- Медиите през ден отразяват инциденти с деца. Защо зачестиха тези случаи – има ли някаква закономерност?

- При всичките му негативи, медийното отразяване е необходимо. Не трябва да си затваряме очите или да мислим, че това се случва по неведоми пътища на някакви деца, защото така им е било писано или са попаднали в неподходящ момент на неподходящо място по неподходящо време. Насилието има своите закономерности и те трябва да се познават.

- Какви са тези закономерности?

- Има ли разлика между педофила, който е снимал разголени малолетни момичета от дома в Дупница, и режисьора на филма „Баклава", който е снимал децата от дома в Бургас?

- Има разлика и тя се състои в това, че в случая със снимките от Дупница полицията изяснява дали човекът е искал да разпространява снимките и да прави търговия, или ги е правил, за да си ги разглежда вкъщи.
Но не това е важното. Важното е, че е недопустимо такива неща да се правят с деца. Това е злоупотреба с деца, която се преследва от закона и трябва да се наказва.

- Режисьорът на „Баклава" твърди, че чрез сексуалните сцени искал да покаже на обществото какво се случва. Това оправдава ли действията му според вас?

- То е същото, както преди години по новините показаха рязане на глави, за да видят хората какво точно се случва. Да, режат се глави, на война е така, но дали това трябва да се показва? Аз смятам, че не и че някъде трябва да се сложи граница. Ако медиите не могат да си ги сложат тези граници, има закони за това, които да кажат – оттук нататък – стоп.

- Какви последици може да има сексуалната злоупотреба с деца за тяхното бъдеще?

- Възможни са психични, психиатрични проблеми и сексуални разстройства като последици в зряла възраст. В конкретния случай с децата от домовете те и без това са уязвими, защото израстват в една рискова среда, която не им дава възможност да се вградят в обществото по начина, по който това се случва с другите деца.

Така че, след подобно преживяване, те може да имат още по-големи проблеми в бъдеще. Не ми се иска да изброяваме психичните и сексуалните разстройства, но така или иначе става въпрос за сериозни последици, които дори може да направят от човека инвалид. В резултат, той може да се окаже неспособен да има семейство и деца в зряла възраст, което ще бъде голяма загуба не само за него, но и за обществото.

Кадър от филм с еротични сцени, който се излъчва по Детска кабелна телевизия "Евроком". В горния ляв ъгъл на екрана се вижда разноцветното лого на телевизията - ДКТЕ. Снимка: авторката

- По какъв начин се отразява на децата това, че медиите съобщават за тях, дават ги по телевизията?

- Това може да им окаже влияние в две посоки. Едно дете може много да се срамува и да се почувства виновно от това, че с него се е случило нещо нередно и всички са разбрали. От друга страна, възможно е на някои деца да им хареса да бъдат известни.

Децата от домовете не могат да станат известни с това, че имат големи успехи от олимпиади по математика или в областта на изкуствата. Затова може да се насочат към правенето на неща, които са нередни, опасни, незаконни, престъпни и шокират другите. Това е другата крайност.

От една страна, детската травма, която така или иначе има своите последици, ако не се преодолее и преживее успешно, може да поражда много проблеми в по-късна възраст – юношеска или зряла, а от друга – едно дете да пожелае да бъде лошият герой - но все пак герой.

- Много родители в днешно време претендират, че възпитават децата си свободно и не се притесняват да се разхождат голи пред тях вкъщи. Правилно ли е това според вас?

- В моята практика аз съм се срещал с юноши, които са имали такива родители. Тези родители нито са били лоши, нито глупави - били са интелигентни хора, дори интелектуалци, много добре поставени в обществото, които просто са смятали, че така е правилно – свободно поведение, либерално възпитание, всичко се обяснява и се разрешава.
Докъде води това? До големи психиатрични бели!

Защото дори показването е злоупотреба – родителят не си дава сметка, но това е така. Ние сме социални същества и не сме в етапа на развитие преди първобитнообщинния строй, а дори и тогава, хората са се завивали с кожи. Децата до определена възраст може би са били голи, обаче родителите са били увити с кожи и това не е било случайно.

