Историята на дядо Коледа

Модерният Дядо Коледа е роден от въображението на Клемент Кларк Мур през 1822 година. Той бил силно образован човек и поет от Трой, Ню Йорк. Мур пише поемата “Гостуването на St. Nicholas" , коледна приказка, подарък за неговите деца.

В поемата, той изобразява един закръглен, дребничък като елф Дядо Коледа, който идва на шейна от Севера, дърпана от малко еленче. На лунна светлина в дните преди Коледа, той ходи от покрив на покрив, тихичко се спуска по комина, за да влезе в домовете и да остави подарък на децата във висящите по камината чорапи.

Клемент Мур познавал добре холандския, немския и скандинавския фолклор, а поемата му за Saint Nicholas всъщност се базира на холандската традиция за Sinter Klaas, която се спазвала на 24 и 25 декември.

Неговото описание на дядо Коледа е взето назаем от тевтонските и норвежките легенди за палавия, но добродушен герой, който е в центъра на зимните празници по тези земи, които имали езически произход.

Въпреки че Мур написал разказа си за забавление на своите деца, той бил публикуван след година в местен вестник, без да се посочва, кой е авторът, и оттогава многократно е излизал със заглавие “Нощта, преди Коледа”. Тази приказка, плод на чисто въображение, но все пак свързана със старата холандска традиция за Sinter Klaas , става една от най-популярните и обичани традиции на американската култура и в целия свят.

Митът за дядо Коледа не стига дотук. През 1939, кратка история, написана от Робърт Мейс разказва за гальовния Рудолф, еленче с червен нос. Десет години по-късно, този разказ е превърнат в песен от Джони Маркс. Днес тя е една от най-обичаните коледни песни.

Има още няколко варианта на легендата за дядо Коледа. Роденият в Германия, но живеещ в Ню Йорк карикатурист Наст, прави в един местен вестник смешни рисунки на добродушното старче, но вече с нормален ръст, с бяла брада, закръглено тяло и одежди от червен сатен, с бял хермелин, шапка със заострен връх, обувки с обли върхове и бял колан. Наст нарисувал също и дома на дядо Коледа с малка работилница за играчки, които се намирали на Северния полюс. Дядо Коледа имал голяма книга, в която записвал, кои деца са били послушни през годината и кои – не!


Коледните традиции - какво знаем за тях

Въпреки че всички сме свикнали да празнуваме Бъдни вечер и Коледа и обичаме настроението и атмосферата на тези дни, много от нас нямат ясна представа откъде идват обичаите и традициите, пише в сайта Крисмас. Знаете ли например, че празникът Коледа е бил забранен в Англия през XVII в. и че Рудолф всъщност е момиче?

Названието Коледа /англ. Крисмас/ например идва от староанглийски Christes Maesse или Christs Mass - Меса на Христос. Името на дядо Коледа или Санта Клос /Санта Клаус/ идва от холандското име за св. Никола - Sint Nikolass, съкратено до "Sinterklass" след имиграцията в Ню Йорк. Когато холандците напускат града, името било поангличанчено и станало Санта Клос.

Празнуването на Коледа се превърнало в престъпление през XVII в. при Оливър Кромуел, който обявил извън закона бодливата зеленика, бръшляна и имела. Макар мнозина да смятат, че съкращаването на Крисмас до Иксмас /писано Xmas/ е неуважително или пренебрежително, не е така. X е първата буква от името на Христос в гръцката азбука. Първата коледна картичка е изобретена от англичанин през 1843 г.

Като му омръзнало да пише специални писма до семейството си за празниците, бизнесменът Хенри Коулс решил, че с картичка поздравлението ще е по-просто и по-бързо. Идеята му станала толкова популярна, че успял да продаде дизайните си по един шилинг /5 пени/. Всеки англичанин обича да си открадне целувка под имела през празниците, но обичаят е бил използван първоначално от келтите, за да решават спорове между враждуващи съседи.

