Банер
ХОРС.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

Пътят на душите II
Написано от Ивайло Иванов-IYI   
Четвъртък, 29 Март 2007 00:00
Част II ИЗБИРАНЕ НА НОВО ТЯЛО ИЗБИРАНЕ НА НОВО ТЯЛО
В мястото за избор на живот нашите души правят преглед на живота на различни човешки същества по време на един и същ времеви цикъл. Когато си тръгнат от това пространство,повечето души вече са се спрели на един водещ кандидат,който им е бил предложен да заемат. Нашите духовни съветници обаче ни предоста­вят широки възможности да размислим върху всичко,което сме видели в бъдещето,преди да вземем оконча­телното решение. Тази глава е посветена на множество­то елементи, които влияят на в това решение.



Нашите размишления върху алтернативите за избор на тяло всъщност започват преди отиването ни в място­то за избор на живот. Това се прави с цел душите да бъдат добре подготвени да се срещнат с определени хора в различни културни среди на Земята. Имам чувството,че онези души,които са създали прожекци­онната стая, знаят предварително какво да ни покажат поради мислите,които се въртят в главите ни. При избора на най-подходящото тяло,което да ни служи в бъдещия живот,трябва да бъдат полагани големи гри­жи. Както вече казах,водачите и равнопоставените чле­нове на групата са част от този процес на преценяване преди и след посещението ни на мястото за избор на живот.



Когато слушам пациентите си да описват всички подготовки за избора на ново физическо тяло,постоянно се сещам за плавния ход на духовното време. В мястото за избор на живот нашите учители използват относително бъдеще време,за да дадат възможност на душите да преценят ползата за човека да работи върху недовърше­ни планирани уроци. Подробните планове за следващия живот се различават по степента на трудност,която душата-разум определя за себе си. Ако току-що сме приключили някакъв лек живот,през който сме постиг­нали малък вътрешен прогрес,душата ни може да поис­ка да избере във следващия времеви цикъл човек,който ще бъде изправен пред душевна болка,а може би и пред трагедия. За мен не е необичайно да срещна някой,който се е плъзгал през живот без предизвикателства,в след­ващото прераждане да се пренатовари с всевъзможни вълнения,за да навакса с усвояването на поставените си цели,



Душата-разум съвсем не е безпогрешна,тъй като тя работи,свързвайки се с биологически мозък. Независи­мо от нивото на нашата душа,да бъдем хора означава всички ние да правим грешки и да изпитваме необходи­мостта да правим своевременни корекции по време на живота си. Това важи за всяко тяло,което бихме избрали.



Преди да се заема с по-сложните мисловни факто­ри,влияещи на решението на душата да се съедини с мозъка на дадено човешко бебе,ще започна с физичес­ките аспекти на избора на тяло. Независимо от факта,че нашите души знаят предварително как ще изглеждат,едно национално проучване в САЩ показа,че 90% от мъжете и жените не са доволни от физическите характе­ристики на своите тела. Това е силата на съзнателната амнезия..Обществото,което създава определени шабло­ни за идеален външен вид,може да причини много нещастия. И все пак това също е част от плана за обучението на душата.



Колко пъти всеки от нас се е поглеждал в огледалото и си е казвал: "Аз ли съм наистина това?Защо изглеждам така?На това тяло ли принадлежа наистина?"Тези въп­роси са особено уместни,когато типът тяло,което има­ме,ни пречи да правим онези неща,които смятаме,че трябва да можем да правим в живота. Имал съм няколко пациенти,които са идвали при мен убедени,че телата им пречат да водят живот,който да ги задоволи.



Много хора с недъзи смятат,че ако не е била някаква генетична грешка или че ако не са били станали жертва на някаква случайна злополука,повредила тяхното тяло,животът им би бил по-пълноценен. Колкото и безсър­дечно да звучи,случаите ми свидетелстват за малко действителни злополуки с увреждане на тялото,които да не са били свободно пожелани от душите. Като души ние избираме своето тяло пo някаква причина. Животът в повредено тяло не е задължително да включва кармичен дълг,който изплащаме поради отговорността,която носим от минал живот за това,че сме наранили някого. Когато една душа се намира в повредено тяло,този избор може да съдържа пътека,която да ни отведе до усвояването на друг тип урок.