С развитието си обществото вкарва някакви норми, които стават част от битието и съзнанието на тези, които живеят заедно. Нашата човешка цивилизация много отдавна е казала, че нормалното не е да ходиш гол. Децата до някаква възраст може да ходят голи, но родителите ходят облечени от хилядолетия насам.

Д-р Юри Кацаров. Снимка: авторката

- Какво значение имат за психиката дрехите – дали ги има или ги няма?

- Оказва се, че имат огромно значение. Това не е просто да гледаш някаква статуя. Това е твоят родител. Камо ли пък да го видиш как прави секс с другата ти родителка. Границата е много тънка. Много родители, особено самотни, я преминават, дори и да не си дават сметка за това.

- Какви са пораженията върху психиката на детето?

- Когато порасне, може да стане или психопат, или човек, който вече за нищо не става – да не може да общува нормално и да бъде с други хора. Това го казвам през практиката си и не ми се иска някой тук да си каже, че си съчинявам теории. Преди мен същите неща са описани, отново през практиката, в специализираната литература - и рисковите фактори, и последиците.

Ако някой си мисли, че фриволното отглеждане на децата е нещо модерно и екстравагантно, без никакъв риск, изобщо не е прав. Норми и правила трябва да има, всичко трябва да се съобразява със съответната възраст. Сексуализирането в днешно време така или иначе идва твърде рано при децата. Хубаво е човек да го проследи като развитие в детето си, доколкото е възможно, но не и родителят да сексуализира детето си.

- Според „либералните" родители детето им възприема техните голи тела като част от околната среда, а не като сексуални обекти?

- А това хубаво ли е - детето да се научи да не обръща внимание на голите тела? Какво би станало после, когато порасне и срещне друго такова голо тяло, но се е научило да не му обръща внимание?

- Тоест, не съветвате хората да се разхождат голи пред децата си?

- Строго непрепоръчително е, а и много рисковано за психологичното развитие на децата. Познавам един много интелигентен, вече възрастен човек, който беше отгледан „либерално" само от майка си. Той постигна много в областта на информационните технологии и математическите науки, но за съжаление си остана сам с майка си. За някого това може да е окей, но за мен не е.

Водещият Део, рапърът Устата, певецът Дичо и други любимци на тийнейджърите участват в кампании срещу насилието. Снимка: авторката

- Майка му си остана „жената на живота му", така ли?

- Да, абсолютно. Дори и да няма злоупотреба с детето, ако такъв ще е резултатът… И пак казвам – сексуализирането от страна на родител унищожава психиката на детето. Ако е неосъзнато, трябва да се осъзнае.

- В днешно време децата се държат много агресивно помежду си. Каква е причината?

- Насилието става норма за децата. Те започват да общуват по този начин с връстниците си в училище - нормално е да изразяваш чувствата си към някого като го биеш, независимо дали го мразиш или го обичаш.
Иска ми се да кажа нещо много просто – често родителите разбират още в детската градина, когато децата им са агресивни – дали лелките ще им кажат, или ще усетят агресията на децата върху себе си, но се разбира рано.

Това не пада от небето и не идва от нищото. Тези деца вече са се срещнали с насилието. Противно на някои теории (включително психологически), които казват, че това си го има в хората и нещо като го провокира, то се отключва, аз казвам, че според мен децата го научават още в детската градина.

След това то се надгражда и може би наистина в юношеска възраст в някои училища и места това става норма. Тоест, насилието е начин на комуникация между младите хора, начин да докажеш себе си и своята правота, начин да изпъкнеш сред другите, да те уважават, да спечелиш възхищение. Ти си страхотен, ти си луда глава, защото си счупил главата на еди кой си.

- Наскоро правихме интервю с актриса, която също искаше да се омъжи за човек, който може да се бие.

- Може да си представите, ако една зряла жена го казва това, при девойките за какво влияние става въпрос. Но нека не забравяме, че щом насилието стане начин за комуникация, човек вече не може да изразява себе си по други начини.

Хората са развивали години наред уменията си да покажат на някого, че го харесват, че им е симпатичен и го чувстват близък по един хубав, приятен и човешки начин, а ето че тези начини на изразяване остават на заден план и вървим в обратната посока.

