ХХ век бе белязан с ожесточената борба на жените за равни права с мъжете. Проявявайки настойчивост, слабият пол съумя да постигне много: избирателни права, висше образование, равни възможности за кариера и дори легализация на браковете между жени в някои страни.

Някои жени и сега пият наравно с мъжете. И далеч не само сокове и минерална вода. Алкохолизмът, считан дълго време за “мъжка” болест, придобива все по-изразени женски очертания. Защо стана така и какви са последиците от “алкохолното равноправие”? Ето мнението на Николай Валериевич Чередниченко, нарколог, кандидат на медицинските науки и главен лекар на клиниката АлкоМед в Русия.

Можем ли да говорим за женски алкохолизъм като за самостоятелно явление?

По- скоро не, закономерностите, присъщи на тази болест, са еднакви и при двата пола. От гледна точка на терминологията по-точно е да говорим за “ алкохолизъм при жените”.

Нека тогава да се ориентираме в неговите особености. Преди всичко- женският организъм по същия начин ли реагира на алкохола като мъжкия?

Женският организъм е уязвим в по-голяма степен от токсичното действие на алкохола. Това обстоятелство е обусловено от редица фактори. Жените са по- фино устроени същества, процесите в техния организъм са подложени на определена цикличност, свързана с промяната в концентрацията на половите хормони в кръвта. Това влияе и на емоционалния фон, и на обменните процеси.

Женското тяло съдържа по- малко вода и по-малко маса от мъжкото и това води до факта, че при равни условия в кръвта са образува по-висока концентрация на алкохол. По време на предменструалния синдром, когато много жени изпитват напрежение, раздразнителност, тревога, алкохолът по-бързо се отделя от жлъчката, което води до по-голяма концентрация именно в края на менструалния цикъл.

По- бързо ли се развива зависимостта от алкохол у жените, отколкото у мъжете?

Да, при жените са достатъчни обикновено три години, докато алкохолизмът при мъжете може да се развива с десетилетия. Впрочем, има изключения. Има още една закономерност – при младите болестта се развива по-бързо.
Има ли разлики – с какви точно напитки се пропиват жените, и с какви- мъжете.

Не, ако болестта се развива, то рано или късно всички стигат до твърдия алкохол. От гледната точка на пациента, по-ефективно е да се пие водка, отколкото слабоалкохолни питиета. А поносимостта и денонощните дози в този случай са еднакви при мъжете и при жените - от 500 грама до литър водка на ден.

Какви са особеностите на протичането на болестта при жените?

Преди всичко, алкохолизмът при жените се развива по-късно – обикновено на 26 години, докато при мъжете възрастта е 23. Но болестта при жените прогресира по-бързо и те са принудени да потърсят лечение само след 7 години, докато мъжете “държат” още два пъти по-толкова – 16 години.

Рязко преобладават / до 82 %/ периодичните форми на злоупотреба- запоите. Ако мъжете пият малко или много редовно – в края на седмицата или всеки ден след работа, то за жените е характерна смяната на “трезви” и “нетрезви” периоди.

Съвременните стресове на работа, постоянното напрежение, което трябва някакси да се снеме, провокират ли алкохолизма у жените?

Не, това е разпространена заблуда. Това е по-скоро мъжкият рисков фактор. Изследванията показват, че работещите семейни жени се разболяват от алкохолизъм значително по- рядко, отколкото домакините.

А каква е ролята на генетичните фактори?

Може да се каже, че при жените те играят определяща роля. До 76% от роднините на пиещите жени също пият. Особено голяма е наследствената обремененост от страна на майката – ако при мъжа тя е 5%, то при жените стига до 22%, т.е. дъщерята на пиещата майка е с 4 пъти по-голям риск да стане алкохоличка, отколкото синът.

По-тежко ли протича алкохолизмът при жените, отколкото при мъжете?

Не, това също е една широко разпространена заблуда. Болестта при жените се развива по-доброкачествено, ако мога така да се изразя. Освен това относителната слабост на абстинентния синдром позволява дълго време да се отлага търсенето на помощ от нарколог.

Немаловажна роля играе и общественото “табу” върху женското пиянство. Към нетрезвия мъж обществото обикновено се отнася много по- търпимо, отколкото към пияната жена. Все пак жената – това е съпругата, майката, пазителката на семейното огнище, на нея не и прилича да се напива. Тази социална “забрана” играе ролята на своеобразна бариета, в голямата си част жените “крият” своето пиянство и не се обръщат за помощ към лекар, защото се страхуват от осъждане и насмешка. Всичко това води до факта, че при нарколога попадат жени най-често с тежки форми на заболяването, с многобройни усложнения, в това число и психически.

Пак по тези причини жените пият сами, у дома, криейки се от роднини и близки, с чувство на срам и отвращение към себе си. За разлика от мъжете, които си търсят различни поводи и съответните компании извън дома, жените пият спонтанно, импулсивно, когато в мозъка им протича своеобразно “ късо съединение” и действието / пиенето/ изпреварва процеса за вземане на решение.

А заблуда ли е също, че женският алкохолизъм се лекува по- трудно?

Да, опитът в лечението на жените е толкова успешен, колкото и при мъжете. В някои случаи дори- по-успешен. Само че на жените им трябва по-голям обем медицинска помощ. Например- нашата клиника е специализирана в бързата наркологична помощ. Ние извеждаме пациентките от запоя, блокираме алкохолната зависимост, даваме съвети как да се постъпи по-нататък, в какви клиники да отидат. Не всички, за съжаление, следват съветите ни, но тези, които го правят и преминават пълния курс на лечение и рехабилитация, показват много добри резултати във вид на дългогодишни ремисии. За жените значението на пълния курс е много по- високо, отколкото за мъжете. Работата е в това, че природата е надарила прекрасния пол с поразителна издръжливост. Нерядко жените прекъсват курса на лечение, още щом се усетят малко по-добре.

Жените по-рядко ли търсят лекарска помощ?

В последните 10 години те все по- често се обръщат към нас. Ако преди десет години съотношението на жените и мъжете, търсещи наркологична помощ, беше 1:12- 1: 10, то сега в Москва, по данни на нашата клиника, се е увеличило до 1:4. Тази тенденция се потвърждава и от данните на държавната медицина. А в Европа и САЩ съотношението вече стига 1:3 и 1:2.

Във всички случаи ли може да се помогне?

Разбира се. Може и трябва да се лекува във всяка ситуация, не бива да всигаме ръце дори тогава, когато пациентката се “ срива” след първия, втория, третия курс на лечение. Ремисия може да настъпи след петия или дори десетия опит. Но ако не се лекува, болестта няма да си отиде сама.

Искам да цитирам случай от своята практика. Родителите доведоха в наркологичния стационар 23 год. жена и се оплакаха – и ние пием, но работим и носим пари в къщи. А тя два пъти се омъжва, роди от всеки мъж по едно дете, седи си в къщи и пие яко, не иска да работи, децата негледани, излекувайте я , моля ви. Тя се лекува месец и половина и веднага, щом излезе, се напи. Родителите й бяха настоятелни хора, доведоха дъщеря си още един път. И още един. И още. И така – половин година. А после тя изчезна за 10 години. После звъни и моли да й помогнем за много сериозен проблем. Оказа се, че родителите й се пенсионирали и започнали да пият нон-стоп. Тя самата изглеждаше прекрасно, беше се омъжила за трети път, намерила си работа и завинаги е забравила за алкохола.

Но – което е изключително важно- ако тя не беше се лекувала в този период, нямаше да има никакъв резултат. Така че човек е длъжен да се лекува, въпреки неуспехите и въпреки липсата на видим ефект в началото на лечението.

Далеч не всички жени са съгласни да се лекуват. Какво да правят роднините в такива случаи?

В такава ситуация трябва да се проявява търпение и издръжливост, в никакъв случай да не се прекалява с укорите и ругатните – ще стане само по-лошо, всяко действие ще ражда противодействие. Тук трябва да се разговаря с пиещата жена за онези негативни емоции, които предизвиква пиянството на близкия човек : срам, неловкост пред познати и съседи и т.н. Трябва да се говори, освен това, в трезвите периоди, когато пиещите сами изпитват чувство за вина и психологически дискомфорт.

Ако мотивацията за лечението не се получава самостоятелно, то нека се потърси помощ от специалист, който да чуе мнение за ситуацията отстрани и да помогне при изработването й. Във всеки случай, трябва да се опитва, да се води борба за близкия човек. С помощта на квалифициран специалист може да се промени всяка ситуация.