Докато британчетата очакват Дядо Коледа да им донесе подаръци на Бъдни вечер, испанските деца получават подаръците си от Тримата влъхви. В Италия малчуганите чакат Бефана - стара и добра вещица, германчетата чакат подаръци от специален ангел, наречен Кристкинд.

Исландчетата са се уредили най-добре - посещава ги не един, а 13 различни Дядо Коледа. Най-популярната коледна песен Jingle Bells първоначално е написана за Деня на благодарността. Композирана е от Джеймс Пиърпойнт през 1857 г. Отначало парчето се е казвало One Horse Open Sleigh /"Открита шейна с един кон"/.

Корените на традиционния коледен обяд с пуйка също е американски. Пуйката е била поднасяна като ястие в Деня на благодарността. Традицията подаръците да се оставят в чорап идва от скандинавския фолклор. Според легендата практиката започнала когато Свети Николас - покровителят на децата - хвърлил торба със жълтици през комина на Бъдни вечер. Парите влезли в чорап, окачен над огъня да се суши.

Най-прочутият елен на планетата Рудолф всъщност е от женски пол. През това време на годината мъжките елени губят рогата си, а тъй като Рудолф все още е с рога, той поне биологично е момиче. Друга стара традиция е украсяването на коледната елха със светлини. Практиката започнала когато преследваните християни започнали да поставят запалена свещ на прозорците си, често в дърво или растение, като знак, че там ще се казват молитви.

Традицията на яденето на коледни пирожки със смес от орехи, стафиди и подправки по Коледа датира от XVI в., когато хората вярвали, че пирожките ще им донесат късмет. Във Великобритания за късмет слагат пара в коледния пудинг, докато перуанците си осигуряват късмет на Коледа и през следващата година като носят яркосиньо бельо.

Първите коледни курабии са се появили във Великобритания през 1847 г. Първоначално основани върху френския бонбон, те постепенно станали популярни, след като сладкарите започнали да поставят любовни девизи в сладкишите.

Първото коледно дърво пристигнало във Великобритания чак през 1841 г., когато съпругът на кралица Виктория - германецът принц Алберт, поставил елха в замъка Уиндзор. Класическата коледна песен "Тиха нощ" вкъщност никога не е била писана специално. Църковният орган се повредил и австрийският викарий Йозеф Мор, потиснат от тишината в църквата му, съчинил мелодията.


Българските традиции

 Коледните празници започват на 24 декември и продължават до Стефановден.
     
За хората Малка Коледа е по-голям празник от следващите, защото тази вечер се е родил Христос. Най-хубав е той за децата. Бъдни Вечер е първата кадена вечер. Най-важна роля при нея играят бъдникът, трапезата с обредните хлябове, и коледните ястия и коледуването.
     
Бъдникът - това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено вкъщи от млад мъж, за да се поддържа с него огъня през ноща. Внасяйки го, мъжът пита: "Славите ли Млада Бога?" Жените отговарят: "Славим, славим! Добре дошел!" Мъжът добавя: "Аз вкъщи и Бог с мене!"
     
В края на дървото има провъртяна дупка, която се пълни със зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя до огнището. През това време жените пеят:
 
     "- Ой ти дръвце, право дръвце,
     де си расло толкоз тънко,
     толкоз тънко,та високо?
     -Аз съм расло тамо горе,
     на планина, на рудина,
     край езеро самовилско.
     Отсече ме вакъл овчар,
     донесе ме да ме сади
     край огнище, край трапеза.
     Аз съм дръвце, златно дръвце,
     златно дръвце плодовито.
     Ще порасна дор до небо,
     клон ще пусна дор до земя,
     лист ще листна дребен бисер,
     цвят ще цъфна чисто сребро,
     род ще родя сухо злато.
     Слез ще по мен Млада Бога,
     ще дарува добра дарба -
     на момата дребен бисер,
     на майката чисто сребро,
     на бащата сухо злато,
     сухо злато - пълна къща
     със дечица, с агънца,
     с теленца, с конченца,
     с яренца, с прасенца,
     с пчелици лекокрили,
     с живот, здраве и веселие...
     Прославяйте Млада Бога!"
     