Нашите тела са важна част от проверката,която правим за себе си в живота. Свободата на избора,която имаме в тези тела,се обуславя много повече от физиоло­гичните елементи отколкото от приблизително 100 000 гена,наследени от всяко човешко същество.
Докато душите внимателно разглеждат физически­те качества на някое земно тяло в различни културни среди,те отделят много голямо внимание на физиологическите аспекти на човешкия живот. За душата това решение е най-важната част от целия процес на избор. Преди да влязат в мястото за избор на живот,душите имат преимуществото да премислят факторите наслед­ственост и околна среда,които се отразяват върху начи­на,по който ще функционира биологическата форма на живот. Чувал съм,че духовната енергия на душата оказва променливо влияние върху това дали човешкият гостоприемник ще има екстравертен или интровертен ха­рактер,дали ще бъде рационалист или идеалист,дали у него ще доминира емоционалното или аналитичното. Поради тези променливи влияния душите трябва пред­варителна да помислят за типа тела,които ще им служат най-добре в бъдещия живот.



Доколкото мога да преценя,водачите и експертите,които са натоварени с управлението на станциите за избор на живот,са запознати с мислите и предпочита­нията на душата относно човешкото поведение в след­ващия живот. Hякои души приемат тази отговорност по-насериозно,отколкото други. И въпреки това във фазата преди избора на живот душата може най-много да мисли за това как ще пасне към определено тяло. Когато душите бъдат повикани в мястото за избор,на предположенията се слага край. Сега те трябва да противопоставят своята духовна самоличност на тлен­ното съществуване.



Случай 27



Д-р Н: Под какво име си познат в духовния свят?



П: Сумус.



Д-р Н: Добре, Сумус,след като сега отново сме в духовния свят,искам да се доближим до периода,който следва непосредствено след като си видял за пръв път мъжа Стийв. За какво мислиш?



П: Такъв сърдит мъж...той е толкова сърдит на майка си,изоставила го на някакъв праг...и тези упорити родители,които ще поемат контрола като негови родители...не знам дали изобщо искам да взема това тяло!



Д-р Н: Разбирам,но защо не оставим настрана това решение за малко,докато не си обясним някои други неща. Кажи ми какво всъщност правиш,след като напуснеш мястото за избор на живот.



П: Понякога искам да остана за малко насаме със себе си..Но обикновено нямам търпение да видя какво е мнението на приятелите ми за животите,които съм прегледал,особено за такъв труден живот.



Д-р Н: Сигурно си имал възможност да избираш измежду повече от едно тела?



П: (поклаща глава отрицателно)Това е тялото,ко­ето трябваше да взема...това е трудно решение.



Д-р Н: Кажи ми, Сумус, когато си отново при твоята група от приятели,обсъждаш ли вероятността да имаш връзка с някой от тях в следващия живот?



П: Да,в повечето случаи тези близки приятели ще бъдат в бъдещия ми живот,точно както и аз ще бъда в техния. Някои от моята тайфа няма да бъдат в дадени животи. Това няма значение. Всички ние об­съждаме помежду си следващите си прераждания. Искам да добия пълна представа за това какво мис­лят. Виждаш ли,всички ние се познаваме толкова добре един друг-нашите силни и слаби страни-минали успехи и провали-за какво да си отваряме очите... такива неща.



Д-р Н: Обсъждаш ли с тях всеки детайл,засягащ човека,който трябва да бъдеш в следващия си жи­вот,преди на практика да отидеш в мястото за избор на живот?



П: О,да,със заобикалки. Нищо конкретно. Сега,след като съм видял Стийв и кои други може би ще имат връзка с него в този живот,имам някои възра­жения. Затова разговарям с Джор.



Д-р Н: Джор твоят водач ли е?



П: Да



Д-р Н: Подлежат ли на този етап предопределени­ята на душите на обсъждане или след напускане на мястото за избор на живот на всеки му е казано в какво тяло ще бъде?



П: Никой не е принуден насила да върши каквото и да е. Ние знаем какво трябва да бъде направено. Джор...и другите ни помагат да се приспособим...те са изпратени,за да допълнят картината...(Лицето на пациента се помрачава.)



Д-р Н: Тревожи ли те нещо в този момент, Сумус?



П: (мрачно) Ъъъ...приятелите ми се отдалечават...идват други...о-о...



Д-р Н: Предполагам,че с другите души ще има някакви дебати. Опитай се да се отпуснеш доколко­то можеш. При моята команда ясно ще ми обясниш всичко,което става,



П Преди да бъда изпратен в мястото,където преглеждаме различни животи,той изслуша внима­телно онова,което имам да му кажа за това кой мисля,че трябва да бъда.



