И ОЩЕ НЕЯСНИ ОБЕКТИ НА ЖЕЛАНИЕТО

Раждаме ли се с предопределението да се превърнем в роби на желания и страсти? Защо някои се пристрастяват до степен на отричане от живота, а други извървяват жизнения си път като свободни хора? Учените са на път да разгадаят докрай сложния пъзел от биологични и житейски предпоставки, от психологични и биохимични механизми на зависимостите, разказва списание Muy Interesante?

В книгата си История на интимния живот оксфордският професор по история Тиъдър Зелдин твърди, че първото описание на класическо масово пристрастяване датира от времената на мексиканските ацтеки. Те сами избирали съдбата си на роби. Защо? Защото от най-ранна възраст така се пристрастявали към любимата си патоли – вид игра на зарове, че губели всичко и предпочитали да станат роби, за да няма какво повече да губят.

В онези времена се родил и най-зловещият залог – на живот, без да е известно кой и по какъв начин го е отнемал. Психолозите днес използват този пример, за да припомнят при всеки удобен случай, че зависимостите наистина са въпрос на живот и на смърт. 8,4% от смъртността в наши дни се дължи на цигарите, алкохола и дрогата. В действителност размерите са огромни поради вторичното им действие.

Учените приемат зависимите за болни хора в прекия смисъл. Именно затова те получават безрезервна лекарска помощ и не се считат за отговорни за делата си. Например през 1990 кметът на Вашингтон Марион Бари бил обвинен, че употребява крек, но отрекъл. След представените от ФБР доказателства Бари изтъкнал: „Не бях аз, а болестта, която ме е завладяла! Аз бях жертвата!"

Класифицирането на зависимостите като заболяване се налага, след като учените категорично доказват, че те реално причиняват смърт. Статистиката в Испания сочи, че алкохолът е причина за 8% от смъртността сред населението. А в световен мащаб броят на младежите, жертва на дрога, се увеличава всеки ден.

Употребата на токсични вещества естествено води до болестни изменения. Големият въпрос е защо едни се пристрастяват, а други след кратка употреба успяват да се освободят. Къде е границата между употребата и злоупотребата? Учените днес вярват, че са успели да схематизират част от веригата на биологичното и емоционално пристрастяване.

Според тях има 4 координатни точки на изпадането в зависимост.

Първата е обсесията, т. е. мисълта за непреодолимо желание. Въпросът как да си набавя дрога става №1 в живота на зависимите. Цялото им време и жизнена енергия е посветено на порока, а мисловната дейност се концентрира само върху тази тема. Всичко останало – семейство, любим човек, приятели и работа, остава на втори план.

Втората отправна точка е пълната загуба на контрол: пристрастеният се превръща в роб на собствените си желания. Кръгът се затваря и илюзията, че утоляването им води до удовлетворение и успокояване, се заменя от все по-натрапчивия инстинкт за повторение. Това е най-трудната степен за автодиагностициране, тъй като пристрастените си изграждат лъжовна система за контрол. Те са напълно убедени, че могат да управляват поведението и желанията си, но когато са принудени от обстоятелствата да се държат нормално, изпадат в криза.

Третата и много важна фаза, която потвърждава пристрастеността, е отрицанието. С натрупването на проблемите пристрастените започват да отричат 2 неща: че са загубили контрол и че проблемите им произтичат от поведението им. Отрицанието има различни степени и форми. Понякога проблемът се принизява: „Е, чак пък толкова!" Друг път идва отказът той да бъде обсъждан с мотива, че има много по-важни неща за решаване.

Четвъртата отправна точка, която не само диагностицира степента на зависимост, но и включването є в списъка на заболяванията, е психологическото страдание. Зависимият започва да се измъчва психически, тъй като онова, което в началото е било само повод за удоволствие, вече се превръща в необходимост, която усложнява все повече проблемите му – и икономическите, и социалните.

