Бунгамати е малко селце в долината Катманду в близост до столицата на Непал Тук можете да видите как жени мият косите си под чучура на уличните чешми.По осеяните с кравешки изпражнения улици тичат боси деца в училищни униформи.Течаща вода в къщите няма,а електричеството е рядкост.По нищо не личи, че в това село, обитавано от 700 невари (местното население на долината Катманду),е родното място на жива богиня, пред която се прекланят всички–от обикновените селяни до кралете.

 Тя е всеизвестната Кумари.В Непал те са три–малки момичета,избрани според строги критерии и обожествени приживе.Най-известната е тази от Катманду.Тя се нарича още кралската Кумари,защото кралят на Непал може да управлява само ако е получил нейната благословия.Като най-високопоставена,тя се ползва и с най-много почит.Избира се измежду момичета със скромен произход,непременно от областта Шакя и от кастата на златарите невари,изповядващи будизма.
След посвещаването в „длъжност” Кумари въплъщава Дурга-Кали (съпругата на Шива) от периода на нейната девственост–богинята,която вдъхва най-много страх в пантеона на хиндуистите.В Непал се смята,че само едно малко момиче е достатъчно чисто,за да бъде обитавано от духа на божеството.И до днес хиндуисткото мнозинство се влияе силно от будистките ритуали и ако кралят е почитан като равен на бог Вишу,то ролята на ръкополагането му се пада на това дете.

Легендите
Една от тях се ражда по време на царуването на Джаяпракаш Мала през XVII век.Според нея владетелят имал навик да играе на табла с богинята Таледжу,защитница на града.Един ден той се опитал да я прелъсти.Ала тя прочела мислите му и избягала разярена,а после започната да му се присънва и да го обвинява за непристойното му поведение.Владетелят получил опрощение едва след като и обещал всяка година да и засвидетелства почит,която щяла да се изразява в преклонение към нейното живо въплъщение–Кумари.От този ден всички крале на Непал веднъж годишно отиват да сведат глава пред малкото момиче,за да получат благословията му.

Друга легенда разказва как невръстно бедно момиче било заточено извън долината,защото се усъмнили,че в него се е вселил духът на богинята Дурга (това е същата Кали или Парвати–невестата на бог Шива).Когато кралицата разбрала за съдбата на детето,тя се разгневила и заповядала да го върнат в Катманду и да го почитат като жива богиня.
Трета легенда гласи,че самата богиня Дурга заточила момиченце.Отново след намесата на кралицата детето било върнато и обожествено приживе като отплата за несправедливостта и страданията.

 Коя е първичната легенда не може да се каже,но за всички в Непал Кумари символизира разбирателството,в което живеят двете религии.Затова е обожавана както от хиндуистите,като богинята Таледжу,така и от будистите,за които тя е Ваджра Деви–тантрическо божество.В същото време е въплъщение на Дурга-Кали.

През ада
Кандидатките за богини са момиченца между 3 и 5 годишна възраст.Подборът се прави от петима високопоставени будистки свещеници според 32 критериия за съвършеност,които са строго определени в светите писания.

Първо детето бива подложено на щателен оглед.То трябва да има гладка кожа без никакви белези–нито родилни,нито придобити.Да бъде с големи,черни,леко изпъкнали очи.Зъбите му непременно трябва да са много бели и добре подредени,гласът–звучен,усмивката–красива,ръцете–дълги,дланите–нежни и деликатни.Най-важното,обаче,е хороскопът му да съвпада с този на управляващия крал.Но критериите,на които трябва да отговаря бъдещата върховна весталка,са и морални.Крехката възраст не пречи момиченцето да бъде подлагано на ужасяващ тест,за да докаже,че не знае какво е страх.Преди да „встъпи в длъжност” му принасят в жертва биволи и овни.Детето трябва да се разхожда храбро върху отрязаните биволски глави в стая,осветявана от трeпкащата светлина на фенери,украсени от маскирани крещящи и подскачащи демони.Трябва да прекара една нощ самò в храма,заобиколено от змии и статуи на демони и дори и най-малката проява на страх води до отпадане от списъка.Накрая момичето трябва да разпознае сред купчина дрехи облеклото на предшестващата Кумари.

В златна клетка
След окончателния избор новата Кумари,нагиздена в специално приготвени за нея одежди,става обект на различни церемонии и бива настанена на трон в червени драперии и злато,след което отнесена в нейния дворец.На главата и е поставена корона,а очите и са изрисувани с черен въглен-за да се придаде повече дълбочина на погледа.Момиченцето заживява накичено с украси и бижута,облечено в сари и увито в приказни червени воали.Обслужват го слуги,които задоволяват всичките му желания,както и специални учители.То може да излиза от двореца само на големи религиозни празници.През октомври,когато е големият хиндуски фестивал Дасаин,в продължение на десет дни хиндуси и будисти се стичат да получат благословия от живата богиня.Сред тях е и самият крал,когото тя трябва да бележи с точка между очите за да може той да управлява.Тогава е единственият момент когато може да бъде снимана.В останалото време снимките са забранени.

След пищната церемония Кумари се прибира в двореца,пазен на входа от два каменни лъва.Той е бил издигнат през XVIII век и представлява квадратна сграда с вътрешен двор и богато гравирани дървени врати и прозорци.

Безславният завършек
Дотук–добре.Макар изпитанията да са наистина ужасяващи за едно невръстно дете,като че ли си струва да бъдат изтърпени в името на разкошния живот след това.Особено щом че момичето е от бедно семейство.Но истината е,че това дете е принудено да живее в златна клетка и да се развива напълно неадекватно на съвременния живот,а съдбата му,най-меко казано,не е за завиждане.Докато е в двореца и храма,то няма право да се играе с други деца,да се среща с външни хора,дори да стъпва босо по земята.А основното му задължение е да се пази от нараняване,защото появата дори и на една капчица кръв води до незабавен край на неговата божественост.С него се извършват тантрически ритуали,пазени в най-строга тайна."Кариерата" му приключва най-късно с появата на първия месечен цикъл.Тогава го отпращат в семейството му,отрупано с подаръци.

Обожавана в продължение на години,невръстната богиня е заместена незабавно от друга Кумари,а тя самата затъва в забвение още на другия ден.Момиченцето слиза отново на земята и става обикновена непалска поданичка,макар и доста богата.Но лишена от каквото и да е нормално за възрастта си образование и ориентири в обикновения живот.Развенчаните богини често потъват в депресия,стига и до психични отклонения. Има случаи дори да се отдадат на проституция.Ала това не тревожи особено семейството на бившата Кумари,защото,докато тя е била в двореца,родителите са събирали дарове и пари от нейно име.Животът на момичето,току що навлязло в пубертета,често се превръща в истински ад.То живее в самота и изолираност.

Макар да е свободно да се омъжи веднага,това е почти невъзможно–в Непал има поверие,че мъж,който се омъжи за бивша Кумари и отнеме нейната девственост,е обречен и ще умре същата година.Е,историята познава един "престрашил се",който все още е жив.Така,че има надежда жестоките поверия да отстъпят и съдбата на момичетата,превърнати в живи богини,да се промени.