Д-р Н: ОК, Сумус,ти току-що си се завърнал при своята основна група-грозд от мястото за избор на живот. Какво правиш най-напред?



П: Говоря за това момче Стийв,което е толкова нещас­тно...без истинска майка...и други подобни неща...какви хора ще има около него...за техните планове също...всичко трябва да пасва на всеки един от нас.



Д-р Н: Имаш предвид онези души, които ще заемат определени тела?



П: Точно така,ние трябва да затвърдим това...Разбираш ли?





Д-р Н: Започни!Колко същества виждаш?



П: Четири...приближават се към мен...Джор е един от тях.



Д-р Н: Кой е начело?



П: (Пациентът сграбчва ръката ми.)Това е...Еон...тя иска...отново да бъде моя майка.



Д-р Н: Това душата на жената,която е майка на Харум и Стийв,ли е?



П: Да,тя е...о-о...не искам да...



Д-р Н: Какво става?



П: Еон ми казва,че е време да...уредим нещата...отново да бъдем в един объркан живот като майка и син.



Д-р Н: Но, Сумус,ти не разбра ли това в мястото за избор на живот,когато гледаше как майката на Стийв оставя бебето си пред църквата?



П: Видях хората...възможностите...това все още беше само...абстрактно обсъждане...това всъщност все още не бях аз. Предполагам,че имам нужда от повече убеждаване,защото Еон е тук по някаква причина.



Д-р Н: Доколкото разбирам,нито едно от тези новопристигнали същества не е от собственото гнездо?



П: (въздъхва) Не,не са.



Д-р Н: Защо ти и Еон сте чакали 4000 земни години преди да обсъдите възможността да балансирате твоето отношение към нея в Арабия?



П: Земните години не означават нищо;можеше да се е случило и вчера. Просто не бях готов да ком­пенсирам вредата,която й причиних като Харум. Тя казва,че сега обстоятелствата са подходящи за това.



Д-р Н: Ако твоята душа се присъедини към тялото на Стийв от Тексас, ще приеме ли Еон това като кармично изплащане на твоя дълг към нея?



П: (пауза)Животът ми като Стийв не се възприема като наказание.



Д-р Н: Радвам се,че разбираш това. Какъв е тогава урокът,който трябва да научиш?



П:Да...почувствам какво е изоставяне във семейни­те взаимоотношения... умишлено,сурово...



Д-р Н: Суровостта на майката и сина,обвързани от съзнателно действие?



П: Да...да оценя какво е да бъдеш захвърлен.



Д-р Н: Сумус,позволи на Еон да се отдалечи и другите същества да се присъединят към нас.



П: (отчаян) Еон се понася назад към...Джор...приб­лижават се...О,по дяволите-това са Талу и Калиш.(Пациентът се свива в стола си и се опитва да отблъсне двата духа от уми си,сякаш избутва нещо с дланите си навън.)



Д-р Н: Кои са те?



П: (забързано) Талу и Калиш доброволно пожелаха да станат...на Стийв-мои родители-осиновители. Те отдавна работят съвместно.



Д-р Н: Какъв е проблемът тогава?



П: Просто не искам да ги виждам отново толкова скоро!



Д-р Н: Сумус,намали малко темпото,ако обичаш. Ти работил ли си с тези души и преди?



П: (все още мърмори на себе си)Да,да-но ми беше толкова трудно с тях- особено с Калиш. Прекалено рано е. По време на живота ми в Германия те бяха мои сватове.



Забележка: Отклоняваме се за няколко минути, през които Сумус накратко разяснява един предишен живот в Европа като военен с висок чин, който пренеб­регнал семейството си и станал обект на презрение от страна на влиятелните родители на своята съпруга.



Д-р Н: Казваш,че на Талу и Калиш са им липсвали нужните способности за предопределението им да бъдат твои родител и-осиновител и в Тексас?



П: (клати глава примирено)Не,те знаят какво вър­шат. Просто с Калиш винаги е трудно и подтиска­що. Тя избира да бъде хора,които са критични,с големи изисквания,студени



Д-р Н: Тя винаги ли демонстрира такова поведение в човешките тела?



П: Ами,това е нейният подход към мен. Калиш не е душа,която се сработва лесно с другите. Тя е независима и много решителна.



Д-р Н: А какво ще кажеш за Талу като твой приемен баща?



