Човек, затворен погрешка в изключен хладилен вагон, умира от измръзване при +10оС. Млад африканец здрав и прав, свършва в болница от парализа на дишането, само защото, без да иска смачкал паяк - тотемното животно неговото племе. Невинна шега вкарва в гроба пациентка с декомпенсиран сърдечен порок, с който не само живеяят, но се и състезават световно известни спортисти.

Професорът, който я прегледал се пошегувал: "Няма защо да се тревожите за сърцето си. Няма да умрете преди мен, а ако това се случи, ще си идем от този свят заедно!" Той обаче, макар и относително млад, ненадейно умрял на следващия ден. Щом вестта стигнала до жената, сърдечната и дейност рязко се влошила и краят настъпил след броени часове.

Тези примери илюстрират феномена, известен като психогенна смърт.В медицинските справочници няма определение за нея, но това не означава, че не съсществува. не е известен и истинският брой на леталните изходи по психогенни причини, тъй като не се водят статистики. те обикновено остават скрити зад една или друга диагноза.

В основата на психогенната смърт е страхът, независимо от какво е предизвикан: екстремна ситуация, нелечима болест (и дори само мисълта за нея), внушение за силата на черната магия пр. Според едно от обясненията на учените, изследващи това явление, в резултат на остър стрес може да възникне имунен дефицит, да се появят злокачествени образувания, да се стигне до внезапно прекратяване на жизнената дейност. Много въпроси, свързани с него обаче остават без отговор.

Споменатата случка с хладилния вагон е станала в Унгария през миналия век. Макар, че при +10оС човек не може да замръзне, сутринта открили нещастника с класическите симптоми на смърт от остро преохлаждане. Мисълта, че е в хладилник била достатъчна, за да се вкочани.

Красноречив пример за психогенна смърт дава и руският невропатолог Владимир Бехтерев. Ученият разказва за експеримент с осъден на смърт престъпник. Завързали очите му и му внушили, че вената му е отворена и кръвта му бавно изтича. през това време изливали върху ръката му топла вода. За няколко минути осъденият починал. "много се гововори за физическата зараза чрез contaglum vivum или физически микроби - коментира ученият.

"Според мен трябва да помислим и за contaglum psychicum, предизвикващи психическа зараза, чийто микроби, макар и невидими под микроскоп, подобно на истинските микроби действат навсякъде и се предават чрез думите, и жестовете на околните лица, книгите, вестниците и пр."

Към изброените от Бехтерев източници на психическа зараза днес бихме могли да добавим телевизията и интернет (спомнтете си самоубийствата в резултат по внушение от мрежата).

Допреди няколко десетилетия всичко това се обясняваше със сугестията - внушение в нормално състояние или под хопноза. Но още в края на миналия век доста убедително е доказано, че каквито и да са възможностите на хипнотичния сън, те все пак са ограничени. стига се до извода, че в подобни случаи освен прякото внушение и самовнушение важна роля играят и редица други обстоятелства.

Чести са случаите на психогенна смърт при сблъсъка с някаква стихия, най-вече в открито море. През юли 1850 г. жителите на рибарско селище на атлантическия бряг на САЩ видели заседнала в плитчините пладноходка. Когато се качили на борда, кафето на печката още било горещо, чниите върху масата чакали, готови за сервиране, но единственото живо същество се оказало куче - хората били мъртви.

През септември 1894 в Индийския океан от германския параход "Пикубен' забелязали ладия с вдигнат флаг за бедствие. На палубата моряците открили 38 мъртъвци - членовете на екипажа. Оцелял бил само изпадналият в умопомрачение капитан.

В историята на корабоплаването има не малко такива произшествия, за които е трудно да се намери рационално обяснение. Странните факти, запазени в бордовите дневници, карат френският лекар Ален Бомбар да потърси отговор на въпроса какво се случва с хората в океана. Дългогодишните му изследвания не водят до някакъв значим резултат, докато не се сблъсква с феномена психогенна смърт лице в лице, спасявайки през 1951 г. корабокрушенци от траулера "Нотре Дам дьо Пейраг". Тогава си дава сметка, че не слънцето, жаждата и гладът предизвикват смърт. Без вода човек може да издържи 10 денонощия, без храна 40 и повече.

Това, което убива хората е страхът. Освен медик той е биолог, физик и авантюрист по дух. За да докаже, че ако човек повярва в своите възможности, може да се опълчи на стихиите и да победи, преплува Атлантическия океан в гумена лодка без провизии - над 4400 км за 65 денонощия. Храни се и утолява жаждата си само с планктон и риба, губи 25 кг от теглото си, но оцелява. Гостувал е приживе в предаването "Атлас" по БНТ - бел.ред.

