Банер
full1285617342.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ВИДОВЕ ЙОГА
Написано от Маг Селена   
Петък, 04 Април 2008 00:00
ДХАРАНА И САМЯМА

 ДХАРАНА

Освен движението на очите във връзка с изменението на мислите, ще забележите, че съсредоточаването на мислите зависи и от дишането. Колкото по-дълбоко е устремяването на мислите, толкова повече се задържа дишането и обратното (от което ние ще се възползваме впоследствие).

Когато дишането започва да спира, тогава Пратяхара преминава в Дхарана. Отначало вдишването се продължава до толкова, че изглежда като че ли ще спре, след което настъпва пауза и незабелязано започва издишането, което е много по-късо от вдишването.Когато изчезне границата между вдишването и издишването – започва Дхарана. Щом преходът от издишването към вдишването изчезне, тогава Дхарана е постигната. А когато дишането, движението на ума и очите, както и усещането на външните раздразнения, престанат – тогава настъпва Самадхи.

Упражненията в Дхарана обикновено започват със съсредоточаване върху някакъв мисловен образ, което е много трудно. Обикновено се мисли, че да се удържи една мисъл в съзнанието няколко минути е много лесно. Всъщност, ако може да се задържи мисълта в продължение на 12 секунди, достигнали сте шестото стъпало на Раджа-Йога (Дхарана).

Упражненията трябва да започват от усещанията.

1 Упражнение
Седнали право със затворени очи, помъчете се да почувствате края на носа си. Това не значи да си го представяте или да мислите за него, а да го чувствате. Едва след няколко секунди ще започнете да чувствате края на носа по-ясно и по-силно от останалите части на тялото си. И тъкмо това именно усещане трябва да почувствате с всичката си сила на устрема, придобит в Пратяхара. (Необходимо условие при Дхарана е да не се прекъсва “давлението” на това чувство.). И както в Пратяхара умът следва движението на мислите, така и в Дхарана той трябва да следи движението на чувстването. Защото Дхарана е също Пратяхара – но чрез усещанията. И така, чрез уеднаквяване с обекта, а не чрез задържане на съзнанието, съсредоточението се постига напълно.

След няколко дни или седмици от редовни упражнения ще почувствате по края на носа си много приятен дъх. Той ще се яви за миг, но това ще бъде достатъчно, за да ни доведе до възхита, следа от която ще остане за целия ден. Това именно е Самадхи. Но докато у Адепта на Йога това идва в миг, у ученика то е последица от редица планомерни упражнения. Това “разтегнато” Самадхи може да се приложи във всички случаи, за които се говори в Йога, като за Самияма или за постигане, на каквито и да било “сили”.
Усещането на дъх, за което споменахме по-горе, настъпва в мига, когато околното се забрави напълно, както и самата цел на упражнението. С това отпада обяснението на тоя феномен със самовнушението.

Първом се явява една определена миризма – обикновено тя е една и съща у всички, както показват опитите – и много напомня дъха на сиамска смирна (Gummilbenzoe), което обяснява употребата на тамяна, и че той не е случайна измислица, но неговото назначение е да възвиси човешкото съзнание до по-горна област от света.Ако се продължава това упражнение по-нататък, то действието му се продължава няколко секунди и вече се явява по-рано. Едновременно се променя и характера на миризмата – усеща се по-друга миризма. Като се продължават упражненията, ще можете да определяте дъха, който е на по-голямо разстояние, и значително надминаващо обсега на обикновеното обоняние, т.е. ще проявявате способността “яснообоняние”. Обаче не бива да се увличате в тия явления, но трябва да минете към по-същественото.

2 Упражнение
То се състои в съсредоточаване на усещането по края на езика. Първата стадия е чуден вкус, втората – определяне на вкуса, третата – “ясновкусване”. По същия начин като извършвате това упражнение и се убедите във възможността му – преминете към следното:

3 Упражнение
Усещане на средата на езика. Неговото действие се изразява в особено чувство на усещане на нещо си или на някого си, подобно на усещането, което изпитва влюбения, когато внезапно види предмета на своята любов. Това “ясноосезание” има същите степени.

4 Упражнение
Усещане на корена на езика. Висша степен – яснослушане.

5 Упражнение
Усещане на небцето, с неговата горна степен – ясновидството.
Тези са петте основни упражнения в Дхарана. Не е задължително да се преминат всички. Заемете се с едно, което и да е, макар че е много полезно да се извършат всички, за да се убедите, че наистина се откриват висшите чувства. Но в никой случай не се упражнявайте в две или в няколко едновременно, тъй като не ще постигнете успех нито в едно.

