Подобни писания за автентични случаи на пътувания до отвъдния свят и обратно, обикновено се приемат с насмешка. – Нима има отвъден свят? Бил съм на всички континенти и никъде не съм го срещал! – възкликва скептикът.

Предлагам ви да надскочим подобни наивни аргументи и да се вслушаме в мнението на... Не, не е на църквата! Всички знаем нейното пристрастно отношение към задгробния живот. Един рационално мислещ индивид, един интелектуалец би се впечатлил не от приказките на поповете, а от изказванията на учените.

Ето защо с респект и вълнение слушаме думите на професор д-р Реймънд Мууди за невероятното явление – “отвъден свят”. Според него, това е “едно широко разпространено, но твърде прикривано явление. ... Убеден съм, че това явление е от огромно значение не само за много сфери от науката и практиката – и по-специално за психологията, психиатрията, медицината, философията, теологията и духовенството,- но и за начина, по който водим всекидневното си съществуване.

На мнозина... първата им реакция ще бъде да махнат недоверчиво с ръка. Нямам намерение да укорявам такива читатели; само допреди няколко години и аз щях да реагирам като тях. ... Иска ми се просто онези, които биха се усъмнили в прочетеното, да се поогледат наоколо.

... Не можем изцяло да разберем този живот, докато не хвърлим поглед върху онова, което се намира отвъд него.”

А сега да се запознаем с известния кардиолог д-р Морис Ролингс, който в личната си практика има възможност да се запознае с такива шокиращи признания на пациенти за живот след смъртта, че решава да издаде книга за тях. Ето какво споделя той:

“Преди да събера материала за тази книга, лично аз смятах повечето преживявания след смъртта за фантазия, предположения или въображение. ... Но една вечер през 1977 г. ресусцитирах един ужасен пациент, който ми разказа, че е бил наистина в ада. Той ме помоли да го изведа от ада и да не го оставям да умре. Когато разбрах напълно колко истински и дълбоко изплашен е той, аз също се изплаших.

Следващите случаи, при които имаше също ужасяващи преживявания, ме натовариха с чувството, че трябва да побързам да напиша тази книга. Сега аз съм напълно сигурен, че ИМА ЖИВОТ СЛЕД СМЪРТТА и не всичко от него е нещо добро.”

Смъртта! Какво представлява тя? Скелет с коса, /за косене на трева/, който идва и ни взема душите или чудно красива девойка, както е пресъздадена във филма “Ах тоя джаз”?. Може би е само повей на вятъра, който изсмуква /събира/ последните дихания на умиращите и ги отнася в отвъдното? Някои я описват като врата, отвъд която е другият живот, а за други това е тъмният тунел, в края на който ни примамва неземна светлина.

Народът е създал поговорката “да получиш от умрял писмо”, като за нещо толкова невъзможно, че може да се използва само като анекдот. Но от 60-те години на ХХ век до сега учените описват хиляди случаи на хора ,които са минали през смъртта и после са оживели, донасяйки ни “писма от умрелите”. Техните разкази са изключително интересни и поучителни. Събирайки подобни преживявания, д-р Ролингс казва:

“Целта на тази книга следователно е да опише преживяванията на хора, преминали през клинична смърт и върнали се към живота, за да ни разкажат за нея. От възвърнатите от смъртта лица... само около 20 на сто разказват доброволно за преживявания отвъд смъртта. Тези пациенти се връщат, за да ни кажат, че смъртта – една смразяваща мисъл за обикновения човек – не представлява край или забвение, а едно преминаване от един живот към друг, едно съществуване, което понякога удовлетворява, а в други случаи ужасява.”

Кога ни ужасява? . Когато отвъдното съществуване е в Ада. Ад ли? – Ще възкликне някой, - Това са библейски митове. Не, уважаеми, за съжаление не са митове, а една ужасяваща, възмездяваща реалност! Ние, обаче, няма да водим диспут по въпроса има или няма ад, защото само бихме си изгубили времето. Затова направо се обръщаме към преживяванията на клетите хора, завърнали се от смъртта и от Ада.

В тяхното състояние на силен шок, на преживян ужас не може да се преиграва. Убеден съм, че човек когато застане пред смъртта, или по-навътре – пред портите на Ада, не може да лъже, да разиграва театрални сценки. Двойнственото поведение е изключено при силно стресираща обстановка, при навлизане в толкова ужасяваща действителност, че косите да ти се изправят.

