ОБУЧЕНИЕ АВС"Създай Себе си"
ВАЖНО!
Във връзка със зачестилите напоследък обаждания от хора, изгорели от "услугите" на измислени мошеници, представящи се за част от екипа на "Окултен Център Селена" уведомяваме най-учтиво, че екипът ни се състои от двама души Маг Селена и Маг Живин. Всяко друго позоваване на "Окултен Център Селена", на неговия Уебсайт, на авторските ни материали и регистрирани девизи и слогани е чист опит за измама и въвеждане в заблуждение на хората в беда с цел извличане на неправомерна печалба.
Екипът на "Окултен Център Селена"
|
|
Написано от Маг Селена
|
|
Четвъртък, 28 Февруари 2008 00:00 |
Облечени в кожата си, ние се представяме на света...
 КОЖАТА, е най-големият орган на човека. Тя има многостранни функции, най-важните от които са:
1. Отграничаване и защита
2. Допир и контакт
3. Изразяване и представяне
4. Сексуален орган
5. Дишане
6. Отделяне (пот)
7. Топлинна регулация
Всички тези многообразни функции на кожата все пак са обединени в една обща тема, която обхваща диапазона между двата полюса ограничаване и контакт. Ние чувстваме кожата като наша външна материална граница и същевременно посредством кожата се свързваме с външното, с нея се докосваме до обкръжаващата ни среда.
Облечени в кожата си, ние се представяме на света, а и не можем да излезем от кожата си. Тя отразява нашата същност, - такива, каквито сме отвън, по два начина. На първо място, кожата е рефлекторна плоскост на всички вътрешни органи. Всяко смущение в някой от нашите вътрешни органи се проектира върху кожата и всяко дразнение в съответен ареал на кожата се отвежда навътре до органа.
На тази взаимна връзка се основават всички рефлекторни зонови терапии, които в природолечението се прилагат от стари времена, но академичната медицина използва само няколко (например зоните на Хед). Да споменем, преди всичко, масажа на рефлекторните зони на стъпалото, поставянето на вендузи върху зоните на гърба, терапията на рефлекторните зони на носа, акупунктурата на ухото и много други.
Опитният практик вижда и усеща по кожата състоянието на органите и ги третира, също така, на местата на тяхното проектиране върху кожата.
Каквото и да се появи по кожата - зачервяване, подутина, възпаление, пъпка, абсцес - мястото на тази проява не е случайно, а е указание за съответен вътрешен процес. Някога е зимало подробно раработени системи, които, примерно, от местоположението на бенки се опитвали да тълкуват характера на човека.
През епохата на Просвещението заклеймяваме подобна „очевидна безсмислица" като ерес, но ние бавно се приближаваме отново към разбирането за тези неща. Настина ли е толкова трудно да се разбере, че зад всичко станало има невидим модел, който на материално равнище само се изразява (изпъква, оставя следа). Всичко видимо е само подобие на невидимото, както едно произведение на изкуството е видим израз на невидимата идея на автора.
От видимото можем да правим заключения за невидимото. Това вършим постоянно във всекидневието. Влизаме в една стая и от видимото си вадим заключение за вкуса на обитателя й, за вкуса на човека бихме могли да съдим и по съдържанието на неговия гардероб. Все едно е накъде ще погледнем - има ли някой лош вкус, той проличава навсякъде.
Цялостната информация винаги се проявява навсякъде. Във всяка част намираме цялото. Поради това е безразлично коя част от тялото на човека се наблюдава. Навсякъде се разпознава еднаквият модел - моделът, характерен за отделния човек. Този модел се намира в окото (ирисова диагностика), в ухото (френска акупунктура на ухото), на гърба, на стъпалата, в меридианните точки (диагностика по терминалните точки), във всяка капка кръв (кристализационен тест, капилярна динамолиза, колистична кръвна диагностика), във всяка клетка (хуманитарна генетика), на ръката (хирология), по лицето и телосложението (физиогномоника), на кожата (нашата тема!).
Тази книга учи как по симптомите на заболяването да се опознава човекът. Безразлично е накъде поглеждаме, стига да можем да гледаме. Истината е навсякъде. Ако специалистите биха успели да се откажат от опита (напълно безплоден) да доказват причинността на откритата от тях взаимна връзка, тогава те биха могли веднага да видят, че всичко с всичко е в аналогична взаиомвръзка - както горе, така и долу, както вътре, така и вън.
Кожата обаче е не само външен израз на нашето вътрешно органично състояние, но върху нея и в нея се отразяват също общите психически процеси и реакции. Нещичко от това се проявява толкова ясно, че всеки може да го забележи: човек се изчервява толкова ясно, че всеки може да го забележи: човек се изчервява от срам и пребледнява от уплаха, поти се от страх и от вълнение, косите му се изправят от ужас или кожата настръхва.
