Около 25% от всички предписвани лекарства са екстракт от билки или синтетичен аналог.

Въпреки, че действат бързо, бързо попадат в кръвта и имат драстичен ефект, тези деривати са нетрайни и често имат странични ефекти.

Цялото растение, от друга страна, има химични свойства, които действат синергично, и съдържа вторични компоненти, които не само имат свои собствени фармакологични действия, но и модифицират или смекчават действието на първостепенните активни вещества.

Те навлизат в кръвта по-бавно, защото са свързани с инертни компоненти, които по-бавно се разтварят. За да бъде проявен ефектът на билките, са необходими дни, седмици, а понякога и месеци, но резултатът е по-качествен и продължителен, отколкото при много конвенционални лекарства.

Обширна документация показва ползата от билките при широк диапазон здравни проблеми, включително възпаления на дихателните пътища, стомашно-чревни смущения, ПМС, безсъние, сърдечни болести, рак и подсилване на имунната система. Най-добрата публикация за билкова медицина е “Комисия Е” на германското правителство - разширен конспект за билките, тяхната ефикасност и безвредност.

Ефикасността в повечето случаи е определена въз основа на два или три компонента от растението. Примерно от цветовете и листата на жълтия кантарион се използват три съставки: хиперицини, хиперфорини и флавоноиди.

Комисията подчертава по-голямата терапевтична активност и ефикасност на стандартизирани екстракти, които съдържат не само водещите активни компоненти, но и вторични, и допълнителни съставки, в сравнение с единично изолираните съставки в някои конвенционални лекарства.

Също така се подчертава различният ефект на различните фитомедицински дозировки. Примерно екстракт от енчец в ниски дози няма диуретичен ефект, средните дози имат такъв ефект, а прекалено високите дози имат диуретично-инхибиращ ефект.

Комисията предупреждава, че качеството на растителния материал влияе на резултатите, които искаме да постигнем. Някои билки имат токсични съставки, затова билковото лечение трябва да се провежда под ръководството на лечител.

Най-популярният начин за приемане на билки е чрез запарки: в чаша вряща вода сложете 1-2 чаени лъжички сушена или прясна билка. Запарките са подходящи за цветове, листа и стъбла. Запарвайте 10-20 минути, за да може фитохимикалите да преминат във водата.

Отварите се правят с корени, клонки, кора, черупчести плодове или някои семена. Растителният материал се вари на слаб огън 10-20 минути.

По магазините се продават билкови капсули, таблетки и мехлеми. Екстрактите и тинктурите са за предпочитане, защото тялото по-бързо ги асимилира.

Лапата се прави, като се намокрят изсушени или прясно нарязани билки, поставя се директно върху раната или възпаленото място и се покрива с превръзка.

Компресите са парчета плат, напоени в запарка, отвара или тинктура, и поставени директно върху кожата.