ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Написано от Стоян Захариев
|
|
Четвъртък, 14 Февруари 2008 00:00 |
През погледа на психолога
Според медиците те са над 300. Кога са нормални и кога става въпрос за заболяване, що е това фобия и как да се избавим от нея обяснява американският психотерапевт проф. д-р Литър Менсфийлд.
Чувството на страх е познато на всеки човек. Едни се боят от тъмнината, други - от гръмотевиците и светкавиците. Старите хора се плашат от самотата. Мнозина се страхуват да не останат без работа.
Всяка майка се притеснява за здравето и благополучието на своите деца. Цялото човечество се бои от СПИН и стихийните природни бедствия. Но ако за болшинството хора тези страхове идват и си отиват, то една десета част от населението на планетата те преследват постоянно. По това именно страховете се отличават от фобиите.
Фобията е болест, която трябва да се лекува. В противен случай, ако се задълбочи, тя може да разруши личността. За фобиите, за тяхната първопричина и лечението им разказва американският професор д-р Питър Менсфийлд от Университетската клиника по психиатрия в Бостън.
Днес медиците наброяват около 300 различни страхове, които американските учени разделят на 57 типа. Още в утробата на майка си бебето изпитва "първороден" страх. Той се нарича ембрионален и се предава на плода по пъпната връв от изплашената от нещо майка. Но това не е фобия, защото бебето всъщност изпитва своего рода сигнал, предпазващ го от опасност, обяснява проф. Менсфийлд.
Ако човечеството не изпитваше страх, то отдавна загинало.
Страхът е нормално човешко чувство, което ни кара да се пазим, т.е. да изпитаме инстинкт за самосъхранение.
С помощта на научен тест е установено, че колкото по-високо е интелектуалното равнище на индивида, колкото по-голяма отговорност изпитва той за околните, толкова по-често изпитва страх.
Когато този страх стане натрапчив, логически неоправдан и когато напълно здрав иначе човек стане негов заложник, следва да се говори за фобия, изяснява американският експерт.
Най-разпространените страхове, превръщащи се във фобии, са свързани със здравето. Състояние, при което човек панически се бои да не се разболее, се нарича нозофобия. През последните години рязко се е увеличил броят на хората, страхуващи се да не заболеят от рак (канцерофобия), СПИН (спинофобия) и сърдечно страдание (кардиофобия). Проф. Менсфийлд обръща внимание, че в периодите на икономически и политически кризи броят на болните от различни фобии рязко нараства.
При жените тези невротични разстройства са по-чести, отколкото у мъжете. По-чести са те и при младите хора до 30 години.
Сред многочислените фобии, срещащи се днес, освен нозофобията по-разпространени са: танатофобия - страх от смъртта, клаустрофобията - от тесни пространства, агорафобията - от открити пространства, аерофобията - от височини, социофобията - от контакт с непознати хора, фобофобията - страх от появата на страх.
Откъде идва страхът?
Учените така и не могат да отговорят на този въпрос, признава професорът. Съществуват около 20 теории. Списъка оглавяват две.
Според едната страхът - това са пренесени от детството психични травми, които са забравени, но остават в паметта на подсъзнателно равнище. Другата теория застъпва становището, че страхът възниква от конкретно преживяна ситуация.
Интересна е и хипотезата, че страховете ни идват и от някой наш минал живот - например потъналият в морските бездни или загиналият след падане от голяма височина човек след прераждането си се страхува от вода, респективно - от височина.
През последните десетилетия западните учени търсят активно гена на страха. Неотдавна американски биолози съобщават, че може би са го открили при опити с мишки. Те установили изменения в хромозомите на плашените с електрически ток, ярка светлина и силен шум животинчета. Но все още учените не могат да кажат със сигурност дали този ген е "отговорен" за собствените ни страхове, или е носител на информация за преживяна някога подобна опасност. Така че и до днес въпросът за страха си остава загадка, отбелязва проф. Менсфийлд.
Торбалан зад вратата и Баба Яга под кревата. Теорията, че корените на всички страхове са в детството, има много застъпници. Хипнотичните сеанси с възрастни пациенти показват, че някаква конкретна ситуация силно ги е наплашила в детството им. Тази ситуация е забравена, но страхът е останал.
Проф. Менсфийлд разказва случая на 35-годишна жена, която не може да си обясни своите панически страхове за живота на детето си. Когато свекърва й предложела да го изведе навън, тя се съгласявала, но само след минута, изпаднала в паника и обляна в сълзи, хуквала след тях. Когато момченцето тръгнало на училище, тя започнала да стои пред вратите на училището. Историята се повторила и с второто дете. Жената се отказала от работа, нямала нито миг спокойствие и животът й преминавал изцяло в страх. На психотерапевтичните сеанси в съзнанието й изплувала следната карти на: като съвсем невръстно дете нея грубо я изтръгват от обятията на майка й и я отнасят на някакво непознато място. Изплашеното и разплакано момиченце остава само с детегледачка.
Децата винаги се страхуват от нещо. Ние, възрастните, сме наясно, че всичките тези страхове са измислени никакъв Торбалан или друга вещица не се крие зад завесите, никаква Баба Яга не дебне под леглото и никакъв великан няма да влезе през стената. Но изкарани извън нерви от малкия непослушко, родителите нерядко си позволяват да плашат детето си с тях. А това се отразява пагубно върху детската психика, предупреждава психотерапевтът. Освен това, ако не родителите, то все ще се намери някой друг - баба, съседка или връстник, да наплаши детето с всевъзможни чудовища. А родителите нямат нито време, нито търпение по хиляда пъти да му обясняват, че това са "бабини деветини". Или пък - в името на спартанското възпитание или просто без да се замислят, те изгасят през нощта осветлението в стаята на малкия човек, карат го насила да влезе в морето или реката и ако не иска, го заплашват с какво ли не...
Много родители не знаят, че децата често изпадат в истерия дори при такива "невинни " закани от страна на майката: "Не те обичам повече. Махай се, не си вече мое дете!". Те се страхуват да стоят наказани в тъмния и самотен ъгъл на стаята или да останат заключени в празното жилище, подчертава проф. Менсфийлд.
Но възрастните нерядко не желаят да разберат детските страхове и правят всичко, за да предизвикат истеричен плач, породен от вътрешните страхове.
Суровата система на възпитание не "калява" детето, както мнозина си мислят. Напротив, загнездилият се в него страх като магнит привлича към себе си нови и нови страхове, една негативна реакция се наслоява върху друга. По-късно страхът започва да разрушава личността, човекът расте затворен в себе си, неуравновесен, трудно се оправя в заобикалящата го действителност.
Докато у хора, израснали в любящи семейства, рядко се развиват фобии, твърди специалистът.
Спокойно! Без паника!
Всички фобии са съпроводени с панически атаки: ледена пот, позиви за изпускане по малка нужда, учестен пулс, сълзи, зачервяване или побледняване на кожата, обяснява проф. Менсфийлд. Тези атаки пречат да се води нормален живот. Поначало те възникват само в конкретна фобиогенна ситуация. Но в хода на развитието на болестта паническите атаки може да възникват и от спомена или дори само от представата за ново преживяване на ситуацията. Така към основната фобия може да се добави аретофобия (страх от изчервяване) или фобофобия (страх от възможен страх).
В ранен стадий на заболяването, когато на човек и през ум не му минава да нарече собствените си глупави страхове болест и още по-малко - да се обърне за помощ към лекар, би могло се приложи т. нар. поведенческа терапия, дава съвет проф. Менсфийлд. За нея присъствието на лекар не е задължително. Но е необходима помощта на близките и приятелите. Ако те се отнесат към "страхливеца" без насмешка и му подадат ръка, той може да се избави от конкретния страх. Нужно е да се запасят с търпение и разбиране и да преживеят фобиогенната ситуация заедно с него. Например спускане с лифт, съзнателно прекарване известно време в тъмна стая... Ако страховете не са свързани с конкретни действия и хора, то тогава психиатърът съветва болните да носят със себе си листчета със записани на тях 2-3 фрази-заклинания от типа: "Нищо лошо няма да ми се случи". Или просто да си ги повтарят непрекъснато и особено в ситуации, при които има риск от проява на фобията. Разбира се, всичко това ще действа само в началото на заболяването. След това болният се нуждае от сериозно и продължително лечение и не е в състояние да си помогне сам, категоричен е американският лекар. Защото ако болестта се остави на самотек, то на нейния фон може да се развият съпътстващи психически разстройства. Причината е, че нервната система има нужда от разтоварване, от снемане на напрежението, а да го постигне по естествен път, човек не може. Затова той прибягва към помощта на алкохола, наркотиците, злоупотребява с лекарствени препарати, прави опити за самоубийство или просто изпада в депресия. Тези състояния са опасни - освен сами по себе си, и още с това, че размазват общата картина на първичното зоболяване и при хоспитализация като правило се поставя за диагноза следствието, а не причината, предупреждава проф. Менсфийлд.
Таблетки няма. Проблемът при терапията на фобиите според експерта от САЩ е в това, че те не могат да се лекуват само с хапчета. Освен това хората, панически боящи се от тъмнината, публичните изяви, контакта с противоположния пол, тълпата и т.н., не бързат да отидат на лекар. Те не смятат това за болест, а ако го смятат, се стесняват да го признаят. А помощта на психотерапевта е наистина необходима.
Най-разпространеният метод в борбата със страховете е сенсибилизацията - обучението на човека спокойно да преживява фобиогенните ситуации.
Всички разработени от лекарите методики се подчиняват на една формула:
"Измени отношението си към това, което те вълнува и то ще престане да те вълнува", обяснява проф. Менсфийлд.
Това трябва да се запомни на всяка цена. Както и че 95 % от човешките страхове са несъстоятелни, завършва окуражаващо психиатърът.
rozali.com
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
