Банер
10616142_10203031146567150_5063189959696038187_n.jpg

ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"

Банер

ВАЖНО!

Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.

Екипът на "Окултен Център Селена"

Великденските яйца и възкръсването на Христос
Написано от Маг Селена   
Неделя, 20 Март 2016 21:24

Великденските яйца и възкръсването на Христос

Какво отношение имат козунаците, боядисаните яйца и шоколадовите зайци към това, че преди много години един невероятен човек е бил жестоко убит чрез разпъване на кръст? Много ще се учудите, когато разберете какъв е правилния отговор: абсолютно никакво!...

Съвсем скоро цялата християнска общност тържествено ще отбележи своя главен празник – възкръсването на разпнатия бог Иисус Христос. В «чистия четвъртък» от ранни зори вярващите старателно чистят тялото си от греховете, чистят в къщи, боядисват яйца и пекат великденски козунаци. След което е прието да не се чисти чак до Великден, като че ли за да «не влезе нещо в очите на лежащия в ковчега Христос». Такава християнска културна традиция днес съществува в Русия и България.

Жените енергично ходят по магазините и купуват ингредиенти за великденската трапеза и с ентусиазъм си разменят рецепти за козунаци и начини за боядисване на яйцата, с които буквално е изпълнен Интернет. Магазините в изобилие предлагат сувенири: зайци, кокошки, дървени яйца и същите неща в шоколадов вариант. При цялата тази предпразнична суета рядко някой от вярващите си задава въпрос: «Какво отношение имат козунаците, боядисаните яйца и шоколадовите зайци към факта, че преди много години един невероятен човек е бил жестоко убит чрез разпъване на кръст?» Отговорът на този въпрос е до безобразие прост: «Абсолютно никакво»!

Единственото блюдо, което действително отразява същността на този християнски празник, е собствено пасха (или паска) – специално блюдо, което се готви в Русия от цедено кисело мляко със сметана или заквасена сметана и се пресова във вид на отсечена пирамида (зикурат). Върху околните страни на пасхата се издялва кръст и буквите «ХВ», което означава «Христос Воскресе». Свещениците казват, че това е символът на Гроба Господен, който замества задължително присъстващото на празнична трапеза пасхално агънце – агне, което по традиция трябва задължително да се принася в жертва на иудейския Песах (Пасха). Освен това пасхалното агне трябва да се яде с безквасен хляб - евр. "Маца" и с горчиви треви – Марор (маруля и хрян), а тестените изделия от мая са абсолютно забранени за ядене. Във Ветхия Завет са дадени ясни и точни указания по този повод, а за неспазването им е имало едно-единствено наказание – смърт:

«18. От четиринайсетия ден на първия месец вечерта яжте безквасен хляб до вечерта на двайсет и първия ден от същия месец.
19. Седем дни не бива да има квас в къщите ви, защото, който яде квасно, оная душа ще бъде изтребена от обществото (на синовете) на Израиля, бил той пришълец, или туземец.
20. Нищо квасно да не ядете: във всичките си живелища яжте безквасен хляб.» -
(Ветхия Завет, Исход, гл.12, стихове 18-20)

А в съответствие с текста на Новия Завет Иисус Христос е отпразнувал ветхозаветната Пасха с печено агне, а след това както се твърди той е въвел празнуването на новозаветната пасха - Великден (1 Кор. 11:23-26), когато трябва да се яде безквасен хляб като тялото му и да се пие вино като кръвта му.

«26. И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло.
27. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички;»
(Новия Завет, евангелие от Матея, гл.26, стихове 26-27)

Тук няма да обяснявам скрития смисъл на този странен "завет" от арсенала на черната магия, макар че това безусловно е интересно и разпръсква светлина над християнските «тайнства».

Темата на тази статия е по-скоро за кулинарните обичаи на християнския празник. В Библията, както виждаме, те са записани недвусмислено ясно – безквасен хляб и вино. Това е! Няма нито дума за козунаци и боядисани яйца – главни атрибути на традиционното празнуване. От къде тогава това се е появило в християнството? Защо на Великден (Пасха) боядисват яйца и пекът сладки козунаци? Защо на козунаците се предава именно такава цилиндрична форма, а отгоре се заливат с разбити белтъци или захар и се посипват с разноцветни топчета? Защо на Великден е прието да се играе с боядисани яйца – всички се чукат с яйца? Защо яйцето, което надвие всички други яйца се нарича борец?