Ако искате да се упражнявате постепенно във всички, съсредоточете се на една от точките по 1-2 пъти на ден по 15-30 минути, като най-удобно е да бъде сутрин (но не главни, защото съсредоточаването изисква голямо напрежение на силите, а известно време след закуска). Не се страхувайте, ако усещането на избраната точка от тялото доведе до болезненост: тия упражнения са напълно безвредни както ми писа за това Свами Абхедананда. Ако обаче се появи главоболие, това е признак за преумора и трябва упражнението да се прекъсне, за да си починете.

Не трябва горепосочените упражнения да се смятат като начини за развиване на психични способности. На тях трябва да се гледа само като на начини за съсредоточаване, техните психични въздействия обаче се явяват само ката награда за усилията и в същото време са проверка на постиженията.

Истинските психични сили идват с пробуждането на Кундалини, за което ще се говори по-долу. Освен това, при прекратяването на упражненията, тяхното въздействие отпада само по себе си и, за да се възобнови, трябва да се почне отново. При пробуждане на Кундалини, обаче, психичните сили не се губят, но се откриват в желан миг при всяко усилие на волята и мисълта (Samayama).

Впрочем, упражненията в Дхарана по нищо съществено не се отличават от Самяма, към която преминаваме.


САМЯМА

Под това име в Йога се разбира съединението на Dharana, Dhyana и Samadhi върху един и същ обект. Доколкото тия три стадии на съсредоточаване произлизат от Пратяхара, ние можем да смятаме Самяма за продължение и завършек на Пратяхара, която, както е известно, трябва да довее до пълно вцепеняване на мисълта и чувствата, което наистина настъпва в Самадхи.

Нещо подобно, но в по-слаба и изопачена мяра, се изпитва в състоянието при опиянение с наркоза, когато цялото същество на човек като че ли заспива в една идея, изпъкнала в съзнанието в последния миг преди потъването в наркотичния “екстаз”. Това, което се преживява само болезнено и отдалечено в състоянието на наркоза или хипноза, настъпва естествено и в пълна мяра в Самадхи, а целта на Йога е да се научи тъкмо това.

Патанджали нарича съсредоточението в Йога изобщо Самадхи. До сега се занимавахме с така наречената Savitarka Samadhi (съсредоточаване върху грубите обекти от физическия свят). Преминаваме към следната степен – съсредоточаване върху свърхфизични обекти (Savichara). Тук спада съсредоточаването (Dhyana) върху чакрите, които са средища на тънките тела: Свами Рагхавананда твърди, че е достатъчно да се съсредоточат на една чакра, за да се пробуди Кундалини и да се подигне до известен средец.

Още повече, че Тантрите, а именно Shatchakranirupana и anandalahari изискват постоянно и последователно провеждане на Кундалини през всяка чакра (така наречената Chakrabheda) и във връзка с това съсредоточаване върху всяка чакра по отделно, начиная от долната (у кръста) Muladhara. В свръзка с това трябва да забележа, че така наречените чакри, като средища на тънките тела, не се намират във физичното тяло, но са свързани с него посредством нервните плексуси. Затова тия чакри (или цветя на лотоса”) трябва да се локализират с редица упражнения в определени места на физическия организъм, както следва:

Muladhara – над ануса и под половите органи.
Swadhisthana – в основата на пикочния мехур (простата).
Manipura – между пъпа и мечовидния израстък (под лъжичката).
Anahata – в сърцето.
Vishuddha – в основата на гърлото.
Ajna – между веждите.
Sahasrara – в темето.

Тия лотоси имат за своите “стебла” плексусите на симпатичната нервна система и за своите “корени” – ендокринните жлези на физическия организъм. А тъй като съсредоточаването върху кой и да е орган, преди всичко, влече след себе си усилване на кръвообращението в тая област, в следователно, и усилване на дейността на тоя орган, то необходимостта от хармонично и, разбира се, последователно съсредоточаване на всичките лотоси, а не на кой да било, е очевидна, още повече, че отслабването или усилването на дейността само на някоя от ендокринните жлези влече след себе си, както е известно, разстройство на психофизиологичното равновесие на организма.

От тук може да се заключи за възможната опасност от съсредоточаване само върху една чакра. (Така например усилване дейността на мозъчния израстък (hypophisis cerebri) в неговата предна част предизвиква ненормален ръст на крайниците, в средната част – диабет, в задната – ненормалност на половите прояви – а доколко всяко усилено съсредоточаване на мислите върху лотоса се предава по всички линии от чашката на цветеца (в дадения случай Ajna) до самия корен заключението идва само по себе си.) Впрочем доколко това се оправдава на практика, може да се съди, като се изхожда от личния опит, който се позволява всекиму, още повече, че книгата “Йога без Учител” се явява за проверка на всичко, така да се каже, по лабораторен, а отчасти, може би по клиничен път!