Външно невидима, но със съответните електронни уреди е измерима електрическата проводимост на кожата. Първите експерименти и измервания от този вид са на К. Г. Юнг, който със своите „Асоциативни експерименти" проследява тази взаимна връзка. Днес, благодарение на модерната електроника, е възможно така да се усилват и предават постоянните фини изменения в електрическата проводимост на кожата, че човек може да се „забавлява" само с кожата на един индивид, понеже тя отговаря на всяка дума, на всяка тема, на всеки въпрос с моментално фино изменение в нейната електрическа реакция (наречена Р5К, съответно Е82).
 Всичко това потвърждава, че кожата е една голяма проекционна плоскост, върху която постоянно могат да се наблюдават както соматични, така и психични прояви и процеси. Щом кожата проектира навън толкова много от нашето „вътре", близко до ума е не само да полагаме особени грижи за нея, но дори да манипулираме нейния външен вид.
Това измамно начинание се нарича козметика и внушителни суми охотно се инвестират в това изкуство на заблуждението. Намерението ни не е необуздано да ругаем козметичните разкрасителни изкуства, а просто да разгледаме що за човешки стремеж стои зад прастарата традиция да се изписва тялото. Щом кожата е външен израз на вътрешното, всеки опит изкуствено да се измени този израз, неминуемо е акт на нечестност. Човек представя външно нещо, което вътре изобщо го няма. (Бял на лице, чер на сърце; ангел на лице, дявол на сърце.)
Изгражда се фалшива фасада и се загубва съответствието между съдържание и форма. Това е разликата между „хубав съм" и „изглеждам добре", т. е. между действителност и илюзия. Този опит да се показва пред света фалшива маска започва с гримирането и завършва гротескно с пластичната операция. (виждаш лицето, не виждаш сърцето; Ако сърцето не казва, лицето показва.) Някои подлагат лицата си на лифтинг - странно е, че хората толкова малко се страхуват да загубят физиономията си!
Зад всички тези опити да станем по-различни, отколкото сме, стои проблемът, че човек не харесва никого толкова малко, колкото самия себе си. Да обичаш самия себе си е една от най-трудните задачи. Всеки, който вярва, че се харесва и обича, със сигурност обърква „самия себе си" със своето малко его. Мисли, че се харесва обикновено само този, който още съвсем не се познава. Защото ние, като цяло, включително нашата сянка, не се харесваме, постоянно се опитваме да изменяме външния си образ и да го оформяме.
Все пак, това си остава „козметика", докато вътрешният човек, т. е. съзнанието, не се измени. (С това обаче не искаме по принцип да оспорим възможността, че от формалните изменения може да започне целенасочен процес навътре, както това например се практикува при Хата Йога, биоенергетиката и други подобни методи. Тези методи обаче се различават от козметиката чрез осъзнатостта на целта!) Дори при бегъл контакт кожата на човека ни казва по нещо за неговата психика.
Под много чувствителна кожа се крие много чувствителна душа (кожата му е тънка), докато устойчива, здрава кожа по-скоро ни насочва към извода за дебела кожа; изпотената кожа говори за несигурност и страх; изчервяващата се кожа показва (издава) възбуда. С кожата ние се докосваме и влизаме в съприкосновение един с друг. Винаги кожата е тази, която създава контакта -било удар с юмрук, било нежна милувка. При заболяване кожата може да се пробие отвътре (възпаление, обрив, абсцес) или отвън (нараняване, операция). Човек не може винаги да се измъква със здрава кожа.
 Кожни обриви
При кожен обрив нещо пробива границата, нещо с стреми да излезе навън. Най-просто тази мисъл може да се проследи с примера на така нареченото „пубертетско акне". През пубертета сексуалността на човека избива, излиза на показ, но същевременно най-често това й право страхливо се потиска. Пубертетът изобщо е добър пример за конфликтна ситуация. Във фаза на привидно спокойствие ненадейно от несъзнаваните дълбини избликва нова претенция и се опитва с всички сили да си извоюва място в съзнанието и живота на човека. Но новото, което се опитва да се наложи, е непознато, необичайно и навява страх. На човек му се иска да го унищожи и да се върне към първичното си състояние. Това обаче вече е невъзможно. Едно движение не може да бъде заличено, сякаш не е било.
