Трудно е да се развие напрежението на мисълта, но още по-трудно е да се постигне високо качество на помислите. Често с разума си човек твърди на себе си: „Ще мисля чисто“, но същността му го е привикнала към егоистично мислене. Тогава се получава най-нежелателната форма на мислене. Две птици летят от различии гнезда и не могат да се слеят в едно.

Трябва да се управлява мисленето не. с разума, а с огъня на духа, докато всяка двойнственост изчезне. Мисълта може да има мощ само когато е съвършено монолитна, докато всяка пукнатина не само я лишава от сила, но е и космически вредна, внасяйки в пространството дисонанс. Трябва да се даде известно време за овладяване на мисълта, но е полезно да се утвърждава единството на същността на мислите. Ние се радваме на разнообразието на мисленето, но всяка мисъл трябва да бъде чиста като елмаз.

Настилката на пътя се получава от малки камъни. Не трябва да се натрупват скали за гладък път. Когато изучавате пътя на мисленето, вие виждате множество малки мисли, които застилат повърхността на движението. Който може да проследи малките мисли, той управлява големите решения. Качеството и последователността на малките мисли наслояват основата на големите действия. Говорейки за психическата енергия, ние помним причините и следствията на нашите малки всекидневни мисли. Защото тези червей отслабват висшата енергия. Но те могат да бъдат и предтечи на гиганти.

Само висшата и напрегната мисъл дава достатъчно силна енергия, а малката, непроявена, безпокойна, колебаеща се мисъл не само че не дава творящ импулс, но ще причини и вреда. Поради липса на правилно съответствие между притегляне и отблъскване, нищожните мисли сякаш образуват уродливи конгломерати и замърсяват пространството. Ние ги наричаме пространствена слуз. Много енергия се губи за претворяването на тези мъртвородени уроди.

Дисциплината на мисленето неминуемо ще ни повлече към висшите огнени сфери. Вместо заразител, човек може да стане очистител на пространството.

Невежите смятат, че възвишената мисъл е символ на печал и скука, но човекът, приобщил се към познанието, ще бъде радостен. Даже и ако той си спомни за грешките в миналото, той ще се зарадва разбирайки, че осъзнаването на грешките вече е верен път към изживяване на заблужденията.

Овладяването на мисълта не се заключава само в нейното задълбочаване и съсредоточаване, но също и в освобождаването от несвоевременните и унижаващи мисли. Не винаги е лесно да се освободиш от прилетелите отвън и много трудно е да се избяга от горестните и тягостни размишления.

Необходимо е еднакво умение както да се изпрати мисъл напред, така и да се остави ненужната. У хората обикновено е развито робуването на своите мисли. Нищо така не препятства движението, както тежките неподвижни мисли.

Най-често такива размишления се под влияние на мисленето може да не се чува даже близката музика. Така се доказва превъзходството на мисълта над физическия организъм. Но музиката, макар к не слушана, помага за възвишеността на мисълта. Точно тъй сред вълните на живота може да не се забележи докосването на ръката на брата, но тя може, въпреки това, да донесе равновесие.

Мислите се изпращат отвън и много очи следят, злобеейки и очаквайки как ще бъде подтисната енергията. Съумейте да прогонвате незабавно такава проява на тягост, тъй като тя е най-лошият вид майя.

Трябва да се свиква с разбирането, че всяка мисъл е общуване с огъня. Затова невежествената и нищожна мисъл е срамна.

Безсловесната мисъл е много по-мощна, защото в нея се проявява по-чист стадий на огъня. Словесният отпадък по-скоро ще ни отдалечи, отколкото да ни приближи към Огнения свят.

Когато казвам: „Помогнете мислено“, с това оказвам особено доверие. Не всекиго можем да молим за мислена помощ. Трябва да има увереност в свойствата на мислите и съсредоточеността на сърдечната енергия. Нужно е умение да се събере цялата преданост и да не се претрупват мислите със странични чувства.
Чистата мисъл очиства аурата и е най-добрата защита от тъмните същности. Те се прилепват към всяка тъмна мисъл. Всяка мисъл е своего рода магнит и привлича себеподобните. Всяка чиста мисъл е зараждане на добро и всяка тъмна е люлка на зло.

За човека най-трудно е да се управлява своята собствена мисъл. С усилие на волята той може да отхвърли външната мисъл, но това не значи, че на него му се е отдало да освободи съзнанието си от корена й.