П: Строг...позволява на Калиш да ръководи...може да бъде безпристрастен...да прикрива чувствата си...Този път наистина ще им се противопоставя.



Д-р Н: Добре,но те ще те научат ли на нещо?



П: Да,знам,че ще го направят,но все още съм против. Джор и Еон идват.



Д-р Н: Какво е следващото ти изказване на това съвещание?



П: Искам Еон да бъде моя приемна майка. Те всички ми се смеят. Джор няма да приема моите обяснения. Той знае,че съм близък с Еон.



Д-р Н: Присмиват ли ти се,Сумус?



П: О,не,нещата изобщо не стоят така. Талу и Калиш оспорват нежеланието ми да поправя грешките си заедно с тях.



Д-р Н: Оставам с впечатлението,че си мислел,че тези души ще се съюзят,за да те принудят да решиш да се слееш с тексаското бебе.



П: Тук не става така. Ние обсъждаме моите опасе­ния за самия живот.



Д-р Н: Но аз помислих,че не харесваш Талу и Калиш?



П: Те знаят за мен...имам нужда от стриктни хора,в противен случай ще им се кача на главата. Всеки тук вижда,че съм склонен към разглезване. Те ме убеждават,че един лесен живот без тях ще ме накара да гледам леко на нещата. И двамата са много дисциплинирани..



Д-р Н: Звучиш така,като че ли си готов да отидеш с тях в живота в Тексас.



П: (замислено)Да...те ще изискват много от мен като дете....Калиш е саркастична...Талу е перфекционист...да загубя Еон...ще бъде сурово изпитание.



Д-р Н: Каква ще е ползата за Талу и Калиш от това,че играят ролята на твои родители?



П: Калищ и Талу са в различни...конфигурации от моята. Аз не би трябвало да се заплитам в техните истории. Има нещо общо с това,че са безкомпро­мисни и че трябва да преодолеят гордостта си.



Д-р Н: Когато си на Земята,твоята душа-разум винаги ли знае защо определени хора,които влияят върху теб положително или отрицателно,играят важна роля в живота ти?



П: Да,но това не означава,че човекът,който съм в този живот,разбира онова,което знае моят дух.(усмихва се)Това е,което трябва да разберем ние,които сме на Земята.



Д-р Н: Което е това,което правим ние сега?



П: Аха...и аз се възползвах малко нечестно от помощта ти,но всичко е наред,аз мога да я използвам.



Озадачаващо е защо за мнозина от нас е толкова трудно съзнателно да достигнат до познанието за това кои всъщност сме ние като души. B състояние на свръхсъзнание ние придобиваме способността да се наблюдаваме с една част от критичния център на нашия съзнателен ум. Да помогна на пациентите да достигнат своето вътреш­но Аз чрез свързване на всички страни на разума пред­ставлява най-важната част от моята работа в областта на терапията чрез хипноза.



Искам Стийв да проникне в мотивите за своето поведение като разбере своята душа. Диалогът,който следва,ще ни разкрие нови подробности за това защо Сумус се е интегрирал в тялото на Стийв. Духовното съвещание с Джор, Еон, Талу и Калиш е приключило и аз съм отвел Сумус в една спокойна обстановка в духов­ния свят,за да проведем тази дискусия.



Д-р Н: Кажи ми, Сумус, каква част от теб като духовна самоличност намира отражение в човешко­то същество,което си заел?



П: Доста-но две еднакви тела не съществуват.(смее се)Както знаеш,между тялото и душата не винаги се получава пълно сливане. Спомням си,че за някои мои бивши тела съм се заблуждавал повече,отколкото за други.



Д-р Н: Би ли казал,че душата ти доминира или е подчинена на човешкия мозък?



П: Трудно ми е да отговоря,защото във връзка с мозъка на всяко тяло съществува едва доловима разлика,която се отразява върху това как...се пред­ставяме чрез това тяло. Без нас човекът би бил доста тъпичък....ние обаче се отнасяме с уважение към земните тела.



Д-р Н: Как мислиш,какви биха били хората,ако нямаха душа?



П: О,сетивата и емоциите щяха да доминират...



Д-р Н: И вярваш,че всеки човешки мозък те кара да реагираш по различен начин?



П: Ами,това,което съм аз,...може да използва някои тела по-пълноценно от други. Не винаги се чувствам напълно привързан към дадено човешко същество. Някои физически емоции взимат превес и тогава...не съм особено ефективен.



Д-р Н: Като високата степен на ярост,проявявана от темперамента на Стийв и предизвикана от цент­ралната нервна система на това тяло ли?



П: Да,ние унаследяваме такива неща...



Д-р Н: Но ти си знаел какъв ще бъде Стийв още преди да избереш тялото му,нали?



П: (с възмущение) Така е и това е типичен пример как мога да направя една неприятна ситуация още по-лоша. Аз съм в състояние да тълкувам,само когато човешкият ум е в покой и въпреки това предпочитам да се въплъщавам в избухливи хора.



Д-р Н: Какво имаш предвид под тълкувам?



П: Да тълкувам идеи...да разбирам реакциите на Стийв по отношение на вълненията.



Д-р Н: Честно казано, Сумус, звучиш така,като че ли си някой напълно непознат,влязъл в тялото на Стийв.



П: Съжалявам,че оставаш с такова впечатление. Ние не контролираме човешкия ум...ние се опитва­ме чрез нашето присъствие да...го възбудим,за да открие...смисъл в света и да стане възприемчив към нравствените норми...да породим разбиране.



Д-р Н: Всичко това е много хубаво,но вие използвате човешките тела и за целите на своето развитие,нали?



П: Разбира се,нещата...се преливат...ние даваме и получаваме чрез нашата енергия.



Д-р Н: О, значи ти приспособяваш своята енергия, така че да приляга на тялото-гостоприемник?



П: Аз по-скоро бих казал, че използвам различни начини на изразяване в зависимост от емоционалните импулси на всяко тяло.



Случай 27 демонстрира как тежките задачи,които поставяме пред себе си,често започват още в детството. Именно затова душата отдава голямо значение на избо­ра на семейство. Някои хора трудно възприемат идеята,че преди да дойдем в този живот всеки от нас добровол­но се съгласява да стане дете на дадена двойка родители. Въпреки че обикновеният човек е получавал любов от своите родители,много от нас имат болезнени спомени за близки,които е трябвало да ни предложат закрила,а не са го направили. Ние израстваме,възприемайки се като жертви на биологическите родители и членове на семейството,които сме наследили без никакво право на избор. Такъв възглед е погрешен.



Когато пациентите ми казват колко много са стра­дали от постъпките на членове на семейството си,пър­вият ми въпрос към техния съзнателен ум е: "Ако като дете не сте били подложени на въздействието на този човек,какво щеше да липсва сега на вашите разбира­ния?" Може да отнеме известно време,но отговорът е в нашите умове. Има духовни причини,поради които ние сме отглеждани сред определен тип хора,както и друг тип хора,определени да бъдат близо до нас като възрастни.



Да опознаем себе си духовно означава да разберем защо в живота сме заедно с душите на родители,братя и сестри,съпруги и съпрузи и близки приятели. Обикновено има някаква кармична причина,поради която получаваме болка или радост от някой наш близък. Запомнете,освен заради усвояването на нашите уроци,ние идваме на Земята и за да участваме в драмата на чуждите уроци.



Има хора,които се съмняват,че духовният свят е център на божественото състрадание,тъй като самите те живеят в ужасна среда. Най-голямото състрадание е,когато същества,духовно свързани едно с друго,пред­варително се споразумяват и идват в човешки животи,включващи взаимоотношения на любов и омраза. Пре­одоляването на нещастия в тези взаимоотношения може да означава,че в бъдещи животи ние няма да повторим определени изтощаващи връзки. Оцеляването след по­добни изпитания на Земята засилва възприемчивостта ни за всеки следващ живот и подчертава нашата само­личност като души.



Хората в състояние на транс могат да срещнат трудности при ясното разграничаване между самолич­ността на тяхната душа и човешкото его. Ако без душата структурата на човешката личност почти не надхвърля петте сетива и основните инстинкти за оцеляване,то тогава душата е нашата пълна самоличност. Това озна­чава например,че човек не може да притежава човешко его,което е ревниво и в същото време да притежава душа,която не е ревнива.



И все пак моите случаи свидетелстват,че са въз­можни едва доловими различия между тяхната духовна самоличност и всичко останало,което намира израз в човешката индивидуалност на множеството тела-гостоприемници. Случай 27 показа прилики и разлики между характерите на Харум и Стийв. Нашето постоян­но духовно Аз изглежда е ръководещият фактор за чо­вешкия темперамент,но ние можем да изразяваме себе си по различен начин във всяко тяло.