Психолозите делят гореописаните фази на две – на толерантност и абстиненция. До степен на зависимост се достига след невроадаптация: мозъкът реагира при спиране на дозите и се нуждае от нови и по-големи, за да се върне към нормалното си функциониране. Обикновеният човек се развеселява и с една чашка, докато сериозният пияч трябва да обърне пет, за да достигне същия градус. Другият проблем е биологичната зависимост – тялото реагира, когато е лишено задълго от съответния стимулант. Това вече е абстиненция.

Защо все пак някои се пристрастяват, а други не? Какво води до загуба на контрол върху импулсите у някои индивиди, което пък ги подтиква към зловредна употреба на токсичните вещества? Последните проучвания сочат, че някои имат биологично предразположение за пристрастяване. През 2002 проф. Джон Краб от университета в Орегон резюмира правените в продължение на десетилетия изследвания и изтъква, че в мозъка на предразположените към алкохолизъм достигат по-малки количества допамин и заради това цялата биологична система на организма е уязвима. Хората, които не синтезират по нормален път този невротрансмитер, са склонни да си го доставят по изкуствен път, като по този начин постигат различна степен на радост и еуфория.

Никотинът пък наподобява действието на ацетилколина, който в ролята си на невротрансмитер свързва невроните и мускулите и играе решаваща роля за регулиране на сърдечния ритъм, дишането, дейността на далака и разширението на зениците. Това са автономни функции на нервната система. Именно поради това хората с ниски нива на ацетилколин са по-предразположени да пушат от останалите. Проблемът е, че заместителите не са добрата опция, тъй като се задържат много по-дълго в организма, не се разграждат от съответния ензим и създават изключително вредни за организма депа.

Друг решаващ фактор са видът нервна система и типът характер – учените разграничават импулсивни хора и такива, които са склонни да се съобразяват преди всичко със своя опит. Психологическите проучвания на деца доказват, че лесно възбудимите и по-страхливите като малки се пристрастяват по-лесно към цигарите, алкохола и дрогата в пубертета. Изследователите са убедени, че импулсивните хора, които говорят, преди да мислят, са по-склонни да експериментират и да рискуват. Според психолозите опасен е фактът, че те се нуждаят от допълнителна субстанция, за да се замислят и да разграничат (макар и за кратко) нюансите на поведението си и на всичко заобикалящо. Така те за миг се превръщат в личността, която са убедени, че са в действителност.

Последният фактор, предопределящ индивидуалните предпоставки на пристрастяване, е чисто автобиографичен. Психолозите са категорични, че зависимостта в по-късна възраст може да се обясни с неблагоприятни предпоставки в детството или пубертета: проблеми в училище и семейството, ранно напускане на домашната среда, нещастна любовна връзка или сексуални неудачи.

От огромно значение е и примерът на средата и приятелите. Уникален е случаят на трайните двойки. Виждали сме ги навсякъде – сред приятелите, в работата, в университета, в училище. С действията си те оказват силно влияние върху останалите по отношение на всяка от познатите зависимости. Въздействат не само с това, което правят, но и с онова, което си въобразяваме, че правят.

Норвежките психолози Хенрик Аас и Кнут-Инге Клеп от университета в Берген са доказали, че младежите се увличат по чашата, тъй като приятелите им създават впечатлението, че пият повече от тях – тоест искат да са на висотата им. Повечето от половината американски войници във Виетнам са опитвали хероин и опиум, но само 20% от тях са станали зависими.

Ефектът на средата според учените е много важен, особено в случаите на абстиненция. Оставайки в обичайната си среда, много от зависимите продължават да изпитват традиционната тревожност, докато попадайки в различна и приятна за тях обстановка, състоянията на абстиненция се разреждат.

Пагубни в живота се оказват и най-нормални на пръв поглед пристрастявания: хора на средна възраст с напълно зависим от интернет духовен и дори сексуален живот; възрастни дами, подчинили изцяло живота си на телевизионните сериали; млади хора, които получават нервни сривове, ако им се откаже достъп до мрежата.

