Докато хора непрофесионалисти все още имат съмнения за съществуването на много измерения, повечето физици вече започнаха да приемат твърдението.

Най-известният академичен журнал “Наука” публикува през май 2002 г. статия под надслов: “Времепространство и скрити измерения”, в която тази концепция е представена накратко.

Поглеждайки наоколо - за колко измерения знаете? Разбира се, за повечето хора отговорът е 4: три пространствени измерения и едно времево. Четири числа са достатъчни да намерят и подредят всичко, което се случва където и да е във вселената, което може да видим с очите си. Но защо четири? Откъде произлизат?

До неотдавна най-добрите умове в историята трябваше да се задоволят с "просто така стоят нещата”. Едва преди 91 години Алберт Айнщайн представи общата си теория на относителността, която разгръща четирите измерения в концепцията за времепространство.

Внезапно вселената стана податлива на обработка и податлива на изследване. Физиците разбраха, че вселената и времето не са абсолютни. Вместо това, времето и пространството могат да имат колебания, криви и даже да се изкривят в самите себе си, формирайки екзотични астрономични обекти, като например черните дупки.

В статията авторът казва, че физиците, които изучават структурата на вселената, разбрали, че няма определена причина за съществуването на 4 измерения. Допълнителни измерения е лесно да бъдат описани математически, тогава защо да не съществуват?

Наистина, обратно на интуицията, теоретиците са показали, че съществуването на повече измерения не е само възможно, а също и необходимо за логическото обяснение на времепространството.

През 70-те години на ХХ век например теоретици, работещи над съгласуването на гравитацията и квантовата теория, развиха елегантен модел, наречен "струнна теория”, в който основните частици на нашата вселена се разглеждат като възбуждания от частици, по-малки от атом, наречени "струни”.

Струнната теория се нуждае от много повече от познатите ни четири измерения. Нашата вселена има най-малко 10 измерения, но другите 6 са толкова малки, че хората не могат да ги открият по конвенционален начин.

Теорията разкрива, че "полето на нашата гледна точка” може би е ограничено до по-ниска пространствена мембрана, обхваната в по-голямото пространствено вре мепространство, и това може би е причината хората да не могат да виждат други измерения.

Сблъсъкът или взаимодействието между мембраните може би поражда серии от големи сблъсъци отново и отново.

През юли 2001 година статия, публикувана в друго известно списание - "Природа” (Nature), също развива теория, в която нашата вселена е само един слой сред многоизмерно пространство и цялото многоизмерно пространство съществува сред много-пространство във формата на слоеве от мембрани.

Някои измерения могат да са толкова малки, колкото атомите, а някои могат да са безкрайно големи. Тяхното съществуване има много голямо влияние върху нашата вселена, въпреки че хората не могат лесно да ги доловят.

До неотдавна модерната западна наука не беше открила съществуването на многоизмерното пространство, но в древна Азия, особено сред култивационните среди (тези, които подобряват или “култивират” съзнанието и тялото посредством медитация, бойни изкуства, Чигонг и т.н.), това въобще не е нова концепция.

Много исторически записки показват, че култивиращите се могат да виждат същества и обекти в други измерения и даже някои могат да преминат в други измерения.

Някои модерни открития, като ясновидството например, също са потвърдили съществуването на многоизмерно пространство. Може да е истина, че с цел да се разкрие структурата и характеристиката на многоизмерните пространства, хората не се нуждаят само от модерна наука, но също е необходимо да изследват по-дълбоката мъдрост на древните култивационни практики.