Банер
Макош-2.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

ПРЕДАВАНЕ НА МИСЛИ ОТ РАЗСТОЯНИЕ
Написано от Маг Селена   
Вторник, 04 Март 2008 00:00
Почти всеки от нас очаква с нетърпение времето, когато ще може да предава мисли на далечно разстояние, и мечтае за удоволствието от общуването с приятели без телеграф или поща.

Мнозина са онези, които допускат, че могат да постигнат това без много усилия и остават крайно изненадани, когато срещат пълен неуспех в опитите си.

Явно е, че човек първо трябва да е способен да мисли, преди да може да пренася мисълта си, и че е необходима известна устойчивост на мисловната сила, за да може да се изпрати мисловна струя през пространството. Слабите, колебливи мисли на болшинството хора произвеждат просто едно мъждукащо движение в мисловната атмосфера, което се появява и губи непрекъснато и не получава никаква определена форма.

Една мисъл-форма трябва да бъде отделена и добре оживена, ако искаме да бъде изпратена в дадено направление, и да е достатъчно силна при достигане на местоназначението си, за да предизвика свое възпроизвеждане.

Съществуват два начина за пренасяне на мисли. Единият може да се нарече физически, а другият - психически. Първият е свързан с дейността на мозъка и на ума, а вторият - само с тази на ума. Мисълта се появява в съзнанието, предизвиква вибрации в умственото тяло, после в астралното, след това произвежда вълни в етерните молекули и чак след това в по-плътните молекули на физическия мозък.

Тези мозъчни трептения въздействат от своя страна на физическия етер и предизвикват вълни, които се придвижват в пространството, докато достигнат друг мозък и причинят трептения в неговите плътни физически и етерни съставки. След това те се предават на астралното и умственото тела като трептенията в умственото тяло възбуждат в отговор трептения в съзнанието.

Това са многото етапи, през които преминава при споменатия първи начин мисълта по своя път от едно съзнание до друго. Но този заобиколен път не е необходим. Възбуди ли трептения в своето умствено тяло, съзнанието е в състояние да ги изпрати направо в умственото тяло на приемащото съзнание, с което се избягва по-горе описания обиколен начин.

Нека разгледаме сега подробно какво става в първия случай. В мозъка има един малък орган - пинеалната жлеза, чиято функция не е известна на западните физиолози и с която западните психолози също не се занимават. Пинеалната жлеза е основен орган при човека и се усъвършенства, а не закърнява, както някои предполагат, като в бъдеще ще функционира при всички хора. Това е органът за пренасяне на мисли, както окото е орган за виждане, а ухото - за слушане.

Ако някой размишлява усилено върху дадена идея, то той може да усети едно малко трепване или нещо като полазване (сравняват го с лазенето на мравка) в пинеалната жлеза. Потрепването става в етера, който прониква жлезата и създава лека магнетична струя - именно тя се усеща като полазване при по-плътните молекули на жлезата. Ако мисълта е успяла да причини струя, означава, че тя е достатъчно силна и ясна, за да може да бъде предадена.

Тези вибрации в етера на пинеалната жлеза предизвикват вълни в околния етер, подобни на светлинните вълни, но с много по-малка дължина и много по-висока честота на трептене. Трептенето оттам нататък се разпростира във всички посоки и достигайки друг мозък, на свой ред произвежда вълни в етера на неговата пинеална жлеза, откъдето те биват прехвърляни в астралното, после в умственото тяло и така накрая достигат съзнанието.

Ако втората пинеална жлеза не може да възпроизведе достигналите я вълни, тогава мисълта ще отмине незабелязано, без да направи впечатление, точно както и светлината не може да направи впечатление на слепите очи.

При втория начин за предаване на мисли мислещият създава мисъл-форма в собственото си умствено поле, но не я изпраща до мозъка, а направо в менталното поле на другия Мислител. Способността да се прави това съзнателно подразбира много по-напреднала еволюция, отколкото изисква физическият начин за предаване на мисли, защото изпращащият мисли трябва да бъде себесъзнателен на мисловно равнище.

Но нецеленасочено и несъзнателно ние постоянно упражняваме тази способност, защото всяка наша мисъл причинява вибрации в умственото тяло, които по естествен път се разнасят в заобикалящата ни мисловна атмосфера. Следователно не е необходимо да свеждаме израза “пренасяне на мисли” само до съзнателното и целенасочено предаване на дадена мисъл от един човек на друг.

