Кокичето

На много езици кокичето (Galanthus) е получило своето име от неравната си борба със снега, от която скромният цветец излиза победител. На немски го наричат "снежно звънче" — поетическа метафора за този предвестник на пролетта. Изразително е и руското "подснежник", напомнащо, че то се гуши под снежната покривка, за да покаже главичката си при първите слънчеви лъчи.

Латинското название на кокичето е "галантус", или "млечно цвете". Свързват го с млякото като субстанция на живота. Затова в някои области на Чехия и до днес набират първите кокичета и ги слагат в храната на кравите, за да не боледуват и да дават обилно мляко през цялата година.

Според някои предания, когато Адам и Ева били изгонени от Рая, валяло сняг. Ева била не само отчаяна, че по нейна вина са напуснали цветущите Божии градини, където царува вечна пролет, но страдала от жестокия студ. За да й вдъхнат кураж, няколко снежинки се превърнали в красиви бели цветчета. Така кокичето станало цвете на надеждата. То напомня, че след изпитанията идват по-добри дни, а след суровата зима — ласката на пролетните дни.

От митологията е известно, че с неговата примамливост то е като послушно дете на нимфата Амриха, с което тя известява хората за настъпващата пролет. По-късно, през средновековието, то е било символ на целомъдрие и чистота. Съществуват и поверия, че кокичето носи щастие само на онзи, който е успял пръв да го види.

Във фитотерапията кокичето се използва за лечение на неврити, полиемиелит, радикулоневрит от токсикологичен характер. Цери прогресивна мускулна дистрофия, стимулира тонуса на гладката мускулатура, както и при хормонален дисбаланс като отстранява импотентността. Освен това неговите лечебни свойства са известни и с намаляването на високото кръвно налягане.

Минзухарите

Минзухарът е сред първите пролетни цветя, които даряват земята с красотата си. В градините то приветства зараждането на нов живот и разбуждането на природата. Каква по-приятна пролетна радост от разходка в гората сред грейналите в жълто от нацъфтелите минзухари поляни, с които природата се събужда за нов живот! По багри цветовете им са предимно жълти, оранжеви, виолетови, светлолилави, бели.

Според легендата то е и помощник на Св. Валентин в изразяването на любовта и желанията. Свети Валентин бил търсен от хората заради билките, които правел. Но той си спечелил и друга слава. Тъй като императорът забранил браковете по това време, за да могат мъжете да мислят само за военни дела и да не се отдават на семейство и деца, Свети Валентин започнал да венчава тайно влюбените двойки. Вестта за „престъплението“ му бързо стигнала до императорския двор и проповедникът бил хвърлен в тъмница.

Оказало се, че стражът в тъмницата е познат на Валентин. Той имал сляпа, но много красива дъщеря, за лечението на която преди време търсил помощ от билкаря. Свети Валентин знаел, че няма как да излекува недъга й, но й давал билки за успокоение на нея и баща й.

В тъмницата проповедника разпознал стража и тъй като знаел, че скоро ще бъде осъден на смърт, написал писмо за дъщеря му, в която бил влюбен. В писмото сложил жълт минзухар. Според легендата, когато сляпото момиче отворило писмото и уловило в ръце цветето, станало чудо и зрението й се върнало. А посланието на влюбения свещеник било подписано: „От твоя Валентин“.

Друга легенда разказва за Крокус и Смилакс — за това, как Крокус е омагьосан и превърнат в първия шафранов минзухар. Крокус бил млад и добър овчар. Един ден той срещнал в гората красивата нимфа Смилакс и лудо се влюбил в нея. Изумени от силата на чувствата, които се разгорели между божествената девойка и простосмъртния, боговете решили да ги съберат во веки веков. Те превърнали Смилакс в неувяхващ тис, а Крокус - в прекрасно растение, което цъфти и през пролетта, и през есента, за да се събира със своята любима, като го нарекли шафран.

Наименованието „шафран” произлиза от арабската дума “za’faraan”, което означава „жълт”, превърнало се на латински в safranum.

В Близкият Изток шафранът е известен отдавна. В египетските медицински текстове се споменава 1500 години пр. н.е. Още по-древни следи от растението са открити в древните писмени източници на шумерската цивилизация. Съществува версия, че шафранът е една от най-древните използвани подправки.

Вавилонците и асирийците използвали шафранът за лечебно средство. В китайските медицински книги се срещат текстове за лечебните свойства на шафрана датирани към 2600 година пр.н.е. Смятало се, че шафранът придава енергия и стимулира любовните способности.

Римляните ценили растението като лечебно средство, Imageспособно да лекува катаракта. Богатите римляни го използвали като ароматично средство(ароматични води и масла) с които ароматизирали обществените зали и бани и са вярвали, че има свойствата на противоотрова. Носенето на дрехи и обувки в шафранен(жълт) цвят се считало за признак на богатство. Научно е доказано, че минзухарът действа болкоуспокояващо. Използва се също като афродизиак, както и за лечението на хормонални и гинекологични заболявания.

