Виенски патолог обяви, че личният лекар на гениалния композитор Бетовен му е дал свръхдоза олово, което използвал за лечение, и така всъщност го е убил, пише журналистът Джордж Ян от Асошиейтед прес.

Други изследователи не са убедени в това твърдение, но няма спор по един друг въпрос – музикалният гений е бил в тежко здравословно състояние доста години преди смъртта си през 1827 година.
 
Предишни проучвания установиха, че композиторът е страдал от отравяне с олово – следи от метала са открити в проби от косата му, а по-късно и в костите му.

Тези открития засилват вярването, че интоксикацията може да е допринесла и дори предизвикала смъртта му на 57-годишна възраст.

Съдебният медик Кристиян Райтер обаче твърди, че има повече информация за случилото се, след месеци работа с проби от косата на Бетовен.

По думите му, неговият анализ, публикуван миналата седмица в Beethoven Journal, показва, че в последните месеци от живота на композитора, концентрацията на олово в тялото му е скачала всеки път, когато е бил подлаган на лечение от лекаря си – Андреас Ваврух.

Докторът се опитвал да го излекува от натрупаната течност в коремната област.

Смъртоносните дози олово доувредили и без това болния черен дроб на Бетовен и в крайна сметка довели до смъртта му.

„Смъртта му е вследствие на лечението на д-р Ваврух", каза Райтер, който ръководи катедрата по съдебна медицина във виенския медицински институт.

„Въпреки че не може да обвиняваме лекаря – как е могъл да знае, че Бетовен вече е имал сериозно чернодробно заболяване", допълни той.

Едва по време на аутопсията, извършена в австрийската столица на 26 март 1827 година, лекарите разбрали, че композиторът има цироза на черния дроб и оток в коремната област.

Според Райтер, в опитите си да облекчи страданията на Бетовен, личният му лекар неколкократно е правил пункции на стомашната кухина, а след това е покривал раната с компреси, напоени с крем, който съдържал олово.
 
Въпреки че токсичността на оловото е била известна на лекарите по това време, дозите, използвани в лечението с такива кремове, не би трябвало да са смъртоносни, ако човекът е достатъчно здрав.

„Това, което докторът не е знаел, е, че Бетовен вече е имал много увреден черен дроб", заяви Райтер. 

Анализът на няколко кичура от косата на композитора показал, че съществуват четири основни случая на натрупвания на олово в организма му – в периода 5 декември 1826 година – 27 февруари 1827 година.
 
„Смятам, че смъртта му е причинена от прилагането на крема с олово, особено предвид факта, че той вече е бил доста болен", обясни Райтер.    
 
По думите му, пробите от косата обикновено не се смятат за много надеждни, за разлика от тези от костите.

В случая с композитора именно изследванията на костите затвърждават теорията, че Бетовен е починал от отравяне с олово – в тях са открити високи нива на метала, натрупани в продължение на години.
 
Според някои продължителното отравяне с олово се дължи на виното, което Бетовен е консумирал, а други казват, че като млад, той е пиел вода, съдържаща високи нива от метала.