ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Написано от Маг Селена
|
|
Петък, 02 Ноември 2007 00:00 |
Ошо намира, че на модерния човек е трудно и даже невъзможно да застане в тишина, както преди две-три хиляди години и да медитира.
 Едно уханно цвете в духовния живот на Индия - медитацията Мистичната роза - създаде през 1988 г. големият мистик и учител Бхагван Раджниш Ошо. Тя е по-скоро процес, който съчетава терапията и медитацията.
Ошо намира, че на модерния човек е трудно и даже невъзможно да застане в тишина, както преди две-три хиляди години и да медитира. Съзнанието му е твърде обременено от потиснати чувства, рани и преживявания и затова е нужен някакъв катарзис, който да го очисти и освободи. Такъв пречистващ катарзис предизвиква изпълнението на Мистичната роза.
Техниката наглед е семпла, но не се постига толкова лесно. Прави се три седмици по три часа всеки ден. В първата седмица трите часа човек се смее, втората - плаче, а третата - стои в тишина. След трите седмици всеки се чувства обновен, мислите му са се успокоили и съзнанието му е подготвено, за да може медитацията да се случи.
Когато създава Мистичната роза, Ошо казва, че тя е толкова важна за съвременния човек, колкото медитацията Випасана, дадена от Буда преди 2500 години за някогашните хора.
Красивото цвете на Индия донесе миналата есен в България Амар, една от близките ученички на Ошо. Името й на санскритски означава безсмъртна. Получила го е през 1978 г. от учителя си, когато е била посветена в саняс. Родена е в Хамбург през 1955 г. След гимназия завършва езикови курсове и работи известно време като секретарка.
Когато е на 21 година, чува за Ошо и още на следващата година вече е в Пуна. Оттогава живота й е свързан с Ошо. В комуната се обучава на различни терапевтичнии и медитативни техники. Ошо заминава за САЩ през 1981 г., основава комуна и остава там четири години. През това време Амар е в Германия, където движението на санясите на Ошо е много силно. Тя го оглавява.
Изкарва прехраната си като секретарка, а по-късно работи и като шофьор на такси, за да събере пари за ново пътуване до Индия, където Ошо се е върнал след околосветско пътуване. Амар продължава обучението си в Пуна. След смъртта на Ошо остава там още две години и започва да води медитацията Мистичната роза.
Сега отново живее в Германия. В планински хотел е направила малко възстановително студио, в което преподава техниките на Ошо, прави аюрведични масажи и се занимава с готварство, особено на ястия от индийската кухня. Тя е вегетарианка. В студиото има и салон за медитации. Всяка година обикаля много страни, за да води Мистичната роза.
Учениците на Ошо отначало не можели да си представят как ще се смеят три часа или как ще плачат по три часа следващата седмица. Мислели, че да стоят три часа в тишина е далеч по-лесно, но се оказало точно обратното. Всичко обаче се получило много добре. След смеха и плача телата им станали много чувствителни.
В модерното общество е потиснато чувството ни за щастие, смята Амар. Ако наистина се усещаме щастливи, много трудно ще ни накарат да отидем в армията и да воюваме, защото щастливият човек не иска да се бори и бие. Той дори не е амбициозен. За да изрази себе си, не е нужно да наранява другите.
Но днешното общество ни подтиква да изпреварваме другите, да се изтъкваме, да купуваме нови и ненужни неща. Щастливият човек стои далеч от всичко това. Едно от нещата, които показват щастието е смехът.
С потискането на смеха се потиска и нашата способност да се наслаждаваме на живота. Затова с трите часа смях на ден цяла седмица човек се освобождава от тези натрапените му боклуци. Смехът преминава през много нива на личността и я обновява.
Следва седмица на плач, сълзи, болка и агония по три часа всеки ден. Смехът е създал известно пространство за сърцето, което у всички е много ранено. Свикнали сме да прикриваме тези рани. Ошо твърди, че ги носим от векове.
Да се навлезе в това измерение е много лечебно. Раните са вледенили сърцата ни и са създали около тях черупка. Така не допускаме никой близо до себе си. А знаем, че точно хората, които са близо до нас, най-много ни нараняват.
