- Маг Живин, досега често сме говорили за карма, предопределение и неизбежност на събитията, къде според вас е мястото на свободната човешка воля?

МАГ ЖИВИН: Във всичко, свързано с нас и житейския ни път. Свободната ни воля може да е висшия ни дар и най-лошото ни проклятие. Защото е абсолютна. А как се съчетава това, ще попитате вие, с идеята за предопределението и кармата? Въпросът е дали ще използваме свободата си, за да изпълним своето предназначение, а всеки си има такова и то се съдържа в рамките на кармата и предопределението или пък ще подходим към нея като към самоцел – упражняване на свободната воля, заради самата свободна воля. Когато някой ме попита какво точно означава това, но казано по-делнично, обяснявам, че е като возене във влак.

Влакът е нашето предопределение или карма – трябва да изминем пътя от точка А до точка В. Свободната ни воля, прилагана, съобразно с кармата може да се състои в това да направим пътуването си приятно: да се поразтъпчем из вагоните и да намерим купе с приятни събеседници, да си доплатим и да се возим по-луксозно в първа класа, да отидем до бюфета и да си поръчаме каквото ни харесва и т.н. Но от друга страна можем да решим, че няма на нас да ни казват къде ще ходим, ние сме си най-умни, как така ще ни ограничават... и да се опитаме да скочим от влака в друг влак, който се движи в срещуположна посока, за да ходим където си искаме.

Такова скачане при пълна скорост в реалния живот обикновено завършва със смърт. Ако си спомним, че в нашия пример влакът е кармата, а пътуването – нашия живот, когато потърсим свободата заради самата свобода чрез прекъсването на пътуването най-често прекъсваме и живота си. Често се опитвам да обясня на нуждаещи се от помощта ми хора, че привързаността към свободата си е чиста робия, но в повечето случаи ме гледат с недоверие. Нека ви дам един пример. При мен беше дошъл за помощ г-н Росенов. Млад, преуспяващ и привлекателен мъж. Като го гледаш отстрани, надали ще предположиш, че има някакви проблеми. Но той смяташе, че не му върви в живота. Приятелите му го държали настрана, жените, с които излизал и на които държал го изоставяли и т.н., както е приказката „само едно куче има, ама и то го ръмжи”. Искаше магическа помощ.

Казах му, че цялата магия е в свободната му воля, че повечето контакти с хора предполагат някаква ангажираност, заедност, единомислие, единодействие и такива едни единни неща. А не може да си единен за малко, а пък после разединен и напълно свободен и независим, и необвързан, а после пак единен с тях, защото хората много не ги обичат тия работи, и след втория – третия път те оставят напълно независим от тях и си хващат пътя. Предложих му няколко заглавия на книги, както и някои въпроси, над които да помисли, след което да се срещнем отново. При втората ни среща вече беше преосмислил нещата и бяха останали за доуточняване само някои малки практически въпроси. Наскоро го срещнах по „Славейков”, беше с жена си и някакво приятелско семейство. Дръпна ме настрана и разменихме по няколко думи - от страховете, че ще изгуби свободата си и от надменността му не беше останала и следа. Беше се научил да споделя свободата си, в това е и разковничето според мен.


- А магията всъщност не е ли насилие над свободната човешка воля?

МАГ ЖИВИН: Може и да бъде, зависи как я прилагате. Неведнъж съм казвал, че всяко насилие над свободната човешката воля, независимо доколко правомерно ни изглежда, си е чиста черна магия. Ако някой поиска от мен да му помогна, помагам безусловно, но ако иска да убедя някого друг чрез магия, че използва свободната си воля глупаво, трябва да се внимава много, защото „хубост насила не става, а и да става не бива”. Понякога хората забравят тези „малки и несъществени” подробности и налитат да спасяват ближния си на всяка цена, без да си правят сметката, че доброволно или не ще им се наложи да платят тази цена. Както беше и в случая с г-жа Димитрова.

Потърси помощта ми, защото беше пред развод. Плачеше и се вайкаше. „Без никаква причина” мъжът и заявил, че иска развод. Нямаше любовница, нямаше кавги и скандали, нямаше никакви предупредителни сигнали. Тогава погледнах малко по-назад и попитах дамата защо си е послужила неправомерно с магия преди няколко месеца? Тя ми обясни, че едва успяла да спаси сина си от една „мръсница”, която се била впила в него само заради парите и имотите му. Не била жена за него, била развеждана и имала „две малки копеленца от някакъв пройдоха, пълна измет”.

Но „мръсницата” го била омотала с магии, така й обяснили, като отишла при еди коя си известна специалистка и питала защо толкова мрази бъдещата си снаха, и децата й, а „специалистката” не й спестила и „подробностите” – четири магии виждала, две приковавали сина й като на кръст и други две за смърт, по една за бъдещите свекърва и свекър. Едва си отървала чедото и живота. Гледачката й работила и при трима ходжи я пратила, а после пак при нея. Така че всичко си било правомерно. Сега пак била ходила при онази своя „специалистка”, но тя й казала, че не можела да събира, а само да „чисти и да спасява”.

И като подпитала госпожата тук там, научила, че съм „събирач”. Тогава аз й изложих моята версия – не е имало никакви магии, а „специалистката” й е наговорила нещата, които е очаквала и искала да чуе, за да има какво да разваля и разделя, имало е просто чиста човешка омраза, нетърпимост и непоносимост към свободната воля на сина й. Вследствие на неправомерното използване на магия се е стигнало и до внезапното желание, и привидно необосновано желание на мъжа й за развод. Казах на жената, че бих могъл да предотвратя развода, единствено ако разваля магиите за раздяла при сина й и събера младите отново заедно. Прокле ме, охули ме и си тръгна. Но след седмица пак беше при мен ядосана и безсилна - „прави каквото там трябва, защото мъж ми си наел адвокат и оставам на улицата и без пукната пара на старини”. Дори и при тази „благородна мотивация” от нейна страна успях да оправя нещата в рамките на месец. Не се иска много от нас хората – малко любов, малко смирение, малко зачитане и търпимост към другите, и току-виж цялото слънце над нашата улица точно изгряло.