Пристрастяванията, с които си въобразяваме, че бягаме от стреса, са много и на пръв поглед безобидни. Някои се утешават с ходене по магазините, други изпадат в плен на добре приготвените ястия, на трети умът им е все във фитнес залите, на четвърти – в тв предаванията. Учените не определят тези състояния като заболяване, и то не защото не са, а от психологически съображения. Според професор Лий Робинс от университета „Вашингтон" в Сейнт Луис да определиш такова състояние като болест е най-сигурният начин да подкопаеш доверието на зависимия в самия него и оттам възможността му да се оправи.

Волята е решаваща в преодоляването на зависимостите, категорични са учените от почти всички течения. Те припомнят, че повечето хора се изчистват от своеобразната дрога без специално лечение по свое собствено желание или понякога с помощта на конвенционален психотерапевт.

Един от пътищата за възстановяване на самоконтрола е чрез т. нар. транстеоретичен модел на промяната (ТМП), разработен от Джеймс Прохаска и Лаура ди Клементе от университета в Роуд Айлънд. Ключова роля за изчистване на зависимите имат мотивацията и решимостта за съдействие, а всяка външна помощ трябва да е именно в тази посока.

Най-важното, което следва да се направи за хората с една или друга степен на зависимост, е да се възвърне чувството им за свобода. С всичките си сетива те трябва да усетят радостта от това да са свободни, самоконтролиращи се хора.

Според последния доклад за наркозависимостите в ЕС през 2003 повече от половин милион пристрастени към опиати (най-вече хероин) са лекувани успешно – затова и данните са с по-голяма давност. През същата година 7000 души за починали от свръхдози.

* Канабисът е най-популярната дрога в Европа, към която са пристрастени 22,5 млн. души.
* Второто място е за кокаина, с който неотлъчно живеят 1,5 милиона европейци. От 90-те години насам броят на зависимите от кокаин расте с най-голяма скорост, а Великобритания и Испания са страните шампиони по брой на зависими от него.
* Алкохолът е болестта на почти 3 милиона европейци. Той е и причина за 46% от убийствата, за 25% от самоубийствата и за 40% от пътните произшествия. Изчислено е, че само в Испания всяка година около 13 000 души умират от злоупотребата с алкохол.
* Пристрастеността към пазаруване се е разпростряла сред 6% от жените и 5% от мъжете в САЩ. В Европа има страни, където тази зависимост е далеч по-разпространена.



КАКВО ТЪРСИМ В "ПЪТУВАНИЯТА"?

* Успокоение или психическо умиротворяване чрез потискане на нравствената съвест (с алкохол), на физическата болка (с морфин), на неприсъща потиснатост (с хероин). Зависимостите към тези субстанции са най-силни.
* Енергия: чрез поемането на кокаин, кофеин или крек. Вредата от тази зависимост се изразява не в абстиненция, а в психосоматични увреждания. Довеждайки организма си до свръхобороти, човек рискува неизбежен колапс;.
* Психоекскурзии: с екстази, ЛСД и кетамин. Освен психоефектите опасността от органични увреждания е огромна. Затова мястото и компанията са от решаващо значение за оцеляването на зависимите.


СКРИТИ ПОРОЦИ

Съвременната биохимия и нейните методи доказаха, че тялото ни също може да отделя в по-големи количества вещества, играещи ролята на дрога. Това е случаят на младежите, които си правят нарези по ръцете, краката и тялото или умишлено участват във вредни и болезнени занимания. Често те имитират звезди като Анджелина Джоли, Дрю Баримор или принцеса Даяна.

В книгата си "Защита от мазохизма" д-р Анита Лус твърди, че изследванията са довели до извода, че склонните към подобни действия хора имат проблеми с отделянето на ендорфини.

Пристрастяването към болката като форма за регулиране на количеството на тези вещества обяснява и мазохизма като сексуална практика. Хората, които имат непрекъсната нужда от физически натоварвания, пък се нуждаят от повече серотонин, а пристрастените към инфарктни ситуации и напрежение – от чист и твърд адреналин.

Мазохизмът е доста разпространен и познат, практикува се под различна форма от най-ранна възраст. Последните проучвания са доказали, че практикуващите този вид секс стимулират отделянето на повече ендорфини с помощта на болката.


