Повече хора смятат, че не е прието да обсъждаме недостатъците си, още повече ако те са свързани с полови заболявания. Но съществува такава гинекологична патология, която не позволява на жените да я забравят и става причина не само за физически страдания, но и за психически преживявания и поставя под заплаха семейния живот.
Често тази болест прави жените неуверени в себе си, затворени, необщителни и значително намалява тяхната трудоспособност. Названието й е пролапс на гениталиите или смъкване на стените на влагалището и матката.
Най-честите симптоми са неконтролируемо уриниране при смях, кашлица, кихане, скокове или вдигане на тежести и невъзможност за задържане на газове и екскременти.
Болестта е известна отдавна на лекарите - още от времето на Хипократ. Днес тя продължава да е едно от най-разпространените женски заболявания.
Специалистите подчертават, че преди пролапсът на гениталиите се е смятал за болест на възрастните и старите жени, но днес тя много се е “подмладила” и вече се среща и сред младите.
Според статистиката заболяването се диагностицира от гинеколозите при всяка 10-та жена на възраст до 30 години, при 40% от жените на възраст от 30 до 45 години и при всяка втора жена в по-напреднала възраст.
Отпускането и изпадането на влагалището и матката се развива поради неспособност на мускулите на таза и маточните връзки да задържат половите органи в тяхното обичайно положение.
И при най-малкото физическо напрежение на жената, съпроводено със съкращаване на мускулите на корема, диафрагмата или мускулите на таза, се повишава налягането в корема и вътрешните полови органи се отпускат надолу.
В по-тежките случаи шийката на матката и дори самата матка се смъкват до нивото на входа на влагалището, а понякога излизат извън неговите предели, разполагайки се буквално между краката на жените.
При първоначалните стадии на заболяването жената може да не подозира за съществуващото заболяване и при преглед при гинеколог тя може за първи път да чуе диагнозата.
Процесът на смъкване на вътрешните полови органи не е моментен, а постепенен и във всичките случаи има прогресиращ характер. Без лечение това заболяване не само не може да изчезне, но и може да стане по-силно изразено и тежко.
Повечето жени, страдащи от пролапс на гениталиите, страдат от болки и тежест в долната част на корема, чувство за чуждо тяло между краката, дискомфорт и болезнено усещане при ходене. Всяка втора жена изпитва болки по време на полов акт.
Отпускайки се надолу, матката влече със себе си разположените в съседство пикочен мехур и правото черво и се стига до проблем и в тяхното функциониране.
70% от болните се оплакват от често уриниране и неспособност за задържане на урината, а всяка трета от запек или невъзможност за задържане на газове и екскременти.
Медицината продължава да търси обяснение на причините и механизма на развитието на тази болест, но и до днес няма единна теория, напълно разкриваща природата на заболяването.
Преди време развитието на пролапса на гениталиите е било свързвано с тежкия физически труд. И днес тази причина не се оспорва. Но количеството на тази патология не намалява въпреки че днес многократно по-малко жени полагат физически труд.
Учените вече говорят и за ролята на бременността и раждането за смъкването на половите органи. По-голямата част от жените, страдащи от това заболяване, имат поне едно раждане. Усложненията по време на бременност и раждане, хирургическите пособия, разкъсванията, раждането на едро бебе и бързите раждания увеличават риска от развитието на заболяването.
За развитието на пролапса на гениталиите при млади жени, които не са раждали, главна роля играе дефектът в строежа на съединителната тъкан, от която се състоят сухожилията, задържащи матката в нормално положение.
Съществува и наследствена предразположеност към болестта. Рискът от нейната поява при жената нараства, ако нейната майка или баба са страдали от същото.
В последно време все по-често се срещат научни статии за хормоналните нарушения като предразполагащ  като предразполагащ фактор на развитието на пролапса на гениталиите. Това обяснява защо процентът на жените, страдащи от това заболяване, се увеличава с възрастта и особено често се среща в периода на климакса и след него. През този период се намалява нивото на естрогени в женския организъм и кръвоснабдяването на половите органи, настъпват промени и във връзките, които не могат да задържат матката в нормално положение.
Днес това заболяване не се смята за нелечимо.
В началните стадии то може да се преодолее дори само с физически упражнения за укрепване на мускулите на таза. В някои случаи помагат и специални влагалищни пръстени, задържащи половите органи.
Хирургическата намеса се смята за най-ефективния начин на лечение. На гинеколозите са известни повече от 300 различни модификации на операции, използващи се при смъкване на половите органи. Често те се правят без разрез на корема - през влагалището.
Лечението се подбира индивидуално като се отчитат редица фактори като възраст, тежест на пролапса и т.н. В повечето случаи жените се избавят от физическите страдания и се връщат към нормалния си активен живот в обществото.