изпитват негативни чувства един към друг. Ако успеели, те вече били оженени и техните вещи били връщани, ако ли не - те просто не можели да се оженят.

Други изследвания

Лемурия се е намирала там, където днес е Тихият океан. Била е тропическа, матриархално, селско общество. Имало е централни места, където групи от ясновидци, оракули и свещеници извършвали лечебна работа. Това е било неагресивно общество. Въпреки че не може да се докаже, е имало извънземен контакт през това време и когато Лемурия отново се издигне много от нейните тайни ще бъдат разкрити.

Има някои територии на планетата, които са последните останки от Лемурианската империя, като например островите Фуджи, Хаваите, Великденските острови и част от територията на Лос Анджелис. След разрушаването на Лемурия, нейното население се пръснало и поставило корените на Тибетците, Ескимосите, Маите и коренните американци. Те станали устните преносители на свещените писания.

Лемурия според Гордън Майкъл Скалион

Лемурианците били като мислени проекции, без физическо тяло. Това ги правело същества с по-висока вибрация, вибрация близка до тази на Създателя. Техните души слезли на Земята за да изпитат физическата вибрация. Те били доста високи, около три метра. Тяхната кожа променяла цвета си от синьо към червено при смяната на двата сезона. Техните лица били овални и издължени. Очите им били големи. Те дишали чрез кожата си и нямали дробове. Тeмпературата на планетата е била доста по-различна. Първите Лемурианци били двуполови.

Лемурианците дошли от Марс и от Плеядите и Сириус. Те може би са станали по-късно Атлантидите.


gatsinski2.dir.bg


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2024 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .