Пряко внушение (Пр.: “Ти си лош”; “Когато се прибереш в къщи, първото нещо,
което ще направиш е да изхвърлиш кофата”)

За разлика от прякото внушение, косвеното е далеч по-разнообразно.

Косвеното внушение трябва да се използва внимателно, тъй като то се приближава до
манипулацията. Един вид косвено внушение е:

1. създаването на положителна нагласа

2. импликацията, Пр.: “Майката казва на детето: Недей да си лягаш преди да си
се нахранил!”

3. негативно парадоксално внушение - то се заключава в това, да накараш някой
да направи нещо, като едновременно му кажеш и да не го прави, Пр.: “Не мисли
за розов слон”

4. двойна връзка, Пр.: “Чудя се дали ще измиеш чиниите преди да излезеш или
като се върнеш”, коментар: Това е възможност за избор, макар и илюзорен.
Предлагаме два варианта на едно и също решение.

5. Троизъм - говорене на очевидни истини и баналности. Пр.: в хипнозата -
често по време на отпускане хората изпитват потребност да затворят очи.
Когато ти е удобно можеш да се отпуснеш. Човек просто не може да не се
съгласи.

6. Внушение с изпускане на елемент. Ако при изреждане на важни елементи,
някой се пропусне, това позволява той да изпъкне.

а) Открито внушение
Този тип внушение предлага голям набор от възможности, голям избор.
“Можете да се учите по различни начини”
“Има различни варианти за работа”

б) Внушение, обхващащо всички възможности.
Не знам дали едната ти ръка ще стане по-лека или другата, или едната или
другата ще стане по-тежка, или ще го направят една след друга.
Невербални внушения жестове, поза, интонацията на гласа.

Сега ще се спрем на един от най-мощните методи на психическо въздействие,
който е и психотерапевтичен метод. Това е хипнозата. Самото название
“хипноза” произлиза от гръцката дума “хипнос”, което означава “сън”. Когато
през 1842 г. английският лекар J. Braid вместо приетите дотогава “магнетизъм”
и “месмеризъм” използва термина “хипнотизъм”, последният добива
популярност. По-късно J. Braid стига до заключението, че основните феномени
на хипнотизма, такива като каталепсия, анестезия и амнезия, могат да бъдат
постигнати и без внушаване на сън.

В традиционните теории и съвременните им варианти, хипнозата най-често се
разглежда като променено състояние на съзнанието, характеризиращо се с
фокусирано внимание и повишена внушаемост на хипнотизирания. От 30-те
години на нашия век (особено от 60-те години насам) са разработени и други,
някои от които радикално различни теории и подходи (non-state theories). В тях
хипнозата се разглежда като научено поведение, навик, отговор на очакване,
влизане в роля.

Има и различни други направления - хипноанализа, его- и нео-
теории, еклектични подходи. Хипнозата и хипнотерапията често се свързват със
стандартизираност, директивност, симптомоцентрираност. В много случаи това
е вярно, особено за традиционната хипноза. За съвременните подходи обаче, в
по-голяма степен е използването на истории, метафори, косвени внушения,
индивидуализация, комуникация на езика на пациента, контекстуална
ориентираност, насоченост към емоционалния опит, личностна промяна и
развитие.

Има различни феномени на хипнозата. По отношение на двигателната
и речевата активност по време на хипноза, филмите и популярните писания
създават представа за мятане, викане или обратно - за пълна обездвиженост.

Всъщност най-често в хипноза се наблюдават фиксиран поглед с последващо
затваряне на очите, известна забавеност на движенията или неподвижност,
каталепсия на крайниците, отсъствие на спонтанност, на инициатива и желание
за говорене.

Човек обаче може да бъде и с отворени очи, да ходи, да извършва
различни действия, да пише, рисува, говори. От унгарски специалисти
например, е разработен и се използва методът активна-будна хипноза (сеансите
се провеждат, докато пациентът в хипноза кара велометър).

Хипнозните сънища пък се използват за увеличаване дълбочината на хипнозата,
за изследване на конфликти и причини за заболяването, за спомняне сънуваното
през нощта, за достигане до неподправени с рационални преценки
преживявания.