От дървото, от което са отсекли бъдника, правят колове за ограждане на нивите, за да не ги обират бродници и магьосници.
     
Обредните хлябове са три вида: същински коледни (боговица, колак, светец, кръсташ, погача), стопански(гумно, колак, кашара, черковник, бъчва, вечерник, божичник, рало) и коледарски(краваи - вит - превит, плетен и прав, параклис и литургия, кукла и благословник). Брашното за тях се сее през три сита. Замесва се с прясна вода, донесена от млада булка в бял котел рано сутринта. Тестото се замесва със жегла. Шарките по хлябовете символизират Бога и светците, стопани и животни, растения и плодове, сгради и сечива...
     
Трапезата е тържествена. Тя е продълговата за разлика от кръглата софра. Покрита е с месали. На нея освен хлябове се поставят и ястията(все постни) - търкан боб, сарми с жито и ориз, пълнени чушки, тиквеник, варена царевица, както и орехи, гръстено семе, кромид и чесън, сол и пипер. Слагат се специално ошав, вино и ракия. Чесънът се ниже на усукан бял - червен конец и го връзват на децата като гривна на ръцете или като гердан на шията. Носи се до Ивановден за предпазване от "караконджоли". От орехите всеки счупва по един, за да провери ще бъде късметът му.
     
Под трапезата се слага слама, а в нея ралник. Като стане време за вечеря, всички застават прави край нея. Най-старият мъж взема ралника, на който са сложени три въглена и тамян, и прекадява три пъти - трапезата, зимника, кошарата, оборите, хамбарите, кошовете.
     
Най-старата жена полага бъдника в огнището. Трите въглена от ралника също се слагат в него, като се наричат - първия за жито, втрия за вино, третия за царевица, и на сутринта гледат - който е покрит с пепел, той показва плодородие, който е почернял - слаба реколта.
     
Мъжът и жената заедно вдигат най-големия хляб към тавана и казват: "Толкова високо да е житото!" Останалите отговарят: "Амин, дай Боже!" После го разчупват, като едната половина слагат пред иконата на Богородица, а другата си разделят. По големината на парчето, което всеки сам си е отчупил, се съди за късмета му.
     
След като седнат, никой вече на става. Ако потрябва нещо, донася го старият мъж, като ходи наведен. След като се наядат, всички стават едновременно, за да не се губи стоката. Трапезата не се вдига до сутринта, защото се вярва, че през нощта умрелите идват, за да се навечерят и да се погрижат за благополучието на живите. Момите запазват първият залък от боговицата. Те го слагат под възглавницата си, за да сънуват за кого ще се омъжат. Всички са обхванати от трепета на очакването, с който ще посрещнат коледарите.
     
Коледарите тръгват след полунощ. Участниците в обичая са само мъже, и то главно ергени, годеници и по-рядко - млади, скоро оженени мъже. Групите са избрали своя водач още на Игнажден, от когато се разучават специалните коледарски песни и благословии. Пременени, късно на Бъдни вечер те отиват в дома на водача и тръгват оттам с песен. В групата има трохобер(събира краваите), магаре(носи месото и сланината) и коте (мяука, за да предизвести, че идват коледарите).
     
Коледните песни съставляват цялостен календар - обреден песенен цикъл, свързан със семейния живот и земеделския бит. Във всички песни преминава идеята за стопанско благополучие, всеобщо благоденствие и щастлив живот. Те напомнят лазарските и великденските. Ето част от една коледарска песен:

     "Стани нине, господине!
     Тебе пеем, домакине!
     Добри сме ти гости дошли,
     добри гости, Коледари!
     Орач оре равно поле,
     воловце му два ангела,
     копрал му стрък босилек.
     -Дай ми, Боже, да се роди,
     се пченица, да омесим Богу колак."

     Приберат ли се коледарите, за всички е ясно, че Бъдни вечер е преминала.