В тази седмица човек се изправя лице в лице с тъмната си страна и вижда раните си, които излизат на повърхността. А казват, че когато раните са на открито, на слънцето и въздуха лесно заздравяват. Но ако се затворят херметически, се влошават и загноясват.
"В часовете за сълзи у мен се появиха проблясъци и спомени от детството ми и от минали животи, сякаш гледах филми от разни времена и места", припомня си Амар пъвите резултати от тази практика. Сега, когато я прави, у нея се появява по скоро усещане за състрадание и чувство, че се разширява и побира в себе си болката на всички и всичко, че плаче със сълзите на другите.
Смехът и плачът подготвят седмицата на тишина. Те изкарват навън отрицателните емоции и наслагвания и намаляват жуженето и натрапчивите мисли в ума. Третата седмица с по три часа тишина на ден напомнят на Амар за изкачването на планина.
Нужно е доста голямо усилие, но когато човек стигне върха, пред него се разкрива прекрасна гледка, въздухът е свеж, а тялото е приятно уморено. Просто седиш и се любуваш на гледката.
Може би затова Ошо нарича процесът в последната седмица Наблюдателят на хълма. При него се придобива известна дистанция от цялата наша дейност, от игрите на ума. И човек изведнъж осъзнава, че има и нещо друго. В тази атмосфера медитацията може да се случи.
След като завърши курса на Мистичната роза в София, Амар даде кратки отговори на въпросите ни:
- Защо сте тук?
Едната причина е, че обичам да споделям с другите тази медитация, наречена Мистичната роза. Освен това харесвам хората от Източна Европа и техния манталитет. Затова няколко години преподаваам тази практика в Чехия, Русия и Словения. Затова и дойдох в България.
- Променят ли се хората след Мистичната роза?
Участниците често споделят с мен, че са получили много, че нещо се е случило с тях след този процес, нещо във възприятията им. За някои промяната е външна, за други - отгвътре. Мисля, че и в софийската група с хората се случиха много неща. Почуствах, че те участваха в заниманията с цялото си сърце.
- След Мистичната роза някои участници достигат ли до медитация?
Не гледам по този начин на нещата. Не знам дали с някого се е случила медитация. Не го знам дори и за себе си. Когато стоя в тишина, се наслаждавам все повече и повече. Може би и с другите хора е така. Не гледам дали съм достигнала до медитация - може би да, може би не - какво мога да направя. С тези практики хората имат шанс да експериментират моменти, в които да бъдат себе си, да са щастливи. Може би това е медитация или може би е тишина!
- Коя медитация е по-добра - индивидуалната или колективната?
Когато правим медитация, заедно си помагаме да бъдем осъзнати и будни. Защото може да се появят тенденции към заспиване. Но поначало ние сме сами и медитацията е част от самотата. Човек сам трябва да избере какво предпочита. Ако е дисциплиниран може и сам да практикува. Мистичната роза правя с групите, но обичам също медитацията Випасана и я правя сама.
- Какво е това просветление?
О Боже, наистина не знам! Толкова хора говорят за това, но за мен това не е въпросът. А виждали ли сте просветлен човек? Сега ме хванахте! Защото бих казала, че Ошо беше просветлен. А може би има и други. Но коя съм аз за да реша кой е просветлен и кой не е!
- Кажете нещо за впечатленията си от Ошо?
Още в самото начало бях силно впечатлена от погледа му. Когато ме погледнеш, имах усещането, че вижда всичко в мен, нищо не можех да скрия. Такава яснота имаше в погледа му. Но в същото време излъчваше толкова много любов, та чак не може да повярвам, че това е възможно. Никога през живота си не съм се чувствала толкова разбрана и обичана.
- Кой е най-големият урок, който сте научили от него?
Да гледам навътре в себе си, а не към него.
- Какъв бе живота ви в Пуна?
Първите години работех усърдно и тежко - по осем часа на ден чистене. Чак намразих това. Но после разбрах, че там съм се научила истински да работя. И с чистенето сякаш изчиствах и нещо вътре в себе си. Особено обичах, когато пеехме и танцувахме заедно и Ошо идваше. Беше толкова тих и ведър, излъчваше такава красота. Хората бяха твърде много и за да си близо до Учителя, трябваше да имаш лакти. А аз бях млада и стеснителна и знаех, че рядко имам шанс за това. Но се усещах прекрасно.