Относно упражненията остава малко да се прибави. Ако искате да вървите постепенно от Muladhara към Sahasrara, започнете със съединение на ритмичното дишане при повтаряне на мистичното слово “Hamm” или “Zamm” със съсредоточаване върху указания в Пранаяма мисловен образ на огнения триъгълник със змията Кундалини вътре. Представяйте си как тя се събужда от този огън, който вие като че ли раздухвате със своите ритмични вдишвания. Упражненията в Пранаяма, които, разбира се, трябва да правите успоредно с другите (По-добре е да се започнат упражненията в Пратяхара още преди мига, когато Пранаяма ще даде власт над нервните токове), ще помогнат да пробудите Кундалини.

Свами Вивекананда указва на някои признаци за пробуждането на Кундалини. Освен това, като признаци на пробуждането в Тантрите се смятат:

1) временно вкочаняване и изстиване на частите от тялото, изоставено от Кундалини, което, според нейното издигане, се разпростира по цялото тяло, дори до темето, където все още остава топлина, дори и при дълбоко Самадхи.

2) Особено състояние на екстаз (Bhoga) във всеки лотос, до който се докосне Кундалини.

3) Ново просветление на съзнанието във всеки лотос и

4) Психични сили, свързани с развиването на всеки лотос.

Когато Кундалини достигне хилядолистния лотос в темето, цялото тяло отвън се уподобява на труп, а съзнанието на Йога обаче пребивава във висшата Самадхи. Когато Кундалини се върне в Muladhara (Има и начин за “спускане” на Кундалини в Mualdhara, без знанието на който Йога остава в транс) цялото тяло отново се оживява.
Така че, за да се пробуди Кундалини, трябва в този смисъл да се направи Samyama над лотоса Muladhara и според издигането на Кундалини да се извършва същото последователно над всеки лотос, като се употребяват съответните мистични звукове (Lamm, Vamm, Ramm, Yamm, Hamm, Aumm).

Но ако искате първом да разработвате най-горната чакра (Ajna), съсредоточете се на белоснежното двулистно цветче, вътре в което е лъчезарната светлина, и като произнасяте думата Aumm, извършвайте ритмично дишане. Колкото по-често повтаряте думата през време на вдишването или издишването, толкова по-дълбоко е съсредоточението, от което ще се възползувате за усилване на това последното.

Изобщо, потрудете се – то ще се наложи сами да си изработите ритъм, без да спазвате в това някаква предписана точност.

Вместо да повтаряте думата Om, още по-добре е да си служите със следната мантра:
Om-megha me samhatah-suniyatena
Kham-ajnatam-rajya-siddhaye

(Аз разгоних облаците на моето съзнание и съзерцавам безкрайното пространство за постигане на власт. – Мантрата е доставена по “окултен” път.)

На ония, които предпочитат християнската символика, може да се препоръча за същата цел Исусовата (наречена “умната”) молитва:
“Господи-Исусе-Христе-Сине Божи-помилвай ме”. В началото на упражнението повтаряйте мислено по една дума при всяко вдишване и издишвДхарана

Освен движението на очите във връзка с изменението на мислите, ще забележите, че съсредоточаването на мислите зависи и от дишането. Колкото по-дълбоко е устремяването на мислите, толкова повече се задържа дишането и обратното (от което ние ще се възползваме впоследствие).

Когато дишането започва да спира, тогава Пратяхара преминава в Дхарана. Отначало вдишването се продължава до толкова, че изглежда като че ли ще спре, след което настъпва пауза и незабелязано започва издишането, което е много по-късо от вдишването.Когато изчезне границата между вдишването и издишването – започва Дхарана. Щом преходът от издишването към вдишването изчезне, тогава Дхарана е постигната. А когато дишането, движението на ума и очите, както и усещането на външните раздразнения, престанат – тогава настъпва Самадхи.

Упражненията в Дхарана обикновено започват със съсредоточаване върху някакъв мисловен образ, което е много трудно. Обикновено се мисли, че да се удържи една мисъл в съзнанието няколко минути е много лесно. Всъщност, ако може да се задържи мисълта в продължение на 12 секунди, достигнали сте шестото стъпало на Раджа-Йога (Дхарана).

"Йога без учител"
Борис Сахаров


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2021 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .