Преди десетина години почти всички от иманярската гилдия на страната бяха хукнали по поречието на река Олудере, за да търсят прословутото златно съкровище на Емин ага Балталъ. Днес картината е много по-различна. Известната харманлийска иманярска група, която е една от най-силните в страната, от известно време яко обикаля Коруджи кале край хасковското село Александрово, крепостите в местността Сиври Декме край с. Бориславци и самия Сиври кая край с. Брягово. Иманярските набези по тези местности са денонощни и никой не може да ги спре. Плъзналият в последно време слух за огромно златно съкровище кара иманярите денонощно да слухтят по тези места. Постоянни са техните набези и към местността Хисаря, която се намира край маджаровското село Сеноклас, към Курт кале и Градището. Групата иманяри са окупирали местностите на над 20 древни крепости в този край и не дават тук да прехвръкне иманяр отдругаде. Само на няколко обекта е допусната да работи златоградската малджийска група, в която са включени иманяри от Гълъбово, Тополовград и Маджарово, но при определени условия.
Безспорният иманярски хит през този сезон е търсенето на т. нар. “подземни ходници”. Става въпрос за тайни проходи, които са служели за бягство от крепостта, когато вътре стане напечено. Иманярската мълва през това лято донесе, че точно в такъв ходник е скрито огромното златно съкровище на Ибрахим Мехмед бей.

МАЛДЖИИТЕ СА СЕ ДОКОПАЛИ ДО ПРОСЛОВУТОТО ПИСМО
на султан Махмуд Първи до аянина на Одринския вилает, в което се съобщава, че “Ибрахим Мехмед бей получава цялото поле, през което тече реката, до мястото на вливането на двете реки една срещу друга в нея. Заради това той трябва да спази условието и със злато да построи джамия, воденица и поселища.” Копие от това писмо се харчи за около 5000 евро на прословутия Димитровградски битак. По онова време обаче започват войни и въстания в Цариград и преданието продължава тази съблазнителна история. Споменатият бей заравя огромните торби със слитъците злато в един от скритите ходници, за да дочака по-добри времена, които така и не настъпват.

Днес подземните галерии са изключително рисково място за иманярите, но това не ги плаши. Трагедиите, които се случват с някои от тях, остават скрити или се приписват на други обстоятелства. Единственият документиран случай е смъртта на двама търсачи на същите тези слитъци злато, които през трийсетте години са затрупани при срутване на подземна галерия под Кумбулдуларското кале край с. Ангел Войвода. Там се намира един невероятен погребален комплекс, подобен на този в кърджалийското село Татул, както и галерии със стари разработки и пещи за топене на метал.

Преди броени дни хасковски иманяр припадна от тежкия въздух в подземен ходник, който тръгва от крепостта Чала и слиза някъде към село Кралево. Иманярите знаят, че едни от най-рисковите за копаене места са подземните древни тунели, които се спускат от Големия Хисар над с. Козлец и продължават до Малкото Хисарче над село Конуш. От няколко седмици в този район упорито битува мълвата, че иманярите са попаднали на цял подземен град. Това твърдение не е лишено от логика. Местните жители открай време твърдят, че целият връх, който носи името Малкото Хисарче, е изкуствено построен от зидария и засипан след това с тонове пръст. Тук отдавна се въртят апетитите на глутниците иманяри, които като мухи на мед налитат по тези места.

Друго
ОПАСНО МЯСТО, ОТНЕЛО ЖИВОТА НА 26-ГОДИШНИЯ ТЪРСАЧ
на съкровища Али Османов от с. Зорница, е пещерата на върха край с. Рабово. Той, придружаван от брат си, решил да се спусне с въже в почти вертикалния процеп. Но едва спуснат на около трийсетина метра, и тежко увисва на въжето. Когато брат му го изважда, тялото е толкова студено, сякаш е било една седмица във фризера. По-късно сред местното население тръгва версията, че Али е умрял, докато се е къпал в каньона Дяволския мост под стената на язовир “Студен кладенец”. Впрочем Али Осман не е единствената жертва на това мрачно място. Всички подземни ходове, които от години привличат иманярите, са изпълнени с азотни турбуленции, които на места снижават температурата до тази във фризера. Дълбочината на водата в каньона Дяволския мост е повече от 17 метра. Това място стана лобно на един от най-опитните участници в традиционното спускане с канута по река Арда. И досега си остава в мъгла мигът, в който сякаш някой с ръка обърнал за един миг лодката и спортистът се удавил.

Най-много иманярски сили са хвърлени за разкриване на тайния проход, който води от хребета на крепостта Перперикон към подножието на връх Бейдаа над с. Големанци. От една седмица се носи слухът, че вече е открит таен тунел с дължина над десет километра, чието начало започва на юг от с. Широка поляна и стига почти до с. Стремци. Вероятно става въпрос за

ГАЛЕРИЯ ОТ УНИКАЛНИЯ КОМПЛЕКС ЗА ДОБИВ НА ЗЛАТО
край споменатото село, който е в пряка връзка с Перперикон. Точно тук от няколко седмици се тълпят иманяри от цялата страна и цяло чудо е, че все още никой не се е простил с живота си заради безумието си да се пъха в тунелите на това гигантско руднично съоръжение, което няма аналог в Европа. Сега особено опасни са тунелите след поройните дъждове, които се изсипаха преди дни. Част от тях вече са полусрутени и иманярите са принудени да ги разчистват с кирки и лопати, за да могат да проникнат вътре. Други пък се спускат с въжета през комините, за да се ровичкат вътре за имането. Напълно вероятно е в дъната на по-дългите проходи да се е натрупал сероводород, който се отделя при разлагането на съпътстващия златото пирит.

В различните куполни гробници въздухът също е отровен. Много често това се прави и целенасочено чрез изгарянето на различни химични елементи. Много от иманярите, които са имали късмет да попаднат на древни обредни гробове и са се докосвали до кости и предмети, които са принадлежали на покойниците – гривни, пръстени, печати и други, са преживели някакъв здравословен катаклизъм. На едни са опадали всичките зъби, на други – косата, трети са преследвани в сънищата си от жестоки кошмари, които в крайна сметка ги вкарват в гроба. По-миналата година при среднощни разкопки край един от тези проходи в изкопа загина иманяр от Шуменско.

Миналата година няколко иманяри прокопаха десетметрова галерия в голямата могила от ранно-желязната епоха край село Орлово, като се натъкнаха на ранно ритуално погребение. Тези от иманярите, които се бяха докоснали до костите на мъртвия или до негови предмети, или полудяха, или ги покоси невярна болест. Последният от групата се отказа от иманярския занаят, защото по време на копаенето получи сериозен сърдечен пристъп.