(продължение)

Пречиствайки нашите психични центрове ние можем да се справим със страха. Йога разглежда страха от най-различни гледни точки. От физическа гледна точка това са асаните, физическите пози които сте правили. Чрез използване на различни техники на пранаяма, при които се изпраща енергия към различни центрове и точки на тялото. Чрез различни мудри (психични пози). Например има една мудра, която често много от вас заемат случайно и която предизвиква състояние на спокойствие. Ако вие се чувствате спокойни, ръцете ви автоматично заемат тази позиция.

Можем да се справим със страха и чрез някои бандхи, които представляват психични заключвания. Ние заключваме енергията в известни области на тялото. За да изпратим и усилим енергията в тези точки. И разбира се чрез техники на релаксация и също техники на медитация, като Антар Мауна и Хридая Кашадарана. И чрез работа с вибрацията на мантрите. Това което правихме при пеенето на киртан и бхаджан. Също като използваме различни психологически средства. Днес ще експериментираме с всички тези различни техники.

Доколкото ни позволява времето ще разгледаме определението за страх. Ще разгледаме темата за страха от гледна точка на Патанджали. Който е древен мъдрец изложил учението за йога. Ще разгледаме страха от гледна точка на раджа йога, най-висшата йога. Ще разгледаме инстинктивните тенденции и инстинктите във всеки един от нас според учението на мъдреците йоги. Накратко ще се спрем на чакрите, които са свързани със страха. Също така и вижданията на Свами Сатянанда и на Свами Шивананда за страха. И ако времето ни позволи ще разгледаме страха от гледна точка на Тантра.

Тантра е философията, която стои зад йога. Има две основни традиции, чрез които се преподава йога. Едната е ведическата, а другата е тантрическата. В Сатянанда традицията ние използваме тези два подхода за да преподаваме йога. Според речника Лонгман определението за страха е следното: „страхът е неприятно чувство от притеснението или от състоянието на уплаха, че нещо лошо ще се случи”. До голяма степен това е добро определение на страха. А сега да погледнем страха от гледна точка на йога. Най-важното нещо което трябва да се знае е че ние изпитваме страх поради невежество.

Поради липса на разбиране ние се страхуваме. Защото в действителността няма нищо, от което да се боим. За онези които са бременни – при мен дойдоха няколко бременни майки – би трябвало да възпитават такава гледна точка у децата си. Учете ги да са безстрашни. Това е много голям дар. Това ще им позволи да преодолеят много пречки по-късно в живота си. Йога дефинира два типа страх. Единия това е естествения страх. Например, ако вие сте в някаква опасна ситуация – страхът в случая ви помага да осъзнаете заплахата. Страхът по този начин ви защитава. Вие сте на улицата и подсъзнателно се оглеждате за трафик. Това е полезен страх който ви защитава. Свами Сатянанда преди време каза пред група, в която бях и аз : ”Мога да премахна вашия страх сега, но няма да го направа, защото ако вие пресечете улицата, това ще е всичко…Хари ом тат сат”.

Така, че трябва да се има предвид че 5 % от страха е позитивен. Останалите 95% от страха са неестествен страх или нездравословен страх според психологическата терминология. Който се основава на необективна реалност. Например когато объркваме едно въже и го взимаме за змия, тогава се появяват най-различни ненужни и безпричинни симптоми.

Страхът изчерпва нашата енергия. На санскрит думата за страх е бхая. Известна е още като емоция, а също и като инстинкт. При еволюцията на ума от инстинктивно до интелектуално ниво- интуитивно ниво, постепенно страхът ни отслабва и все по-малко ни владее. Ние повече не се нуждаем от тези 5 % , които аз нарекох здравословен страх. С еволюирането на ума той се пречиства и се освобождава от своята негативност. Той все повече отразява вътрешния „аз”, съзнанието във всеки един. Все повече е способен да отразява висшата интелигентност. Както си спомняте на семинара аз казах, че интелигентността е състояние отвъд ума.

Умът притежава интелект, но не и интелигентност.

Интелигентността е нашата вътрешна мъдрост, която е присъща на всеки един от нас.