Той смята, че мисленето му се е изменило, но най-малкото външно напомняне ще му покаже, че змеят живее дълбоко и е готов да се събуди. Човек знае, че не е полезно да се завръща към миналите заблуждения, но въпреки всичко продължава да блуждае около ненужната пепел. Нерядко на някого се струва, че той повече не мисли за нещо, но в същност той е потопен именно в него.

Всяка мисъл влияе на своя породител. Не само в земния живот, но и в Надземния свят ударите на вредоносните мисли тежко се стоварват върху Тънкото тяло. Те се притеглят към своя притежател и го намират в надземните пространства, като препятстват придвижването. Така долитат и добрите вестители и му придават криле за сияйния полет. Трябва да се запасяваме с добри мисли, тъй като само те ще ни осигурят леко изкачване на върховете.

Необходимо е с пълно внимание да се отстранява от мисленето всичко, което може да привърже към обичайното ежедневие. Гледайте на необичайността като на средство за преуспяване.

Съветвам мислено да се съсредоточавате върху определени лица, но не трябва да се смята, че въздействието може да достигне само тях. Благата мисъл е разсадник на добро.

Някои се учудват защо понякога животът на много проклинани хора сякаш не се засяга от опасности. Причините са много. Можа би такъв човек е необходим за кармата на цяла страна. Може би мисълта не е силна и ритмична. Може би натрупването на мисли ще подейства не днес, а утре.

Много убийства се извършват на далечни разстояния от мисли или от кръстосани мисли. Човек или твори, или разрушава.

Могат да се приведат много примери, когато изпадналият в безумие в Азия е бил причина за гибелта на човек в Европа и когато изправилият се духом в Америка е излекувал някого в Египет.

Препоръчайте на приятелите си да мислят за всички светове. Нека при тях не дойде вредната мисъл на лицемера: „Какво значи моята мисъл за света?“ Който мисли така, той не се е отрекъл от себе си. Естествено, всеки войн ще пусне по една стрела, но ако всеки съжали за своята стрела, то войската ще остане без защита.

Когато човечеството се сговори да изпрати добра мисъл едновременно, заразената атмосфера на нисшите слоеве веднага ще се проясни. Нужно е да се погрижим по няколко пъти на ден да изпращаме мисъл не за себе си, а за целия свят. Така мисленето ще привиква към безкористните стремежи.

Не е необходимо да се гледа на изпращането на мисли като на някакво свръхестествено действие. Нека това да бъде като храна на духа, като гориво за огнището през нощта! Не са необходими уморителни медитации. Мисълта за света трябва да е кратка а отречението от себе си се изразява съвсем просто: „Нека бъде на света добре!“

Добре е да има поне половин час дневно, за да се помисли. Не говоря за някакво съсредоточаване. Полезно е да се помисли за доброто във всичко ставащо. Даже малките признаци на доброто сред живота предизвикват разведряване. Те ще породят признаци на признателност и дружелюбие. Такива огньове се равняват на приема на мускус. Мисълта за доброто ражда нервна устременост. Следва и на нервите да се даде работа, но само доброто ще укрепи нервите.

Пространственото мислене съвсем не е лесно за болшинството. За него е необходимо преди всичко да се запази личността, но да се премахне егоизмът. За мнозина такова противопоставяне ще изглежда напълно нелепо, защото за тях егоизмът е, именно, личността. Обликът на могъщата личност, предана на общото благо, за мнозина е невъобразим, но извън личността мисленето няма да е плодотворно.

При наличието на егоизъм, обаче, мисленето само ще прибави още една порция отрова към заразената аура на планетата. За мнозина е трудно също и да осъзнаят, че веществото на мисълта е неразрушимо и не е свързано със слоевете на пространството — значи не малка е и отговорността за всяка мисъл. Хищната птица може да бъде застигната от стрела, но по какъв начин ще бъде неутрализирана зловредната мисъл!

В случай на затруднение мълчаливо поседете заедно и размишлявайте за едно и също нещо. Законът е, че две съгласувани мисли седем пъти увеличават силата си. Това не е магия, а практическо съображение. Сами ще се убедите доколко е полезен такъв съвет.

За да се устреми духът, трябва да се изгонят ненужните мисли и да има готовност за възприемане на вълните от вибрации, изпращани от нас.

Хората нерядко чуват зовящи ги гласове, което ги заставя да се стреснат и огледат, но, разбира се, никой от присъстващите не ги е чул. Такива пространствени послания съществуват. Но хората вместо да ги приемат, ги отблъскват, защото не умеят да се потопят в определено настроение.

Учителят насочва токовете, но сърцето му понякога се нуждае от съединително вещество и тогава енергията на ученика има особено значение. Учителят винаги е готов да сподели запаса от енергията си, но и ученикът трябва да бъде готов да има чисто сърце.

Мисълта може да бъде възприета незабавно, ако е очаквана. Трябва да съумеем да съхраним тази очакваност даже и при усилен труд.

Прелитащите през пространството послания отново се връщат в хранилището на невъзприетото. Затова трябва да има постоянна готовност за всякакви нагнетявания, за да се влезе в съзвучие с Висшия свят. Единствено напрегнатото състояние може да помогне на трансцеденталното възприятие. Дори и посветените не са избавни от грижата да не изпуснат Висшите послания.

В какво се състои главната полза от изпращането на мисли? Освен за добрите дела, за които се изпраща, главната полза е в укрепването на самото пространство с добро. Такова насищане на пространството е огромна защита на здравето на планетата. Проявата на добро е голяма ценност, не изчезваща в пространството.

Всяка добра мисъл е мощен лост и за получаващия, и за изпращащия. Учението обръща особено внимание на мислените послания, които могат да влияят благоприятно на земните обстоятелства. Като огнени действия те имат голямо значение и за равновесието на пространствения огън. Но трябва да се знае, че безпорядъчното мислене не допринася полза за обкръжаващите. Енергията трябва да бъде полезна не само в едно направление, но и за цялото пространство.

Изпратената мисъл може да бъде на един език, но се възприема и от говорещите други езици. Това свидетелства, че психическата енергия действа не чрез словесно-мозъчни средства, а чрез огнената енергия на сърцето. Мисълта се възприема на всички езици и изразите на съзнанието са привични за получателя. Значи преводът на мислите става не чрез думи, а по смисъл.

Всеки изпраща мисли на езика, на който той мисли. Би било грешка да се предават мисли на чуждо наречие, предполагайки удобство за лицето, към което е отправена мисълта. Такова чуждо изложение отслабва силата на посланието.

Мисълта не се нуждае от думи. Понякога съсредоточеният мълчалив поглед предотвратява големи опасности. Внушението също не се нуждае от думи и само неизкусните хипнотизатори се стараят да въздействат с крясъци и да си помагат с ръце, но нито едното, нито другото са нужни за предаването на мисли. По-скоро може да бъде полезно ритмичного дишане, но и то отстъпва по значимост на сърдечния ритъм. Мисълта се изпраща и получава чрез сърцето.

Трябва да се приеме, че всяка вест от нас е нещо необходимо. Нека това бъде една дума или една буква, но чрез нея може да се предизвика асоциация с нещо определено.

За приемането на мисли преди всичко трябва да няма раздразнение. Възбуда или спокойствие са допустими, но не и гняв или раздразнение. Успокоението на раздразнението привидно изглежда трудно, но е достатъчно да се потърси мястото на раздразнението в развитието на света и то няма да може да се намери. Същото важи и за мястото на егоизма в безпределността.

Настроенията се наричат мълчаливи мисли. Те не се претворяват в думи, но влияят на мислената енергия. Ако изпращачът и получателят са в противоположно настроение, предаването на мисли няма да бъде точно.

И най-високата мисъл няма да долети през преградата на един озъбен егоизъм, нащърбена завист или озверена злоба. При такова посрещане не може да се очаква прекрасна мисъл. Само сърцето умее да се преизпълни с очакване, което разтваря (вратите), а не с преграждащото очакване на егоизма. Сърдечното очакване е вече предчувствие. Твърдя, че предчувствието е вече отваряне на вратата. Трябва да се мобилизират най-добрите чувства в очакване на среща с мисълта.

Казват, че мисълта трябва да се среща в мълчание. Такова условие е полезно, но още по-добре би било да се каже — с тържественост.

Мисленият въпрос може да получи незабавно отговор, защото предаването на мисли не изисква време.

Наричаме мисълта поглъщателка на времето, защото, когато човек е потопен в мисли, престава да усеща времето.

Под влияние на мисленето може да не се чува даже близката музика. Така се доказва превъзходството на мисълта над физическия организъм. Но музиката, макар не слушана, помага за възвишеността на мисълта. По същия начин сред вълните на живота може да не се забележи докосването от ръката на брата, но то може, въпреки това, да донесе равновесие.

Трябва да се научите да разпознавате коя мисъл идва отвън и коя се е зародила отвътре. Такова състояние е познато на всекиго, който се е прислушвал към мисловния процес. Такива упражнения върху самия себе си заострят внимателността.