Ние непрекъснато си влияем чрез мисловните вълни, изпращани без съзнателно намерение, и онова, което наричаме обществено мнение, обикновено се образува точно така. Повечето хора мислят по определен начин не защото сериозно са размишлявали върху даден проблем и сами са достигнали до определен извод, а защото голям брой хора мислят по този начин и така влияят и на другите да мислят като тях.

Силната мисъл на някой велик мислител се излъчва в света на мислите и оттам я долавят възприемчивите умове. Те възпроизвеждат нейните трептения и така усилват мисловната вълна, която може да се улавя вече и от други, останали глухи за първите трептения. Всеки следващ, който улавя и преповтаря, усилва още повече вълните и накрая те достигат широките народни маси.

Веднъж създадено, общественото мнение упражнява господстващо влияние над умовете на голям брой хора като атакува мозъците им и събужда в отговор трептения. Съществуват и национални модели на мислене - определени и дълбоко прокопани канали на мислене, - следствие от продължителното (със стотици години) възпроизвеждане на еднообразни мисъл-форми, родени от историята, борбите и обичаите на народа.

Те дълбоко преобразяват родените от народа умове, давайки им характерен цвят, а всичко, което идва отвън, бива променено от специфичното национално трептене. Както умствените ни тела видоизменят възприеманите от вън мисли, смесвайки ги със собствените си обичайни трептения, така и народите, приемайки чужди влияния, ги смесват със собствените си народностни трептения и по този начин ги видоизменят.

Ето защо англичанин и французин или англичанин и трансилванец могат да бъдат свидетели на едни и същи явления, но прибавяйки ги към собствените си вече съществуващи мнения, биха могли съвсем искрено да се обвинят взаимно във фалшифициране на фактите и използване на нечестни средства.

Ако тази истина се знаеше, много международни спорове щяха да се разрешават по-лесно, отколкото в момента, много войни щяха да се избегнат, а започнатите вече щяха по-бързо и безболезнено да приключат. Тогава всеки народ би разбрал какво е това “personal equation” (субективен фактор) и вместо да укорява другите за разликата в мисленето, всеки ще търси компромисни решения, без да настоява само на своя собствен възглед.

Най-същественият въпрос, който възниква пред човека, запознат вече с това непрестанно и всеобщо предаване на мисли, е: “Как бих могъл тогава да приемам доброто и да избягвам лошото, след като съм принуден да живея в атмосфера, където добри и лоши мисъл-форми непрестанно се носят във всички посоки и атакуват моя мозък?

Как да се предпазвам от приемането на вредни мисли и как да се възползвам от полезните?” Да се разбере начинът, по който работи избирателната способност, е от жизненоважно значение.

Човекът е този, който сам непрекъснато влияе на собственото си умствено тяло. Другите му влияят случайно. Онзи, който чете на глас нечие съчинение, влияе на умственото тяло на слушателите. Но той е случайният фактор в техния живот, постоянният са си самите те. Личното влияние върху състава на собственото ни умствено тяло е много по-силно от влиянието, което може да ни окаже коя да е друга личност и ние сме тези, които поддържаме постоянната честота на трептене на своя ум.

Мисли, които не хармонират с тази честота, ще бъдат отхвърлени, когато докоснат ума. Когато някой съзнава истината, една лъжа не може да намери подслон в неговия ум; ако мислите му са изпълнени с любов, омразата не може да го обезпокои; ако мисли мъдро, невежество не може да го ограничи. В това се състои сигурността, в това е истинската сила.

Умът не бива да се оставя безконтролен, защото тогава всяко семе на мисъл би могло да пусне корен в него и да израсне; не бива да се оставя да трепти както му дойде, защото тогава всяко минаващо трептение би му влияло.

В това се състои практическият урок. Човекът, който го прилага в живота си, скоро ще се убеди в неговата значимост и ще открие, че чрез целенасоченото мислене животът може да бъде направен по-благороден и по-щастлив и че наистина с мъдрост може да се сложи край на страданието.

 

Мисловната дейност"
Ани Безант


Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
 
Сходни статии
За сайта
© 2024 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .