Същността на цялата медитативна работа се състои в правилната интерпретация и правилното предаване, а също и правилното използване на енергията.

Нужно е също да се осъзнае, че медитацията може да бъде много опасна и може да доведе до сериозни проблеми. Тя може да стане разрушителна, да донесе повече вреда, отколкото полза и да доведе човека до катастрофа, ако той стъпва на Пътя на Знаещия без необходимото разбиране на това, което прави и до какво може това да го доведе....

Видяхме, че стремящият се изпитва дълбока потребност да се убеди в успешното и точно пренасяне на явленията, с които може да се сблъска, от духовния свят в своя физически мозък. Възможно е обаче, да мине доста време, преди да успее изобщо да проникне в този свят.

Затова трябва да се научи да прави разлика между разните сфери на осведоменост, които могат да се разкрият пред него с нарастването на чувствителността му, да се научи да разпознава природата на това, което вижда и чува.

Ще разгледаме накратко някои феномени на низшия ум, които учащите се интерпретират неправилно.

Например, в медитацията им се случва възторжена среща с Христос или друга Велика Душа, която се явява пред него, усмихва му се и му казва: „Радвай се, защото ти израстваш бързо. Ти си избран да носиш истината”, или нещо друго още по-нелепо. Това събитие ги довежда до възторг и те го вписват в своя дневник и радостно ми пишат, че това е най-потресаващото събитие в живота им. То действително може да стане такова, ако се отнесат правилно към него и усвоят урока му. Какво се е случило в действителност?

Действително ли ученикът е видял Христос? Да си припомним баналната истина, че „мислите са вещи”, и че всички мисли приемат форма. Ако това е действително събитие, а не следствие от превъзбудено въображение, може да бъде предизвикано от две причини. Силата на творческото въображение започва да се проявява и затова напълно е възможно да бъде видяно дори това, което въобще не съществува.

Желанието на устремения да прогресира в съчетание с напрегнати усилия го е пробудило или се е осъзнал на психически план, на нивото на празните желания, фантазии и илюзорни събития. На този план той влиза в контакт с мисъл-формата на Христос или някой друг велик или почитаем Учител.

Светът на илюзиите е пълен с такива мисъл-форми, строени в продължение на столетия от любящите хора и човек работещ чрез собствената си психическа природа (което за повечето хора е начина на най-малкото съпротивление), влиза в контакт с тези мисъл-форми, приема ги за реалност и си въобразява, че те в действителност произнасят това, което им се иска да чуят.

Той жадува за поощрение; подобно на мнозинството, той се стреми да подкрепи своите усилия с феномени; той успокоява своя мозък и се потопява меко в негативно психическо състояние. Докато пребивава в това състояние, се разиграва въображението му и вижда това, което му се иска да види, и чува страстно очакваните величествени думи на признанието.

Дори не му минава през главата, че Ръководителите на расата са прекалено заети с груповата активност и подготовката на изявени мислители и лидери на човечеството, чрез които могат да работят, затова не са в състояние да си губят времето за децата на расата, които напълно спокойно могат да оставят на грижите на по-малко развити същества.

Хората не разбират, че ако те са толкова напреднали и високоразвити, за да заслужат честта на такъв контакт, Учителят не би си губил времето да ги потупа по рамото и да произнесе високопарни, но празни баналности. Той би се възползвал от този кратък момент за да посочи недостатък, който може да бъде отстранен или да наблегне върху същността на предстоящата съзидателна работа.

Освен това се случва, пред учащия се по време на медитация да се появи някаква „сила” (често използвана дума) и да му опише една или друга велика работа, която е избран да извърши, някакво послание, което трябва да предаде на света и което целия свят трябва да изпълни, или някакво откритие, което той ще може да подари на света, ако той е добродетелен за в бъдеще.

Учащият се с радост се облича в пророческата мантия и се приготвя да изпълни своята божествена мисия с непоколебима вяра в своите възможности, в способността си да оказва влияние върху хиляди хора, дори ако в настоящия момент е безсилен да повлияе дори и на собственото си обкръжение.

Без съмнение е и това, че страдат от халюцинации. Когато започваме да медитираме, всички нас ни грози опасност да изпаднем в заблуждение по подобен начин, ако различаващият ум не е нащрек, ако ние тайно не жадуваме за духовно превъзходство и страдаме от комплекс за непълноценност, от което искаме да се избавим.

Друга причина за заблуждението може да бъде реалният контакт на тези хора с душата им. При тях е имало проблясък на всевиждане и тях са ги е увлекли чудесата на техните видения и знания. Обаче те са надценили своите способности, инструментът на душата се е оказал напълно неспособен за съответните изисквания.

В техния живот има някои аспекти, които светлината не може да освети; те имат скрити недостатъци, които са им известни, но те не могат да преодолеят – това е жаждата за слава и власт, а също и амбициите. С това се обясняват и паденията следствие неспособността им да видят личността такава, каквато е.

Обаче независимо от убедителността на казаното, трябва винаги да помним, че работата в тясно сътрудничество с Ръководителите на расата е привилегия на истински знаещия, но начинът на това сътрудничество не прилича на този, който вкарва в заблуда стремящия се.

Само тогава, когато съзнателно започнем да функционираме като душа и само ако сме до самозабрава заети с безкористно служене, самостоятелно инициираме и изпълняваме, защото душата притежава групово съзнание и служенето е нейна природа – едва тогава ще влезем в такъв контакт.

Ако намерят някой, който толкова се стреми да служи на своите братя, че не е склонен на феноменални контакти заради самия себе си, не се интересува от одобрение и в подхранването на своята гордост и самодоволство, те могат да му разкрият същността на работата, която той може да изпълни в тази област, за да помогне при осъществяването на Божествения План.

Обаче, ще му се наложи да започне от това място, където се намира. Преди всичко ще му се наложи да прояви себе си в къщи и на работа, ще трябва да докаже своята пригодност за малки дела, преди да може да му се повери нещо повече.

Всеки изучаващ медитацията трябва да помни, че всичкото знание и всякакви инструкции винаги се предават в мозъка му от собствената му душа; именно душата осветява пътя му. Наставниците и Учителите на расата действат чрез душата.

Тази истина трябва да се повтаря непрестанно. Затова първият дълг на устремения е да се стреми към съвършена медитация, служене и дисциплина, а не да постигне контакт с някаква Велика Душа. Това не е толкова интригуващо, но пък затова предпазва от илюзии.

Ако той постъпва както трябва, високите постижения ще дойдат от само себе си. Тогава, ако в медитацията му се яви някаква същност и каже някаква баналност, той ще се отнесе към нея със същата разсъдителност, както в своята работа или ежедневен живот при общуване с човек, който идва и казва:

„Ти се справящ успешно с велико дело. Ние виждаме и знаем”, и т.н. все от този род. Той просто ще се разсмее и ще продължи да върши това, което е нужно в този момент.

Могат да бъдат отбелязани и други форми на илюзии, тъй като първият свят с който стремящия се установява контакт, е обикновено психическия свят.

Този свят на илюзиите е по своему полезен и навлизането в него може да даде безценен опит, при условие, че в него се подхожда със закона на любовта и при това липсва акцентиране върху собствената си персона и всички контакти се подлагат на анализ от различаващия ум и обичайния здрав смисъл.

Прекалено много устремени страдат от липсата на чувството за хумор и се отнасят прекалено сериозно към себе си. Забравят често за здравия смисъл, навлизайки в нова област на явления. Добре би било, ако ви се удаде просто да фиксирате видяното и чутото, а после да не мислите за него.

Този период може да продължи дотогава, докато не започнете да функционирате в царството на душите. Тогава повече няма да ви интересуват тези феномени. Следва да се избягват личните изяви и проявите на гордостта, които нямат място в живота на душата, управлявана от основополагащите принципи и от любов към всичко съществуващо.

Когато тези качества са развити, не съществува опасност от това, медитиращия да се отклони от пътя или да спре в развитието си.

Друг тип проблеми, който ни предстои да разгледаме, могат да бъдат интерпретирани с енергийни термини.

Учащите се често се оплакват от прекалена стимулация и от нахлуването на толкова висока енергия, че те не могат да се справят с нея. Те споменават, че когато се опитват да медитират се появява склонност към ридаене или към неоправдана суетливост.

При тях настъпват периоди на повишена активност, проявяваща се като безпорядъчно бързане и стремеж за служене, да говорят, да пишат и работят, което води до бурна реакция, понякога до границата на нервен срив. Други се оплакват от болки в главата, започващи веднага след медитацията или от неприятни вибрации в района на челото или на гърлото.

Нарушава се съня им. По същество, това са симптоми на прекалена стимулация. Те засягат нервната система чрез лежащите в основата й, фина структура на надите.Тези неприятности на начинаещия в науката за медитацията изискват предпазливост. При правилно отношение към тях, скоро ще преминат, но ако се пренебрегнат, могат да доведат до сериозни усложнения.

На този стадий, искреният и заинтересован стремящ се, често си създава проблемите сам, тъй като е толкова погълнат от овладяването на техниката на медитацията, че пренебрегва дадените му правила, и се претоварва, независимо от всички предупреждения на наставника.

Вместо да медитира по 15 минути, както му е препоръчано, той се стреми да ускори темпото и медитира по половин час; вместо да следва схемата, разчетена за завършване на процеса след 15 минути, той се стреми да задържи концентрацията колкото се може по-дълго, забравяйки, че на този етап се учи на концентрация, а не на медитация.

От тук произлизат неприятностите, нервните сривове, пристъпите на безсънието, упреци по адрес на наставника и твърдения за опасността на тази наука, докато в същото време, за всичко си е виновен сам. ...

При емоционалните хора, проблеми възникват преди всичко в областта на слънчевия сплит. Ученикът открива склонност към раздразнение и безпокойство; при някои, особено при жените, се появява склонност да плачат за дреболии.

Понякога им става много лошо, защото между емоционалните състояния и корема има тясна връзка, което се потвърждава от чести повръщания в момент на шок, ужас или интензивни емоции. Тук са приложими същите правила, както и в първия случай: здрав смисъл и постепенно, внимателно използване на медитацията.

Още едно следствие от прекалената стимулация е повишената чувствителност. Сетивните органи работят по-интензивно от обикновено и всичките им реакции са изострени. Хората „събират в себе си” физическите и психически състояния на тези, сред които живеят, те откриват, че са станали „широко отворени” за мислите и чувствата на обкръжаващите.

Отстраняването на този проблем се състои не в съкращаването на медитацията, която трябва да продължава толкова, колкото предписва програмата, а в по-голяма ментална заинтересованост от живота, от света на мислите като предмет, който развива възможностите на ума, за да развиете способностите си да живеете в главата, а не в сферата на емоциите.

Фокусирането на менталното внимание към живота и неговите проблеми, а също едно или друго ментално занимание, ще ви помогнат да се справите с този проблем. Именно затова разумните наставници, учещи на медитация, водят паралелно на медитативна работа някакъв курс за четене и изучаване, за да запазят уравновесеността на своите ученици.