ДА ЗАГУБИШ ГРАВАТА СИ ОТ ЛЮБОВ

Могат ли любовта и сексът да се причисляват към зависимостите? Отговорни ли са влюбените за действията си? През 1726 колегия на ръководството на Факултета по медицина в Хелмстед преглежда и освобождава от отговорност пред закона млад теолог лютеран, обвинен в създаването и разпространението на антирелигиозни памфлети. Младежът бил влюбен в девойка, чието семейство изповядвало калвинизъм, а страстта му била толкова неподправена и влудяваща за самия него, че висшата колегия го освободила от отговорност за делата му.

В този план повечето от съвременните теории разграничават истинската любов от любовната зависимост. Когато чувствата са искрени, влюбеният е горд, демонстрира ги на целия свят, изявява най-доброто от себе си. Когато обаче е въпрос на обсесия, той се срамува от поведението си, опитва се да заобиколи правилата, защото изплуват най-тъмните страни от личността му. Проблемът е, че не може да се откаже от влечението си. Привличането му е ирационално: съзнава, че историята не си заслужава, но никое от сетивата не помага за излизане от състоянието му. Привличането е фатално: съзнанието сигнализира за опасност, но всички сетива действат против разума. Сексуално зависимият е слабо същество, той е подвластен на страстта си, а тя е ирационална и в повечето от случаите е пагубна не само за него, но и за обекта на чувствата му.


10 СТЪПКИ КЪМ СВОБОДАТА!

Психолози от различни научни течения са единодушни, че зависимостите имат различни корени – генетиката, симулиране на синхрон в двойката, културните фактори или необходимостта от социални „патерици". Те са единодушни и за това, че има много стриктни етапи, които водят до чистия и свободен живот. Схематизирани, те са следните:

1. Избор на ден. От този момент нататък зависимият трябва да знае, че няма път назад. Предварителната психологическа подготовка е необходима за укрепване на желанието за изчистване.

2. Оповестяване на решението пред хора. Чувството, че зависимият поема собствена отговорност е едно от най-важните според психолозите. Важно е обаче да се знае, че не обществото ще го съди, а самият той трябва да прояви воля, любов към личната свобода и самоконтрол.

3. Дистанциране от обекта на желание. Важно е зависимият да е убеден, че повече няма да има под ръка дрога, алкохол, че игралните зали са далеч.

4. Абстрахиране от предишни опити за изчистване. Неудачите в миналото е по-добре да се забравят. Важни са настоящето и актуалните решения!

5. Анализ – дълбок и безпристрастен. С жестока яснота трябва да се изяснят последиците от поведението. В повечето случаи зависимите имат нужда от странична помощ.

6. Мотиви за освобождаване от зависимостта. Ясни и добре формулирани, те биха имали силата на по-ярък притегателен център.

7. Приучаване към отказ. Най-важното е зависимият да се научи да казва „не". Отказът да се върви по стария път е първата стъпка към свободата.

8. Стимулиране на тялото. Прави се чрез физически и всякакви природосъобразни начини за набавяне на необходимите естествени стимуланти за организма.

9. Материална награда на всеки трети ден след изчистването. Най-добре е парите от порока да се вложат в любими и желани от зависимия неща.

10. Промяна на навици. Всичко, свързано с порочното пристрастяване, просто трябва да се замени с по-полезни занимания.


Митовете за прелестите на опиянението са може би част от причините за зависимостта от алкохола. Често пристрастените към чашката са убедени, че тя им е необходима като патерица за разгръщане на най-доброто от тях. Помощта е всъщност напълно измамна – помирисали алкохола, те стават други хора.

Всъщност в повечето случаи става въпрос за психологически бариери пред нещо желано, но възприемано за неприлично и недостъпно. Важно е да се знае, че за други среди това е просто начин на живот и само се нуждаете от премахване на психологическа бариера пред личните фантазии.

Доказано е, че алкохолът помага за отстраняване на сексуалните задръжки. Друг е въпросът, когато се касае за сложни психологически бариери. Там думата имат психиатрите, но е доказано, че причината може да е в ензимите.

 Материалът е любезно предоставен от нашата авторка Катерина Найденова