Точно такова изживяване е имал един селски пощальон, когато умира в ръцете на авторитетния кардиолог д-р Ролингс. Всяка дума в този разказ е вярна. Вижте в автентичен вид едно невероятно пътешествие до Ада и обратно:

“Пациентът, за когото става дума, - пише д-р Ролингс, - бе 48-годишен бял мъж, по професия селски пощальон. Той бе с нормално телосложение, тъмнокос и въобще бе една много приятна личност. За нещастие той представляваше един от онези редки случаи, при които ЕКГ не само “полудяваше”, но сърцето въобще спираше. Сърцето му спря и той падна мъртъв в моя кабинет.”

Веднага присъстващите медицински сестри и д-р Ролингсприлагат процедурите на спешната медицинска помощ. Докторът прави външен сърдечен масаж, едната сестра се заема с изкуственото дишане “уста в уста”, другата донася кислородна маска, а третата докарва “съоръжение за възбуждане на пулса”.

“Пациентът започна “да идва на себе си”, - продължава разказа си докторът. – Но щом посягах към инструментите или прекъсвах по някакъв начин компресията върху гръдния му кош, пациентът пак губеше съзнание , обръщаше очи, извиваше гръб в бавна конвулсия и умираше пак. Всеки път, когато възвръщаше сърдечния си пулс и дишаше, пациентът изпищяваше: “Аз съм в ада!”

Той изразяваше ужас и ме молеше да му помогна. Самият аз бях изплашен до смърт. Всъщност този епизод буквално породи у мен страх за ада! Той ме ужаси дотолкова, че реших да напиша тази книга.

... Тогава забелязах едно неописуемо смущение на лицето му. Изгледът му бе по-ужасен от изгледа на човек, изправен пред смъртта!
Този пациент имаше гротескна гримаса, изразяваща огромен ужас! Зениците му се бяха разширили и той, плувнал в пот, трепереше. Изглеждаше така, сякаш косата му се беше “изправила”.

Случи се още нещо странно. Той каза: “Не разбирате ли? Аз съм в ада! Всеки път, когато спирате, аз се връщам в ада! Не ме пускайте да изпадна пак в ада!”... Спомням си, че промълвих: “Имам си ангажименти, не ме занимавай с твоя ад, докато нe приключа с възбудителя!”

Но човекът бе сериозен и аз се убедих накрая, че той наистина се намираше в особена беда. Бе изпаднал в паника, която ми бе непозната до този момент. ... След няколко епизода на умиране, той ме попита накрая: “Как да изляза от ада?” Казах му, че според мен това ще стане на същия принцип, научен в неделното училище: “Исус Христос е Онзи, Когото можеш да помолиш да те избави!”

Тогава той ми каза: “Не знам как. Помолете се за мен!”

Да се моля за него! Ама че работа! Казах му, че съм лекар, а не проповедник.

“Помолете се за мен!” – повтори той.

Разбрах, че нямам друг избор. Това бе молбата на умиращ. Затова го накарах да повтаря след мен думите , докато работех – там върху пода. Това бе много простичка молитва, защото нямах голяма представа от молитви. Тя гласеше нещо такова:
“Господи Исусе, моля те да ме извадиш от ада.
Прости греховете ми.
Обръщам живота си към Теб.
Ако умра, искам да отида на небето.
Ако оживея, ще бъда с Теб довека.”

Накрая състоянието на пациента се стабилизира и той бе пренесен в една болница... Между другото този човек бе повярвал. Сега този човек е силен християнин, макар че преди инцидента бе ходил много рядко на църква.

В своята медицинска практика винаги бях гледал на смъртта като на шаблонно явление, възприемайки я като едно угасване, при което няма нужда от разкаяние или спасение. Сега вече бях убеден, че в крайна сметка има нещо, което касае този живот след нашата смърт. Всичките ми възгледи трябваше да бъдат ревизирани.

Аз си отидох в къщи, обърсах праха от моята Библия и почнах да я чета... Откривах постепенно, че Библията не е просто историческа книга. Всяка дума се оказваше вярна...”



Уникална жива картина на Ада

От инцидента със селския пощальон, в предишния разказ, разбрахме като от жив свидетел, че има Ад и че той е бил там. А “огромния ужас”, който е преживял, ни подтиква да направим всичко по силите ни, само и само да не попадаме там. Но какво е било “там”, пощальонът онемява от ужас и мълчи. Дали може да разберем какво толкова е видял, че го е изплашило до обезумяване?


Доктор Морис Ролингс е събрал достатъчно автентични случаи от пациенти, които разказват по-подробно за мястото на ужасите, или както го описва Библията – “плач и скърцане със зъби”. Това не е просто любопитство от наша страна, а желание да се сдобием с конкретни факти, с точна информация за същността на Ада, която би била много поучителна за всички читатели.

“Има и такива пациенти, - пише д-р Ролингс,- които разказват за себе си след връщането си от клинична смърт, че са били в Ада. Някои от тях... очевидно са преминали преградата и лекия “водораздел” между “мястото за разпределение” и “мястото на съда”. ... В повечето случаи това място се описва като “подземно” или по някакъв начин – “вътре в земята”.

Вярно е, че в Библията св.ап. Йоан описва съществуването на “езерото огнено и жупелно”, в Ада, но дали е с големината на спортно игрище, или с размерите на язовир, или много по-голямо, не е писал. Как да научим повече подробности без да се налага лично да ходим до там? Обещаваме, че ще възприемем информацията по най-поучителния начин, така че да не се налага след време да се убеждаваме с личното си присъствие. Защото я се върнем, я не! Както казва свидетелят, който сега ще чуем, “изход от там няма!” “Няма начин да се избяга.”

Този свидетел се казва Томас Уелч, работещ като помощник машинист в Брайдъл Вейл Ламбър Кампъни, на 30 мили източно от Портланд, Орегон. По-късно той старателно записва потресаващото си преживяване и успява да го публикува в Далас под заглавие: “Thomas Welch, Oregon`s Amazing Miracle.Dallas…”

Няма нужда да се спираме на множеството подробности от трудовата злополука, довела до изпадането му в кома. Томас пада от високо дървено скеле в язовир, като при падането удря главата си в гредите и водата го поглъща докато е в безсъзнание. Много работници се притекли на помощ и се хвърлили в язовира да го търсят; извадили го чак след един час
търсене.Най-важен е, обаче, необикновения му разказ след “оживяването”. Нека да го прочетем без каквато и да е редакторска намеса:

“Що се отнася до този свят, аз бях мъртъв. Но бях жив в един друг свят. Нямаше никаква загуба във времето. През онзи час извън тялото научих много повече, отколкото през целия си живот в това тяло.

Следното, което знаех, бе,че стоя на брега на ОГРОМЕН ОГНЕН ОКЕАН. Като че ли това е “езерото, което гори с огън и жупел”, за което говори Библията в Откровение 21:8. Това е най-ужасната гледка, която човек може да види във връзка с Последния съд.

Стоях на известно разстояние от тази горяща, бушуваща, извиваща се бездна от синкав огън. Доколкото можех да гледам с очите си, бе точно това: езеро от огън и сяра. В него нямаше никой. И аз не бях в него. Видях други хора, които познавах, но бяха починали, когато бях на 13 години. ...Другите също ме гледаха и изглеждаха объркани и дълбоко замислени, като че ли не можеха да повярват на онова, което виждаха. Израженията им бяха смутени и изплашени.

Сцената бе толкова страшна, че думите са слаби за това. Няма начин да се опише, освен да кажа, че бях очевидец на Последния съд. Няма начин да се избяга, няма изход! Дори не се и опитваш да намериш. Това е затвор, от който не може да се избяга, освен с Божествена намеса. Казах си гласно: “Ако знаех за това, бих направил нещо, което би се изисквало от мен, за да избегна подобно място”. Но аз не бях знаел.

Докато тези мисли нахлуваха през ума ми, видях друг мъж, който минаваше пред нас. Веднага разбрах Кой бе Той. Той имаше силно, благо, състрадателно лице. Бе самообладан и неустрашим – Господар на всичко, което виждаше. Той беше Самият Иисус!

Облада ме силна надежда и разбрах, че отговорът на моя проблем бе Тази велика и чудесна Личност, Която минаваше край мен в този затвор на изгубени, объркани и обречени на съд души. Не направих нищо, за да привлека вниманието Му. Казах си пак: “Ако само погледнеше към мен и ме видеше, би могъл да ме избави от това място, защото знае как да постъпи с мен”. Той продължи нататък, сякаш не искаше да погледне към мен, но тъкмо преди да отмине, извърна главата Си и погледна към мен. Това бе всичко.

