ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Написано от Маг Селена
|
|
Сряда, 13 Август 2008 14:40 |
| | | |  Около проблемите, свързани със съзнанието и неговите носители, човека и дрехите, които той носи, днес цари такава голяма бъркотия, че ми се струва наложително пред учениците на теософията, и въобще пред любознателните умове, да се постави едно ясно изложение на фактите, доколкото те са ни познати.
В нашите изследвания ние достигнахме до една точка, в която много неща, които преди бяха тъмни, станаха ясни, и много други, които преди бяха възприемани само като теория, станаха материя на пълно знание.
Следователно вече ни е възможно да наредим сигурните факти в една определена последователност, факти които могат да бъдат наблюдавани пак и пак, когато новите поколения теософи развият силата на наблюдение, и те ще говорят по тях със същата сигурност, с която говорят физиците за факти, които те са наблюдавали и систематизирали.
Но както физикът може да бърка, така може да бърка и метафизикът. С разширението на знанието нова светлина се хвърля върху старите факти, по-ясно се виждат техните отношения, и тяхната външност се променя - често пъти защото достигналият повече открива, че фактът, който е изглеждал нещо цяло, е бил само един откъслек.
Ние не претендираме за никакъв специален авторитет на възгледите, които излагаме тук; ние ги предлагаме, както един ученик може да предложи своите знания на други ученици, като едно наше усилие да възпроизведем това, на което сме били учени, но безсъмнено не твърде съвършено сме оценили, заедно с такива резултати от наши наблюдения, каквито нашите ограничени сили са ни дали възможност да направим.
В началото на нашето изучаване е необходимо западният читател да промени нагласата, с която той е привикнал да гледа на себе си, и ясно да различи човека от телата, в които този човек живее. Ние сме се увлекли твърде много от навика да отъждествяваме себе си с външните дрехи, които носим, твърде много сме настроени да мислим себе си, като че ли сме нашите тела.
Необходимо е, ако искаме да получим една истинска представа за нашия предмет, да оставим този възглед и да престанем да вземаме себе си за облеклата, които сме си надянали за едно дадено време и после ще захвърлим, за да си сложим други, нови, когато пак ще имаме нужда от подобни дрехи.
Да отъждествяваме себе си с тези тела, чието съществуване е само временно, е наистина така неразумно, както би било да смесваме себе си с нашите дрехи. Ние не зависим от тях - тяхната цена е пропорционална на ползата, която те принасят.
Така широко разпространената заблудата да се отъждествява съзнанието, което е нашето Аз, с носителите, в които това съзнание работи в момента, може да бъде извинено с факта, че будното съзнание, и до една степен сънното съзнание също, живеят и работят в тялото и обикновено човек не го познава като отделно от себе си.
Обаче човек може да достигне до едно умствено схващане на истинските условия и тъй може да обучава себе си да гледа своето Аз като притежател на неговите носители. И след известен период на усилия това ще стане за него един определен факт.
Ние ще научим да отделяме нашето Аз от неговите тела, ще се упражним да се отдръпваме от носителя и ще познаем, че ние живеем в едно много по-пълно съзнание вън от него, отколкото вътре в него, и по никой начин не зависим от носителя на съзнанието ни.
Когато това бъде веднъж достигнато, всяко по-нататъшно отъждествяване на нашето Аз с нашите тела ще бъде, разбира се, невъзможно и не ще можем вече никога да правим грешката да предполагаме, че сме това, което носим.
Най-малко, ясното умствено схващане е в границите на нашето достигане днес и ние можем да възпитаме себе си в навика да правим разлика между Аз-а - човека - и неговите тела. Даже само това да направим, вече ще сме се отдалечили на една крачка от заблуждението, в което мнозинството от хората са омотани.
