Около 2500 г. пр. Хр., територията на съвременна Гватемала била обитавана от племена, коитоХрам в Паленке говорели на един език, наречен от изследователите "протомайа". С течение на времето, представителите на тези племена се разселили в различни райони и сформирали удивителна цивилизация - цивилизацията Майя.

През своя най-голям разцвет (250-900 г.), империята на маите обхващала южните части на САЩ, юго-западно Мексико, Гватемала, Белиз, част от Салвадор и Хондурас. През 1511 г., когато испанците достигнали за пръв път тези земи, крупните церемониални центрове на империята били отдавна напуснати и територията била последователно завладяна от нашествениците.

След себе си маите оставили следи от невероятно високоразвита култура, която завоевателите се мъчили всячески да унищожат. Най-пъкленото, вандалско дело извършил епископ Диего де Ланда. През юли 1562 г., той изгорил всички налични ръкописи и произведения на изкуството, създадени от маите. Обяснението му било, че книгите съдържали "суеверия и дяволски съблазни".

Преоткриване на древната цивилизация

За щастие, непроходимата тропическа джунгла успяла да съхрани за поколенията много от големите градове на Каменна глава - изкуство на олмекитемаите. След близо 250 години, когато били преоткрити от лорд Кингсбъро и Джон Лойд Стивънс, светът бил смаян от невероятно високото ниво на тази култура.

В една своя публикация Стивънс написал: "...следи на народ с изискана и своеобразна култура, народ, преминал всички етапи на възход и падение, достигнал своя златен век и изчезнал, оставайки съвършено неизвестен...". Привлечени от описанията на Стивънс, археолози от цял свят се втурнали да разкриват и изследват удивителните, погребани в джунглата градове, с техните грандиозни дворци, величествени храмове и монументални скулптури. С труд разчитали необикновено сложните йероглифи и били поразени от разкритията на изгубените знания.

Постепенно ставало ясно, че когато Европа тънела в средновековен мрак, маите създали една от най-забележителните цивилизации на древността. Счита се, че като основа за развитие на главните култури в района на Мезоамерика е послужила културата на олмеките. Най-значимите елементи, които маите са взаимствали от тази древна култура, са архитектурните детайли, системата за изчисления и най-простите календари, на чиято база впоследствие бил създаден изключително точния календар на маите. Интересно е да се отбележи, че чертите на лицата в запазените изображения на олмеките, са определено негроидни (вижте изображението в ляво).

Кодексите - поразителни знания

Империята на маите се състояла от градове-държави, групирани около величествени ритуални центрове. Такива са Копан вДве от страниците на Дрезденския кодекс Хондурас, Тикал в Гватемала и Паленке в Мексико. Те били управлявани от семейни династии царе-жреци. Безспорно, най-поразително у маите били невероятните им астрономически познания. Това става ясно от три, съхранени до наши дни, оригинални книги с илюстрации, наречени "кодекси". Наречени са на градовете, в които се съхраняват сега - Мадридски, Дрезденски и Парижки.

Първите два са посветени на астрономията и прорицанието, третия - на ритуалите, боговете и астрологията. Съвременните специалисти признават, че маите са имали удивителни познания за Луната и Венера, които били натрупани след дългогодишни наблюдения. За наблюденията си те използвали обсерватории, като тази в Чичен-Ица, наречена "Раковина", в чиято кула били направени отверстия, през които били извършвани наблюдения на Слънцето по време на равноденствие. Ето два примера, свидетелстващи Обсерватория на маитеза поразителната точност на изчисленията, направени от древните астрономи на маите. Според тях, продължителността на 149 лунни цикъла е 4400 дни. Съвременните астрономи определят тази продължителност на 4400,0575 дни. В Дрезденския кодекс, периода на завъртане на Венера около Слънцето е определен на 584 дни, а с помощта на съвременните уреди, този период е определен на 583,92 дни.

В основата на религията и науката на маите, лежал невероятно сложния календар, в който за датировка се използвали три отделни скали. Първата система изобразявала всяка дата, като сбор на дните, отчетени спрямо нулева точка, съответстваща на 12 август 3114 г. пр. Хр. Според маите, тази дата, предхождаща възникването на цивилизацията на маите, указва началото на съвременната епоха.Графични знаци, използвани от маите, за изобразяване на числата Втората система използва слънчевия календар, съставен от 365 дни, групирани в 18 месеца по 20 дни и 5 добавъчни дни. Третата система е Свещенният календар "Тцолкин", състоящ се от 260 дни и представлява пълна загадка. За леточислението си, маите използвали 365-дневния Слънчев календар, който коригирали съвсем точно, както ние коригираме съвременния календар, с помощта на високосните години.

Според маите слънчевата година имала продължителност 365,2420 дни, а съвременните астрономи изчисляват тази продължителност на 365,2422 дни. Учените смятат, че за да се направи толкова точен календар, трябва да се наблюдава и записва движението на планетите в продължение на около 10000 години! Маите достигнали недостижими висини в абстрактното математическо мислене. Използвали двадесетична бройна система, въвели знака "нула" много столетия преди Европа, използвали позиционна система за записване на цифрите, за което се досетили хиляда години преди това да бъде направено в Индия, а след това и в Европа. При тези знания, те оперирали с безкрайно големи величини. Интересно е, че в един техен текст е записана началната дата на появяване на човешкия род - 5041738 г. пр. Хр.