Така, че колкото по пречистен е ума ни, колкото е по-чист е, толкова по-малко негативност има в него. Голямата интелигентност идва през него. Това е като слънцето което прониква през чист прозорец. Така че най-голямо наблягане във всички клонове на йога има върху пречистването на ума и тялото. Така че интелигентността да може да се изрази в целият си блясък и креативност.

Страхът е познат още като „врити” или модификация на ума. Също е известен като клеша, като страдание на ума. Да погледнем на страха от гледна точка на клешите. От гледна точка на йога според Патанджали. Той казва че има 5 причини, които предизвикват болка и страдание. Първата е невежеството. Втората е чувството за егото. Третата е чувството за привличане и харесване. Следващото е чувството за отвращение или не харесване. И петата причина е страха от смъртта.

Така, че „авидя” е невежество и всички тези 5 клеши идват от невежеството. Ако ние успеем да пречистим ума и тялото чрез йога, всички тези клеши, страдания и болки ще започнат да изчезват. Йогите които са се пречистили не страдат както останалите хора. Тъй като невежеството у тях е по-малко. Така че работата с невежеството е много важна, образованието е много важно. Не само образованието, което вие получавате в училище, или в университета или в професионално отношение. Това е обучението което животът ви дава.

Животът е едно голямо училище – всяко едно преживяване ни учи на нещо, помага ни да израстем. Но за да образоваме ума е много важно той да бъде дисциплиниран. И така, ние обучаваме ума чрез институциите, също така го дисциплинираме да не получава това което иска, когато го поиска. Така че основното е да се справим с невежеството, от което произлиза и целия страх. „Асмита” това е всъщност егото. Онази позиция в живота, в която ние свързваме всичко с „аз”, с „мене”, с „мое”, отколкото с „ти, „теб” и „твое”.

Така, че трябва да се придвижим от „аз”, през „ти” към „ние”, „вие” и т.н. Айнщайн бил запитан кое е най-голямото постижение към което един човек да се стреми. Той отговорил, че това е да се направи това чувство за „аз”, егоистичното чувство, което притежаваме все по-малко и по-малко. Йогите са съгласни с него на 100 %. Когато един започне отношения с гуру, когато стане негов ученик и е готов да бъде обучаван от гуру. Гуру през цялото време прави само едно нещо и то е … окастряне на егото. Пълното му изрязване, така че да може интелигентността у вас да се прояви. Рага и двеша, харесване и не харесване са свързани с всички онези желания, които ние имаме.

Свързани са със страха и с гнева. Ние се страхуваме да загубим онова, което харесваме. Ядосваме се, когато някой ни пречи да постигнем онова което желаем. Двеша е отвращение и не харесване на нещо, което също поражда страх и гняв. И така това са клешите, с които трябва да работим. Всички техники с които работим в йога са свързани с тези клеши. Важно е да се осъзнае че йога не е нещо което се прави в един йога час. За да прогресираме в йога ние трябва да превърнем всички тези практики в наш стил на живот. Най-добрият начин, по който можем да постигнем това е в ашрама.

Всичко тов,а което сме научили в ашрама ние прилагаме в ежедневния живот, в семейството, в професията, в социалните взаимоотношения. Свами Джи наблегна върху това на семинара през уикенда. А също и в Колумбия. Той наблегна, че йога не е това което правим веднъж или дава пъти в седмицата. Философията на йога, психологията на йога трябва да се приложат в нашия живот.

Така, ние ще живеем по-добре. Например нещата в живота се случват от само себе си. Хората са такива каквито са. Ние не можем да спрем събитията или да променим хората. Единственото нещо, върху което ние имаме контрол това е нашият отговор, нашата реакция. Това е йогическата концепция. Това което научаваме, трябва да проявим в ежедневието си. Посещавайки семинари ние попиваме тази йога философия и можем да я приложим в живота си.

Последната клеша това е страха от смъртта. Това е основата на всички страхове и тя произлиза също от невежеството. Защото в реалността ние не умираме. Смъртта е просто продължение на това, което ние наричаме живот. Обикновено ние не можем да си спомним миналите си животи, моменти на смърт или минали раждания затова ние имаме една практика, която ще прилагаме. Ние живеем с илюзията, че това е нашия един-единствен живот. Но той е част от многото животи, които ние сме имали. Дори и да искате да умрете не е възможно. Но въпреки това ние се боим от смъртта.

Много важно нещо, на което ние трябва да се научим, е да живеем с мисълта за смъртта и как да я посрещнем. И как да помогнем на хора, които са болни и които са на смъртно легло. Не бива да се страхуваме защото смъртта може да бъде духовно преживяване, така както и раждането е духовно преживяване. За една жена има три важни духовни преживявания. Първото е да роди дете с физическото си тяло. Второто е да даде независимост на детето си и да не го държи прикрепено към себе си. И третото е да вижда всеки един човек като нейно дете.

А сега ще разгледаме вритите, които се наричат още модификации. Умовете на всички нас са под влиянието на тези модификации.

Първата е правилно познание, където правилно схващаме информацията. Втората е погрешно познание, когато интерпретираме зле информацията. Третата е въображение, при която се фантазират разни неща и се преувеличават. Следващата е Нидра – сън, при която сме в несъзнателно състояние. И петата е Смрити или паметта. Страхът се отнася до четири от тях. При дълбок сън ние не изпитваме страх, но при останалите четири се намесва страха по един или друг начин.

При практикуване на йога целта ни е да блокираме тези модификации. Всички практики: асана, мудра, банда, пранаяма, медитационните техники блокират тези модификации чрез взаимодействие с осъзнаването, този аспект на свидетеля за който говорихме. Така че колкото по-осъзнати ставаме, толкова по-малко страх имаме. И толкова по-ясно възприемаме нещата, такива каквито са, а не такива каквито ни изглеждат. Нека разгледаме четирите инстинкта в човешката личност от гледна точка на йога и да видим от къде идва страха.

Първият инстинкт е сексуалния, сексуалното желание. Той може да бъде различен според индивидуалната ни еволюция. При някои това е само желанието за удоволствие. При други желанието да имат деца. А при някои това е начин за духовна еволюция. Най-често сексуалния инстинкт при хората е свързан с желанието за удоволствие и с продължението на рода. Вторият инстинкт е Бхая – страх. Страх и несигурност. Третият е копнеж, желание за удовлетворение. И тук отново освен като врити се появява и като инстинкт Нидра.

Когато практикуваме йога нидра (и при сън) за кратък период от време ние навлизаме в несъзнателно състояние на ума, където умът и тялото напълно да се обновяват. Не бива да бъркаме Нидра със състоянието на сънуване. Когато сънуваме вие можете да преживеете страх, при страшните сънища. Тъй като сънищата са свързани с подсъзнателните аспекти на ума ни. Несъзнаваното е много по-дълбок аспект на ума.

Вие можете да сънувате докато спите, но има един момент, в който можете да навлезете в един дълбок сън, който се нарича Нидра, и когато на сутринта се събудите вие се чувствате наистина обновени и свежи. Ако не се събудите освежени сутрин, то вие не сте навлезли в това дълбоко състояние на сън, Нидра. Вие просто сте сънували. Дали си спомняте сънищата или не, е друга история, но в този случай вие просто сте сънували. Така че проверете сами утре сутринта как се чувствате. Дали сте освежени и всичко ви се струва чудесно или вие просто сте изпълзяли от леглото.

От инстинктите сега ще разгледаме по-конкретно бхая или страх.

Свами Сатянанда казва, че за контролирането на страха трябва да се работи с Муладхара и Свадхищана чакрите. Ако вие можете да овладеете, можете да контролирате, можете да енергизирате тези психични центрове и ако тези чакри не са под влиянието на тамас или летаргията, но чрез йога практики са издигнати до състояние на Раджас или динамично състояние или до Сатва - хармонично състояние, тогава вие започвате да се освобождаваме от страха и несигурността.