И това променя цялото наше отношение към живота и към света. То ни издига в една спокойна област над "промените и случайностите на този смъртен живот". То ни поставя над дребните делнични тревоги, които така много окръжават въплътеното съзнание, и ни показва истинската пропорция между вечно променливото и относително-постоянното.
То ни прави да чувстваме разликата между давещия се човек, блъскан от вълните и човека, чиито крака са върху една скала, в основата на която вълните се разбиват безпомощно.
Под човек аз подразбирам живия, съзнателния, мислещия Аз, индивида; под тела - разните обвивки, с които Аз-а е облечен, като всяка дреха дава възможност на Аз-а да функционира в една определена област па вселената.
Както човек използва кола по земята, кораб по водата, самолет по въздуха, за да премине от място на място, и все пак на всички места той си остава все същия, така и Аз-ът, истинският човек, остава същият без да се гледа материята, в която той функционира.
И както колата, корабът, самолетът се различават по материалите и устройството, съобразно със средата, в която са предназначени да се движат, така и всяко тяло се различава според обкръжаващите го условия, в които то трябва да работи.
Едно е по-грубо от друго, някое е по-кратковременно и мимолетно, друго е с по-малко способности. Но всички са обединени от това, че по отношение на човека те са преходни, те са негови служители, изхарчвани и подновявани според тяхната природа, и приспособени за различните негови нужди, за неговите растящи сили.
Ние ще ги изучаваме едно по едно, започвайки от най-долното, и тогава ще опознаем самия човек, деецът във всички тела.
ФИЗИЧЕСКОТО ТЯЛО
Под названието "физическо тяло" трябва да бъдат включени двата най-долни принципи на човека -наречени в нашата стара терминология Стула Шарира и Лиша Шарира - така като те и двете функционират във физическото поле и са съставени от физическа материя.
Те са образувани за периода от един физически живот, захвърлят се настрана от човека при смъртта и се разлагат заедно в физическия свят, когато той премине в астралния.
Една друга причина, поради която ние наричаме тези два принципа наше физическо тяло или физически носител, е тази, че докато не можем да избягаме от физическия свят - или поле, както сме навикнали да го наричаме - ние си служим с единия или другия, или с двата от тези физически носители.
По своята материя те и двата принадлежат на физическото поле, и не могат да минат вън от него. Съзнанието, когато работи в тях е ограничено вътре в техните физически граници и е подчинено на обикновените закони на пространството и времето. Макар и частично делими, те рядко се делят през земния живот и такова разделение не е препоръчително; то е винаги знак на болезненост или лошо балансирано състояние.
Според материалите, от които са съставени, тези два принципа се разглеждат като физическо тяло и ефирен двойник. Последният е точно повторение на видимото тяло, частица по частица, и е средата (посредникът), през който текат всички електрически жизнени струи, от които зависи дееспособността на тялото.
Този ефирен двойник по-рано се наричаше Лиша Шарира, но се оказа препоръчително, по някои причини, да не си служим с това име тук. От незапомнени времена в индийските книги думите "Лиша Шарира" са били употребявани в един друг смисъл и това много затруднява изследователите на източната литература и поражда разноречия между хората от Изтока и от Запада.
По тази причина, ако не за друга, е хубаво да се откажем от подобна употреба. После, хубаво е да имаме свои имена за подразделенията на човешкото същество, и така да премахнем от нашата въвеждаща литература препъни камъните за начинаещите, какъвто представлява санскритската терминология.
Освен това, названието "ефирен двойник" точно изказва природата и устройството на по-тънката част от физическото тяло, и така има нещо, което да я отличава, и следователно, става лесно за запомняне, каквото трябва да бъде всяко название. Това тяло е "ефирно", защото е направено от ефир (етер), то е "двойник", защото е точно повторение на грубото тяло -негова сянка, така да се каже.
Сега, физическата материя има седем подразделения, които се различават едно от друго, и всяко притежава обширно разнообразие от комбинации вътре в своите собствени граници. Тези подразделенията са: твърдо, течно, газообразно, ефирно.