Така човек попада в конфликтна ситуация. Привлекателността на новото и страхът от него го теглят почти с еднаква сила. Всеки конфликт протича по този модел, само темата се изменя. През пубертета темата е сексуалност, любов, партньорство. Събужда се копнежът по срещуположното ти. На човек му се иска да влезе в досег с това, което му липсва, а не се решава. Изплуват сексуални фантазии - а човек се срамува от тях. Съвсем ясно става, че такъв конфликт избива по кожата като възпаление. Та нали кожата е границата на аз-а, която трябва да се преодолее, за да се намери ти-то. Същевременно кожата е органът, с който може да се потърси контакт, да се докосне и погали нещо или някой друг. В собствената си кожа човек трябва да се хареса и на другия, за да бъде обичан.
При тази гореща тема кожата на навлезлия в пубертета се възпламенява и това показва, че нещо иска да взриви досегашните граници, че една нова енергия напира, но също така дава израз и на опита да се попречи на новото да си проправи път, на страха от новосъбудения нагон. С акнето човек сам се защитава, защото то създава пречки за всяка желана среща и възпрепятства сексуалността. Създава се омагьосан кръг: неизживяната сексуалност се проявява като акне върху кожата - акнето възпира секса.
Потисканото желание да възбужда се превръща във възбудена кожа. Колко тясна е връзката между секс и акне, става ясно по местата на неговото появяване. Акнето напада изключително лицето, а у момичетата и деколтето (понякога се появява също и по гърба). Останалите части от кожата остава незасегната от акнето, тъй като там не би имало никакво предназначение. Срамът от собствената сексуалност се превръща в срам от пъпките.
За лечение на акнето много лекари с успех предписват хапчета против забременяване. Символичната скрита причина за постигнатия ефект е очевидна. Хапчето симулира в тялото бременност и същевременно като че ли „онова" вече се е случило -акнето изчезва, защото вече няма какво да възпрепятства. От слънчеви бани и престой на море акнето обикновено се повлиява благоприятно, докато колкото повече се забулва тялото с дрехи, толкова повече се усилва. Облеклото, като втора кожа, подчертава разграничаването и неприкосновеността, докато разсъбличането вече е първата крачка към себеотварянето и слънцето по безопасен начин замества топлината на друго човешко тяло, очаквана с толкова копнеж и с толкова боязън. На всеки е известно, че в края на краищата изживяната сексуалност е най-доброто лечебно средство против акне.
Всичко казано за пубертетското акне важи в общи линии за почти всички кожни обриви. Даден обрив винаги показва, че нещо досега възпирано (изтласквано) иска да пробие границата на потисничеството, за да излезе наяве (т. е. в съзнателността). В обрива се показва нещо, което досега не е било видимо. Така си обясняваме защо почти всички детски болести, като варицела, скарлатина, рубеола се проявяват върху кожата. При всяка детска болест нещо ново пробива в живота на детето, поради което тя обикновено носи със себе си огромна крачка в развитието му.
Колкото по-силен е кожният обрив, толкова по-бързо протича детската болест - пробивът успява. Млечницата се явява при бебета, чиито майки ги галят много малко, т. е. емоционално ги пренебрегват. Млечницата е видим израз на тази невидима стена и опит да се пробие изолацията. Някои майки често използват екземата за да оправдаят причинно вътрешното си отвращение към детето. Обикновено става въпрос за особено „естетични" майки, самите те отдаващи твърде голямо значение на чистата кожа.
Една от най-честите кожни заболявания е псориазисът. Той се проявява в остро ограничени дисковидни или петнисти възпалителни болестни огнища, покрити със сребристо-бели люспи. Естественото образуване на роговия слой на кожата е прекомерно увеличено. То неизбежно напомня образуването на броня (като животното броненосец). В случая естествената защитна функция на кожата се видоизменя в брониране - човек се отграничава във всички посоки. Той не иска да допусне нищо повече да влезе или да излезе. Райх нарича резултата от психическата отбрана и капсулиране много сполучливо „броня на характера". Зад всеки вид защита се крие страх от това да бъдем наранени. Колкото по-упорита е отбраната и колкото по-дебела е бронята на един човек, толкова по-голяма е неговата вътрешна чувствителност и толкова по-голям е неговият страх от нараняване.
Тук е както в животинското царство. Премахнем ли черупката на едно черупчесто животно, ще видим нещо беззащитно, меко, уязвимо. Хора, които със своя отбранителен нрав нищо и никого не допускат до себе си, в действителност обикновено са най-чувствителните. Това има предвид поговорката, че „под твърда черупка най-често се крие мека ядка". Опитът обаче да се защити уязвимостта на душата с броня носи известен трагизъм. Наистина бронята предпазва от увреждане и нараняване, но тя „предпазва" същевременно от всичко, Включително от любов и отдаване.