В йога една от основните техники за постигането на това е пеенето на Киртан. Защото ако вие се чувствате мързеливи, отегчени или летаргични, веднъж когато започнат барабаните да бият, веднъж когато станете и започнете да танцувате е много трудно да останете мрачен. Така че хубаво е да се пее и да се танцува и да се участва в такива специални занимания. Всички видове страх са свързани с Муладхара и Свадхищана. Такива като страха от промяна, страха от всяко ново нещо, страх от смъртта, страх от контакти с хората, страх от живота, страх от неизвестното са все свързани с тези две чакри. По-късно ще работим с вашите страхове, които всеки от вас има.

Състоянията, които управляват нашия ум са гуните. Когато умът е под влияние на тамас вие сте като парализирани, не можете да се движите. Това е истинска паника, която ви парализира, вие се движите много трудно. Ако вашият ум е под влияние на раджас вие не се чувствате парализирани, когато ви е страх, а сте разтревожени и можете да бъдете агресивни. Вие получавате енергия да се борите или да избягате. И тази енергия ви помага да мислите ясно в дадена степен.

Страхът под влияние на Сатва е отнесен най-вече към другите, вие не се боите за себе си, тъй като при Сатва преобладава неегоистичният елемент. Вече споменах, че работейки със страха трябва да работите с Муладхар и Свадищан чакрите. Най-трудните неща, с които трябва да се справим в контекст на тези чакри са страха, гнева, негодуванието и желанието за отмъщение, които са много негативни емоции. Когато работим със Свадищан ние също работим със страха и гнева и заедно с това се сблъскваме и с вината.

Нека видим какво е казал Свами Джи за страха. „Един от видовете страх е необходим за вашата еволюция. Страхът от смъртта, от болест, от това да бъдете ограбени, страхът от критика, страхът от това да станете грозни или да загубите доброто си име или слава, страх да бъдете победени или подтиснати могат да бъдат полезни когато ги превъзмогнете и станете помъдри и по-състрадателни към другите.” И както вече казах в определени ситуации страхът е полезен за да се предпазите. Така че трябва да осъзнаете ролята на страха за еволюцията на вашето съзнание, вашата личност и вашия живот.

Парамаханса Сатянанда казва: „Страхът е психологически процес. Аз се справих със страха в моята Садана като вместо да си кажа ’аз боя от това’ или ‘аз се боя от онова’, наблюдавах физическите реакции, които имах, какъв е ефекта на страха върху мен и как той променя състоянието на моето тяло. Какво е преживяването, което тялото има когато изпитва този страх. Ускоряване на дъха, изпотяване и треперене на крайниците.” Той ни дава един метод как да се справим със страха в две действия.

След това той продължава ”Започнете с контролиране на физическите проявления на страха като се освободите от напрежението и позволите на страха да излезе от вашето тяло. Регулирайте дъха си, така че умът да не бъде повлиян от това състояние. Учителят също ни е дал йога Нидра за да можем да съчетаем всички тези стъпки. Не само да говорим за тях теоретично, но и да практикуваме в състояние на йога Нидра.

Трета стъпка, след като вие сте овладяли физическите проявления на страха, е да установите какъв е източника на страха. Четвъртата стъпка е да разберете как можете да се справите със страха по един положителен и конструктивен начин. Петата стъпка е да запомните, че вие притежавате по-силни страни от страха, които преобладават над него.

На тези пет стъпки трябва да учите децата, защото възпитателят програмира умовете на децата. От нас зависи дали ще имаме безстрашно и уверено дете. Дете, което уважава останалите.

Това е важен тренинг, който започва още в утробата на майката и продължава и през следващите три години от живота на детето. Като заключение още една мисъл на Парамахамса Джи: „Страхът, чувството за вина и негативните качества извират от ума. Те са проявления на ума. Те нямат нищо общо с истинското ‘аз’, с нашата Атма, душа или висше съзнание. Висшият дух, висшето съзнание е отвъд положителното и негативното. Вие трябва да се стремите да дадете най-доброто от себе си, така че да преминете отвъд тях. Опитайте се да ги разпознаете. Страхът е естествено прoявление на объркания ум.”