Неговият поглед бе достатъчен.След няколко мига аз се върнах пак в тялото си. Имах чувството, че влизам през вратата на къща. ... И изведнъж животът нахлу в тялото ми, и аз отворих очи, и проговорих.

Лесно е да говориш и описваш нещо, което си видял. Зная, че има ОГНЕНО ЕЗЕРО, защото съм го видял! Зная, че Иисус Христос е ЖИВ във вечността. Аз съм Го видял! ... Йоан казва, че е видял “езерото, което гори с огън и жупел”. Това е езерото, което видях и съм сигурен, че в края на тази епоха всичко гнило в този свят в крайна сметка ще бъде хвърлено в това езеро и завинаги ще бъде унищожено.

Присъствието на Божия Дух бе непрестанно с мен и аз разговарях много пъти на глас с Господа. Тогава започнах да питам каква е Неговата воля за мен в тоя живот... После, около 9 часа, дойде Божият призив. Гласът на Духа може да бъде много реален. Той ми каза: искам да кажеш на света онова, което видя, а също и как се върна към живота.”


Необикновено спасение от Огнения Ад

Хиляди човешки същества отиват в Ада. Някои са там за вечни мъки, други – само за няколко десетилетия. След това им дават ново тяло и пак ги пращат на Земята като на изпит, да покажат какво са научили от Адовото наказание.

Човек, който е бил в Ада, толкова много е изпитал, че го помни за вечни времена. И колкото да го примамват отново да направи някоя “далавера”, той казва: “Вие били ли сте в Ада? Нямате и най-малка представа какво е там! Ще направя всичко възможно да не се връщам там! Никога!”

Тези хора удържат на обещанията си! Но ние сега говорим за такива чувствителни души, които не са изтърпявали наказанията на Ада, а само са се докоснали до неговия ужас. Спасили се от там по чудодеен начин, те се връщат на Земята, за да разкажат за видяното. Понеже никой не е застрахован да не попада там, затова нас ни интересуват методите на спасение.

Спомнете си първия ни разказ за Ада. Селският пощальон викаше треперещ от ужас: “Не разбирате ли? Аз съм в Ада!! Всеки път, когато спирате, аз се връщам в Ада! Не ме пускайте да изпадна пак в Ада!... Как да изляза от Ада?”

В своята агония, сред адови усещания, изпаднал в безизходица той безпомощно търси изход. Не знае, затова пита и моли: “КАК ДА ИЗЛЯЗА ОТ АДА? Не ме пускайте в Ада!” Той е имал късмет, че е попаднал на разбран и милостив лекар до себе си, който му е дал ключ за спасение – молитва до Христа. Но ако във фаталния миг нямаме такъв лекар до нас? Тогава какво ни очаква?

Във втория разказ Томас Уелч е разбрал още нещо, че “няма начин да се избяга! НЯМА ИЗХОД ОТ АДА! Дори не се и опитваш да намериш!” Това ли е краят?

Не можем да избягаме оттам, не можем дори да се скрием! Нищо не можем! И ако не знаем как да потърсим сами Бога, ние сме обречени!
Трябва ни връзка с Христа! Нужно ни е като въздуха и слънцето да се научим да осъществяваме такава връзка! Но как? Томас Уелч също е разчитал на добрия шанс; спасява се само от един поглед на Иисус.

Колко е велик и могъщ този ПОГЛЕД БОЖИ! Това е много рядък случай на милостиво спасяване от Иисус, без Томас да се е молил. Имал е късмет, че Иисус е бил там. Но ако го няма какво да правим? Как Господ ще ни чуе и спаси? – САМО ЧРЕЗ МОЛИТВА!

Пощальонът се е спасил, защото се е молил! Някой ще каже: “Аз ходя на църква и съм кръстен, това е достатъчно.” Този човек ужасно греши! Грешат и свещеници, които твърдят, че като ходиш на литургия ,ти си спасен; че като плащаш /лепта, десятък или дарение/ на църквата, си застрахован да не отиваш в Ада. Не! Това е заблуда!

Нека послушаме човека, който е бил редовен член на църквата и въпреки това отива в Ада. Неговата опитност е жива, истинска и затова – по-ценна от всички проповеди и литургии. Той казва:

“Но знаете ли, приятели, че човек може да бъде член на църква и да не бъде християнин? Въпреки че съм член на църква и вярвам в ходенето на църква, самото ходене не те спасява и не те прави християнин повече, отколкото отиването в обора те прави крава! Членуването в църква не те прави християнин повече, отколкото членуването в някой провинциален клуб би те направило християнин. Та трябва да се новородиш.”

Този човек е едно от чудесата на света. Той три пъти преминава през вратата на Смъртта и трите пъти слиза до Ада и се връща. И всичко това в един ден, в по-малко от час. Този жив свидетел на страховитите порти на Ада, на гигантските адови пламъци и на демоничното Същество, което три пъти прави опити да го прибере, успява да се спаси по собствена инициатива, без помощта на лекарски екипи.

Свидетелят се казва Кенет Хегин /Kenneth E. Hagin/. Когато казва: “ти трябва да се новородиш”, той говори самата истина, той произнася тези думи от собствен опит. Защото денят на чудното му спасение от Ада е ден на неговото новораждане. Свидетеля от Ада разказва:

“Родил съм се недоносен, с деформирано сърце. ... Никога не съм имал нормално детство. На 15 години бях напълно прикован на легло. Петима доктори казаха, че ще умра. Но точно там, на болничното легло, се новородих! Това стана на 22 април 1933 г. в южната стая на Колидж Стрийт №405, град Маккийни, Тексас. Бе събота вечер и оставаха 20 минути до осем часа.”

Въпреки че казва “на болничното легло”, действието се развива в родния му дом. До него са майка му, баба му и най-малкия му брат Пат. Заради влошеното му състояние повикали лекар. По това време, 30-те години на ХХ век, лекарите посещавали болните по домовете. Кенет много ясно е запомнил дядовия си часовник, намиращ се на полицата над камината. Защо ли? Той сам ще каже:

“Щом дядовия часовник удари 7:30 часа, сърцето ми спря да бие. И аз почувствах, по-бързо отколкото ти би щракнал с пръсти, как кръвта ми спря да се движи надолу, на върха на пръстите на краката ми. Краката ми се вцепениха. Това вцепеняване се разпростираше по краката ми, глезените, колената, бедрата стомаха, сърцето – и аз изскочих извън тялото си.

Не изгубих съзнание; изскочих от тялото си, както плувец скача от транплин в плувен басейн. Знаех, че съм извън тялото си. Можех да виждам семейството си в стаята, но не можех да контактувам с тях.

...Започнах да се спускам – надолу, надолу в една ЯМА, както ти би слизал в кладенец или пещера. Не знаех, че физическият ми глас беше отразил всичко това. Когато се опитвах да кажа сбогом знаех, че слизам към това място. И тримата присъстващи от моето семейство свидетелстваха по-късно: “Когато каза сбогом, гласът ти звучеше така, сякаш идваше някъде от дълбоко – от пещера или нещо подобно.”

А аз продължавах да се спускам с краката надолу, надолу и все по-надолу. Можех да погледна нагоре и да видя светлините на земята. Най-накрая те изчезнаха. Тъмнината ме обгръщаше отвсякъде – по-тъмна от всяка нощ, която човек някога е виждал. Изглеждаше така, сякаш можеше да се разреже с нож. Не би могъл да видиш ръката си, дори ако е на два сантиметра от носа ти.

Колкото по-надолу слизах, толкова по-тъмно и по-горещо ставаше, докато накрая можех да видя под мен снопове светлина, които играеха върху стената от тъмнина. И аз стигнах до дъното на ямата.

Това ми се случи преди повече от 60 години, но дори сега то е толкова реално за мен, като че ли се е случило миналата седмица. Духовните неща никога не остаряват!

Когато стигнах до дъното на ямата, видях коя беше причината сноповете светлина да играят по стената от тъмнина. Пред мен, отвъд портите или входа на Ада, видях ГИГАНТСКИ ОРАНЖЕВИ ПЛАМЪЦИ с бял гребен. Бях привлечен към Ада като метал от магнит. Знаех, че вляза ли веднъж през тези врати, няма да мога да се върна обратно.......”