Нито един християнски поп няма да каже истината по този повод, дори и да я знае. Те ще повтарят измислиците за Мария Магдалина, която, както те твърдят, е поднесла първото великденско (пасхално) яйце на император Тиберий, когато е дошла при него с вест за възкръсването на Христос. Според свещениците императорът е казал, че това е невъзможно, както и това, че кокошето яйце изведнъж ще стане червено. След тези думи кокошето яйце в ръцете му веднага е станало червено. Това е обяснението, което ще получите от поповете.

Но никога няма да получите обяснение, че обичаят да се боядисват яйцата в червен цвят взима началото си от така наречените «езически времена», когато червеното яйце се е смятало за символ на слънцето, събуждащо природата след дълга зима. Няма да Ви кажат и че рисувани яйца са намерени и в древен Египет, и в скитските могили, че при разкопките на легендарната Троя е било намерено каменно яйце с нанесени върху му символични знаци.

И никога няма да чуете от черковниците, че обичаят да се «чука» с боядисани яйца е бил установен в далечното минало, в памет на грандиозната планетарна катастрофа, която е станала преди над 100 000 години:

«Помня из Вед о деяниях Даждьбога,
ак он порушил оплоты Кощеев,
что на ближайшей Луне находились...
Тарх не позволил коварным Кощеям
Мидгард разрушить, как разрушили Дею...
Эти Кощеи, правители Серых,
сгинули вместе с Луной в получастьи...
Но расплатился Мидгард за свободу,
Даарией скрытой Великим Потопом...
Воды Луны тот Потоп сотворили,
на Землю с Небес они радугой пали,
Ибо Луна раскололась на части
и ратью сварожичей в Мидгард спустилась…»

(Сантии Веды Перуна, Саньтия 9, шлоки 11-12).

На български (преводът по-скоро не е точен, защото Ведите носят много по-дълбок смисъл):

«Помня от Ведите за деянията на Даждбог,
как той е разрушил базите на Кащеи,
които са се намирали на най-близката Луна...
Тарх не е позволил на коварните Кащеи
Да разрушат Мидгард, както са разрушили Дея...
Тези Кащеи - управители на Сивите
са загинали заедно с Луната в получаст...
Но скъпо е платил Мидгард за свободата си
с Да'Ария, скрита от Великия Потоп...
Водите от Луната са причината за този Потоп,
на Земята от Небесата са паднали във вид на дъгата,
Защото Луната се е разбила на части
и като войската на сварожичи се е спуснала на Мидгард …»

(Сантии Веди на Перун, Сантия 9, шлоки 11-12).

В чест на победата на Даждбог и спасяването на хората от Потопа е бил установен празник ПАСХЕТЪ, преводът на който от х’Арийска Руническа писменост означава: «Път, по който са вървели Боговете (АСове)» (36 дайлетъ е приблизително 5 април), а също така е бил приет обичай да се «чука» с боядисани яйца, за да се провери на кой яйцето е борец/боец. Разбитото яйце са наричали яйцето на Кащей, т.е. то е представлявало образ на разрушената Луна Леля с базите на Чуждоземци, а цялото е обозначавало Силата на Тарх Даждбог.

И разбира се, че християнските функционери никога няма да Ви обяснят, че писанки – славянската живопис – рисуване върху несвареното яйце и крашенки върху свареното имат древно обредно и оберегово значение (опазващо значението на талисмана). Слагали са ги в люлката на новороденото, подарявали са ги на сватбата на младоженците, с тях са правили помен на предците. Затова боядисаните яйца могат да бъдат покрити със стотици оберегови (опазващи) символи, всеки от които е пазил от различни напасти – от болести, магия, раздяла, завист и т.н.

Съществувала е цяла култура на рисуване върху яйцата. За да се запази обереговата (опазващата) писанка, трябвало е да се знаят много неща: и значението на обереговите (опазващи) символи, и символиката на рисунките, и цветовете, какви треви, листенца от какви цветя или кора от какво дърво или комбинацията им се използват за тази или друга боя, кога и откъде се налива вода. И разбира се е трябвало да има търпение, за да се нанесе последователно, слой след слой нужният орнамент с помощта на горещ восък. Първо, яйцето се е топвало в една боя и върху него с помощта на восък се е нанасял орнамент, запазвайки по този начин частите от орнамента, които е трябвало да бъдат в този цвят. След това яйцето се е потапяло в друга боя и отново са е нанасяла тази част от орнамента, която е трябвало да бъде с този втория цвят и т.н. След като са били нанесени всичките бои, предпазливо се е разтапял восъкът и писанката се е появявала в цялата си красота.

Хората са започвали да рисуват върху яйцата още през пролетта, когато се е разтапял снегът и са избивали подземните извори и кладенци, разбивал се е ледът на реките и са се събуждали пчелите. А приблизително на 16 април (ако използваме съвременния календар) славяните са празнували завършването на сватбата на небето и земята, началото на пролетта, празник на освобождаването на земята от снега и готовността й към сеитба или с други думи - Празникът на Плодородието. В този ден е било прието да се пече специален хляб с формата на мъжкия полов орган, специална форма, с кафява шапка, полята с бяла захар (излято семе) и посипано със зърно – символ на плодородието и началото на пролетта, началото на събуждането на природата.

Яйца са се боядисвали и в дохристиянска Европа, в което няма нищо чудно. Известно е, че до XI век в нея са живели мощните съюзи на славянските племена – венети и лютичи. Съгласно свидетелството на Плиний Старши, при друидите рисуваните яйца са били в ролята на талисмани. Боядисвали ги в червен цвят в чест на Слънцето. Келтската богиня на красотата и любовта Клиодна е имала две неземни червени птици с зелени глави, които са снасяли сини и ярко червени яйца.

Така, че изводът е само един – християнската църква не се е погнусила и си е присвоила древните обичаи на народите и ги е представила като свои. За да стане това, поповете дори са нарушили заповедите на своя бог, който ясно и точно им е казал – яжте безквасен хляб. А те какво правят? Освещават в църквите си козунаци с мая и боядисани яйца.

Денят на пролетното равноденствие в езическите времена се е наричал Велик Ден. Днес в България така се нарича главния християнски празник в чест на възкръсването на разпнатия бог Иисус Христос. За това, че християнският Великден (Пасха) е заимстван от езическите празници, свидетелства названието му в Англия и Германия: съответствено Easter на английски, Ostern на немски. До налагането на християнството по времето на пролетното равноденствие (21 март) там са празнували денят на богинята Остара (Еостре). В качеството на свещено животно тя е имала заек, защото той е бърз и плодовит. Хората са смятали, че яденето на заешко месо помага за зачеването на синовете – продължители на рода, а също така за процъфтяването и късмета. Далеч не всички са могли да си позволят да ядат заешко, но пък всички са искали да станат богати според поверието. Както се казва - необходимостта е майка на изобретението, поради което истинският жив заек е бил заменен с изкуствен. Важно е било да има заек на празничната маса, а от какво е направен той, вече не е било важно. Точно от тук и взимат своето начало великденските (пасхалните) зайци от шоколад, тесто, а също така и от глина, стъкло и кожа.

Не е ли забавно?

Но в тази история не всичко е тъй розово и пухкаво. Всички тези «заимствания» изобщо не свидетелстват за веротърпимостта или уважението на християнските попове към другите вероизповедания. Причината им е в друго.

В действителност християнската религия е култ на Озирис – идеологическо и психологическо оръжие на социалните паразити, превзели нашата планета. В различно време и в различни страни този култ е имал различни названия. В Мала Азия той се е наричал култ на Атис (Attis), в Сирия – култ на Адонис (Adonis), в земите на Ромея – култ на Дионис (Dionysius). Променяло се е само името на убития и възкръсналия Божи син (виж статия «Кой се е родил на Рождество?») и се е добавяло немного от местната екзотика с използване на местните празници, богове и обичаи и ... «новата» религия е била готова.

Всичко това са правили тези, които са искали да подчинят на волята си завоювания народ, да зомбират хората, за да ги превърнат в роби духовни и телесни. Единият от инструментите, който са използвали за тази цел се е състоял в измамата на генната памет на хората. Черковниците са подменяли смисъла и духа на изначалните народни празници на нужните за тях, като са им давали свое название, но са запазвали формата и обредността на празнуването. Академик Н.В. Левашов е нарекъл такова действие «принцип на кукувицата», която подхвърля яйцата си в гнездата на други птици (виж 5-та глава на 2-ри том на книгата («Огледалото на душата ми»).

Затова за всеки славянски ведически празник свещениците са измисляли свой. Така денят на Бог Ярило се е превърнал в празник на пренасяне мощите на св. Николай (летни), денят на Иван Купала – в рождение на св. Йоан Кръстител (Еньовден), Масленица – в Благовещение, Коледа – в Рождество Христово, Триглав – в св. Троица, денят на Бог Перун – в деня на св. Славен пророк Илия (Илинден) и т.н. Дори в названието на черковната организация е използвано изконно славянска ведическа дума – Православие. Това не е станало веднага.