 Любов значи себеотваряне, но това би поставило под въпрос и защитата. Така бронята затваря душата и за потока на жизнеността, тя притиска и страхът нараства още повече. Става все по-трудно да се пробие този дяволски кръг. Все някога човек трябва да допусне да се нарани душата му, от което вечно се е опасявал и което вечно е предотвратявал, за да разбере, че от това тя далеч няма да загине. Трябва отново да станем раними, за да можем да изживеем прекрасното. Тази крачка може да се направи само под външен натиск, който идва или от съдбата, или от психотерапията.
Тук малко по-подробно разгледахме взаимозависимостта между ранимостта и бронирането, защото на физическо ниво псориазисът внушително ни показва описаната взаимозависимост: той води до отворени места на кожата, до пукнатини и кървящи рани. По този начин се увеличава опасността от кожна инфекция. Тук виждаме колко близо се допират крайностите, как нараненост и рогова черупка осъществяват конфликта между копнежа за близост и страха от нея. Често псориазисът започва от лактите. С лакти си пробиваме път, налагаме волята си, на лактите се подпираме. Тъкмо на тези места се появяват втвърдявания и рани. При псориазиса ограничаването и изолацията достигат своята екстремна изява, така че принуждават пациента, поне телесно, отново да бъде „открит и раним".
Сърбежи (Pruritus)
Сърбежите са феномен, който съпровожда много кожни заболявания (например уртикария), но се проявява и самостоятелно, без някаква „причина". Сърбежите могат да доведат човек до отчаяние, непрестанно трябва да чеше някое място на тялото. Сърбене и чесане имат и чисто психическо значение в езика ни: сърби ме (езикът или ръката); начесах го здравата; начесах си крастата, чеша си езика.
В тези формулировки най-подходящо бихме могли да „преведем" сърби ме и чеша се с „възбуждам", „предизвиквам дразнене". Сърбежът се възприема като „възбуждане". На думите сърби и възбужда най-близка е сексуалната връзка, но покрай чистата сексуалност не би трябвало да пропускаме и другите области, които също прозират в тези понятия. Възбуждам в агресивен смисъл значи и дразня, раздразнен съм, афектирам се, разпалвам се, наежвам се, но също така означава вълнувам, екзалтирам, а освен това има значение предизвиквам (възбуждам интерес, апетит).
Когато нещо предизвиква възбуда, дразнение, то стимулира нещо в нас - сексуалност, агресия, вълнение, влечение или любов. Човекът няма недвусмислена оценка за дразнението. Той го изживява двузначно. Не е установено дали намираме една възбуда за прекрасна или реагираме на нея с раздразнение. Във всеки случай, едно дразнение възбужда. Латинската дума prurigo, наред със сърбеж, значи още и похотливост, сладострастие, а съответният глагол е равнозначен на сърби.
Телесните сърбежи показват, че на психично ниво нещо ме сърби, дразни, възбужда. Очевидно на психично ниво на нещо не сме обърнали внимание и не сме искали да го забележим, иначе на сърбежите нямаше да им се налага да се соматизират. Зад сърбежите се крие някаква страст, вътрешен огън, жарава, които искат да избият навън, искат да бъдат открити. Чрез сърбежите те ни принуждават към чесане.
Чесането е смекчена форма на ровенето и копането. Така както човек рови и копае в пръстта, за да намери нещо и да го извади на дневна светлина, така и пациентът, страдащ от сърбеж, драска по повърхността на кожата си, за да намери символично какво го дразни и възбужда. Открие ли кое го прави толкова раздразнителен, той се чувства напълно разчовъркан.
Сърбежите следователно винаги известяват къде ме сърби, известяват към не съм безчувствен, какво не ми дава мира, какво ми пари на душицата: изпепеляваща страст, горещо въодушевление, пламенна любов, огънят на гнева. Не е чудно, че сърбежите често се придружават от кожни обриви, червени петна и парещи екзантеми. Поканата гласи: ровете в съзнанието си докато намерите какво ви сърби - това вече е наистина вълнуващо!
Кожни заболявания
При кожни проблеми и обриви човек трябва да си постави следните въпроси:
1. Прекалено много ли се ограничавам?
2. Как стои въпросът с моята способност за установяване на контакти?
3. Зад резервираното ми поведение крие ли се потиснато желание за близост?
4. Кое е това, което се стреми да пробие границата, за да излезе наяве? (Сексуалност, нагон, страст, агресия, въодушевление)
5. Какво ме сърби в действителност?
6. Към изолация ли се стремя?
„Болестта като път“
Торвалд Детлефсен, Д-р Рюдигер Далке
Добавете тази страница към любимата Ви социална мрежа, към любими, отметки....
|
|
