Когато човек е силно привързан към друг човек, или някакъв предмет, то той се отнася с нежност към обекта, но винаги настъпва момент, в който възниква опасението за загубата, която би му отнела завоюваният с достатъчно труд и усилия обект.

В този момент, възникват ревността, проявата на чувството за собственост, вкл. и страхът от загубата, които оформят съставните моменти на теорията на привързаността.

Теорията на привързаността описва три основни типа емоционални връзки с други хора:

1. Спокойна привързаност – под спокойна привързаност разбираме увереността в себе си, в чувството на собствено достойнство и задоволеността от любовните отношения с партньора.

2. Загрижена привързаност – тук се включва тревожното и амбивалентно отношение към себе си и към собствения партньор.

Често става дума за негативно възприемане на собственото Аз и позитивно възприемане на партньора. Подобни хора напълно стават зависими от подръжката на партньорите си.

3. Бягащи от привързаността – към тази група се причисляват хората, които избягват силната емоционална привързаност, която прави човека уязвим за обиди и страдания. Този тип емоционална връзка се дели на два подвида:

3.1. Отстранено бягство – в дадения случай, възприемането на собственото Аз е по-позитивно, отколкото би следвало да бъде, а това рефлектира върху възприемането на партньора, който може да бъде игнориран или недооценен.

3.2. Боязливо бягство – собственото Аз и възприемането на партньора са в равна степен негативни.

Човекът се съмнява в доверителните отношения, а освен това често има подозрениеа в това, че грижата към неговите чувства е значително по-малка, в сравнение със собствените партньорски чувства.

Страхът и собственическите чувства могат да бъдат основни съставни елементи на любовните отношения. Всеки от нас желае любимият човек да му отговори с взаимност и да обича само него.

Ние се боим да получим отказа на любимия човек, а преди всичко се боим от това, че можем да загубим неговата любов, по една или друга причина. Дори в такъв случай, ако партньорът сам измисля обстоятелства, показващи интересите на партньора към трето лице, то неизменно се появява ревността.

В една или друга степен ревността присъства във всички отношения. Ревността принадлежи към този разред от проблеми, които партньорите следва да обсъждат открито.

Не следва да се забравя, че с времето сексуална симпатия към други хора изпитват дори партньори, които са абсолютно доволни от своите сексуални и любовни отношения. Принципно подобна симпатия не застрашава постоянните отношения, но никога не следва да бъде пренебрегвана.

Често ревността се изплъзва от собствения контрол и се проявява с чувството за собственост. Преди всичко това се случва в онези моменти, в които привързаността е изключително дълбока.

Човек постоянно е загрижен за възможната загуба на партньора и дори може въображаемо да го свързва с други трети лица. Редките и напълно невинни социални интеракции на партньора могат да предизвикат неоправдано рязка реакция.

Причините за възникването на собственическото чувство са разнообразни. Важна роля в неговите прояви играят комплексите на непълноценност и незрялост на личността.

Някои хора изискват от своите партньори абсолютна и безусловна преданост, не разбирайки, че всеки човек, дори при наличие на близки отношения, следва да има свое собствено лично пространство за психологическо развитие.