Аз проявявам любовта си към Ванчето като я блъскам всяко междучасие, скубя я и я бутам да падне по стълбите. Тя от своя страна знае, че може би я харесвам, щом постъпвам така, и ми се усмихва. Какво е това? Каква е тази комуникация?

- Ние в училище харесвахме този, който е най-умен и забавен. Мислите ли, че тези качества вече не се ценят?

- Надявам се тези неща още да не са изчезнали. Умението да бъдеш забавен, да излезеш от лошото с насмешка, с ирония и със самоирония, е нещо много ценно и дълбоко заложено в човека. То е като чувството за самосъхранение, така че се надявам да не се обезцени.

- Как да повлияем върху насилието в училищата?

- Трябва да се сложат граници и децата добре да научат кое е допустимо и кое не. Дали (както в момента се прави) полицаи ще влизат в училищата да обясняват рисковете и последиците от насилието, или неправителствени организации ще обясняват какво се случва, когато те карат да се целуваш, да се прегръщаш или да симулираш полов акт на невръстна възраст (какво означава това за теб и как ще повлияе на живота ти), но трябва да се взимат превантивни мерки.

Освен това, децата трябва да се научат как да изразяват чувствата си още от малки и как да ги проявяват по един социално приемлив начин. Това трябва да тръгне още от детските градини и училищата - да се развиват умения и децата да се надпреварват не в това кой ще бъде по-груб и по-жесток, а кой ще бъде по-фин, галантен и приятен в начина, по който ще изрази дори омразата си към някого.

Д-р Юри Кацаров. Снимка: авторката

- Често насилието тръгва от семейната среда. Защо социалните служби у нас не противодействат ефективно на домашното насилие?

- Много се шокирам, когато чуя професионалист, който трябва да разбира закономерностите за възникване на насилието и начините, по които то може да бъде овладявано, да каже: „Тук имаше инцидент, ние работихме с това семейство, нещата се бяха оправили, обаче ей на, изведнъж това дете падна по стълбите и си счупи главата". Това за мен е абсолютно непознаване на насилието и неговите закономерности.

Или пък в случая с дома в Дупница: „Какво стана сега - ние знаехме, че има насилие, работихме, постигнахме много добри резултати, ама ето на, сега пак се е появило това насилие. Защо ли така се е появило – ние тъкмо го бяхме унищожили и изкоренили, а то какво стана…"

Значи - има т.нар. спирала на насилието. Насилието не спира, когато някой го идентифицира. То може да бъде овладяно и контролирано за определено време, но не изчезва. Когато някой разбере за друг, че е насилник – дали в семейството, извън семейството, на улицата или в училище - това не решава проблема.

Оттам-нататък трябва да се работи дълго и последователно, защото спиралата на насилието е такава – ако си открил, че има насилие и го оставиш след това да се развива или регулира от само себе си, естественият ход е – все по-често насилие, все по-интензивно насилие до фатален изход. Това трябва да се знае и да се разбира добре.

Насилието не изчезва, защото си го видял.

Ако 1 година и 5 месеца си говорил с този баща насилник, той се е заклел и е плакал с горчиви сълзи, и е бил много искрен, когато е казвал, че никога повече няма да посегне, това не спира насилието. Трябва работа по преодоляване на целия модел на комуникация в семейството, защото той се предава от поколение на поколение.

Това е начинът, по който то се репродуцира. Децата, виждайки модела на поведение на родителите си, или стават пак насилници, или стават жертви, но остават в този цикъл, в този начин на комуникация.

- Децата, които стават насилници, явно подражават, но как хора, които са били жертви в детството си, отново избират същия модел – търсят си партньор-насилник ли?

- Представете си го образно като един пъзел – един елемент от пъзела има 2 страни – едната е вдлъбната, другата – изпъкнала. Може да се скачиш с някого с изпъкналата си част, може и с вдлъбнатата. Не искам да теоретизирам, това не може да се прогнозира точно, защото зависи кого ще срещнеш. Може да срещнеш този, който ще ти пасне от едната страна, може и да срещнеш този, който ще ти пасне от другата страна.