Красивите минзухари (Crocus), които приличат на свещници, народът нарича братя на кокичето. Тяхната ярка премяна е свързана с богинята на зората Еос и за елините те са пратеници на боговете. В Асиро-Вавилония, Египет и Индия са били известни с лековитите си и багрилни свойства.

Игликата

За произхода на жълтата иглика (Primula) се разказва интересно предание.

Веднъж, когато апостол Петър, комуто били поверени ключовете от Небесното Царство, стоял на стража пред райските врати, му съобщили, че някой се е сдобил с подправени ключове и има намерение да проникне в Рая без негово разрешение. Изненадан от тази ужасна вест, апостолът изпуснал от ръцете си своята връзка златни ключове и тя падайки от звезда на звезда, полетяла към земята.

Апостол Петър веднага изпратил след нея един ангел, но преди той да успее да изпълни дадената му заповед, връзката с ключове паднала на земята, врязала се дълбоко в нея и на мястото израснало жълто цвете, чиито цветове много приличат на връзката апостолски ключове. И оттогава, макар че ангелът върнал ключовете на свети Петър, техният слаб отпечатък останал на земята и всяка година от него израстват цветята, които ни отключват вратата към топлото време, към топлото лято.

Тези изискани цветя, цъфтящи на припек, създават предчувствие за пролетно изибилие. Особено ги обичат северните народи. Крехката им красота се цени като Божие откровение. Келтите ги използвали в своите обреди, свещенослужителите им ги събирали с боси крака и ги криели от очите на простосмъртните, за да не загубят лечебните си свещени свойства.

Задължително било да се берат преди новолуние. Германите смятали, че те показват къде има скрито съкровище. В немския език са известни като "небесен ключ" (Schlusselblume), а в Швейцария ги наричат "сватбен ключ", тъй като според поверието момичето, открило иглика около Великден, ще се ожени още същата година.

Наричат ги още и "барометър на бедните", понеже свитите им през деня листенца са предвестници на дъжда.

Корените притежават отхрачващо действие, катари на горните дихателни пътища, бронхити, бронхиална астма, грип. Служат също така за отстраняване на възпалителни заболявания на пикочните пътища и при трудно уриниране. Имат известно потогонно и диуретично действие. Засилват стомашната секреция. Листата действат върху нервната система успокоително, като отстраняват безсънието, главоболието, нервна слабост и отпадналост. Богати са на витамините А и С.

Нарцисът

Причина за всеобщото възхищение от нарциса (Narcissus) е красотата и изящността му, но и древният мит, направил неговото име нарицателно; да наречеш някого нарцис, все едно да кажеш колко този човек е влюбен сам в себе си.

Нарцис, синът на нимфата Лириопа и реката Кефис, младеж с ослепителна красота, оставал безразличен към любовните чувства, които пораждал у другите. Изпълнена с нямо обожание нимфата Ехо била отхвърлена от него и издъхнала от мъка. Нейните сестри се възмутили и оплакали на Немезида от егоизма и безчувствието на Нарцис. Тогава богинята решила да отмъсти за отблъснатите влюбени.

Тъй като гадателят Тирезий заявил, че Нарцис ще живее докато види своя собствен образ, по време на лов, Немезида подтикнала младежа да утоли жаждата си в един извор. Обхванат от любов към отразения във водата образ, който не можел да достигне, неспособен да се откъсне от гледката на своя лик, Нарцис забравил да пие и да яде и пускайки корени на брега на извора, малко по малко се превърнал в цветето, носещо неговото име, което оттогава се отразява в пролетните води.

Според другата версия един от херувимите (ангели на любовта) бил влюбен в жестоко отхвърлената от Нарцис нимфа Ехо и решил да накаже Нарцис, като го накара да се влюби в собственото си отражение. И успял, а Нарцис умрял от любов по своя лик, появил се на повърхността на бисерно чистата речна вода. На това място пораснали красиви бели и жълти цветя, които сега наричаме нарциси.

Митът за Нарцис има дълбоки корени в древността. Един извор в Теспия се наричал Нарцис, а скалата, от която бликал, създавала ехо.

На Мохамед приписват думите "Който има два хляба, нека продаде единия, за да купи един нарцис, понеже хлябът е храна за тялото, а нарцисът — храна за душата".

Самото име нарцис не е езикова случайност. Етимологията на думата ни отвежда към гръцката дума narce, което ще рече "наркоза". Цветето, наречено нарцис, било известно със способността си да приспива дори божествата. Персефона, както беряла цветя в полето, била замаяна от неговия аромат и благодарение на тази хитрост Хадес я отвлякъл в недрата на земята.

Лечебните свойства на нарциса притежават противовъзпалително и отхрачващо действие като тстранява остри и подостри възпаления на горните дихателни пътища. Въздейства също така при коклюш, бронхити и бронхиална астма. Нарцисът подтиска възбудните процеси в централната нервна система. В народната медицина той е използван и за лечение на епилепсията. Той се използва изключително внимателно и под лекарски контрол тъй като е с висока токсичност.

МАГ СЕЛЕНА

По материали от интернет