При изпращане на мисли трябва да се подбират звучни и обичайни думи. Не ги повтаряйте и не усложнявайте посланията. Но ако се наложи повтаряне, не употребявайте тази дума в различен смисъл.

Ако мисълта е особено ясно насочена към определено лице, тя непременно ще засегне неговата аура.

Силата на мисълта зависи от спокойствието и сърдечната устременост. Всяко сърце е обкръжено от безпокойства, вълнения и трепети. Обикновено облаци от малки, зли насекоми се опитват да нарушат чистотата на мисълта. Тези трепети могат да се превъзмогнат с пълно обръщане към Йерархията — не половинчато, а пълно, но такова обръщане не е често. Обособяването на ясна мисъл, без случайни залитания, ще бъде вече признак на висока дисциплина.

Много условия влияят на предаването на мисли на разстояние. Необходимо е не само да владееш себе си, но и да се отчитат химическите въздействия, които в своето столкновение могат да пресекат и силната воля. Трябва да се усетят пространствените напрежения и да се предпазят приятелите, намиращи се в земни условия.

Всяко окисление на метали оказва влияние на характера и качеството на мислите. Димът от прегорелите стари материали или месо са винаги вредни. Също и прахът, като част от разложения, се всмуква в порите на тялото.

Обстановката трябва да бъде възможно най-обикновена и привична. Излъчванията на такива вещи няма да внесат раздразнение. Ние провеждаме предаването на мисли в празна стая. Стените са оцветени в син или зелен цвят, последният от които е твърде удобен за много индивидуалности. Също така предпочитаме удобно кресло, за да бъде гръбначният стълб в изправено положение.

Източникът на светлина трябва да е отзад, за да не дразни очите. Не трябва да има насилствено напрежение, а само пълно съсредоточаване. Пред погледа може да се постави изображението на лицето, към което е насочено посланието. Но още по-добре е да се има това изображение мислено. Спокойствието и хармонията на (подходящата) музика способстват за изпращането на мисли.

Мисълта, изпратена към определено място и лице, не изисква напрежение като пространственото послание, което среща много определени противодействия. Около такива послания кипи истинска битка и затова е необходима бронята на електрическия вихър.

Такива вихри привличат в своята орбита достатъчно изтънчените души и те могат да чувстват силно изнемогване, тъй като тяхната енергия се приобщава магнитно към общия поток. Когато чувствате необяснимо напрежение и изчерпване на силите, помислете не участвате ли в пространствено послание?

Даже по време на най-голямо световно объркване ние изпращаме мисли противоположни на желанията на болшинството от хората, които не могат да разберат, че безумието не може да бъде излекувано с безумие. Те се стремят да повторят разрушението, което не един път е посещавало Земята. Ние поддържаме доколкото е възможно равновесието, но сумата на свободната воля може да превъзмогне благите наставления.

Ние съпровождаме изпращането на мисли с вдигане на дясната ръка, с което се използва по-нисшия магнетизъм, намиращ се в краищата на пръстите. В други случаи държим ръцете скръстени на гърдите или отпуснати на коленете, за да се затвори изтичането на магнетизъм.

Особено трудно се преодоляват междусферните слоеве. Дори и да е много отчетлива, мисълта не може да проникне в следващата сфера, а се плъзга по повърхността. Пример е единичната аура на човека, където се наблюдава как мисълта може да не проникне зад границата на излъчването.

Мнозина предполагат, че посланието зависи само от силата на отправителя, забравяйки важността на качеството на излъчване на получателя. Освен това всяко мислено послание привлича към себе си множество същности, които се опитват да погълнат тези частици жизнена енергия, макар и да не разбират смисъла на изпращаното.

За възприемане на нашите вълни е необходимо да се обостри чувствителността на организма преди всичко чрез усъвършенстване на мисленето. Само истинското разширение на съзнанието подобрява възприемчивостта и разпознаването. Неумеещият да мисли попада в гора от противоречия, вместо да намери обобщаващия смисъл.
Мнозинството от хората не могат да мислят за Надземното. У такива едностранчиви индивиди някои мозъчни центрове не действат.

Мислетворчество и внушение са съвършено различни процеси. Внушението е насилване на Огъня. То е преходящо, поразява аурата и създава карма. Едно от най-деликатните условия за всяка помощ е ненарушимостта на кармата. Мислетворчеството напоява аурата и не нарушава самодейността. Да дадеш, да помогнеш и да не нарушиш личността е много трудна задача.