- Как минаваше един обикновен ден в Пуна?
Ставахме в 6 ч. До седем отвахме на медитация, но това бе по желание. Между 7,30 и 8,30 се правиха различни физически упражнения в класове по избор, като тай-чи напромер. Закуската бе до 9.
След това всеки се захващаше с някаква работа - чистене, готвене, посрещане на гости, занимания по интереси в различни групи и класове и т.н. Обядвахме между 13 и 14,30 ч. После работата продължаваше.Имаше групи за какво ли не.
Можеше и цял ден да медитираш в пирамидалната зала, където бе тихо и прохладно. Привършвахме работа в 16 ч. и отивахме на Кундалини медитация.
След нея подготвяхме вечерното събиране. За него се обличахме в дълги бели роби и затова се нарличаше Среща на Ошовото братство на белите роби. Беше между 19 и 20,30 ч. Отначало танцувахме, радвахме се и се веселихме. От тази радост преминавахме в мълчание, което бе на фона на тиха медитативна музика. След това говореше Ошо или пускаха видео с негови беседи, ако го нямаше.
- Всеки ден ли говореше Ошо?
Той говореше много на хората - всеки ден. Отначало беседите бяха сутрин от 8 ч. по полови до един час. По-късно започна да говори сутрин и вечер. Накрая спря сутрешните беседи и говореше само вечер. Понякога вечерните беседи продължаваха по четири часа. Ставаше голям проблем да отидеш до тоалетната, защото не биваше да се излиза. Затова хората не пиеха течности цял следобед. Беседите му са събрани в около 800 тома.
- Бяхте ли в Пуна при смъртта на Ошо?
Бях там, когато Ошо напусна тялото си. Няма да забравя вечерта на 19 януари 1990 г. Дните преди това той бе много слаб, едва се държеше на краката си. Но никога не мислех, че ще умре. Тази вечер се бяхме събрали и чакахме да започне медитацията. Някои хора не бяха дошли, но аз чувствах, че трябва да бъда там на всяка цена.
А медитацията така и не започваше. Тогава дойде някой и каза, че преди два часа Ошо е напуснал тялото си. Бях шокирана. Не можех да повярвам. Обляна в сълзи изтичах при приятелите си, които също не можеха да повярват тъжната новина. Няма да забравя никога и погребалната церемония, наречена тук отдаване почест на праха. Тялото на Ошо бе изгорено по негово желание, какъвто е обичаят в Индия. Кладата с тялото отгоре беше толкова тиха, тъжна и красива. Но в мен имаше дълбока болка…
- Кой продължава работата на Ошо?
Никой не го е заместил. Той не искаше това. Според мен смяташе, че тук сега няма нужда от друг учител. Преди да напусне тялото си, избра 21 души, които да организират живота в комуната.
Но никой не трябваше да се намесва в някакво духовно ръководство. Пуна и сега работи и е още популярна. Зимата идват хора от цял свят. Лятото са по-малко, защото е горещо и дъждовно.
- Има ли просветлени сред учениците му?
Трудно е да се каже. Много от тях казват, че са просветлени. Аз не знам това, не мога да реша. Намирам новите гуру малко досадни в сравнение с Ошо. Ако са просветлени чудесно, защо не? Това си е тяхна работа, а не е моя работа. Аз не се интересувам много от това, защото гледам към себе си.
- Как мислите за себе си?
Може би напърво място съм просто санясин. Това за мен означава, че предимство в живота ми има медитацията. Но за мен въпросът е да интегрирам в живота си медитацията, а не да я правя. Трябва да живееш така, че да се подготви почвата за да се случи медитацията.
Дали сте достигнали целта на своя живот?
В този път не знам дали има цел. Умът е ориентиран към цели и си казва, че не е достигнал целта или, че губи, защото няма цел. Целта е нещо фиксирано. Но като се говори за цел, предпочитам сентенцията "Пътуването е целта". Като вървиш, има толкова изненади по пътя. Това е прексрасно!
Автор Наско Атанасов
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
