Първа част
 В съвременния живот, свързан с динамични темпове на развитие на обществото, урбанизация, информационна натовареност и условия за остри конфликтни ситуации от различен характер, честотата на емоционалното стресово състояние все повече нараства и обхваща всички възрастови групи.
Същевременно се доказва, че емоционалният стрес е един от съществените фактори за развитие на редица заболявания на сърдечно-съдовата система /стенокардия, сърдечен инфаркт, хипертония,мозъчен инсулт/, както и на храносмилателната система /язвена болест, колит/ и някои нервно-психични разстройства. Стресът се определя като състояние на организма, което настъпва в резултат на необикновено продължително дразнение и изисква напрежение с оглед адаптация към дразнителя. Осъществяването на адаптивните механизми и съответният тонус се постига чрез отделянето на т.н. стресорни хормони, които имат противо възпалителен, противоболков и противо алергичен характер. За стрес като физиологично явление можем да говорим до момента на появата на патологични промени, свързани с болестни реакции в организма.
Дистресът е състояние, което се явява като продължение на стреса и е свързано с развитие на болестни промени в организма. През последните години понятието стрес все повече се замества от понятието емоционален стрес, който представлява епидемиологично явление на нашия век. Основен фактор в развитието на емоционалния стрес са отрицателните емоции и свързаните с тях конфликтни ситуации. Последните представляват една продължителна невъзможност да се удовлетворят главните жизнено важни потребности на организма от биологично и социално - психологично естество. Подобна конфликтна ситуация може да възникне в резултат на нарушени морално - етични и социално - правни норми, от прекомерно динамични темпове на живот и огромна информационна натовареност или като последица от отрицателно въздействие на редица екологични и професионални фактори - замърсяване на въздуха, повишено ниво на радиация, увеличение на шума, физически фактори, монотонен темп на конвейрна дейност, социални фактори като изолация, отчуждение.
Отрицателният ефект на този вид емоции върху организма се дължи на несъвпадане между програмираното и извършеното действие и в стремежа да се създаде пренагласа на организма те нямат ролята на мобилизиращ фактор За разлика от тях, при положителните емоции планирането за осъществяване от една система действие съвпада с реално извършеното от нея и в този смисъл биологичното значение на положителната емоция има "поощряващ" или "потвърждаващ" характер на постигнатия от дадено действие успех. Емоционалният стрес може да се приеме като личностен защитен механизъм, включващ както съзнателни психически процеси /приемане, предаване, контролиране/, така и несъзнателни /изтласкване, заместване, сублимация/. Професионалният стрес се определя като състояние, при което професионалните фактори взаимодействат с човека, като го принуждават да промени своето психично и /или физиологично състояние по начин, който включва задължение на личността да се отклони от своето нормално функциониране.
Ятрогенният стрес възниква при взаимоотношенията между лекар и пациент, когато неправилно изказани думи от лекаря, прекомерно назначаване на лечебни процедури и изследвания могат да предиз викат у пациента тревожност и хипохондрия.
Психосоциален стрес настъпва при бързо и изненадващо събитие или преживяване, което води до загуба на социално равновесие, чувство на страх, малоценност и безпомощност. Стресогенните фактори са представени най-общо в следните групи: 1. Социално-екологични. Тук спадат обществените бедствия като военна ситуация, социални вълнения, пребиваване в концентрационни лагери, масови катастрофи, природни бедствия, липса на работа и жилище. 2. Лични инциденти, като загуба на близък човек, загуба на работа, смяна на жилище, смяна на училище, раждане, органични заболявания, неприятности в семейството, "автостресорите" или роля на фактори,"извиращи" от самата личност поради нейната ранимост, предразположеност към стресорни въздействия. В този смисъл особено внимание заслужава т.н. стрес от "износване", когато обкръжаващата среда постави пред личността по-големи изисквания от тези, които тя би могла да изпълни /напр. при свръх или недостатъчно натоварване/, при нарушения на отношението между очаквания и реална действителност /разочарования от брак, деца, работа/; конфликтни ситуации при изпълнение на дадена роля на ръководител, на дете или брачен партнъор; липса на личностна способност за включване в колективен труд и интегриране в обществена среда; липса на стимули или прекомерна стимулация /до стрес води как то прекомерното натоварване, така и недостатъчното натоварване/. 