От своя страна ефирното има четири състояния, така различни едно от друго, както течното е различно от твърдото и газообразното.
Това са те, седемте състояния на физическата материя, и всяка част такава материя може да мине от едно от тези състояния в друго, макар при това, което наричаме нормална температура и налягане, тя да заема едно или друго от тях, като своеФизическото тяло на човека е съставено от материя в тези седем състояния - то се състои от твърдото, течното и газообразното, а ефирният двойник -от четирите подразделения на ефира, известни още като Етер I, Етер II, Етер III и Етер IV.
Когато високите теософски истини бъдат предложени на хората, те започват да се оплакват, че били твърде отвлечени, и питат: "Откъде да започнем?" Ако искаме да научим нещата за себе си и да се уверим в истината на направените твърдения, как трябва да започнем? Кои са първите стъпки, които трябва да направим?
Какво е наистина азбуката на този език, на който теософите говорят? Какво трябва да правим ние, мъже и жени, живеещи в света, за да разберем и проверим тези работи, вместо само да ги вземаме на вяра от другите, които казват, че знаят?
Аз ще се постарая да отговоря на тези въпроси в следващите страници, така че тези, които наистина са ревностни, да видят първите практически стъпки, които трябва да направят - като винаги се разбира какво от тези първи стъпки трябва да направи този човек, който също развива и своята морална, умствена и духовна част.
Нищо, което човекът направи само за физическото си тяло, не може да го направи ясновидец или светец. Обаче е вярно и това, че тъй като тялото е един инструмент, който ние трябва да употребяваме, го известно приготовление на тялото е необходимо, за да можем да обърнем нашите стъпки по посока на пътя, въпреки че ако се занимаваме само с тялото, това няма да ни заведе до висотите, които мечтаем, но и да се остави тялото настрана пак не можем да достигнем желаната висотата.
Телата, в които човек живее и работи, са негови инструменти и най-първото нещо, което трябва да схванем е, че тялото съществува за нас, а не ние за тялото; тялото е наше, за да го употребяваме, а не ние да принадлежим нему, за да ни употребява то.
 Тялото е един инструмент, който трябва да се изостри, да бъде подобрен, да бъде упражнен, да бъде нагласен в такава форма и да бъде сглобен на такива части, щото да може да бъде един добър инструмент във физическото поле за висшите цели на човека. Всичко, което води към тази цел, трябва да бъде окуражавано и обработвано; всичко, което отива в обратната посока, трябва да бъде избягвано.
Не е важно какви желания може да има тялото, какви навици може да е придобило то в миналото; тялото е -наше, наш служител, за да си служим с него както искаме, и в момента, когато то вземе юздите в своите собствени ръце и претендира да води човека, вместо да бъде водено от него, в този момент целият смисъл на живота бива преобърнат и всякакъв прогрес е абсолютно невъзможен.
Тук е точката, от която всеки ревностен трябва да започне. Самата природа на физическото тяло е такава, че то много лесно може да бъде превърнато в един добър служител или един добър инструмент.
То притежава качества, които ни помагат да го обучаваме и да го направим сравнително лесно да бъде послушно и преработено, и едно от тези качества е, че когато то веднъж бъде привикнато да работи по дадени пътища, то с готовност продължава да ги следва от само себе си, и бива толкова щастливо да прави така, както и по-рано е вървяло по други пътища.
Ако е придобило някой лош навик, тялото ще окаже значителна съпротива на всяка промяна в този навик; но ако бъде принудено да действа както човекът иска, тогава след известно време тялото ще започне само да преповтаря новия навик, който човекът му е наложил, и ще започне постоянно да следва новия метод, както е следвало и стария, на който човекът е решил да се противопостави. относително постоянно състояние, както златото обикновено е твърдо, водата обикновено е течна, а хлорът - газообразен.
Ани Безант |
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