- Човекът вече действа само по тези два начина, така ли?

- Той е оформен като човек, който се чувства добре и сигурен (колкото и парадоксално да звучи) в ситуация, в която има насилие. Или е от едната страна, или е от другата. Това е неговият модел на общуване, средата, която му е позната. В нея той може да се справя и да оцелява.

- Може ли да познаем насилника от пръв поглед?

- На пръв поглед не и най-вероятно дори много ще се изненадате като разберете за някого, че е насилник. Не е като да срещнеш някого на улицата и веднага да си кажеш – тоя е злодей. Насилникът външно е нормален, изглежда като другите хора, а може и да е по-симпатичен от тях.

- Кое задържа жертвите на насилие в семейството - защо много от тях „търпят" години наред?

- Насилникът действа в две посоки – едната е вменяване на вина на жертвите. Тя е виновна за това, което се случва, а не насилникът. Тя го е предизвикала, тя е причинила ситуацията, тя е отговорна за това, което се е случило. Или – това дете направо е вбесило родителя си, скъсало му е нервите. Бащата цял ден е бил на работа, притеснявал се е да не го уволнят, прибрал се е скапан и тази беля направо го е извадила от равновесие. Това е тезата - вината се вменява на жертвата и тя знае, че е виновна. Другото е страхът да не се говори за насилието.

Заклеването, заплахата, че ще стане още по-зле, ако се говори за това. Табуто – нашето семейство си е нашето семейство - тук какво се случва навън не трябва да се разбира. Навън се говорят само хубави неща за семейството. Ние сме добри, обичаме се, всичко е наред – това се казва навън. Така оцелява насилието. Когато се разчуе, насилието не може да живее.

- Децата, които са израснали в среда с насилие, по-склонни ли са да взимат наркотици, да проституират и др.?

- Изследванията не показват такава зависимост, но аз я откривам в практиката си – където има насилие, там може да има наркотици. Където има наркотици – там има сексуално насилие, сексуална злоупотреба и насилие изобщо. Според мен нещата са много свързани.

- Половината деца, които се раждат в България в момента, са извънбрачни, Има много разводи и самотни родители. Как се отразява това на децата?

- Лично мен много ме притеснява феминизирането на отглеждането на деца и феминизирането на професиите, свързани с възпитанието на деца въобще. Какво значи майката да отглежда, майката да възпитава, майката да ходи на родителски срещи, майката да прави това и онова? В училище жените ще правят всичко, те ще са най-добрите възпитатели, най-добрите преподавателки. Къде отива мъжкото?

В „Закрила на детето" работят почти само жени. В детска педагогическа стая офицерите са предимно жени. Нали хората имат два модела – може ли само жена да възпита мъж и той след това наистина да бъде мъж? Аз мисля, че не може. И обратното според мен не е редно - трябва да ги има и двата модела.

- Може би причината е, че мъжете не се интересуват достатъчно от отглеждането и възпитанието на децата?

- Но това е недопустимо. Младежите трябва да получат от някого своята компетентност да бъдат мъже. Майка ти може да те научи да бъдеш жена. Но как ще те научи да бъдеш мъж? Ще се държи по мъжки с теб ли?

- И все пак - много жени гледат сами момчетата си в днешно време. Как да компенсират? Може ли детето да вземе мъжкия пример от дядо си например?

- О, не – за дядовци и баби изобщо не ми говорете! Да очаквате дядото да бъде взискателен, да поставя норми и да ги удържа – това в българската култура са невъзможни понятия. Бабата и дядото са хората, които най-много разрешават и пречат на децата да се научат да спазват правила.

А спазването на правила е много важно. Това, че са създадени цели поколения, за които няма правила и норми, е една от основните причини хората да се убиват по пътищата – аз си правя каквото си искам, за мен няма правила, каквото и да стане - не ме интересува, майка ми и баща ми после ще ме оправят.

Този начин на мислене говори за една абсолютна незрелост на вече възрастни хора, които се избиват, защото за тях правилата съществуват само, за да се нарушават.

 e-vestnik.bg