3. Социално-икономически: бързи промени в социалните структури, миграция, урбанизация и свързаните с тях отчуждаване и социализация. Понятието "урбанизационна травма" е свързано с недостиг на време, информационна натовареност, което налага нов динамичен стереотип и нови приспособителни механизми и може да доведе до нарушен баланс на адаптивните способности на организма. 4. Професионални: Влизане в нови производствени процеси като комплексна механизация и автоматизация; възникване на нови професии, които променят традиционните видове труд, води до много висока или недостатъчна нервно-чувствителнаст и стимулация на организма. 5. Възрастови: влизане в училище, пубертет, женитба, бременност, приемане във висше учебно заведение, влизане в казармата, критическа възраст. Всички тези фактори влияят дотолкова за развитие на стресова ситуация, доколкото се осъществяват на фона на личностните способности на човека, до количественото натрупване на тези фактори и комбинацията им с други фактори. Неудачните учебни програми, които натоварват индивида в юношеска възраст, комбинирани с по-чести конфликти между родители и деца в този период, са съществен момент за появата на емоционален стрес при учениците. Подчертан стресов фактор е преминаването в пенсия и необходимата адаптация от активен живот към пасивност, чувство на малоценност,невъзможност за реализиране. Нерядко в такива случаи се наблюдават фатални последици /самоубийства, тежки психически разстройства. 6. Личностни: Това са степента на ранимост и чувствителност на личността, не адекватната реактивност към съответен дразнител, което нарушава адаптационните възможности и може да доведе до развитие на стрес. За формиране на личността от съществено значение са семейните отношения, междуличностните връзки в отделни малки общества. Счита се, че по личностната си характеристика съществуват два типа индивиди: тип А и Б - със съответната им генетична предразположеност към дадени заболявания и с определен начин на поведение.
Тип А са индивиди, които се представят като формирани от проблемите на нашата съвременност - амбициозни, неспокойни в желанието си да постигнат максималното в живота, упорити в работата, често агресивни към околните, не се отказват от борба, демонстрират своята конкурентна способност. Тип А се среща повече у мъжете, отколкото у жените. Той се оформя още от детска възраст, като значение за това се отдава на амбициозните родители и околната среда. Интерес представляват данните за някои биохимични показатели при този тип хора: високо съдържание на адреналин и норадреналин при физическо и психическо напре жение /емоционален или физически стрес/, високо съдържание на холестерол и повишен адренокортикотропен хормон /хормон, отделящ се от хипофизната жлеза и стимулиращ продукцията на хормоните от надбъбречната жлеза, т.н. стресорни хормони/, склонност към образуване на тумори, респективно сърдечен инфаркт, атеросклеротични промени.
Тип Б-индивиди са упорите при изпълнение на поставени задачи, но без амбицията на индивидите от тип А, с чувство за мярка в работата и отдиха. Смята се, че жените са по-склонни към тип Б-поведение. При наличието на всички изложени до тук фактори се налага уравно весяванене на личността и приспобяването й към биологичната и социална среда, адаптиране на личността. Адаптацията се определя като специфична активност на организма при взаимодействието му с окол ната среда. Дезадаптацията е нарушена адаптация и се явява предпоставка за раз витието на патологични състояние или т.н. болести на адаптацията. Общият адаптационен синдром, или т.н. синдром на биологичния стрес, протича в следните три стадия: 1. Стадий на тревога /стадий на мобилизация/;
2. Стадий на съпротива /стадий на резистентност/;
3. Стадий на изтощение.
Тези три стадия се придружават от типични реакции от страна на организма, които се развиват последователно и имат за цел адаптация и защита на организма и възстановяване на нарушението под влияние на стресорния агент равновесие.
В стадия на тревога артериалното налягане се понижава, температурата на организма също се понижава, диурезата спада, спада и броят на лимфоцитите в кръвта. Нивото на кръвната захар и на редица електролити /калий, натрий, хлор/ в кръвния серум понижава. Алкалният резерв на кръвта спада чувстви телно. Веднага след тази шокова реакция следва контрашок, при който тези промени изчезват и показателите се нормализират.
В стадия на съпротива всички неспецифични адаптационни и компенсаторни реакции на организма в отговор на дразните ля се сумират и съпротивата достига своя максимум.
Третият стадий настъпва, когато адаптационните възможности на организма в отговор на дразнителя се претоварват в резултат на постоянни прекомерно силни дразнители.
Емоционалниият стрес се разглежда още като двуфазово състояние:
I-ва фаза, наречена фаза на надеждата. В тази фаза е налице конфликт, който пре чи да се осъществяват една или повече необходимости на организма за неговото по-нататъшно съществуване, и
II-ра фаза, фаза на загубената надежда или фаза без надежда за излизане от конфликтната ситуация - когато бурно се развиват болестите на емоционалния стрес, които нарушават не само психиката на индивида, но и дейността на вътрешните органи. Основният механизъм, по който се осъществява адаптационният синдром в различните стадии и фази, протича под влиянието на предния дял на хипофизната жлеза върху хормоналната дейност на кората на надбъбречната жлеза. Защитните физиологични механизми срещу дразнещия агент зависят от продължителността на функциониране на кората на надбъбречната жлеза. Когато се развиват свръхадаптационни механизми, тогава настъпват т.н. болести на адаптацията, вклю чително язвена болест и артериална хипертония.
В началния стадий започва отделянето на хормоните адреналин и норадреналин от медуларната част на надбъбречната жлеза.
Във втория стадий се отделят гликокортикоидни хормони, настъпва адаптация. Гликокортикоидни хормони се отделят от кората на надбъбречната жлеза под активиращо действие на секретирания в този стадий адренокортикотропен хормон от предния дял на хипофизната жлеза. Сега е установено, че в отделните стадии и фази се секретират и редица други хормони /от щитовидната жлеза, инсулин и други/, кокто като невроендокринни механизми обясняват реакциите на различните органи и системи по време на стреса. Адреналинът и норадреналинът се отделят поради дразнене на симпатикусовата нервна система, която се нарича система на "борбата" или на "аварийните ситуации". Отделните хормони обуславят и промените в обмяната на веществата по време на стрес. Определянето на стреса като "психобио логично понятие" насочва вниманието към двете основни групи разстройства психофизиологични и соматични /органични/. В редица случаи стресът може да пре дизвика развитие на невроза с някои основни болестни изяви /депресия, тревожност или страх, които са главни прояви както на стресовото състояние /кризи на личността, идентифицирани със стреса/. Обаче стресови състояния, жизнени събития и кризи на личността могат да доведат до невроза само в случаи, когато личността ги възприема като център всред всички други фактори. Психогенни реакции могат да възникнат при някои остри реакции на стрес, напр. при злополука, преумора, когато се развива т.н. делир на изчерпване или остри реакци на стрес с разстройство предимно на емоциите - състояния на пани ка, възбуда, страх. Описани са остри реакции на стрес с разстройство на съзнанието или с психомоторни разстройства. Някои протрахирани или по-кратки депресивни реакции могат да се дължат също на стрес, например от загуба на близък, раздяла, изолация от външния свят. Тези депресии са обратими. Не се установява връзка между шизофренията и стреса. Особен интерес представлява ролята на емоционалния стрес за социалната адаптация на личността и агресивността на пове дението. Една от най-силните прояви на емоционалния стрес е агресивността. За развитието й допринасят и други странични фактори, като глад, чести наказания, социална изолация, йерархично понижение в службата, несигурност.
Достиженията на съвременната медицинска наука създадоха възможност до голяма степен да се открият мозъчните образувания, които подтикват към агресивност. Установена е неврохимичната основа на агресивността, както и някои хуморални фактори, участву ващи във формирането на агресивното поведение, напр. хормоните на надбъбречната жлеза, гамааминомаслената киселина, която има задържащи функции в централната нервна система. Психосоматичната концепция за развитието на заболявания на сърдечно - съдовата, храносмилателната и други системи е несъмнена.
Потвърждава се зачението на следните фактори, които определят органите "мишени" :
1. Конституционално предразположение на базата на наследственост;
2. Отслабване на дейността на даден орган в резултат на прекарана травма или инфекция;
3. Активна дейност на органа в период на максимално емоционално напре жение;
4. Символно значение на органа в системата на значим личностен конфликт. Стрес и сърдечно-съдови заболявания.
По данни на Световната здравна организация /СЗО/ главната причина за смъртността на населението са заболяванията на сърдечно-съдовата система, като 35-60% от тях е исхемичната болест на сърцето. Същевременно като основен причинен фактор се изтъкват стресът, начинът на живот и типът на личността.
В инервацията на сърцето участват редица нервни центрове, включително мозъчната кора. Самият сърдечен мускул е богато снабден с т.н. адренергични рецептори, които биват два вида алфа и бета - адренергични. На мястото на разклонението на каротидната /сънна/ артерия и по дъгата на аортата се намират нервни рецептори, особено чувствителни към барометрични промени. При покачване на артериалното налягане тези рецептори се дразнят, в резултат на което следват импулси за намалено образу ване на адреналин и последващо подтискане на тонуса на симпатикусовата нервна система и разширение на артериолите, свързано с понижение на артериалното налягане и намаление на обема на сърдечната дейност.
Обратни са реакциите при понижено артериално налягане. Чрез дразнене на посочените рецепотори следват импулси за повишена продукция на норадреналин, повишен тонус на симпатикусовата нервна система, вследствие на което се повишава и артериалното налягане. Продължителният и силен стрес нарушава този механизъм, поради което се получава лабилна хипертония, чието овладяване е решаващ момент за предпазване от развитие на стабилна хипертония.
Повишената активност на симпатикусовата нервна система при емоционален стрес води до също до засилване на сърдечната дейност. Пулсът се учестява, увеличава се количеството кръв, което сърцето изтласква за една минута в кръвоносните съдове /минутен сърдечен обем/. Подобно състояние на максимално увеличена работа на сърцето се нарича хиперкинетичен синдром. В резултат на това мускулатурата на сърдечните камери се разраства /хипертрофира/ и това може да доведе до развитие на сърдечна недостатъчност.
Участието на адренергичните /алфа- и бета-/ рецепторни механизми в регулацията на сърдечната дейност обуславя широкото приложение на т.н. алфа- и бета-блокери при лечението на някои сърдечно-съдови заболявания, предвид значениеито им за отделянето на адреналин и норадреналин.
Сърдечен инфаркт и емоционален стрес.
Повишеният симпатикусов тонус при емоцио нален стрес и свързаното с това повишено отделяне на катехоламини /адреналин,норадреналин/ представлява съществен фактор в развитието на исхемичната болест на сърцето, стенокардия и сърдечен инфаркт.
Установено е, че болните от исхемична болест на сърцето са прекарали 4-5 пъти повече стресови реакции преди заболяването, отколкото здрави индивиди. Доказано е, че всред хирурзите има значително по-висок процент болни от исхемична болест на сърцето, отколкото сред дерматолозите.
Емоционалният стрес може да предизвика развитие на сърдечен инфаркт без наличие нак коронаросклероза или други предразполагащи фактори /повишено ниво на холестерола, затлъстяване, тютюнопушене, обездвижване, нарушен глюкозен толеранс/. Високото ниво катехоламини при емоционал ния стрес води до спазъм на коронарните съдове, нарушено снабдяване на сърдечната мускулна тъкан с кислород и други хранителни вещеста и последващо развитие на сърдечен инфаркт и кардиогенен шок. Силната сърдечна болка също води до освобождаване на катехоламини, което също увеличава коронарния съдов спазъм и съответно размерите на инфаркта.
Нарушеното снабдяване с кислород засяга и други жизнено важни органи и състоянието на болния бързо се влошава. Затова един от съществените моменти при сърдечен инфаркт и особено при развитие на кардиогенен /сърдечен/ шок е да се приложат болкоуспокояващи средства, за да се намали продукцията на катехоламини предизвикана от болката.
Емоционалният стрес и хипертония.
Една от последиците на хиперкинетичния синдром при емоционален стрес е повишението на систолното артериално налягане, т.е. - развива се есенциална пертония. Освен ролята на стресорните фактори, от значение са адинамията, прекалената употреба на готварска сол, тютюнопушенето, наследственото предразположение, злоупотреба с алкохол.
При емоционален стрес се повишава продукцията на пресорни пептиди /вещества, повишаващи артериалното налягане/ в мозъка. По такъв начин емоционалният стрес уврежда мозъчната регулация на артериалното налягане и се отправят импулси в резултат на повишената симпатикусова активност.
Каскадният механизъм, който се задвижва е следният: повишени импулси при емоционално свръхнапрежение от продълговатия мозък по низходящата пресорна система; бета-адренергична стимулация на сърцето, която води до хиперкинетичен синдром; бета-адренергична стимулация на медулата на надбъбречната жлеза с последващо увеличено секретиране на адреналин и норадреналин; бета-адренергична стимулация на определен участък в бъбрека /т.н. юкстагломерулен апарат/, който произвежда ренин, стимулиращ продукцията на ангиотензин - най-силният съдосвиващ фактор в организма. Така последният стабилизира започващото по емоционален път покачване на артериал ното налягане.
Каква е връзката меджу емоционалният стрес, повишената уротреба на готварска сол и хипертонията? Солта увеличава чувствителността към действието на хормоните, които свиват артериалните съдове. Адренокортикотропният хормон, който се отделя усилено от предния дял на хипофизната жлеза още в ранния стадий на емоционалния стрес, увеличава апетита към солта. Индивидите и от двата типа- А и Б консумиращи повече готварска сол много по-често боледуват от хипертония и исхемична болест на сърцето. (следва)
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
