Никой не знае в кой повратен момент на съдбата ще удари фаталният час и какво именно ще ни отведе от земния свят в света на неизвестната на човека реалност. И все пак има хора, които знаят този срок. Тайнствената и невероятна интуиция - това позволява да се разбере тази тайна.

"Моята съпруга, която беше само на 20 години, като се прибра една вечер от работа, мимиходом каза: "Колко съм уморена, може би на оня свят ще си почина" - пише Григори Доронин от Сергиев Посад. - На следващия ден катастрофирахме. Жена ми загина, а аз оцелях..."

"Миналото лято заедно със съпруга си отидох в града, където съм се родила и израснала, за да поживеем известно време с родителите ми - разказва в писмото си читателката Ина П. от Самара. - Веднъж, както си стояхме на балкона и се любувахме на Волга, мъжът ми каза: "Вярваш ли, тук ще умра?". Разбира се, аз се учудих на тези думи - съпругът ми беше абсолютно здрав. След няколко седмици обаче той умря от разрив на сърцето."

Има много такива примери. Американските учени Уилям Грин, Стивън Голдстейн и Алекс Мос, изучавайки феномена на смъртта, изследвали хиляди истории на болестта на внезапно починали пациенти. Техните данни показват, че повечето хора са предчувствали своята гибел.

Тяхното предчувствие обаче се изразявало не в пророчески изказвания или предварителни подготовки за погребение, а в особеното психологическо състояние и често - в стремеж да въведат ред в нещата си.

Оказва се, че много хора малко преди смъртта си изпитват състояние на депресия, което може да продължи от седмица до половин година. Медиците смятат, че тази странна тъга се предизвиква от хормонални промени в организма. А психологическата функция на уж безпричинното униние е да подготви централната нервна система за неизбежното напускане на този живот.

Подобна версия съответства на споделяното от мнозина изследователи мнение, че смъртта е просто преход на съзнанието в друга форма на битието, в енергиен план на съществуването. Иначе за какво е необходима на организма подобна психологическа подготовка? Едва ли просто за да разбере: скоро всичко ще свърши веднъж и завинаги?

Каква е тази странна способност на хората да предчувстват смъртта? Отговор на този въпрос дава "Тибетската книга на мъртвите". Според източните поверия, човекът е същество, което се състои от два вида материи: плътна и тънка.

Плътната материя формира физическото тяло на човека. Тънката образува духовната му природа, в частност, невидимото с обикновено око тънко тяло - своеобразната обвивка на душата. А смъртта не е нищо друго, освен отделянето на тънкото тяло от физическото. Тънкото тяло има своя аура, която могат да виждат ясновидците. Излъчването на тази аура позволява и да се види здравословното състояние на човека.

Ауродиагностиката отдавна се използва от екстрасенсите. Хората, които притежават астрално зрение, могат да предсказват по аурата и смъртта на човека.
Но за какво му е на хомо сапиенс това страшно предчувствие?

Вложила ли е природата някакъв смисъл в този сигнал? По този въпрос има една интересна хипотеза. Учените отдавна знаят един факт, получен при лабораторни изследвания: преди смъртта клетките на живия организъм правят внезапно и мощно изхвърляне на радиоактивни лъчи.

Полският физик Януш Славински предполага, че този поток от вълни, достатъчно мощен, е способен да запечати в себе си информацията за живота на умиращото същество, в това число да запази фрагменти от съзнанието и паметта. Може би това е главното значение на последния сигнал на умиращите клетки?

За продължаването на живота след смъртта говорят и всички духовни учения. Изчезващата преди края аура, както и всеки вид космическа материя, не изчезват безследно в пространството. Заедно с енергийния комплекс на човека (тънкото тяло) тя пренася в друг свят цялата информация за умиращото същество, казано иначе - неговото съзнание.

Умира само физическото тяло, а съзнанието продължава да съществува като енергия. Радиоактивното излъчване на биологичната тъкан в момента на смъртта, вероятно, дава на тънкото тяло финален тласък, изпращайки безсмъртната душа в просторите на Вселената.