Анализирайки огромен брой смъртни случаи след корабокрушения, Бомбар изчислява, че при морски катастрофи 30% от хората издъхват, когато вече са им се притекли на помощ.много спасени умират през първите 3 дни след катастрофата, когато вече са в безопасност. Запазени са описанията на корабокрушението на фрегатата "Медуза"през 1816 край бреговете на Африка. 149 души се прехвърлили на сал, който бил открит след 12 дни. на сала имало хранителни запаси, вода и вино, но от всичките 149 били осдтанали само 15. В крайна сметка оцелели едва 5-ма, защото 10-те умрели на борда на кораба, който ги спасил.

Към случаите на внезапна психогенна смърт може да бъде и отнесена трагедията с подводницата "Комсомолец" в Баренцово море през 1989. Резултатите от аутопсиите на някои от загиналите показват, че са налице морфологични изменения на органите, които говорят за преохлаждане и бърза смърт. Биохимичните показатели на кръвта обаче са нетипични за смърт от студ. Един от подводничарите умрял в мига. в който видял пристигналата спасителна лодка, 3-ма от оцелелите починали в базата, където били на топло и в безопасност. Специалистите са сигурни, че това е типична психогенна смърт.

Изследователите рисуват следната приблизителна картина на етапите на психогенната смърт. Когато бурята троши мачтите и вълните помитат хората от борда, неизвестността и страхът от смъртта предизвикват вегетативни "размествания" в организма. Борейки се за живот, човек се мобилизира физически и емоционално, действа в състояние на високо напрежение. В екстремни ситуации обаче не всички имат сили да се борят, мнозина капитулират психически. И се къса там, където е тънко.

В момента, когато изпадналият в беда мислено се предава, цялата вегетативна система бива подложена на най-мощния удар. Най-чувствителната мишена е сърцето. Сърдечният ритъм се нарушава рязко - при стрес пулсът е 140 удара в минута, в мига на капитулацията може да падне на 50. Настъпва и аритмия, която води до спиране на сърцето. до внезапна смърт може да доведе и пълното отпускане след преживяното. Човекът вижда, че помощта е близо, от гърдите му се откъсва въздишка на облекчение, която често се оказва последна.

След казаното до тук не мислете, че психогенната смърт ви дебне зад ъгъла! В клиничната практика скоротечната загуба на живот по този начин, слава Богу, е рядко явление. Според учените човешкият организъм е оборудван с многостепенна система от защитни психически механизми. Често именно тя се оказва най-ефикасната защита срещу различни тежки болести. Примерите на необяснимо изцеление от страдания с летален изход са много повече от психогенните капитулации пред оная с косата.


СТИГМИТЕ

В края на миналия век белгийското момиче Луиза Лато става известна с това, че на Разпети петък на местата на ръцете и краката и, съответстващи на прободните рани от гвоздеите, с които е бил разпнат Исус Христос, се появявали кръвотечащи рани. в наше време подобни стигми възникват у фанатичновярващата баварска селянка Тереза Нойман. малко преди Великден върху тялото и се появяват "раните на Христос" и започват да кървят. Не са гнойни и не се възпаляват, без да оставят белези. От ХII век до сега са описани над 300 подобни случаи.

Стигмите възникват не само на религиозна основа. известна е случката със сестра, присъствала на наказанието на брат си с удари с камшик. тя така съпреживявала, че гърбът и се покрил с кръвитечащи рани като от същите удари. подобни явления се наблюдават и при творчески процеси.

Когато Максим Горки работел на остров Капри над книгата си "Животът на Матвей Кожемякин", описвайки сцената на ревност, завършила с убийство с нож, той така ярко си я представил, че върху корема му в областта на черния дроб - мястото на пробождане се появила стигма.


ШАМАНСКА СМЪРТ

За случаите, когато здрави хора умират от внушение или самовнушение, защото са нарушили някакво табу и шаманът е произнесъл смъртната им присъда, се използва понятието "шаманска смърт".

В книгата си "Свидетел на магьосничество" американският лекар Хари Райт описва много такива случаи. В едно южноафриканско племе магьосница напръскала прегрешило момче с вода,поръсила около него с някакъв червен прах и произнесла заклинание: "След 3 дни ще умреш!". Без никой да го пипне и с пръст, след 3 дни момчето било мъртво.

Английски етнограф разказва, че на островите Тонга съществува вярване, според което ако докосналият вещ на върховният жрец се нахрани, без преди това да е направил пречистващ ритуал, умира. той станал свидетел на смъртта на няколко души, запалили лулите си с изгубено от техния вожд огниво. узнавайки, чия собственост е било, всички те се споминали от суеверен ужас.

Психологическият фактор играе важна роля и при вуду магията. За да умре човек от гвоздея, забит от заклинателя във фигурката, трябва жертвата да вярва дълбоко в неговите свръхестествени способности.