Всеки човек има нужда от общуване още от първите дни след раждането си, от там започва и възпитанието, а според Аристотел "Възпитанието на детето започва преди раждането му."

Общуването между детето и родителите започва още от раждането и има голямо значение за детското развитие, като основните форми на общуване са: - ситуативно- личностно: усмивка, ласка, което е първата форма на общуване на детето с възрастния.

- ситуативно- делово: възниква през второто полугодие от живота на детето и обслужва предметно- манипулативната дейност.
Общуването с връстници възниква по-късно. А от най-ранна възраст детето изпитва нужда от общуване с възрастния, като първоначално общуването е емоционално. Липсата му може да доведе до сериозни отклонения в емоционалното и умствено развитие на детето. Именно със своите адекватни грижи и положително отношение родителите задоволяват много от основните потребности на детето, а те са:

-афективни: потребност от обич, емоционална привързаност и защитеност.

-социални:потребност от общуване и сътрудничество с възрастния.

-сензорни: потребност от достатъчно разнообразие и изменчиви ситуации.

Тук е мястото да посочим и основните цели на родителите: Да помагат на детето да разбере, че е обичано и че за него се грижат. Да му помогнат да развие способностите си. Да насърчат интересите на детето към света. Именно от оценките на родителите започват осъзнаването у детето на собственото му "Аз" и неговата самооценка.

Да създадат нормални битови и емоционални условия на живот на своето дете. Първият възрастен с когото детето общува е майката. А първите средства на това общуване са експресивно- мимически (усмивка),след които се развиват предметно- действените и накрая- речевите.

 
Развитието на детето през първите месеци и години след раждането има неизмерима важност за бъдещото физическо и психично оформяне на човека.

Това е период на неговото първо приспособяване към живота, на първо запознаване с околната среда и на придобиване и овладяване на основните човешки прояви. Ако грижите на възрастните се ограничат само с хигиенни мероприятия и хранене, психичното му развитие ще изостане.

 
От напълно безпомощно същество, каквото е детето при своето раждане, в продължение на първите 3 години то придобива ред способности и умения.

А на всичко това детето трябва да се научи от възрастния, който се грижи за него. Кои са основните белези за нормално развиващото се дете в емоционален план? Характерно за нормално развиващото се дете, получаващо адекватни родителски грижи са:

Поява на усмивка (3-я месец след раждането на детето), тревога от непознат т.е. детето плаче или се разтревожва от появата на непознато лице (8-и месец), поява на "Не" т.е. детето казва не на всичко което не иска (през 3-та година). Тези феномени отсъстват при депривираното дете.

Съзнанието за собственото" Аз" се появява през 3-та година, тогава детето се идентифицира и полово. В процеса на общуване с възрастния и предметната дейност детето започва да отделя себе си от другия, близките от чуждите, да познава своите вещи , да се разпознава в огледалото, както и своето собствено аз.

Адекватните грижи за правилното развитие на детето са основата не само за цялостното му личностно формиране, но и за подготовката му за у-ще.

 
Предпоставки за нормалното развитие на детето са: Атмосфера на топлина, обич и доверие. Чувство на сигурност и защитеност. Емоционална подкрепа и устойчивост на създадените връзки. Признаване на индивидуалността на всяко дете.

Поддържането на познавателната активност и интереси към околния свят у детето. Дете лишено от емоционална привързаност към своята майка не изгражда дълбока връзка с един възрастен и жадно се стреми към физически контакт с всеки познат и непознат, поведението му е наивно и прилепчиво.

Нормалният тип поведение е, ако детето е привързано и страда за майка си при нейното отсъствие и ако не се прилепва към непознат.

Ако родителските грижи са некачествени или ако детето е отделено от майката веднага след раждането му или след като е установена емоционална връзка дете- възрастен, детето може да изпадне в особено състояние- психическа депривация.

Психическата депривация е психическо състояние, което възниква в резултат на кризисни ситуации, при които на субекта не се предоставя възможност за удовлетворение на някои негови основни психически потребности в достатъчна степен и в течение на достатъчно дълго време.

Последствията от психическата депривация се изразяват най- често в нарушения в психическото развитие на детето, соматични нарушения (нарушение на храненето, на съня, забавяне на растежа) и др.

Продължителното въздействие на психическата депривация най-често води до: изоставяне на интелектуалното развитие под вродените възможности, обедняване на емоционалния живот и междуличностните връзки, трудности в социалната адаптация на личността.

Когато детето се роди и се отглежда в семейството с обич, то налага много промени и всички се съобразяват с него. Ако детето попадне в социално заведение то получава своите грижи, но когато му дойде времето, защото е едно от многото.

Признаците са: причудливо поведение (стериотипни движения, изблици на гняв), двупосочност в емоционалния контакт с възрастния (наивност или безразличие),формиране на беземоционелен тип личност, свръхинтерес към предметите и дълго манипулиране с тях без осъзнаване на социалната им значимост.

Типове депривирана личност:

-Социално хиперактиван: Детето се стреми към непрекъснат контакт с познати и непознати възрастни. Страхът от непознати, като специфична реакция липсва. За детето е от значение вниманието, а не личността на възрастния. Общуването е повърхностно.

-Социално провокиращ:Детето настойчиво привлича вниманието на възрастния чрез викове, плач, провокации, ревност, самонараняване.

- Подтиснат тип: Детето е пасивно и статично, а отношението към другите е безразлично.

- Адаптиран тип: Тези деца са изградили здрава връзка с отделен възрастен. Отношението към непознати е сдържано. При преместване от едно в друго социално заведение детето дълбоко страда.

- Тип на заместващо удовлетворение: Детето проявява прекомерно хранене, стереотипни действия, поклащащи движения, люлеене.
При деца отглеждани в социални заведения липсващата биологична майка не е заменена от един личностно мотивиран възрастен, а от много често сменящи се професионално ангажирани лица, поради което потребността от емоционална привързаност остава нереализирана в много отношения.

Психическата депривация и последствията в психическото развитие на дадено дете се причиняват или от ранна раздяла с майката или от лишаване на детето от адекватна майчина грижа, дори и да живее в семейството си. Често срещано явление е при деца отглеждани в социални домове.

А за това допринасят липсата на достатъчно индивидуално внимание и емоционална привързаност,на развлечения и изменчивост на ситуациите,също еднообразието и скуката, дори и да са добри битовите условия. Проблемът може да се предотврати или преодолее, ако детето бъде обградено от любов, сигурност и качествена емоционална връзка с друг възрастен.