За есенния период са характерни изострянията на бронхиалната астма.
За есенния период са характерни изострянията на бронхиалната астма. Особено при децата първият пристъп на болестта най-често става още през септември – октомври. Според съвременната статистика, 50% от често боледуващите деца всъщност страдат от алергия, който не е установена. Затова, ако детето ви е с постоянни настинки, желателно е то да бъде изследвано за алергия. За тази цел се прави кръвен анализ за имуноглобулин Е (който показва общата алергична белтъчина в кръвта) и кожни проби, за да се разкрие реакцията към различни фактори на външната среда - домашен прах, животни и др. Най-честата основна грешка на родителите на такива деца е, че не се опитват сами да им поставят диагнозата и да ги лекуват самостоятелно, без консултация с лекар. В резултат на това се нарушават много процеси в организма. И когато накрая детето все пак стигне алерголог, оказва се, че картината на заболяването е променена и е много трудно да се определи първопричината. Втората честа грешка е приемането на съдостесняващи средства. Повечето хора с алергия имат чувствителност не само към цветния прашец, но и към домашния прах. Затова пристъпите на кихане, кашлица и хрема ги преследват не сезонно, а целогодишно. Вместо да се лекуват, някои се опитват да се приспособят и, за да се справят с постоянно запушения нос, постоянно използват съдостесняващи капки. Доказано е, че тяхната употреба 3-4 пъти дневно в продължение на една година предизвиква пареза на съдовете на носа и необратими нарушения на лигавицата. Друга сериозна грешка е пропускането на първите сигнали на астмата. Децата до 3 години често страдат от алергични дерматити. След тази възраст към състоянието могат да се прибавят ринити и дихателна реакция на алергените. В тези случаи вероятността от развитието на бронхиална астма е много голяма. За правилното лечение е необходимо на първо място да се постави точна диагноза, включително да се определи на какви именно алергени реагира организмът. След анализиране на резултатите от тестовете алергологът (а не педиатърът или пулмологът) най-често прави допълнителни изследвания и едва тогава назначава схема на лечение с индивидуално подбрано дозиране на лекарствата. При 70% от пациентите алергията се е проявила на възраст до 14 години. Първите симптоми, които трябва да бъдат повод за консултация с алерголог са: - кашлица през нощта или пристъпи на кашлица при физическо натоварване; - кашлица, която започва след или по време на контакт с алергени; - хрипове в бронхите; - усещане за натиск в гърдите; - затруднено дишане; - след събуждане детето няколко минути седи в леглото, за да нормализира дишането си. При някои от децата, болни от астма, може да възникне т.нар. "спонтанна десенсибилитация" и астмата да изчезне сама. Това може да се извърши в процеса на формиране на имунната система. Организмът сам си изгражда собствена защита срещу алергените и престава да реагира на тях или реагира по-слабо. При благоприятно стечение на обстоятелствата детската астма може завинаги да си отиде. Проблемът се състои в това, че в тялото има гени, които отговарят за производството на определени антитела (реакции на алергена), и при срив в имунната система, например след тежко инфекциозно заболяване или силен стрес, болестта може да се върне. Доказано е, че прости мерки като всекидневното промиване на ноздрите с обикновен физиологичен разтвор намалява 3-4 пъти честотата на простудните заболявания при децата. Специалистите по психосоматика са установили и любопитна зависимост на проявата на алергичните реакции от типа личност. От невродермити например често страдат подозрителните и обидчивите хора. По правило това е тип хора, които са консервативни, страхуват се да прекрачват общоприетите норми и са много зависими от мнението на околните. Респираторните алергии (бронхиална астма и астмоидни състояния) са характерни за интелектуалците с тревожна мнителност. Те са съмняващи се в себе си натури, много неуверени, трудно взимат решения, избягват да носят отговорност, страхуват се да се окажат в центъра на внимание, а после страдат от това, че не ги ценят по достойнство. Хранителните алергии често се наблюдават в детството, а после изчезват. В по-напреднала възраст те често се запазват при хипохондриците, които постоянно се опасяват за своето здраве и не се доверяват на лекарите. А полинозата (сезонната алергия) на зряла възраст може да се появи неочаквано след тежко емоционално сътресение или на фона на вегетативни и хормонални нарушения.
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|