Душите на моите пациенти очевидно избират тела,които се опитват да съчетаят недостатъците на своя характер с човешкия темперамент за определена схема на растеж. В един живот някоя свръхпредпазлива,слабо енергична душа може да бъде предразположена към сливане с тих,доста потиснат човешки гостоприемник. Същата тази душа,окуражена да предприеме по-големи рискове в друг живот,може да избере да работи повече в насока,противоположна на естествените влечения на нейния характер,като се слее с темпераментен,лесно възбудим,агресивен тип тяло на Земята.



В живота душите дават и получават умствени даро­ве посредством симбиозата между клетките на човешкия мозък и разумната енергия. Дълбоките чувства,генери­рани от едно безсмъртно съзнание,се съединяват с човешките емоции и намират израз в личността на от­делния човек,както и трябва да бъде. Що се отнася до преживяванията в живота, няма нужда да променяме себе си,а само нашите негативни реакции към тези събития. Будистите казват,че просветлението е да видиш Аза на абсолютната душа,отразен в сродното човешко его и действащ посредством него през целия живот.



В телата,които обитават,душите демонстрират свои собствени модели на его и оказват огромно влияние върху изявите на тялото. Бързото преценяване на зрелостта на душата,базиращо се единствено на отличителни белези на пове­дението,крие обаче някои капани. Проектът на душата може да предвижда в някои животи тя да държи част от енергията си в резерв. Понякога някоя иначе развита душа може да избере отрицателна черта,на която да обърне специално внимание в дадено тяло.



Видяхме как душата избира човека, с когото иска да се свърже в даден живот. Това не означава,че тя има абсолютен контрол върху това тяло. В крайни случаи-личност с фрактури,бореща се с конфликти от субекти­вен характер- може да има дисоциативни реакции към реалността. Смятам, че това показва,че душата не ви­наги е в състояние да регулира и унифицира човешкия ум. Вече споменал,че душата може дотолкова да се задълбочи в човешките емоции в тела,които са лабилни,че до времето на смъртта да се е превърнала в замърсен дух. Ако нашите физически тела ни обсебят или ако се носим през живота,качени на влакчето на емоциите,душата може да бъде погубена от нейното външно Аз.



Много големи мислители от миналото са вярвали,че душата никога не може да бъде напълно хомогенна с човешкото тяло и че хората имат два интелекта. Аз мисля,че човешките идеи и въображение се раждат от душата,която се явява катализатор за човешкия мозък. Не може да се каже какви мисловни способности бихме имали,ако нямахме души,но смятам,че прикрепването на души към хората ни осигурява интуиция и абстрактен начин на мислене. Според мен душата предлага на чо­века една качествена реалност, подчинена на наследст­веността и околната среда.



Ако е вярно,че мозъкът на всеки човек притежава множество биологични характеристики,включващи чистия разум и творческите способности,които са отде­лени от душата,то тогава избирането на нашето тяло повдига един важен въпрос:дали душите избират тела,чиито интелектуални способности съответстват на тях­ното собствено развитие?Например,дали напреднали­те души са привличани от човешки мозъци с висока степен на интелигентност? Когато преглеждам постиженията на моите пациенти в училище и университета, откривам по-голяма корелация,отколкото при някоя незряла душа, предразположена към тела с по-слаби интелектуални способности.



Философът Кант е написал,че човешкият мозък е само функция на съзнанието,а не източник на истинско знание. Смятам,че независимо от избора на тяло,души­те проявяват своята индивидуалност посредством чо­вешкия разум. Човек може да бъде много интелигентен и в същото време да не умее добре да се приспособява към нови ситуации и да не проявява почти никакво любопитство към света. За мен това е свидетелство за начинаеща душа. Ако видя някой с уравновесено пове­дение,чийто интереси и способности са твърдо устано­вени и насочени към подпомагане на човешкия прогрес,предполагам наличието на напреднала душа. Това са души,които търсят истината за себе си извън потребнос­тите на егото.



Наистина е голямо бреме при всеки нов живот душата да трябва да изследва внимателно всичко отно­во,за да открие истинското си Аз в едно различно тяло. Духовните учители,които не са безразлични към тази наша беда, допускат през тъмнината на амнезата да проникне малко светлина. Когато се случи да откриеш духовен спътник на Земята и да си спомниш някои неща от животите,които сме видели в мястото за избор на живот,това се дължи на находчиво измислена форма на подготовка,давана на душите непосредствено преди следващия живот


От книгата на Майкъл Нюман-"Пътят на душите"





IYI


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2024 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .