Банер
643414d05daa1ae5ae5b089f4bcbfbfa.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

Общуването
Написано от Маг Селена   
Вторник, 08 Юни 2010 15:30
Много е трудно да общуваме един с друг, дори когато се познаваме добре с някого. Аз може да използвам думи, които имат за вас доста различно значение от онова, което те имат за мен. Може да има разбирателство между вас и мене, само когато се срещнем на едно и също ниво, по едно и също време.

Това става, само когато между хората, между съпруг и съпруга, между приятели съществува истинска обич. Тогава е възможно истинско общуване. Моментално разбирателство се постига, когато се срещнем на едно и също ниво, по едно и също време.

Трудно е да общуваме с някого непосредствено и ефективно, така че да можем да действаме задружно. Използвам прост, а не специален език, защото смятам, че специалните изрази не могат да ни помогнат да решим нашите трудни проблеми.

Ето защо няма да използвам никакви специални термини, нито от психо­логията, нито от науката. За щастие не съм чел нито психоло­гически, нито религиозни книги. Искам с помощта на прости думи от всекидневния език да ви говоря за неща, които имат дълбоко значение, но и това ще бъде трудно, ако не знаете как да слушате.

Слушането е изкуство.

За да може човек да слуша истински, трябва да се откаже от своите предубеждения, от предварител­но изработените представи, от всекидневната дейност. Кога­то човека е в състояние, при което може да възприема онова, ко­ето му се казва, тогава му е лесно да разбира.

Той слуша, когато е съсредоточил вниманието си. За съжаление повечето от нас се заобикалят със стена, когато слушат - стена от предубеждения, било то религиозни или духовни, психологически или научни, от дневните си тревоги, желания и страхове. И това е стената, която ни заобикаля, когато слушаме.

Така всъщност чуваме нашите собствени шумове или звуци, а не онова, което ни казват. Извън­редно трудно е да оставим настрана нашите навици, предубеж­дения, склонности и нашата съпротива, така че да стигнем от­въд думите, да слушаме така, че веднага да разберем онова, което ни казват. Това ще бъде едно от затрудненията ни.

Ако по време на настоящите беседи чуете нещо, което про­тиворечи на вашия начин на мислене или вярвания, не се проти­вопоставяйте, а слушайте. Може да сте прави, а аз да греша, но когато се слушаме един друг и когато разглеждаме нещата заед­но, тогава можем да установим каква е истината.

Никой не може да ви даде истината.

Вие сами трябва да я откриете, а за да я откриете, трябва съзнанието ви да бъде в състояние, при което непосредствено възприемате нещата - а няма непосредс­твено възприемане, когато се съпротивлявате, пазите се и се криете.

Разбирането идва едва когато осъзнаем онова, което е.

Началото на мъдростта е знанието за това което е, което е истинско и действително, без да го интерпретираме, без да го осъждаме или оправдаваме. Пропускаме истината, когато започ­нем да интерпретираме и да представяме нещата според усло­вията, при които се намираме, и според нашите предубеждения. Същото е и при научните изследвания.

За да открием какво точ­но представлява дадено нещо, трябва да го изследваме. Не можем да го обясним според настроението си. По същия начин, ако гледаме, наблюдаваме, слушаме и осъзнаем онова, което е, тога­ва проблемите ще бъдат решени. И точно това желаем да пос­тигнем с настоящите беседи. Ще ви покажа какво е без да ви го обяснявам според вкуса и желанията си. А вие не трябва да си го обяснявате и интерпретирате в светлината на своето обуче­ние, и възпитание.

Не е ли възможно да имаме съзнание за нещата такива, каквито са?

Като започнем оттук, сигурно ще можем да стигнем до разбирателство. Когато стигнем до онова, което е, потвърдим го, имаме съзнание за него, тогава няма да има повече борби. Ако знам, че съм лъжец и това е факт, който признавам и осъзнавам, тогава борбата свършва.

Да признаваш, да осъзнаваш какъв си, означава, че си в началото на мъдростта, в началото на разбира­нето, което ни освобождава от времето. Привнасянето на фактора време, времето не в хронологическия смисъл, но като сре­да, като психологически процес, процес на съзнанието, е пагубно и води до объркване.

Значи, ние можем да стигнем до разбирането за същността на онова, което е, когато го признаем без да го осъждаме, без да го оправдаваме, без да го уточняваме. Когато осъзнаем в какви ус­ловия, в какво състояние се намираме, започва нашето освобождение. Човек, който не осъзнава положението си и борбата, която води, се опитва да бъде нещо различно от това, което е и си изработва навици.

Така, че трябва да помним, че искаме да изслед­ваме онова, което е, да го проучим, да осъзнаем действително­то, без предубеждение, без обяснения.

Необходими са необикновено остър ум, необикновено чувствително сърце, за да осъзнаем и да проследим онова, което е, защото то е в непрекъснато движение, непрекъснато се променя, и ако съзнанието е привързано към някакво вярване или представа, то престава да търси, да следва непрестанното движение на онова, което е.

С положителност това, което е не е статично - то непрекъснато се движи, както ще разберете, ако го наблюдавате отблизо. За да можете да го следите, трябва да имате остър ум и чувствително сърце, а няма да ги имате, ако съзнанието ви е статично, привързано към дадено вярване, предубеждение и обяснение, Ум и сърце, които са сухи, не могат бързо и леко да следват онова, което е.

Струва ми се, човек съзнава без много умуване и без много приказки, че съществуват както личен, така и колективен хаос, объркване и страдание. Не само в Индия, а и в целия свят - в Ки­тай, Америка, Англия, Германия мъката нараства. Тя не е само на­ционална, не е само туй, а е навсякъде по света. Страданията са много тежки и не са само лични, а и колективни. Това е светов­на катастрофа и би било абсурдно, ако я ограничим до дадена географска област, до оцветена част на картата. Тогава няма да разберем в пълна мяра значението на това както лично, така и световно страдание.

Какво трябва да направим, когато разбе­рем тази беда? Как трябва да реагираме?

Хората страдат поради политически, социални и религиозни причини. Цялата ни психика е объркана и ние не можем да разчи­таме на нашите политически, социални и религиозни водачи. Всички книги са загубили своето значение. Може да се обърнете към Бхагавад Гита, към Библията или към последните трудове в областта на политиката или психологията и ще откриете, че те са загубили своето звучене, своята истина, че са се превърнали просто в думи.

Самият вие, който повтаряте техните думи, сте объркан и несигурен. Простото повтаряне на думи не ви казва нищо. Поради тази причина думите и книгите са загубили сво­ята стойност. Или казано по друг начин, като цитирате Библи­ята, или Маркс, или Бхагават Гита, когато самият вие сте неси­гурен и объркан, думите, които повтаряте, се превръщат в лъжа, написаното в книгите се превръща просто в пропаганда, а пропагандата не е истината.

Така, че когато повтаряте думи, вие преставате да разбирате какво е състоянието ви. Вие прос­то прикривате зад авторитетни думи собственото си объркване. Онова, което се опитваме да направим, е да разберем това объркване, а не да го скрием зад цитати. Какво е вашето отно­шение към това? Какво е отношението ви към този необикновен хаос, към това объркване, към това несигурно съществуване. Мислете по този въпрос, докато го разискваме.

Следете не мои­те думи, а живата мисъл у вас. Повечето от нас са навикнали да бъдат зрители, а не участници. Четем книги, но никога не пишем книги. За нас е станало традиция, национален и всеобщ навик да бъдем зрители, да гледаме футболната игра, да наблюдаваме по­литиците и да слушаме ораторите. Ние сме хора, които стоят и наблюдават отвън, хора загубили творческата си енергия. Ето защо ни се иска да бъдем дейни, да бъдем участници.

Ако сте само наблюдатели, ако сте само зрители, до вас въоб­ще няма да достигне значението на тези разсъждения, защото това не е лекция, която
просто можете да слушате по инерция. Аз няма да ви дам сведения, които можете да намерите в някоя енциклопедия. Това, което ще се опитаме да направим, е да проследим нашите мисли, да проследим колкото се може по-дълбоко внушенията и реакциите на нашите чувства.

Затова, моля ви, установете какво е вашето отношение към тези проблеми, към страданието, не онова, което другите казват за тях, а как откликвате самият вие. Ще отвърнете с безразличие, ако има­те полза от страданието, от хаоса, ако извличате печалба от тях, независимо дали ползата е икономическа, социална, политическа или психологическа.

Това ще означава, че нямате нищо про­тив хаосът да продължи. Явно, колкото повече неприятности има в света, колкото по-хаотичен е той, толкова повече човек търси сигурност. Не сте ли го забелязали? Когато в света има психологическо или каквото и да е друго объркване, вие се обграждате с нещо, което ви дава сигурност - било то банкова сметка или някаква идеология, или се отдавате на молитви, хо­дите в храма. Всичко това е бягство в света.

Все повече и пове­че секти и повече „изми" се появяват. Защото колкото по-голя­мо е объркването, толкова повече имате нужда от водач, от някой, който ще ви изведе от тази бъркотия! Обръщате се към религиозни книги, модни пророци или действията ви се ръководят от някоя идеология, която смятате, че може да реши проб­лемите - лява или дясна идеология. Точно така става.

В момента, в който осъзнаете объркването и онова, което е, вие започвате да се опитвате да избягате от него. Най-лоши са онези секти, които предлагат система от идеи за разрешава­не на икономическите, социалните и религиозните страдания, защото не човек, а дадена идея, независимо дали е религиозна, лява или дясна, става важна и вие сте готови за спасението на идеята да принесете човечеството в жертва и точно това става сега в света.

Това не е просто мое обяснение. Огледайте се внимателно и ще видите какво точно се случва в света. Ста­нала е важна системата, а ние, хората, вие и аз, сме загубили зна­чението си. Онези, които контролират идеите, било то рели­гиозни или социални, леви или десни, властват над нас, управля­ват и принасят в жертва индивида. Точно това става.

А каква е причината за това объркване, за съществуващите страдания? Как започват тези страдания - не само вътрешно­то, но и външното страдание, страхът, че ще започне трета световна бойна? Какви са причините? Без съмнение, всичко това означава, че моралните и духовните ценности са се провалили и че се налагат сетивните ценности, ценностите, изработени от ръката и ума.

Какво се получава, когато нямаме други ценнос­ти, освен ценностите за сетивата, ценностите на произведе­нията на ума, на ръката или на машината?

Колкото по-голямо значение отдаваме на сетивните ценности, толкова по-голямо е объркването, нали е така? И отново, това не са мои теории. Не е необходимо човек да цитира книги, за да установи, че ваши­те ценности, вашите богатства, икономическото и социално­то ви съществуване са основани на неща, направени от ръката и ума.

Така, че ще живеем и действаме потопени в сетивни цен­ности, което означава, че творенията на ума, на ръката и ма­шината са станали важни. А когато тези неща придобият важно значение, вярата започва да играе господстваща роля в света, не е ли така?

Така че, придаването на все по-голямо значение на сетивни­те ценности причинява обърканост, а когато сме в състояние на обърканост, ние се опитваме да го преодолеем, използвайки различни средства - религиозни, икономически, социални, чрез амбицията, чрез властта, или като търсим смисъла на действи­телността. Но истинското е наблизо, не е необходимо да го търсите.

Човек, който търси истината, няма никога да я наме­ри. Истината е в това, което е - и в това се състои красота­та.

Но, ако човек се захване да я преследва, да я търси, той започ­ва да се бори, а борещият се не е в състояние да разбира. Ето защо трябва да бъдем спокойни, наблюдателни, пасивно нащрек. Виждаме, че нашият живот и нашите действия са винаги в по­лето на разрухата, в полето на мъката. Объркването и хаосът винаги ни заливат като вълни. Няма почивка в бъркотията на съществуванието.

Каквото и да правим в наше време, то изглежда води до хаос, до печал и нещастие. Погледнете собствения си живот и ще видите, че ние винаги живеем на ръба на скръбта. Нашата работа, нашата обществена дейност, нашата политика, различните международни конференции за запазване на мира само причиняват нови бойни. Разрухата следва живота по дирите, всичко, ко­ето правим, води до смърт. Такава е действителността.

Можем ли веднъж завинаги да спрем страданието и да се из­тръгнем от вълната на объркване и скръб?

Велики учители като Буда и Христос са се появили, приели са вярата, освободили са се от объркването и скръбта. Но те не са успели да сложат край на мъката, не са успели да сложат край на объркването. Объркването продължава, скръбта остава.

Ако вие, които виждате съществуващото социално и икономическо объркване, целия хаос и нещастие, се оттеглите в онова, което се нарича религиозен живот и напуснете света, може би ще почувствате, че сте се присъединили към тези велики учители. Но светът ще си оста­не изпълнен с хаос, нещастия и унищожение, с непрекъснатите страдания на бедните и богатите.

Така, че вашият и моят проб­лем е как можем незабавно да се освободим от това страдание. Ако живеейки в този свят, откажете да бъдете част от него, ще помогнете и на други да се измъкнат от хаоса - не в бъдеще­то, не утре, а сега. Това, без съмнение, е нашият проблем. По всяка вероятност приближава война, още по-нищожителна и по-ужасна война. Явно не можем да я спрем, защото факторите, които я пораждат, са много силни.

Но нали вие и аз можем непос­редствено да усетим объркването и страданието?

Щом е така, ние сме в състояние да събудим и в другите същото чувство за истината. С други думи, можем ли незабавно да се освободим? -защото това е единственият начин да излезем от страдание­то. Прозорливостта е нещо, което действа само в настоящия момент.

Ако кажете: „Ще го направя утре", вълната на обърква­нето ще ви настигне и тогава ще си останете участник в него. Възможно ли е да стигнете до състояние, при което непос­редствено можете да видите истината и по този начин да сложите край на объркването?

Аз казвам, че е възможно и че това е единственият начин. Казвам, че може да се направи и трябва да се направи, но не на основата на предположения или вяра. Проблемът е как да се извърши тази необикновена революция - не революция, при която се отстраняват капиталистите и на тях­но място се поставя друга група хора, а при която се извършва онази чудесна трансформация, която е единствената истинска революция.

Това, което обикновено наричат революция, не е нищо друго, освен продължение на ценностите на десницата в светлината на идеите на левицата. В края на краищата, левица­та е видоизменено продължение на десницата. Десницата се опира на сетивните ценности. Това прави и левицата, разлика­та е само в начина, по който тя ги изразява.

Ето защо истинс­ката революция ще се осъществи едва когато вие, отделният индивид, осъзнаете отношението си към другите хора. Несъм­нено обществото е онова, което сте вие в отношенията си с другите хора, с вашата съпруга, вашето дете, вашия началник, вашия съсед. Обществото не съществува само за себе си. Общес­твото е това, което вие и аз сме създали чрез нашите отноше­ния, то е външна проекция на нашите вътрешни психологичес­ки състояния.

Така, че ако вие и аз нямаме съзнание за самите себе си, а просто трансформираме външното, което е проекция на вътрешното, то тогава ние не вършим нищо значимо, т.е. не може да има значима промяна или изменение, докато не разбе­рем себе си като отношение към другите хора. Когато човек не е наясно какви са неговите отношения с другите, той създава общество, което е копие, външен израз на онова, което той е.

Това е явен факт и не подлежи на разискване.

Ние можем да ра­зискваме въпроса дали обществото, външният израз, ме е създа­ло или аз съм създал обществото.

Не е ли очевиден факт, че това, което съм аз в моите отно­шения към другите хора, създава обществото и, че ако аз не се променя основно, не могат да бъдат променени основните фун­кции на обществото? Когато очакваме от дадени идеи да проме­нят обществото, ние просто бягаме от въпроса, защото идеи­те не могат да променят човека. Както показва историята, ви­наги хората променят идеите.

Докато не разбера себе си в мое­то отношение към вас, аз ще бъда източник на хаос, на страда­ние, разруха, страх и бруталност, Да проумееш себе си не е въпрос на време. Аз мога да разбера кой съм точно в този момент. Ако кажа: „Ще разбера себе си утре", ще причиня само хаос и стра­дание, моите действия ще бъдат разрушителни.

В момента, в който кажа, че „ще" разбера себе си, аз привнасям елемента вре­ме и попадам във вълната на бъркотията и опустошението. Раз­бирането означава сега, а не утре. Утре е за мързеливия, за лени­вия ум, който не се интересува. Когато се интересувате от нещо, вие го правите веднага.

Незабавното разбиране и незабав­ната промяна са възможни.

Ако не се промените сега, никога няма да се промените, защото промяната, която става утре, е само модификация, а не трансформация. Трансформацията може да се извърши само незабавно, революцията е сега, а не утре.

Когато това стане, вие няма да имате никакви проблеми -от този момент вашият „аз", няма да се тревожи за себе си. То­гава ще бъдете отвъд вълната на опустошението.


Източник: "Първата и последна свобода"
Джиду Кришнамурти


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2017 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .