Когато на времето пристигнал в Атина философът Атенодор се натъкнал на внушителна по размер къща, която се давала под наем за много ниска цена. Когато решил да разбере каква е работата и се обърнал към съседите - изяснил причината: всеки, който се опитвал да се засели в къщата, бил гонен от призрак на страшен човек, който приличало на скелет.

Костеливите ръце и крака на привидението били оковани във вериги, които дрънчали при неговото придвижване. Те били покрити с с ръжда и мърсотия. Била живеещите в къщата им била достатъчна само една среща с призрака за да избягат през глава.

Атенодор не можел да не приеме приеме предизвикателството. Той наел къщата. Късно вечерта философът седнал и започнал да чака привидението. Съседите му не го излъгали – призракът се появил, като дрънчал силно с оковите си, но Атенодор не се помръднал от мястото си. Тогава скелетът го помахал с костеливата си еъка все едно го канел да гопоследва.

Атенодор тръгнал след призрака, който се насочил към двора, влачейки веригите след себе си. Там той се спрял, обърнал се и внезапно изчезнал.

Като отбелязал мястото на изчезването на призрака, Атенодор получил на другия ден разрешение от градоначалника да изследва грунда под каменната плоча. Там, както по-късно написал Плиний-младши, били намерени човешки кости и вериги, които времето и влагата били покрили с ръжда. Плътта била изтляла. Останките били събрани и погребани по надлежния ред.

От тогава привидението повече не се появило. Тази история не пази повече никакви подробности, но, несъмнено, собственикът е удвоил наема.

Още един интересен случай на поява на привидение станал в Англия.. Анна Грифит – млада жена, която живяла по времето на Елизабет I, израснала в родовото имение Бъртън Агнес Хол. Там, в Йоркшир, в детството си тя играела със сестрите си, а по-късно приемала кавалерите си. Там и умряла млада от някаква неизвестна болест.

Докато лежала на смъртния си одър, Ана заставила сестрите си тържествено да се закълнат в присъствието на викария, че след смъртта й ще отрежат главата й от тялото и ще я пазят вечно в къщата.

Сестрите обещали да изпълнят странната молба на умиращата, но решили, че разумът й се е размътил от високата температура и не удържали на думата си. Тялото на младата жена било погребано във фамилната крипта под цветен храст.

Няколко дни къщата, цялата в траур, била тиха и спокойна, но една нощ стените се разтресли от жални стенания и смях. Всички мъже, които се намирали в къщата, скочили от леглата, хванали шпагите и се втурнали да търсят по всички ъгли източника на тези странни шумове.

Не намерили нищо. Следващата нощ не била по-различна: отново се раздали тези ужасни стонове и вопли на агонизиращ човек. Все едно цялата къща била изпълнена с викове на болка. Безпомощни, сестрите отишли за съвет при викария.

Викарият, който помнел за последната молба на починалата, ги посъветвал да разкопаят гроба. Така и направили. Сестрите се спуснали със запалени факли в хладната каменна крипта, вдигнали капака на кочега и с ужас установили, че Ана сама е изпълнила тяхната работа.

Главата й била отделена от тялото и стояла опряна на челюстите. Месото от черепа го нямало и само празните очи сляпо гледали към влезлите. Черепът все едно ги молел. Сестрите малко късно изпълнили обещанието си и го внесли в къщата.

Сложили го на средата на масата в гостната. Много години този ужасен предмет останал на мястото си като наблюдавал какво става във вече спокойния дом.

Може би всичко щеше да си продължи със същия монотонен ритъм ако една прислужница не се била престарала и, решила, че на ужасната вещица й стигало толкова, изхвърлила черепа през прозореца, а той паднал върху товара със зеле на преминаващата наблизо талига.

В този момент талигата рязко спряла, а кочияшът едва не паднал. Той удрял конете с камшика, проверявал дали няма счупено колело, но нищо не помагало – талигата не помръдвала. След като чул шум стопанинът на къщата излязъл да види какво става.

Едва тогава слугинята си признала какво е направила. Господарят заповядал да върне черепа на мястото му, но тя категорично отказала да се докосне до него. Направил го един от по-младите членове на семейството и товарната кола тутакси помръднала от мястото си.

Много години след това семейството на Ана Грифит напуснало къщата и там се нанесли новите обитатели. Те веднага решили да се избавят от ужасната реликва, която стояла на масата в гостната. Заповядали на слугата да закопае черепа в градината. Едва зарил земята когато отново се от къщата отново се чули убийствени стонове.

Цяла нощ новите обитатели треперели в креватите и запушвали уши с ръце. Те щателно проверили цялата къща като търсели откъде може да идват стоновете. На сутринта новите собственици открили, че конете куцат, а градината е попарена от слана.

Старият слуга, който отлично познавал къщата и предишните й обитатели, излязъл на двора с лопата в ръка. Намерил мястото където предишния ден бил закопал черепа, намерил го, почистил го от земята и го внесъл в къщата. Без да иска ничие позволение, старецът върнал черепа на старото му място и веднага всичко утихнало.

Казват, че повече никой нямал смелостта да изнесе черепа на Ана от къщата. .

Друг призрак на млада жена също бродел по коридорите и спалните на разкошна английска къща. Марвел-Хол – така наричали къщата- се намирал в графство Хемпшир, а привидението било на прекрасна булка.

Преди много години, в деня на своята сватба, тя предложила на гостите да играят на криеница. Когато след няколко часа играта приключила, били намерени всички, освен самата булка.

Всички присъстващи се включили в търсенето, но къщата била толкова огромна, че даже след няколко часа не намерили булката. Гостите си тръгнали, а женихът бил безутешен.

А скоро станало ясно, че момичето е загинало: нейният призрак започнал да се появява в тъмните коридори на дома, щракал с резетата, шуммолял със завесите, вероятно продължавайки да играе на криеница.

Няколко години привидението живяло в къщата докато една слугиня не попаднала на прашясалия чардак където почти никога и никой не ходел.

Там тя забелязала голям сандък и решила да види какво има в него. Когато с доста усилия успяла да повдигне капака на сандъка и да погледне вътре, замръзнала от ужас: в сандъка лежал скелет, облечен в сватбена рокля.

Явно, по време на играта булката се скрила в сандъка, който, за нещастие, се захлопнал. Скоро направили погребение, но не в Марвел Хол. От този ден привидението изчезнало.