През 7161-7164 лето от С.М. (1653-1656 г.г. от р.х.) патриарх Никон е провел религиозна реформа, след което на поредния Вселенски Събор са го накарали да се откаже от патриаршеството и той е «изпаднал в забвение». Каква такава «мръсна работа» е извършил поредният «слуга на народа» – патриарх Никон, след което е станал «ненужен»?!

Работата е в това, че до Никон християнството е било правоверно и, макар и да е било държавна религия, се е приемало от основната част на руския народ по-скоро като неизбежна необходимост отколкото потребност, поради това, че то е било противно на самия дух на руския човек. По онова време хората са живели по нормите на православието – система на представления и норми на живота на славянския ведизъм, основан на мъдростта на много хилядолетия. Тези норми на православие, съгласно които славяните са потомци на Рода Небесен и внуци на Даждбог, не са се вписвали в догмите на християнството, превръщащи всички хора в божии роби, които е трябвало безропотно да приемат всички мъчения и неуспехи като изпитания, пратени от Бог за изкупване на греховете.

И не е важно, че всяко бебе още не е успяло да съгреши! За да се сломи руската душа е била проведена тази реформа-диверсия, която за съжаление не е била последната... Така за да е по-приятно за ушите на славяните, християнството е започнало да се нарича православно и в него са били включени още цяла редица древни православни обреди при запазване на робската същност на християнството. Тази религия е била измислена, за да се оправдае робството, необходимо на робовладелците в робовладелските страни и империи като инструмент на властта за удържане на по-голямата част от хора в качеството им на роби.

Промяната на названието на християнството от правоверно на православно е било още една крачка в измамата на генетичната памет на руския и другите славянски народи и подчинението им, защото Православието никога не е имало никакво отношение нито към християнството, нито към каквато и да е друга религия, и не е могло да има!

«…Мы – православные, ибо мы правь и славь прославляем. Знаем мы воистину, что ПРАВЬ – Мир Светлых Богов наших, а СЛАВЬ – Светлый Мир, где обитают Великие и Многомудрые Предки наши. Мы – Славяне, ибо славим от нашего чистого сердца всех Светлых Древних Богов и Святомудрых Предков наших...» («Славяно-Арийские Веды», Книга Третья).

На български: «… Ние сме православни, защото прославяме ПРАВ и СЛАВ. Ние наистина знаем, че ПРАВ – това е Мира на Светлите Богове наши, а СЛАВ е Светлия Мир, където обитават Великите и Многомъдрите Предци наши. Ние сме Славяни, защото славим от чистото си сърце всичките Светли Древни Богове и Светомъдрите наши Предци...» («Славяно-Арийски Веди», Книга Трета).

ПРАВоСЛАВието е съществувало само в славянската ведическа традиция преди много хиляди години до появата не само на християнството, но и на първоизточника му, измисления от социалните паразити египетския лунен култ на смъртта – култът на Озирис.

И вече при Петър Алексеевич Романов, по-известен като Пътр I, е била проведена още една грандиозна диверсия. Той е отменил патриаршеството и по този начин е подчинил християнската църква на държавата и фактически е оглавил и църквата също. След което Петър I през летото 7208 от С.М. е въвел на земите на Московска Русия християнския календар. По желание на Петър І с едно движение на перото му летото 7208 от С.М. се е превърнало в 1700 година от р.х. По такъв начин с помощта на Петър I от руснаците са били откраднати 5508 години история, започвайки от сътворяването (заключението, подписването) на мира (мирния договор) между Славяно-Арийската Империя и Древен Китай (Аримия) и до нововъдената от Петър І 1700 година от р.х., както са били откраднати и много хиляди години до подписването на този мирен договор. И това е било само началото на геноцида на славяните...

 

Използвани статии:

Елена Любимова, “Пасхальные яйца и воскрешение Христа” - http://ru-an.info/news_content.php?id=780

Николай Левашов, "Замалчиваемая история России“, Част 1

(мисли от книгата "Русия в криви огледала")

http://www.levashov.info/Articles/History-1.html

 
Сходни статии
За сайта
© 2018 selenabg.com. Този сайт е притежание на Окултен Център Селена. Всички права запазени .