Съдбоносната колекция

Григорий К., колекционер на антиквариатни предмети от Челябинск се увлича от младини по събирането на рядки статуетки. Но от известно време в живота му започва да се случва нещо невероятно. В момента, в който купи от някого поредната открита рядкост, бившият й собственик задължително умира.

Всичко започнало с бюста на Сталин, излят през 1936 г. в гр. Касли. И антикварната, и художествената ценност на това произведение на изкуството не будела никакво съмнение. Григорий го получил от един познат нумизмат срещу юбилейна сребърна рубла, пусната в чест на 300-годишнината от династията на Романови. Донесъл у дома си вожда на народите в обикновена чанта. Когато надникнал вътре, за да го извади, за малко да припадне. За миг лицето на Сталин му се сторило живо и някак зловещо. По-късно той описва състоянието си така: „Струваше ми се, че с погледа си ме притегля и не мога да се откъсна. Дъхът ми спря, сърцето ми спря. Едвам успях да затворя чантата и после дълго време не можех да дойда на себе си.”

Григорий не само не можел да се зарадва на новата си реликва, само след няколко дни го шокирала вестта, че приятелят му нумизмат, бившият собственик на бюста, бил намерен в дома си мъртъв при доста загадъчни обстоятелства.

Веднага трябва да споменем, че нито с тази смърт, нито със следващите Григорий няма нищо общо. Последвало още едно странно съвпадение. Този път това била чугунена статуетка, пак отлята в гр. Касли, наречена „Бабичка с кошница гъби”. Видял я съвсем случайно у един съсед, измъчван от махмурлук. Сделката станала бързо срещу бутилка водка. Радостен, новият собственик поставил „Бабичката” на почетно място у дома. Но не минали и десетина дни и комшията бил убит от жената, с която живял. Казвали, че го ревнувала. Този път на адмирал Нахимов. Притежателят й, 45-годишният Сергей Бойков, за пореден път излязал от затвора. Металната фигурка, която бил наследил от покойната си майка, с радост сменил срещу пиячка. Седмица по-късно жена му, която била диспансеризирана в психиатрията, в пристъп на безумие го заколва.

Владлен Родзянски подарява на Григорий картина с пролетна гора на художника Ветуел. По време на блокадата на Ленинград леля му я купила срещу парче хляб. Картината наистина била ценна, нарисувана в края на XIX век, а на гърба й имало печат на известния познавач на изкуството, свързан с двореца, Дациаро. Дори само това я правело особено скъпа. За съжаление, но и този бивш собственик бил сполетян от фаталната закономерност. Два месеца по-късно заминал за погребението на сестра си в Санкт Петербург. На следната сутрин след като я погребал Владлен Родзянски повече не се събудил.

Това била последната смърт, свързана с колекцията на Григорий. Кой е следващата жертва? Защото истинският колекционер много трудно може да се откаже от хобито си.